Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Политически калейдоскоп / Трите фалита на НРБ, за които дори и Костов не разбра

Трите фалита на НРБ, за които дори и Костов не разбра

tn_20160315_174725

Автор: Стоян Гълъбов

Любимата мантра на всички аскети на заклеймяването на комунизма, е теорията за трите фалита на НРБ. От няколко години в медийното пространство упорито се върти една теория, че за 45 години, страната ни е претърпяла няколко банкрута на държавно ниво. Спирам се на тази тема и поради факта, че в последните годни, съседната на нас Гърция, също беше обявена за разрушена финансово държава.

Разбирате ли, много ми е трудно да си обясня, как страна, която би трябвало да е на ръба на крайната бедност, все още може да има процъфтяващи туризъм и селско стопанство, а минималната заплата да е 586 евро, при стойност на същата, в нефалирала Република България в размер на 184,07 евро. И докато заплата може да е функция на частния бизнес, то „съсипания” бюджет на южната ни съседка, успява да изплаща минимална пенсия в размер на 386 евро, докато стабилната българска икономика успява да раздава по минимум 82 евро.

Задълбавайки в паралелите, се замислих за родните ни фалити и тяхното отражение върху състоянието на държавата.

1Държавният банкрут е фактическо състояние, при което държавата изпада

в несъстоятелност, т. е. не може да обслужва дължимите към кредиторите си по държавния дълг плащания.

За разлика от корпоративната, т.е. търговската несъстоятелност, при държавния банкрут не съществува правен механизъм, който да вкара една банкрутирала държава в процедура по несъстоятелност. Не съществува и международен съд, който да налага подобни процедури спрямо държави. Имало е няколко опита от страна на Международния валутен фонд да прокара подобен механизъм, но безуспешно, още повече, че това противоречи на международното право – държавата се ползва със суверенитет за разлика от субектите на частното право. При държавен банкрут, държавните кредитори за да си върнат вложенията трябва сами да се организират и да влязат в преговори със съответната държава. Държавните кредитори могат да бъдат както други държави, така и банки, корпорации, включително физически лица приносители на държавни ценни книжа. В случай на провал на преговорите за връщане на заемите, кредиторите губят капиталовложенията си, т.е парите си, носейки за своя сметка риска от инвестицията.

995922_557174507680380_1086078823_nДефиницията е проста и ясна. Държавата може просто да вдигне ръце и да спре да плаща, без да понесе никакви последици. Нека сега да се върнем на родна земя и да видим как протичат фалитите по нашенски.

Според журналиста Христо Христов, в периода 09.09.1944 – 10.11.1989, с държавните ни финанси се случва следното:

„Икономическото положение в комунистическа България в края на 50-те е толкова лошо, че страната е доведена до банкрут. Поради системното неизпълнение на годишните планове и некомпетентно управление Живков довежда страната до неплатежоспособност. През 1960 г. външният дълг на страната достига до непосилните за това време почти 3 млрд. лева. Управлението изпада в състояние, което не му позволява да изплаща получените кредити от СССР, най-големият по това време кредитор на комунистическата власт.

„Задълженията са следните:

  • 60 млн. долара към Банк Комерсиал пур Л’Ероп дю Норд, Париж;
  • 20 млн. долара към Московската народна банка, Лондон;
  • 18 млн. долара към западногермански банки;
  • 6 млн. долара към италиански банки;
  • 25 млн. долара фирмени кредити.

Така в резултат на финансовия крах на НРБ, още през 1960 г. бива изнесен, а после и продаден, златния резерв на страната, възлизащ на 24 тона. ”

Полу-фалитът през 1977 г.

 „През 1977 г., когато в резултат на хвърлянето на огромни средства за развитието на тежкото машиностроене и покачването на международни цени на петрола НРБ отново изпада в дългова криза с над 6 млрд. долара задължения, включително и към западни банки.

Фалитът 1987-90 г.

 „Фалитът на България от март 1990 г. е по-тежък и поради разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и загубата на пазар за „великите български индустрии”.“ Сравнявайки го с гръцкия фалит от последните няколко години, той продължава: „И гръцкият, и българският (1990) фалити са пред частни кредитори и са еднакви като дял от брутния вътрешен продукт (БВП).  Другите прилики са просто поразителни:

  • В неговата основа е желанието да се задържат управляващите партии на власт; в тогавашна България една партия е на власт и това влошава нещата;
  • Кредиторите вярват, че ЕС и СССР винаги ще са под ръка да подкрепят платежния баланс; българският дълг е „гарантиран” от разделението на труда в СИВ, а гръцкия – с трансфери от бюджета на ЕС;
  • „Солидарността” и „взаимната помощ” са политическата реторика, която подкрепя безотговорното поведение на властите.“

В резултат на фалита в края на 80-те години, „спадът на БВП през 1990 г. е 9,1%, през 1991 – 11,7%, през 1992 – 7,3%, през 1996 – 9,4% и през 1997 – 5,6%“.

14305_436884919709340_1156064000_nИзлиза че тоталитарната народна република е харчила на широко години наред, като е покривала тези харчове предимно със заеми и златния си резерв. Има обаче един интересен парадокс: Не може да похарчиш една огромна сума по начин, който да не ти донесе никакви ползи и накрая наистина да се разориш. Единственият шанс е да изгаряш банкнотите, но не съм чул до сега теория за „газовите камери” на  Тодор Живков.

Нека видим за какво са похарчени тези суми, които щедро са ни отпускани:

След създаването на НРБ БКП взима решение за развитие на тежката промишленост за сметка на леката.

36Стари предприятия са национализирани, преустроени и модернизирани. Построени са много нови фабрики, комбинати и заводи. Ето само някои от тях, за чиято модернизация след национализацията им или за напълно новото им изграждане са направени огромни капиталовложения от страна на българската държава: АЕЦ-Козлодуй, АЕЦ „Белене“,  проект ТЕЦ „Марица-изток“ – 1, 2, 3, ТЕЦ „Бобов дол“, ПАВЕЦ „Чаира“, Баташки водносилов път, Силнотоков завод „Васил Коларов“ – София, Металургичен завод „Ленин“-Перник, Кремиковски металургичен комбинат, Оловно-цинков завод- Кърджали Комбинат за цветни метали-Пловдив – Асеновград, Комбинат за производство на електролитна мед-Средногорие, 581847_532842223446942_369192451_nНефтохимически комбинат-Бургас, Нефтохимически комбинат-Плевен, Завод „Балкан“, Ловеч – автомобили, мотоциклети, велосипеди, инструменти, Завод за трамваи „Средец“-София, Завод за автобуси и тролейбуси „Чавдар“-Ботевград, Завод за товарни автомобили „Мадара“-Шумен, Електрокарен завод „Шести септември“-София, Електрокарен завод-Плевен, Завод за металорежещи машини (ЗММ)-София, Завод за хладилна техника-София, Завод за асансьори-София, Слаботоков завод „Климент Ворошилов“,  Завод за полупроводници в Ботевград, Комбинат за микропроцесорна техника-Правец, Завод за тежко машиностроене, с. Червена могила, област Перник,  Азотно-торов завод-Стара Загора, Азотно-торов завод- Димитровград, Комбинат за производство на соди „Карл Маркс“-Девня, Целулозно-хартиен комбинат-Гара Кричим (днес град Стамболийски), Лесопромишлен комбинат-Силистра, Комбинат за преработка на синтетични влакна-Димитровград, Завод за антибиотици-Разград, Завод за записващи устройства (впоследствие „Дискови запаметяващи устройства“)- Стара Загора, Роботостроителен комбинат „Берое“, Стара Загора…….., сигурно няма да ми стигне един ден, за да мога да ги изброя всичките, затова спирам дотук!

1394169_600672593330571_1455910644_nИзградени са и нови градове – Димитровград, Рудозем, Мадан.

През 1965 г. страната произвежда 26 пъти повече електро- и топлоенергия в сравнение с 1939 г., 106 пъти се увеличава производството на черни метали, на цветни метали – 273 пъти, производството на машиностроителната и металообработващата промишленост – 142 пъти.

tn_20151030_160544Честно казано, нямам необходимата квалификация да изчисля стойността дори само на непълния списък, който представих по – горе. Наистина бих се радвал, ако някой се постарае да пресметне цената само на сградния фонд, без да се изчисляват производствените мощности и печалбите от тях. Проста сметка в тухли, бетон и желязо, би била доста добра илюстрация.

Отделна статия бих посветил и на ефекта от огромната заетост, свързана със самото построяване на хилядите заводи и предприятия и още една, която да разкаже за процъфтяването на цели региони, по време на фалитите.

Десетки български градове през 70-те и 80-те бяха обновени и реконструирани изцяло. Освен плочки на площада и фонтан както се прави сега и за това се харчат милиони, тогава са построени и сградите на театрите, културните домове, училищата, болниците и много други обществени сгради, които посещаваме и до днес, а затова не трябват просто пари, трябват много пари.

New-folder9А замисляли ли сте се по въпроса колко асфалт е положен през всичките тези години?!

За да не стане статия с размерите на докторска дисертация, просто ще спомена за нивото на здравеопазването, образованието, държавната културна политика и спортните постижения.

Време и да спомена Костов. Защо го намесвам ли? Ами защото и той не беше разбрал, че разпродава активите на фалирала страна, когато започна процеса на масовото разграбване, наречено приватизация. Ако някой му беше казал, че Народна република България е фалирала 3 пъти преди неговото управление, може би щеше да реши, че няма нищо за приватизиране и да ни се размине последвалия истински фалит.

 Източници: desebg.com, dnevnik.bg, wikipedia.org, btvnews.bg .

19 Коментари

  1. Ако авторът на тази статия вземе кредит като физическо лице и част от него инвестира в губещ бизнес/ както е с голяма част от социалистическите заводи/, а с другата част обнови апартамента си с нови плочки и климатик/ както са били обновени някои български градове/, а трета част просто открадне/ както стана със задграничните дружества/ и естествено накрая фалира; когато му вземат колата и телевизора, а децата му опъват уши от глад, ще има да им припомня колко сигурна работа са имали във фалиралия семеен магазин и колко шарени са плочките в неотопленото им и вече овехтяло от безпаричие жилище. Не е важно, колко заводи са построени и колко шарени площади е имало, а че това е икономически фалирала негодна система, управлявана от неграмотни политикономисти с нулев пазарен опит. Краят и е абсолютно закономерен.

    • Стоян Гълъбов

      Кой социалистически завод е бил на загуба?

    • Светлозар Христов

      Toчно така, ама има една малка подробност – системата е била „икономически фалирала и негодна, управлявана от неграмотни политикономисти“, обаче активите и бяха баш на ниво, като в над 70% от случаите оборудването на фабрики и заводи беше модерно и западно. Сиреч, ако вместо да се разпродават на безценица, можеше да се намерят грамотниикономисти и ръководители, които да намерят пазари за продукцията им, защото от завода за прежди във Варна / само един пример / , който 2 години преди 1989 беше оборудван с най-нова техника от Италия, можеше да продължи да излиза качествена продукция, която да се пласира на пазарите в и извън страната. Завод Витоша в София и Дружба във Варна шиеха само за износ, при това не за СССР, а за Италия, Автрия, Германия и Англия…Корабите, които се строяха във Варна и Русе се продаваха също далеч не само на БМФ. Така че не ми давай сравнение с овехтяло жилище, защото днес на никой вече не му дреме за евроценности след като е оскотял от глад с 400 лв на месец. Мога да продължа с примерите до безкрай. Истината е, че Иван Костов също беше преподавател по политикония в Симеоново и очевидно трябва да имаш точно такава подготовка за да унищожиш цялата производствена база на една държава само и само да си напълниш джобовете и да угодиш на новите си душеприказчици…Те / и той / сито потриват ръце, а ти дуднеш демократично на празен стомах…

      • Напротив, добре че са евроценностите за да вървим напред. Иначе соцолигархията от агенти на ДС, комсомолски активисти и бивши партийни величия със щаб Библиотекарския институт, която ни е блокирала, щеше съвсем да ни умори. Днешните проблеми не могат да бъдат отречени, но решението категорично нито е в социалистичестото ни минало, нито в днешната агресивна и уродлива Русия.

  2. Три милиарда за 50 години – ама колко е построено – все още живеем в тези апартаменти и се движими по пътища асфалтирани тогава. Сега само за една година се вземат по няколко милиарда в дълг и нищо не се строи или ако се направи някоя магистрала след една година трябва да се поправя…

  3. Олелееее пак тоя компетентен капацитет стоянчо с поредните драсканици. Чак и кретена костов споменал… Б о к л у ц и…

  4. Има нещо което не разбирам. Сравнявате социализъм и капитализъм. Извинете, но двете нямат база. За капиталиста, социализма е гибелен. Капиталиста и капитализма немогат да си представят общество което не консумираи потребява ДЕНОНОЩНО, за да има ВИНАГИ нужда от нови и нови стоки и услуги. Капиталиста винаги търси с по-малко пари да изкара повече печалба. При социализма, постоянното потребление и консуматорството не е ,,модно“. При социализма не се гледа как да измуфтя работника, за да спечеля повече. И един пример за Кремиковци- ако гледаме завода само от частна и пазарна гледна точка, този завод е нерентабилен. Но ако го включим в общата социалистическа икономика- той снабдява определени отрасли с желязо и метал, като така той бива включен в ОБЩ икономически проект. И тук е големият проблем. Ние критикуваме социализма, КОМУНИЗЪМ не е имало, но го правим от ,,очите на капиталиста“.

    • Много си беше модно потреблението при социализма, само дето нямаше какво да се потребява. То не случайно ни бяха заградили да не избягаме. Вие едва ли не искате да ни кажете, че социализмът е бил някакво философско течение, което доброволно е отричало консумацията и всички по желание сме марширували в сини рубашки. А що се отнася до Кремиковци и подобните нему губещи мастодонти- не знам в какъв общ пул и замисъл са били включени, но знам едно: ако нещо не можеш да го правиш както трябва или губиш от него- по- добре го остави да го прави друг, който знае как. Друг въпрос е , ако с агресивната си и настъпателна комунистическа идеология си наплашил всички нормални държави,изпаднал си в изолация, и никой не иска да ти продаде и един пирон, както е сега Русия, и си принуден да клепаш някак си за да можеш да оцеляваш криво ляво.

  5. Тодоров

    По писанията се познава типичният болшевишки дегенерат. Арогантен, полуграмотен, слабоинтелигентен. Не случайно се смята, че комунизмът е мозъчно увреждане и подобно поведение го доказва.
    За щастие, подобна измет не е често срещана.

  6. От статията разбрах, че през социализма полагали асфалт. Голям успех, голямо нещо.

  7. Работихме продукция и изнасяхме на запад и по лиценз – Перкинс двигатели, Атомик-ски, Пума, Ромика, Адидас, Швепс и Кока-кола. Тези лицензи също струваха маса пари, не е като сега завода на Гришката – само слагат емблеми и гуми на китайските джипове и ги продават като уж наши. В завода му работят…14 души младежи! Понеже ми дават пример за този завод като много успешен за България и с открити много работни места:)

  8. ДА, АМА НЕ, ДРУГАРЮ.
    Всичко, което цитираш, предимно тежка индустрия беше построено с цената на едно мизерно съществуване (но уравнено за 95% от населението, като останалите тънеха в разкош) за огромното мнозинство от българския народ. Нещо подобно на съвременната Сев Корея.
    Но най-лошото е друго – преобладаващата част от тези проекти бяха мегаломански, ориентирани към една свръхтежка индустрия и отбраната, ОРИЕНТИРАНА НА 90% КЪМ ПАЗАРИТЕ НА С И В и
    С С С Р. Това, че имаше зап технологии (частично), изобщо НЕ ПРОМЕНЯ НЕЩАТА.
    ЧИСТО И ПРОСТО: Системата, като икономика непрекъснато генерираше ЗАГУБИ и ЗАГУБИ. Една от главните цели беше спечелването на Валута, често пак на загуба*. Известно време я крепяха заемите и търговския обмен със СИВ и най-вече със СССР, но накрая балонът СЕ СПУКА. И тогава дойде часът на истината. Номенклатурата (АБпФК) и децата им се втурнаха да приватизират на безценица тези заводи и предприятия**, за които пишете другарю. И какво се оказа? – 90-95% от тях или не бяха конкурентни на световния Пазар (Соцпазарът се самоликвидира) или изначално работеха на загуба. Агонията продължи 3-4, рядко 5-6 години. Почти вс прехвалени Обекти на победилия социализъм отидоха за СКРАП. Не защото некакви Лоши хора го направиха (те беха в мнозинството „ваши хора“), а защото това беше икономическата необходимост на свободния пазар – НЕНУЖНОТО ЗАГИВА. Това важи за почти всички предприятия, изброени във вашия списък другарю и може да се уточни за вс позиция от списъка.
    С ДРУГИ ДУМИ, престъпната комунистическа власт за 45 години, с потта и кръвта на българския народ изгради на пясъчна основа една индустрия гигантоманска и непазарна, която служеше не на народа, а на идеологията (мощна тежка индустрия, осигуряваща военното производство за да се победи КапитализЪма, а лека дотолкова, колкото да бъдат задоволени елементарните нужди на населението, за да не се бунтува). Дойде вълната на истината и отми всичко

    ______________________
    * така например успешният струг С-11 се продаваше извън СИВ за валута, но икономическият баланс от продажбите беше отрицателен, разхадите – в левове и малко валута, бяха по-големи от приходите но пък те бяха само във валута
    **или бяха недовършени или им липсваха редица системи, които да ги направят конкурентни: ПАВЕЦ „Чаира“, ТЕЦ Марица Изток 1,2 и 3 и т.н.

  9. ИНАЧЕ ЛОГИКАТА НА ДРУГАРЯ Е ВЕРНА: Когато кредиторите ти вземат къщата и т еизгонят, нищо не се губи – къщата остава и кредиторът я продава….ха-ха-ха . Само дето ти нямаш къща, нали?

    С НРБ случаят е същия само дето къщата (активите, предприятия и т.н.) изчезнаха, яко дим, а спечелиха саво ограничен кръг лица (пак от АБпФК) и то право да с икажем, жълти стотинки в сравнение с първоначалната цена на тези активи – некои се продадоха за 1 лев, но пак не оцеляха

  10. Т. нар. втори фалит е описан в прав текст дори в мемоарите на Т. Живков. Това, че хората не четат и не знаят си е техен проблем. Ето кратък цитат: „…Всеки българин трябва да знае, че през 1976 г. нашите задължения към западни банки стигнаха 6-7 милиарда долара. Като се вземат предвид инфлационните процеси, те се равняваха на 10-12 милиарда днешни долара (Книгата е издадена през 1997 г.). За онова равнище на икономиката и цените цифрите бяха астрономически. Страхотен удар върху финансовата ни стабилност. Трябваше да се парира и овладее. … Помолих аз да оглавя валутната комисия…. Само за няколко години до 1981 г. задълженията бяха сведени до един и половина милиарда долара. … И отново това не беше почувствано. Народът не разбра, че има такъв дълг, нито как беше изплатен. “ Мисля , че ставя и ясно, защо болшинството от хората не знаят или знаят, но не искат да повярват даже – това е било скрито от народа, освен това от Москва са ни спасили – с подаръци от Брежнев. Повече може да видите тук: https://kiselec1.blogspot.com/2018/09/2-60-70.html
    Но факта, че сме били на ръба на фалита означава, че икономиката не е работела добре.
    Първият фалит е споменат в мемоарите само с едно две изречения (виж линка горе). А за третия Т. Живков пише, че е ЗНАЕЛ САМО за 6 милиарда дълг, останалите са били скрити И ОТ НЕГО, тъй като по това време други ръководят валутната комисия.
    Когато държавата флира няма кой да дойде я вкара в затвора, но кредиторите не са глупави хора и спират да дават нови заеми!!! И при нас това е станало 1990 г. Когато Луканов обявява спиране на плащането на дълга (т.е. фалит) спират да ни дават заеми. И ние няма с какво да поддържаме икономката. Електрониката е работела с доста вносни части, които могат да се купят само на запад и само с долари. В машиностроенето е било подобна работа. Това е и причината за тежкия преход – че бяхме фалирали и никой не ни даваше пари.
    Освен в книгата на Х. Христов, в Мемоарите на Т. Живков и др. има книги като „Българският външен дълг 1944-1989“ и др. в които много подробно е описана причината за тежкото състояние и фалитите.
    Също така има годишни отчети на БНБ от началото на осемдесетте до днешно време онлайн на страницата на банката, където може да се видят данни за дълга при последния фалит.

  11. Това не е теория. Има си сериозна литература по въпроса. Проблема е, че читателите тук едва ли се интересуват от това и ще им е скучно, на тях им дай сеири и бира.
    За пример мога да ви дам книгата „Българският външен дълг 1944-1989 – Банкрутът на комунистическата икономика“ от Даниел Вачков и Мартин Иванов ; това в допълнение на книгата, която сте цитирали – „Тайните фалити на комунизма“ на Х. Христов.
    Освен това, ако прочетете горният коментар, ще видите, че вторият фалит е споменат (макар и не наречен така) дори в мемоарите на Т. Живков. Там дългогодишният държавен ръководител е написал, че към края на 70-те и изпадаме в големи затруднения по външния дълг, който е бил огромен за размерите на нашата икономика. Чрез повтаряне на мантрата „братска дружба“ Т.Живков е успял да издейства помощи от СССР, които са ни спасили временно. После обаче идва на власт М. Горбачов, който сменя рязко курса, и оттам нататък фалитът е неизбежен….
    Също така там е споменато, че народа не е разбрал (т.е. властите са укрили тежкото положение – въпреки, че са се наложили икономии и масирано увеличение на цените и пр. за истинските причини вероятно са знаели малко хора.) Третият фалит също е крит до последно (дори и от редовите членове на БКП) докато вече няма накъде…. За това може да прочетете тук: https://kiselec1.blogspot.com/2018/12/10-14.html
    Това е от изказване на председателя на българска народна банка пред народното събрание през 1989 г.
    Дотук ви цитирах три независими и надеждни източника. Който още отрича фалитите или е тотално неинформиран или е зомбиран по партийни събрания или пък му е платено да отрича и да разпространява лъжи.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //