Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ретро шоу / Куриозни факти от биографията на Тато

Куриозни факти от биографията на Тато

Taто до старини имал стабилно кръвно налягане – 130/70 и пулс на космонавт – 63-64

В биографията на Тодор Живков има доста куриозни и малко известни факти, които се загърбват (кой знае защо?) даже от официалните му биографи. Днес ще ви представим някои от тях.

tn_20151110_151503Хубавият български празник Тодоровден през 50-те и 60-те години бил винаги отбелязван от Живков. Според обичая бай Тошо обичал да е заобиколен с вниманието на своите приятели, да отиде на конска кушия и да почерпи за своя имен ден. Обичал на Тодоровден да е в Правец заобиколен с най-близките си съратници, които по това време даже си позволявали да му попеят на ухо: “Тодоре, Тодоре, дърто магаре!”.

Когато обаче се развил култът към неговата личност, Живков престанал да празнува Конския Великден. Най-близките до него сътрудници на Тодоровден даже не си позволявали да му честият празника.

Всенародното обръщение “другарю” прилягало най-много на Живков. Членовете на Политбюро /най-приближените до него/ възприели обръщението “другарю Живков” и “другарю генерален (първи) секретар” и това се наложило на всички нива. Само двама от висшето партийно ръководство, академик Тодор Павлов и Пенчо Кубадински, се осмелявали да му говорят на малко име. Даже генерал Добри Джуров се обръщал към Тато на “другарю Живков”, макар че се знаели още от партизанската борба.

До последните си дни бай Тошо се славеше с прекрасното си здраве. Всички казват, че това му е по наследство от балканджийския му корен. Лекарите край Първия човек винаги се възхищавали от стабилното му кръвно налягане 130/70 и пулсът му на космонавт – 63-64, даже след дълги преходи в планината и километрични ловни излети.

“Всичко се дължи на овчарлъка на младини” – така обоснява Тато стоманеното си здраве.

tn_20151110_153751Бай Тошо веднъж се срещнал с главния готвач от ресторант “Чевермето” в курорта Пампорово бай Мехмед. Прочутият родопски майстор на печените агнета посрещнал Първия човек както подобава. След богатата вечеря Тато влязъл в кухнята и попитал именития готвач:

– Как си бай Мехмед, как я караш?

– Добре съм, другарю Живков. И аз като вас – от чеверме на чеверме…

Чак след 1989 г. Тодор Живков се отпуска да разкаже пред журналисти за своите фатални срещи с алкохола. Според разказа на Тато той се е напивал само три пъти в живота си. Единият път това станало с члена на Политбюро на ЦК на КПСС Климент Ворошилов. Съветският шеф дошъл у нас на официално посещение през 1948 г. и поканил българското партийно и държавно ръководство на прием. Живков като столичен секретар на БКП също бил поканен. Ворошилов донесъл от Москва разни видове водка и заповядал на българските си колеги без изключение да вдигат чашите на екс. Тостовете следвали един след друг – пили “за Сталину и родину”, за България, за братушките, за “товарищ Димитров” и т.н.  Съветският гост казал, че който не пие ще бъде наказан с “штрафной стакан” /наказателна чаша/. Хитрият бай Тошо изливал под масата своето питие, но Ворошилов го забелязал и го наказал да пие водка във водна чаша. Така Живков безпаметно се напил в името на българо-съветската дружба.

tn_20151110_152030По-късно на Тато се наложило няколко пъти да показва добра алкохолна кондиция и в срещите си с Никита Хрушчов. Това било много важно, защото точно този съветски ръководител му дал карт бланш в похода към неограничената власт.

През 1970 г. у нас пристига на официално посещение г-н Роа,  външен министър на Индия. По време на офоциалните срещи с него Тодор Живков се отклонява от основната тема на разговорите и започва да критикува седящия до него Пенчо Кубадински:

– А пък у нас Пенчо Кубадински се провали с раждаемосттта!

Индийският гост не разбрал за какво точно става дума. В хода на разговорите Живков се сеща, че Индия има свръхраждаемост и това му дава повод да скастри бай Пенчо за демографския срив у нас. По това време Кубадински е шеф на Националния съвет на ОФ и пряко отговаря в Политбюро на ЦК на БКП по въпросите за раждаемостта.

Разговорът на срещата тръгва в една много деликатна посока – Тато се развихря да говори, че ако у нас се раждаха толкова деца, както в Индия, България щеше да цъфне и да върже. Диктаторът не се съобразява с факта, че  правителството на тази бедна тогава азиатска страна налага изкуствени ограничения на раждаемостта и темата не е много уместна за дебат. Преводачът успява да се намеси навреме е да спаси от по-нататъшни упреци нещастния Пенчо Кубадински…

Автор: Д-р Боян Захов

http://www.nabore.bg/

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //