Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Синята лампа / Taйфата на апашите от Варна

Taйфата на апашите от Варна

Препечатано от сп. „Общество и право“, 1984 г.

Оригинално заглавие: Варненските кърджалийки

Автор: Йордан Митев

60591_516474231750408_989443401_nТези, които се съмняват дали някога във Варна са върлували кърджалии, т. е. пладнешки разбойници, могат да разлистят старите книги. А тези, които не подозират, че. някогашните кърджалии могат да се видят днес в нов, но не и по-благообразен вид, трябва само да се запознаят с делото за грабеж на лично имущество, гледано от Варненския окръжен съд срещу Ирина Ангелова, сестрите Мариана и Иванка Стоянови, Даниела Борисова, Асен Христов, Асен Захариев, Георги Георгиев, Гюлезар Шабанова, Венцислав Анастасов, Станислав Иванов и Мустафа Алиев. Половината от осъдените са непълнолетни.

Колкото повече навлизах в делото, толкова повече ми се натрапваше сравнението с оня вид стъкло, който все повече навлиза в живота. Стъклото е такова, че от едната страна се вижда през него, а от другата—не. Нещо подобно е ставало и със сговорната дружина „Ангелова и Сие“ от едната страна на въображаемото стъкло са били грабителите, от другата — ограбваните. Всеки ден из Варна безброй хора са ги виждали и не са ги виждали. Забелязвали са ги всички бармани, дискоджокери, шофьори на таксита, портиери на хотели и т. н. и не са им правели никакво впечатление парите, с които са разполагали. Смея да твърдя, че щяха да им обърнат внимание тъкмо ако нямаха пари.

А иначе „технологията“ на пладнешките обири е страшно изостанала от съвременната криминалистика. Единствената й по-интересна особеност е, че в повечето случаи кърджалиите всъщност не са кърджалии, а кърджалийки. Функциите в компанията са разпределени — момичетата грабят, момчетата продават плячката. Ето и

«Технологията» в действие

10087_538449559552875_703801480_nЕдин зимен ден девойките Ангелова и М. Стоянова пресрещат на улицата Силвия Цонева. Заявяват й, че била взела някакво яке от Ангелова, и й заповядват тутакси да свали от гърба си и да им предаде своето. След като срокът на ултиматума изтича (2—3 минути, не повече), двете я хващат за ръцете, извиват ги зад гърба й, свалят якето и още същия ден едно от момчетата го „реализира“ за 65 лева. В тоалетната на дискотеката „Велико Търново“ на Златните пясъци пак същата бойна група сваля от врата на непознато момиче часовник „Рухла“, който Асен Христов продава. Следващият случай ще припомни на по-възрастните някои сцени от някогашния филм „Бродяга“ на Радж Капур. Един ден Ангелова и М. Стоянова се отбиват в матроския клуб, където за свое нещастие е и някоя си Михова. Ангелова полюбопитствувала да види златния й пръстен. Михова, със суетата на Лафонтеновия гарван, поласкан от лисицата, й го подава, Ангелова пък го прехвърля на М. Стоянова. Последната се сбива с други свидетелки — един от възможните сценарии — и златният предмет потъва сякаш в земята. Купен за близо 500 лв. от лековерната му собственица, сега е продаден за 80 лв. Това изпълнение на двете момичета е оригинално, тъй като нито Ангелова (18-годишна), нито М. Стоянова (19-годишна) са могли да посетят прожекцията на индийския филм.

От дискотеката на хотел „Велико Търново“ (любимо свърталище на компанията) Шабанова заедно с Ив. Стоянова (сестра на споменатата М. Стоянова) задига две палта. Иванка стои във фоайето като прикриващ тила, а Шабанова ги навлича на себе си. Според показанията на последната, която единствена от единадесетте осъдени работи някъде, „аз ги бях взела за себе си, но не ми станаха“. Озадачаващо е, че успява да ги облече едно върху друго, а пък не й стават …

Жертвите като помагачи

1623774_664530700278093_961386367_nПонякога варненци сами са вкарвали вълците в кошарата. Например 38-годишната Калинка Пасева. От нея двете сестри Стоянови, Ангелова и Шабанова задигат покъщнина за 531 лв. „Същата вечер имах неприятности с мъжа ми и бях много разстроена. Отидох с детето у съседката ми. После реших да се върна в къщи и да взема вещи от багажа, но не смеех да отида сама. В този момент срещнах някаква компания, пеят, помолих децата да дойдат Накарах ги да ме придружат. Взех да прибирам багажа, влязоха две момичета, после две момченца, даже едното каза: „Ах, че е хубаво тука.“ Като се върнах, видях, че много работи ги няма.“ Крадат в нейно присъствие, а след това отиват и повторно. Тактиката „две реколти от една квартира“ се прилага индивидуално и от Георгиев, и Христов. Георгиев разбива входната врата в квартирата на Кр. Димитров и му открадва чанта с касетофон. Бруто 742 лв. На този Димитров трябва да се отдаде дължимото, защото правилио преценява, че се е отървал леко и напуска нарочената квартира. По-късно в нея се настаняват А. Димитрова и Р. Янкова. При повторно претърсване Георгиев завежда и Христов, но този път се смиляват над входната врата и не я изкъртват. Отварят с един подправен ключ и си тръгват с вещи за 623 лв.

543807_513771662020665_1223731677_nКогато толкова голяма група се занимава с една „дейност“, логично е да възникне някаква специализация. Във Варна, особено през лятото, търсенето на валута „на черно“ е далеч по-голямо от предлагането.

И групата се захваща с посредничество. Ангелова взема от една гражданка 60 лв. да й купи валута и се скрива в Морската градина. От разградски граждани отмъква 40 лв., за да им купи долари по 2 лв.

Ала валутата е истински специалитет на момчетата. За целта Христов, Захариев и Георгиев си имат дори специално подбран помощен жилищен блок. Свидетелят Селим Исмаилов Юсуфов (26-годишен, на тази възраст можеше да не е толкова зелен!): „Бях дал 90 лв. на Захариев за долари и го чаках пред блока. По едно време дойде едно момче, което живееше там, и ме попита чакам ли някого. Отвърнах, че чакам. Тогава то ме заразпитва да не би да съм дал на някого пари за долари, защото-тука блокът бил с два входа и тука ги водели. От единия влизат с парите, от другия изчезват. Така стана и с мен. След около час и половина обаче случайно го срещнах отново. Той каза, че съм се припознал. Иа другия ден си обръсна мустаците.“ По наивност Юсуфов е надминат може би само от Георги Иванов Йорданов (24 год.), който дава баснословни пари за две несръчно подправени банкноти от един на петдесет долара. „Аз не познавам добре доларите, едва впоследствие разбрах, че са фалшиви.“

Един от големите удари на групата е

«Превземането» на София

155975_453234688074363_2072135685_nВ столицата пристигат Захариев, Христов, Ангелова, Борисова и М. Стоянова. Балзак не казва с колко франка в джоба Растиняк тръгва да покорява Париж. Ала близо век и половина по-късно Асен Захариев, наричан Кела, слиза на Централна гара с 8 лв., Асен Христов — Джипсито, има още по-малко, трите дами — естествено, без нито лев. Някъде из центъра, пред една от обществените тоалетни, Джипсито заговаря някакъв чужденец и малко по-късно казва на компанията: „Има един арабин. Нуждае се от компания, иска да ни почерпи.“ Кела: „После научавам, че те са говорили, че едното момиче е свободно и той с тая цел (да има полови връзки с него) ни е черпил.“

Каква ловкост и нетърпение са проявили варненци личи от факта, че още в заведението му задигат един часовник (Джипсито). Към два часа в полунощ излизат от тежкия ресторант „Балкан“ и вземат две таксита за един от краищата на София. Големият град има много краища. Освобождават колите, за да нямат свидетели. Кела сам или с Джипсито (какво значение) нанася стаблен удар или няколко „ченета“ на щедрия арабин и го ограбва — 500 западногермански марки, 5 щатски долара и още един часовник. Всичко, което е намерил в него. Фактът, че откриват още един измерител на времето след първия, задигнат в ресторанта, доказва, че щателно са го претърсвали. Hotel_Balkan80-90wВ протоколите от делото са отделени много редове на уж патриотичната му постъпка. Лично аз няма да взема отношение към патриотизма, подплатен с грабеж, но ще обърна внимание на обстоятелството, че по една случайност не е бил убит човек. При силен страх животните се преструват на умрели. Едно явление, върху което е изградена и баснята за хитрата лисица и глупавите рибари, преминали в българския фолклор от френски. До същото състояние може да бъде доведен и човек. Не е толкова трудно да се предположи и дори разбере, че съзнателно или инстинктивно арабинът е предпочел да се раздели с парите си, а не с живота си …

Трите момичета не остават длъжници на своите кавалери Джипсито и Кела. Представителките на нежния пол преспиват у Ст. Иванова, която отсъствува, и оплячкосват жилището й както на времето турците Константинопол. Бруто 682,40 лв. Разликата в размера на плячката не е по тяхна вина. На делото беше направен опит да се оправдае тази кражба с разликата в метеорологичното време между Варна и София. „Тук времето е хубаво, но там е студено.“ Прекланям се пред този изненадващ защитен ход, но по неговата логика Ангелова и Сие едва ли биха задигнали нещо на екватора. Бяха лансирани и по-интересни твърдения. „Намерението вещите да се върнат обратно на собственика не може да се третира като кражба.“ Само че това намерение е изявено едва в съдебната зала, и то не много ясно. На кой свят са мислели да върнат вещите? Сигурно на отвъдния, така както са постъпвали древните гали …

Щрихи от портрета на грабителите

376880_396878287043337_2074201175_nИ тъй като в делото е отделено достатъчно място на смекчаващите вината обстоятелства, то ще се спра само на останалите. Никой от бандата не е упражнявал (с изключение на Шабанова) някакъв труд, камо ли пък той да е бил общественополезен. Асен Христов — Джипсито: „Аз преди работех, като се запознах с тях, напуснах работа.“ С изключение на Джипсито, който е с начално образование, всички са с основно. Асен Захариев — Кела, е съден, осъден и амнистиран за сводничество и сутеньорство. Ангелова, както и другите оставени на свобода по време на следствието и гледането на делото, продължава самостоятелно да краде и обирничи. За тази алогична постъпка могат да се намерят две логични обяснения. Тя или е искала да надхвърли 4 хилядите и кусур лева, които й предявява обвинението, с други думи да стигне до някаква по-голяма сума, заради която няма да се срамува да се яви в съда, или пък е вярвала, че колкото е по-грамаден паричният израз на грабежите й, толкова по-малко ще бъде наказанието й. Подобни възгледи, макар и непотвърдени в живота, са доста популярни в тези среди. Марина Стоянова пък избира друга тактика — до гледането на делото тя се омъжва, забременява (5—6 лунарен месец) и изпраща съпруга си в казармата. Все пак трябва да се отдаде дължимото на Варненския съд, че се е отнесъл с цялата строгост към М. Стоянова и я изпратил в сливенския затвор.

1000190_549085618489269_1486609072_nВсички произхождат от добри, материално осигурени семейства. В това отношение могат да се оплачат само Асен Христов и донякъде Даниела Борисова. Свидетелят Михайлов: „Бях като баща на Асен Христов. След като първият баща почина, когато той беше на 4 г., майката се ожени втори път. Повторният баща се поболя и почина, майката е жива трагедия. Така стигна Асен до това положение. Вторият баща беше тих човечец, но си гледаше неговите си деца. Асен ядеше малко повече и той му завиждаше. А родителите на Даниела не са хора.“

Даниела Борисова живее с брат си при своята майка, тъй като родителите й са разведени. Тя открадва от любовницата на баща си, която живее в Бургас, златни предмети на стойност 629 лв.

Накрая и на това дело прозвуча тезата за добрите деца и лошите приятели, към която много родители са пристрастени: „Те (единадесетте грабители) попадат в една неподходяща за тях среда.“ Далеч по-точно е да се каже, че те създават една ужасна среда: неуважение, пренебрежение и безогледно посегателство към чуждия труд и чуждата собственост, придобита благодарение на него.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //