Кремиковци – в сърцето на гиганта. От първата копка до лентата.

С постановление на Министерския съвет през 1956 година се създава Металургичен комбинат „Кремиковци“ на базата на Кремиковското железнорудно находище. Строителството на комбината започва през 1960 година. През 1963 година влизат в експлоатация първите му производствени мощности, започва производството на кокс и чугун. През 1964 година започва производството на агломерат, а до 1969 г. — на електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо.

През 70-те години влизат в експлоатация станове и цехове за производство на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).

През 1979 година комбинатът се преименува на Стопански металургичен комбинат (СМК) „Кремиковци“, а през 1982 година — на СМК „Леонид Илич Брежнев“. През 1987 година той става Технологично-металургичен комбинат „Л.И. Брежнев“, а от 1988 година отново е Металургичен комбинат „Кремиковци“. През 1989 г. се регистрира като Държавна фирма „Кремиковци“ със седалище в София, квартал „Ботунец“. С Решение на Министерския съвет през 1991 година се преобразува в ЕАД, а след 1995 година започва приватизацията му. Към края на социалистическите години в България в предприятието заема пост и българският банкер и бивш зам.министър на икономиката Левон Хампарцумян.

РЕПОРТАЖИ ОТ НОВОСТРОЯЩИЯ СЕ ГИГАНТ КРАЙ КРЕМИКОВЦИ НА СПИСАНИЕ СОФИЯ:

1959 г./1961 г./1963 г.