Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Народна памет / Грандиозният юбилей „1300 години България“

Грандиозният юбилей „1300 години България“

tn_20150529_165639-1024x653През  70-те години на ХХ век светът става свидетел на няколко значими юбилея – Иран чества 2500-годишнината от основаването на Персийската държава, Полша 1000-годишнина, а САЩ 200. Междувременно в социалистическа България все по-отчетливо започва да се говори за грандиозно отбелязване на 1300-годинишнината от създаването на българската държава, което трябва да се състои през 1981 година. Днес, няколко десетилетия по-късно, честването на тринайсетвековния юбилей на страната продължава да поражда спорове. За едни то е разорителна грандоманщина в период на икономически и финансови затруднения, а за други културна инициатива без аналог в родната история. Едно обаче е сигурно – „1300 години България” остава едно от най-сериозните културни събития в новата българска история и заслужава да бъде разгледано детайлно.

tn_20150422_125229За първи път споменаването на големия юбилей като събитие, изискващо по-специално отбелязване се случва на Юлския пленум на БКП от 1968 година във връзка с решение на Политбюро на ЦК за написване на многотомна история на България. Въпреки това, по това време управляващият елит все още е далеч от идеята за грандиозно честване на годишнината. В началото на 70-те години редките споменавания на 1300-годишнината продължават да са преди всичко в контекста на перспективите пред историческата наука, но с напредване на десетилетието това постепенно започва да се променя. На 3 юни 1976 година от решение №477 на Секретариата на ЦК на БКП става ясно, че на Комитета за изкуство и култура е дадена позиция на водеща структура в предстоящата всеобща организационна и ресурсна мобилизация, което е ясно доказателство, че държавният елит е узрял за идеята 1300-годишнината на българската държава да бъде тържествено отбелязана. Малко по-късно се създава и „Държавна работна комисия 1300”, която по-късно става „Национална координационна комисия 1300 години България”, с председател Людмила Живкова. Именно дъщерята на Тодор Живков е с основна заслуга замисленото грандиозно честване да се състои, тъй като в началото и средата на 70-те години не са малко онези партийни дейци, които виждат в „1300 години България” проводник на националистически идеи.

3Идеята на Людмила Живкова е годишнината да не бъде отбелязана с еднократен тържествен акт, каквато е била традицията до момента, а с мащабна културна програма, предлагаща събития през цялата 1981 година. За целта са създадени координационни органи на вътрешно и международно ниво, в които участват близо 2800 души. През 1978 година комисията представя „Национална програма за развитие и координация на дейностите, свързани с 1300-годишнината от основаването на българската държава”, която старателно описва всички инициативи, които ще бъдат свързани с тържественото отбелязване на годишнината. Според програмата са обособени 7 ключови области – „Изкуство и култура”, „Просвета и образование”, „Наука и технически прогрес”, „Икономика”, „Непроизводителна сфера”, „Средства за масова информация” и „Международна дейност”, като във всяка от тях  ще има значително приготвления за историческия юбилей. Така, след като планът на действие е приет, започва и практическото му изпъление.

tn_20150528_163259

През следващите няколко години трескавата подготовка за отбелязването на годишнината се вижда във всяка една сфера. Заснети са някои от най-известните български исторически филми като „Хан Аспарух” и „Мера според мера”, организират се най-различни изложби, като се предвижда да има такива и зад граница. Важно място в организирането на тържествата заема и строителството на внушителни паметници, които и до днес остават едни от най-големите и мащабни на територията на България. Сред тях е Народният дворец на културата в София заедно с паметника „1300 години България”, паметникът на създателите на българската държава в Шумен, както и този на незнайния воин в София. Еуфорията е повсеместна, като дори се стига до куриозните от днешна гледна точка ситуации, в които ученици са карани да правят утринни кросове от 1300 метра, а в завода за изолирани проводници в Смолян всеки работник е приканван да постигне „1300 лева годишна икономия на материали”.

tn_20150421_145842Тържествените събития, посветени на юбилея започват още през 1980 година – по телевизията са представени 80 филма от поредицата „1300 години България”, а изложби отварят врати една след друга. Истинската кулминация на честванията обаче настъпва през 1981 година. През януари започва Панорама на българското кино, през март – Обща художествена изложба – преглед на българското изобразително изкуство, през септември във Велико Търново се провежда Национален театрален преглед. Тържествено са открити и по-голяма част от строящите се паметници, а на телевизионните зрители са представени исторически филми, които по-късно се превръщат в непреходни класики. Дори трагичната смърт на основновната движеща сила на културните събития – Людмила Живкова не отменя празничната програма. Официални тържества се провеждат под формата на 13 тематични юбилейни дни от 19-ти април до 20-ти декември, а на  20 октомври 1981 година се състои и главното честване във все още не напълно завършения Народен дворец на културата, на което Тодор Живков прочита тържествен доклад.

Това са сухите данни, стоящи зад културното събитие „1300 години България”. До колко моментът е подходящ за изразходването на близо 4 000 000 лева и дали партийните дейци не използват събитието за извличане на дивиденти и демонстриране на замаха и мощта на БКП, всеки може да прецени за себе си. За поколенията обаче, честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава завещава десетки исторически паметници и филми, които и до днес съхраняват български дух, В крайна сметка, какво по-хубаво от това?

Автор: Иван Кънчев

Българската история

2 Коментари

  1. Тодоров

    Капризите на правешката принцеса ни струваха над 1 милиард (тогавашни) лева, при това във време когато икономиката вече генерираше само загуби.

    • Каприз, ама национален и на пук на cccp. Струват си парите, ама чак милиард тогавашни, много ми се вижда

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //