Спомени от Народната република
Начало / Антифашистка съпротива / Как партизаните взеха властта в Пловдив

Как партизаните взеха властта в Пловдив

Овладяване на властта от ОФ в Пловдив и организиране на обществения живот

Автор:Мирена Митова

На 5 септември 1944 г. СССР скъсва дипломатическите отношения с България и й обявява война с мотива, че българското правителство води война в лагера на Германия срещу СССР. В същият ден българското правителство скъсва дипломатическите отношения с Германия и иска примирие от СССР. На 6 септември е взето решение България да обяви война на Германия. Това решение обаче трябва да влезе в сила на 8 септември. СССР съгласува действията си Отечествен фронт (ОФ) и навлиза в българските територии на 8 септември. Близостта на съветската армия активизира дейците на Отечествен фронт. 172 села и 20 града чрез въстанически действия завземат властта. През нощта срещу 9 септември се извършва преврат в столицата, с което властта попада в ръцете на ОФ. Съставът на бъдещето правителство е определен още на 8 септември. В него влизат по четирима министри от Българската работническа партия – комунисти (БРП(к)), от Българският земеделски народен съюз (БЗНС) „Пладне” и от БЗНС „Звено”. Двама министри са определени за Българската работническа социалдемократическа пария (БРСДП) и двама за т. нар. независими интелектуалци. Рано сутринта на 9 септември по радиото е оповестено, че властта поема новото правителство начело с Кимон Георгиев ( БЗНС „Пладне”). Така многопартийната система в България е възстановена, но в продължение на една година остава затворена. Извън нея остават БЗНС „Врабча”, Демократическата, Радикалната и Народната.

IMG_0790

Събитията в София не остават изолирани. Действията на ОФ от преврата до установяването официално на властта са следвани  и от останалите градове и села в страната. Изключение не прави и Пловдив. Затова настоящата статия има за цел да представи спецификите при налагането на ОФ властта в пловдивската област. Статията си поставя за задача да проследи как ОФ осъществява налагането на властта съобразено с местните условия, нуждите и притесненията на населението.

Темата за налагането на властта в Пловдив не е добре проучена. Една единствена монография представя събитията от този период. Тя обхваща периода от 9 септември 1944 г. до 1964 г. и е дело на Донко Дочев[1].  Затова проучването се опира на многотиражният пловдивски ежедневник, излизал след 9 септември 1944 г. „Отечествен глас”, които дава подробна информация за основни проблеми в цялата област и атмосферата, при които се осъществяват събитията.

IMG_0829

Пловдив посреща промяната от 9 септември 1944 г. с масови манифестации. Още на 8 септември на площад „Цар Крум”  се събира огромна маса от работници издигащи лозунги за мир със съседите, вечна дружба със СССР и демократично правителство на Отечествен фронт[2]. Следобед на същия ден политическите затворници са освободени, което дава началото на борбата за решителният 9 септември.

В деня на преврата е проведено и първото легално събрание на Областният комитет на ОФ. На него присъстват Димитър Георгиев, Боян Българанов, Димитър Котев, Йордан Божилов, Петър Димитров и Никола Балканджиев от БРП (к), Йордан Райчев, Петър Запрянов, Васил Цицелиев, Слави Шушкаров, Кирил Пиронков и Никола Гърнев от БЗНС, Стефан Стамболов от БРСДП и Христо Лилков от „Звено”[3]. В същият ден областният комитет назначава за кмет на град Пловдив Асен Кожухаров с помошници инж. Георги Николов и Иван Воденичаров[4]. Първата проява на новоназначеният кмет е заповед от  9 септември, с която нарежда на всички чиновници да се „явят своевременно на работа и да я изпълняват безусловно и резултатно”. Наредено е още домовете и всички сгради да бъдат украсени със съветски и градски знамена, а пловдивската градска община нарежда името на площад „Цар Симеон” да се смени на „Червен площад”[5], предвид очакването на Червената армия.

IMG_0800

            На 9 септември 1944 г. и няколко дни след промяната цялата власт в околиите, общините и селищата преминава в ръцете на ОФ.  Това е и заповедта на вътрешният министър Антон Югов, който изпраща окръжно на 11 септември до всички областни, околийски центрове и общини. Нарежда се да се изпратят телеграми до министерството на вътрешните работи, чрез които да се провери до каква степен местната администрация е предадена в ръцете на ОФ. Антон Югов изисква от всички кметове на селища попадащи в пловдивската област да изпратят доклади до Околийската управа в срок до ноември 1944 г. с разяснителни бележки. Според докладите местната власт се оказва в ръцете на БРП(к). От 46 кметове в околността само 4 са от БЗНС, а останалите от БРП (к). От кметските наместници само един е от БЗНС[6].

IMG_0878

            Месечните доклади са изпратени в отговор на преписка № 7771, по определена бланка съдържаща основни въпроси, отговорите на които дават описание на политическата и социалната обстановка в съответното село или град. Докладите съдържат 4 основни точки: точка 1 дава обяснение за административната власт и в нея се посочва до каква степен властта е преминала в ръцете на ОФ. Посочва се партийната принадлежност на кметовете и кметските наместници; точка 2 дава описание на политическата ситуация в населеното място и най-вече сведения за фашистка дейност или липсата на такава, както й отношението на населението към властта на ОФ; в точка 3 от доклада за стопанското и продоволствено отношение се дава оценка на общото стопанско положение на града или селото, като се посочват нуждите за подобряването му. В последната точка от доклада се обръща внимание на просветното дело. В нея се дава оценка на заетия персонал[7]. От докладите става ясно, че основен проблем в началото на промяната е подборът на необходимите кадри в администрацията и в училищата. В някои села училищните занятия не започват навреме, заради проведена чистка на фашистки елементи и непопълнените бройки на подходящи кадри.

             Основна задача на новата ОФ градска управа е да овладее хаоса от събитията на 9 септември и да осигури нормална работна обстановка на гражданите в Пловдив. На 11 Септември 1944 г. кметът Асен Кожухаров издава две заповеди, чрез които цели осигуряването нормалното протичане на живота в града и цялата пловдивска околия. Наредено е всички търговци, индустриални заведения или предприятия да продължат нормално работата си. Всички чиновници отново са призовани да се явят на работа, като не спазилите заповедите ще се приемат за саботьори[8]. За саботьори ще се смятат и всички, които не спазват наредбата на областният комитет на ОФ за незабавно отваряне на всички питейни заведения , магазини и ресторанти в града. Новата градска управа  нарежда да се спазва строга дисциплина, особено що се отнася до ново появилите се лъжливи групи, които събират пари за нуждите на партизаните, без изричното нареждане на ОФ комитетите. Измамните групи се възползват от организираната масова кампания за събиране на помощи за партизанските отряди от дружеството на Червеният кръст и комитетите на ОФ. Кметът на града А. Кожухаров предупреждава населението на Пловдив да не се подава на провокация, а проявилите своеволие от името на ОФ властта и на четническия щаб ще бъдат най-строго наказани[9].

IMG_0816

            Областният стопански комитет също излиза с призив за нормална работа на пазарите в Пловдив. Приканва се населението да участва активно в пазарите за осигуряване на ред в цялата област[10]. На 13 Септември 1944 г. и пловдивското агрономство се включва във вълната от призиви за осигуряване на спокоен живот в града и областта, като апелира всички пловдивски агрономи да работят и сътрудничат на ОФ властта и да създадат нов комитет на ОФ, които да поддържа неразривни връзки съветските агрономи по пътя към съвместна работа[11]. В този ден се създава и нов комитет на ОФ в пловдивските журналисти с председател Никола Кондарев от БРП (к). В същото време спонтанно започва изграждането на нови комитети на ОФ във всяко едно направление. Нов комитет се създава при арменската община, а на 14 септември са създадени още два комитета на пловдивското тенекеджийско-водопроводно занаятчийство и на пловдивските ловци.[12] На 15-17 септември 1944 г. е създаден новият ОФ комитет на лекарите. Следват ги търговците, ветеринарните лекари, художниците, индустриалците и пр.[13] С изграждането на комитети на ОФ в града започва и изграждането на професионалните организации . На събрание на тютюноработниците от 13 септември 1944 г. се избира общо настоятелство, което изработва исканията на бранша в Пловдив, подготвени за изпращане на министерството на труда. На общо събрание на 11 и 12 септември всички тъкачни и предачни фабрики избират предачни комисии с временно настоятелство, което също изработва исканията на работниците. Примерът им е последван и от много други предприятия – метални, консервни, оризови, мелници, химическа индустрия, шивачи, захарни фабрики и обущари в града, които също избират свои временни настоятелства[14]. Освен професионалните организации и ОФ комитетите в града възобновява дейността си Българо-съветското дружество, което обединява в себе си пловдивски архитекти, писатели, художници. Те имат за задача да снабдят дружеството с нужния съветски инвентар и най-вече със съветски книги за попълване на библиотеката. Основна част от дейността на дружеството в този първоначален етап от съществуването му е подготовката на града за посрещане на червената армия. Планира се също и организирането на курсове по руски език[15]

IMG_0824

            Основен проблем на гражданите в Пловдив е появилата се жилищна криза в последните месеци от 1944 г. За справяне с проблема местната управа издава решение за съставянето на специални комисии, които имат за задача да направят описи на жилищата в града. Нарежда се сгъстяването на населението, с цел освобождаване на жилища и намирането на свободни квартири.[16] Сгъстяването на населението се осъществява като на семейство от двама члена – съпрузи или родители на едно дете се предостави стая с кухня. Ако семейството се състои от трима или четирима души с дете до 10 год. се предвижда даването на жилище от 1 стая с кухня или две стаи без кухня. За семейство с дете над 10 години се нарежда предоставянето на още една стая. При по-голямо семейство една стая за двама души. Лицата заемащи по-голямо жилище от посочените са призовани доброволно да ги декларират в пределен срок иначе това ще направи съответната комисия[17] .

IMG_0819

            За установяването на пълнен ред и сигурност в града пловдивското комендантство на народната милиция издава заповед, която обхваща основни проблеми на пловдивското общество в този период. Като такъв е посочен просията. Тя е забранена под всякаква форма. За уловените в просия лица се предвижда пълно проучване на материалното им състояние. За лица с постоянно жителство от град Пловдив се предвижда настаняването им в общински жилища, а за останалите се предвижда въдворяването им в съответните общини и оказването им на помощ.  От направения доклад на народната милиция се вижда, че в града не функционират правилно магазините на търговците. Според доклада местните търговци проявяват своеволие като не отварят магазините си навреме или крият определена стока. Заради това те са обявени за саботажници , а като наказание се предвижда конфискация на стоката им.  Констатиран е още проблем с пловдивските младежи, които, според доклада, прекарват ценно време в местните кафенета, отдавайки се на картоиграене. За такива младежи ,при повторно залавяне, се предвижда назначаване на принудителна работа[18]. В този дух е искането кръчмите в Пловдив ,по примера на други градове в България да, се затворят, тъй като са „развъдници на поквара и престъпност”[19]. На 26 ноември 1944 г. се забранява продажбата на спиртни напитки в града и всички кръчми за затворени[20].

            За да закрепи властта и да осигури спокойствието в областта ОФ провежда антифашистка чистка. Тя е съобразена с изискванията на Великите сили за активна борба против фашизма и с програмата на ОФ от 17 септември 1944 г. за прочистване на целия държавен апарат от „противонародни елементи”.

IMG_0809

Събитията в пловдивска област след промяната от 9 септември 1944 г. не излизат от контекста на обстановката в страната. Като отделна част от общото цяло обаче събитията в Пловдив следват характеристиката на историко-георгафският характер на областта. Смяната на властта в града и цялата област засяга събитията на конкретни исторически личности принадлежащи  на пловдивската действителност, а наложените мерки на ОФ  са преценени с местните условия. Новата ОФ управа на града се съобразява с конкретните проблеми свързани с областта, като недостатъчно доброто снабдяване на електроенергия, непълноценното функциониране на питейните заведения и хранителни магазини, чрез което снабдяването на продукти от първа необходимост е неефективно.  Всичко това е неделима част от процеса за налагането на ОФ властта в Пловдив, без което успешното осигуряването на нормален обществено-политически живот в областта не би могло да бъде постигнато.

Библиография

  1. Вестник „Отечествен глас” септември – октомври 1944 г.
  2. Дочев, Д. Провинциалният тоталитаризъм. Ч. 1. Пловдив, 2007 г.
  3. Регионален държавен архив (РДА) Пловдив, ф. 60, оп. 1, а.е. 4.

[1] Дочев, Д. Провинциалният тоталитаризъм. Ч. 1. Пловдив, 2007 г.

[2] В. Отечествен глас, бр. 8, 10 септември 1944 г.

[3] Дочев, Д. Цит., съч.,  с. 16.

[4] В. Отечествен глас, бр. 9, 11 септември 1944 г.

[5] Пак там.

[6] Дочев, Д. Цит. съч., с. 20.

[7] РДА Пловдив, ф. 60, оп. 1, а.е. 4.

[8] В. Отечествен глас, бр. 9, 11 септември 1944 г.

[9] Пак там.

[10] Пак там, бр. 10, 12 септември 1944 г.

[11] Пак там, бр. 11, 13 септември 1944 г.

[12] Пак там, бр. 12, 14 септември 1944 г.

[13] Пак там, бр. 16, 19 септември 1944 г.

[14] Пак там, бр. 18, 21 септември 1944 г.

[15] Пак там, бр. 13, 15 септември 1944 г.

[16] Пак там, бр. 33, 8 октомври 1944 г.

[17] Пак там, бр. 44, 21 октомври 1944 г.

[18] Пак там, бр. 30, 5 октомври 1944 г.

[19] Пак там, бр. 38, 14 октомври 1944 г.

[20] Пак там, бр. 75, 26 ноември 1944 г.

2 Коментари

  1. Български офицер

    МАЛКО ВРЕМЕ не стигна на Жандармерийските и Войсковите “ Ловни роти “ / “ Ловни дружини “ / , на “ Шпицкомандите “ на Проф. Александър Цанковъ и на четите на ВМРО на Иванъ Михайловъ въ ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ – да избият “ до крак “ – цялата Червена , Комунистическо – каскетаджийско – цървулска сган , като подлоги -измекяри на Червена Москва и КОМИНТЕРНА !
    ОТЪРВАХА ЧЕРВЕНАТА си КОЖА на 9.септември.1944 г. благодарение на Савецките , въшливи памуклийки ………..ИНАЧЕ , сега нямаше да го има и Червеното им просташко котило ……..!!!

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //