Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Спомен за новобранските

Спомен за новобранските

5cb54a462939863dc8e4c87448bcfeed„Изпращане на войник” – това словосъчетание обикновено извиква спомени от недалечното минало, когато почти всички млади мъже в България трябваше „да отбият войнишката служба”. Тогава родителите на младежа задължително организираха пищно тържество – „изпращане”. Поне в селата и малките градове, където близостта с народните традиции е значително по-голяма. А и съобразяването с общественото мнение си казва думата. Както често се шегуваха, изпращането на войник е като сватба, само дето липсва булката.

Военната служба винаги е била знак за възмъжаване. Според една популярна поговорка, който не е ходил войник, никога не става истински мъж.  По време на социализма – някъде от средата на ХХ век, „изпращането на войник” се превръща в своеобразен заместител на традиционните обичаи, посветени на трансформацията юноша – мъж. Няма да търсим паралели със старинните ритуали, но няколко задължителни елемента неизбежно навяват асоциации с тях. На първо място е подстригването на момчето – на самия празник или ден след това, и закичването му със здравец. Прическа „гола глава” беше едно от изискванията към младите войници по съвсем други съображения. Хората го превръщаха в специален момент – може би като много далечен отзвук от българската традиционна сватба например, в която подстригването на младоженеца се извършва със специален ритуал.  Китка здравец с червен конец новобранецът ще получи и при раздялата с родителите, отправяйки се към „родната казарма”.

hary_bal2.1

Друг важен момент са даровете. Като на сватба родителите подаряваха на гостите си различни практични вещи. А роднини и близки обикновено даваха на бъдещия войник пари. На трапезата непременно трябваше да присъства курбан. У дома, в ресторант или на селския площад, масите винаги биваха отрупвани с какво ли не. И, за да е пълен празникът, той често преминаваше под звуците на „жива музика”. По своята същност „изпращането” беше весел момент, макар и да бележеше дълга раздяла с родителите, приятелите и любимата.

О, минало, о, незабравимо!

http://bnr.bg/

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //