Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Политически калейдоскоп / „Народният съд“ в суров вид

„Народният съд“ в суров вид

 untitled2Политическата промяна след 09.09.1944 г. не настъпва по килим от цветя. Всъщност, както всяка радикална смяна на властта, тя си постила удобно върху телата на загинали знайни и незнайни, виновни или невинни нейни противници. До края на годината комунистите са заети да изграждат свои управленски структури, или да прочистят старите от неудобни за тях кадри. Непосредствено след Девети септември  се взима решение разправата с враговете на народа да се легитимира под някаква законова форма и още в края на 1944 г.  се създава т. нар. „Народен съд”, който на 1 февруари произнася първите смъртни присъди.

Като оправдание за него, в по – модерни времена се привеждат неверни данни за броя на жертвите от двете страни в гражданските бор­би и се използват привидни аналогии с процеси срещу военнопрестъпници и извършени престъпления срещу човечеството в други страни (главно Германия и Япония) след края на Втората световна война.

Приведените по-долу данни сравняват и дават по – точна представа жертвите, в чието име действа това съдилище:

ЖЕРТВИ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ БОРБИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ И СЛЕД 9.1Х.1944.

Преди 9.1Х.1944 г.

    • Загинали антифашисти за целия период 1923-1944 г. – около 4200
    • Общ брой на партизаните за 1941 -1944 г. – 8809, от тях:
    • Загинали (убити и починали) – 1114
    • Убити ятаци и помагачи в периода 1941 г. -1944 г. -1124 души. За оправдание на суровите присъди обаче, новата власт преувеличава броя на жертвите, излизайки с много по – големи цифри. Официалната за онова време статистика говори за:
    • Общ брой на загиналите в съпротивата 1941 -1944 г. – около 2500
  • Загинали партизани – 9140 (повече от общия брой на партиза­ните)
  • Загинали укриватели, помагачи и съчувственици – 20 070 или всичко 29 210
  • Загиналите граждани и представители на властта (цивилни и во­енни) жертви на комунистическите бойни групи от 1923-1944 г. все още не са точно установени.  images11SJZ3R9След 9.IX.1944 г. 
  • С точна информация обаче разполагаме от архивите на „Народния съд”
  • Убити без съд и присъда в първите месеци – 18 700

Вероятен брой – между 20 000 и 40 000

Осъдени на смърт от „народния съд“ 2730. Почти всички присъди са изпълнени, значителна част са пред­варително убити.

За сравнение – преди 9.1Х.1944 г. (в периода от 01.01.1942 до 04.09.1944) по процеси на военнополевите съдилища са изпъл­нени по Закона за защита на държавата 199 смъртни присъди, въпреки че подсъдимите, за които законът е предвиждал смъртно  наказание, са били 12 461!

СЪСТАВ НА НАРОДНИТЕ СЪДИЛИЩА

Няма нито повод или причина да мислим, че „Народния съд” не е бил съставен от хора доверени на властта. За съжаление по това време интелигенцията е в немилост и се налага състава му да бъде подбран от най – низките слоеве на обществото.

Съгласно наредбата-закон за „Народния съд“ „народните съдии“ се посочват от комитетите на ОФ измежду „най-честните, автори­тетни, предани на IMG_20140929_120602антифашисткото дело“  граждани.

Няколко примера от Русенския „народен съд“ илюстрират „ви­соките качества“ на тези „съдии“ и начина за избирането им.

Русе, IV състав на НС:

Председател: д-р Димитър Д. Цонев, адвокат от Русе.

Членове: Петър Кудинов Нейчев, работник, образование III клас.

Марин Тодоров Дянков, шивач, I отделение.

Нено Илиев Бърденски, земеделец, IV отделение.

Димитър Темелков Иванов, земеделец, IV отделение.

Ето как е избран за „съдия“ гореупоменатият почти неграмотен шивач. В писмо до министъра на правосъдието и до областния ко­митет на ОФ в Русе Тутраканският околийски комитет на Оф (пис­мо № 41 от 21 .Х.1944 г.) предлага:

„Съобщаваме Ви, господин Министре, че околийският комитет на Отечествения фронт в гр. Тутракан посочва за народни съдии за гр. Тутракан и околията следните лица:

  1. Марин Тодоров Дянков, на възраст 48 години, роден в гр. Тут­ракан, образование трети клас, занятие ШИВАЧ…“

По същия механизъм се „самоизбират“ „народните съдии“ и в гр. Кубрат:

Юрдан Куцаров – трети клас.

Петър Йовчев – обущар, образование трети клас.

Горните примери са сурова истина. В тази статия не се отпуснахме в много разсъждения, а просто в едва ли не табличен вид ви изложихме реалистичната картина на един от най – тежките моменти при установяването на комунистическата власт.

3 Коментари

  1. Така е.
    Малограмотни обущари и шивачи, заедно с нискочели каскетаджии осъдиха и избиха цвета на нацията…
    Дано горят в ада, комунистически отрепки!

  2. Komunis i vallk ne se opitumjavat.Te se hranjat s krav.

  3. Йордан Младенов

    „Вие имате ли близки засегнати от мероприятията на народната власт“

    Не. Имам близки, засегнати от „мероприятията“ преди 9.IX.1944г.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //