Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / По следите на изгубените култови места в София-I: Магурата

По следите на изгубените култови места в София-I: Магурата

tn_20150826_170502

В комплекс „Рубин“

Ако днес минете по тротоара в достъпната за автомобили част на бул. Витоша над бул. Патриарх Евтимий, която е доста скучна, въпреки всичките разноцветни и разностилови витрини, е трудно да си представите какъв живот кипеше там в края на 80-те и началото на 90-те години. Заради митинчото заведение Магура – най-култовото сред култовите!

Специално за 13-ия конгрес на БКП през април 1986 г. тогавашният кмет Стефан Нинов направи истинско преобразяване на бул. Витоша, който измести Царя (тогава бул. Руски, а днес Цар Освободител) и Ръкси (и тогава, и сега улица Раковски) като „център на просветата”. Появиха се модернистичният за онази епоха ресторант „Форум“, приличащият на съвременен хипермаркет магазин „Зорница“ с входове откъм ул. Денкооглу и откъм бул. Витоша, куп по-съвременни магазини, сред които „западните” на марките Лий Купър и Хъш Пъпис.

Две години преди големия ремонт на „Витошка“ се появяват и две култови за времето си заведения. През март 1983 г. на бул. „Александър Стамболийски“ е открит комплекс „Рубин“, а за Деня на София-3 април, отвъд Патриарха врати отваря сладкарница „Магурата“.

tn_20150826_171116Кой идиот кръщава сладкарница на пещера край Видин със сигурност ще попитат незапознатите, които или са твърде млади, или не са от София? Отговорът е прост за онези, които посещаваха заведението, което нямаше аналог в столицата през 80-те. Защото беше сладоледен салон, предалагащ цяло меню мелби. Сега разбирате връзката сталактити – сталагмити – сладолед, нали?! Нашият фаворит сред въпросните мелби беше Дипломат, която беше ненадмината. Най-хубавото от всичко беше, че макар формално да нямаше демокрация, всъщност салонът беше достъпен за всички и се ползваше с невероятна популяронст. И как да бъде иначе, след като нищо не струваше повече от 2 лв. – нито за ядене, нито за пиене.

През 1989 г., когато още преди падането на Живков беше улеснено пътуването на българите в чужбина, а цяла София се втурна на море в Гърция, се появи глад за валута, тъй като държавата отпускаше смешни суми като например 50 долара на човек (нещо като $150 в днешна равностойност). Беше разрешена и стопанската дейност извън държавните фирми и веднага се нароиха чейнджаджии – хора, които сменяха валута – главно долари и марки на черно.

Понеже те започнаха да се събират баш около хитовото заведение Магура, а го правеха поради неспирния поток от хора от ранни зори до късен мрак, то даде името на тяхната прослойка.

tn_20150825_173330Магураджии девалвираха курса на соц.лева към долара от 2 наши за 1 американски до 5 и повече български за един щатски. Направиха дебели вратове, купиха също така дебели златни ланци, подкараха стари мерцедеси. Като всяка прослойка и тази се сдоби със свой запазен знак – наречете го имидж. Магураджиите облякоха своята униформа: светли дънки тип лъвски гащи, кафеви кожени якета и прически в стил футболно киче, обилно гелосани. Така посрещнаха 90-те години, без да падат от гребена на вълната поне до средата им.

Новобогаташката класа, изместила от тавана на доходите келнерите и барманите, които доминираха при соца, понеже заработваха яко на черно, се сдоби и със свой медиен символ. В появилото се буквално седмици след 10 ноември студентско предаване Ку-ку по единствената телевизия изгря Владо Въргала.

tn_20150827_161114Актьорът Владислав Карамфилов, тогава още студент на проф.Стефан Данаилов, толкова добре градеше образа на магураджия, че особено в първите предавания публиката беше убедена, че гелосаният младеж с ланците и коженото яке няма как да не е истински магураджия. Такова му беше мисленето, такива му бяха лафчетата, такъв му беше и чарът. Постепенно думите, маниерите и стила му „влязоха в народа“.

И породиха новата класа – една от възловите за прехода – кастата на мутрите. Именно копие на Владо Въргала, както и превърнал се в негов приятел, беше първитя борчески бос у нас – създателят на ВИС Васил Илиев.

После някой ще твърди, че една сладкарница не можела да бъде двигател на мощни обществени процеси. Магурата доказа, че е сладолед и още нещо…

Вижте още:

По следите на изгубените култови места в София-II

По следите на изгубените култови места в София-III

По следите на изгубените култови места в София-IV

http://19min.bg

15 Коментари

  1. Малко сте се объркали обаче за местоположението на пещера Магурата. Не е до Враца, а до Белоградчик, Видинско. Тази със сталактитите и сталагмитите близо до Враца се казва Леденика.

  2. Соц. курса на лева към долара беше 1:1, а не 2:1 както сте написали. На черно преди 1989 г. вървеше 3:1. „Магура“-та действително беше легендарно място, но и преди него в София имаше места, където се събираха тарикати, измамници, чейнчаджии и пр. паплач. Имаше едно друго култово заведение – „Медовина“ на Неофит Рилски, почти до „Витошка“. Там бръмчаха арабели, играеше са на зарове, премятаха се зелени „бали“ и така.

    • Димчо Димов

      Соц.курса на лева към долара беше 1:0,98,ако теябва да сме точни,а имаше и“бонове“за пазаруване от“Кореком“ а не 1:1,левът,беше по-скъп от долара.На черно преди 1989 г.беше 2:1,2,5:1,3:1 в зависимист от спекулата и нуждаещите се от „зелено“, 1985-86г.Друго „култово’место,беха двата оказионни магазина,на пазара „Кирков“и мотел „Божура“+фоайето на „Новотела“,където се разиграваха,най-яките комарджийски,сделки тогава.

    • Аз съм родена и израснала в София, но за Медовината заведение за първи път чувам….Ние тогавашните младежи ходехме в двете заведения Пролет – близо до университета. Едното цялото в червено за пушачи, там се сервираше и алкохол, а другото в зелено, то беше предимно за непушачи и се сервираше кафе, тортички, сладолед и леки питиета, вермутче..Имаше още на Графа, Млекото, млечен бар, до Народния театър, две заведения пак на същия принцип Ковчега за пушачи, алкохол и Цицата за непушачи и кафе/сладоледи, сладки работи И двете бяха много красиви със зеленина. тип вътрешни градини. Най-важното, че бяха достъпни за почти всички…Сега в Коста едно кафе е 2.40 и последният път, когато ходихме в Коста да НДК-то нямаше тоалетна и ни пращаха в мазето на ндкато за тоалетно..А това е Абсолютно забранено. Да се открива заведение без да се осигурява тоалетна за посетителите, но сигурно собственика е някой връзкар мутросен ..Оказа че, че т.нр частна инициатива не създаде по-добри и достъпни заведения от държаната собственост.. говоря от лични многогодишни наблюдения.

    • Иво Петров

      Измисленият нереален курс лев-долар на т. нар. бнб спомогна за падането на измисленият строй, като цяло.

    • Освен Магурата, култови бяха
      Бразилия, Хавана, бара над басейна
      в хотел Родина, сладкарницата на
      хотел Шератон, Попското, Кристал, бара на хотел Плиска, бара в Парк Хотел Москва, Ялта и още, и още и още….
      Курса на долара беше на Магурата тогава
      1 $:3BGL

    • Christopher Otzkinov

      На местото на хотел Плиска ..беше старата бръснарница на бай Весо..
      и виенски колело.Това беше най голямото маризчийско сборище в малка София.Идваха чак от Надежда..вагона козирката…Магарешкия рай.Първо районно беше долу до телевизията на Сан Стефано.На местото на парк хотел Москва…беше старата лятна кръчма..Танушев….Малка..чиста хубава София.Затова не се прибираме отвън…София я няма вече.

  3. Преди да се появи Магура долари се купуваха пред ЦУМ от сърбите. А след 89 пред Магура се събираше цяла София. Улицата беше заета от прави хора и от двете страни. Продаваше се всичко основно долари и марки, но и туби с бензин, кожа за лачени обувки, дървен материал, апартаменти. Търговците (мутрите описани по горе) не бяха основната тълпа, но бяха там сред хората и просто се вършеха сделки. Някои от тези хора ги гледаме по телевизита сега а други ги засичаме по улицата да предлагат някакви неща и продължавта да са улични търговци. Нормано като във всяко едно учлище едни успяват а други се провалят. В Берлин през 90та филиала на Магурата беше пред Тути Фрути.

  4. В Берлин през 90та филиала на Магурата беше пред Тути Фрути.
    – Bahnhof Zoologischer Garten…

  5. Изписани са доста глупости, като например:

    „През 1989 г., когато още преди падането на Живков беше улеснено пътуването на българите в чужбина, а цяла София се втурна на море в Гърция…“

    През 89-та, единственото масово „пътуване“ беше насилственото изселване на турците. На море в Гърция никой не е ходил.

  6. Точно така, първите истински задгранични паспорти започнаха да ги издават масово месец май 1989, за да могат да изселят турците. Никой в никаква Гърция не е ходил. 1990 по-може.

  7. Така е! Но Леденика е с повече сталактити и сталагмити от Магурата…

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //