Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Между чука и наковалнята – един габровлия и спомените му за тежките години в началото на социализма

Между чука и наковалнята – един габровлия и спомените му за тежките години в началото на социализма

 Jpeg  Поддържайки желанието си да ви представим автентични спомени от Народна република България, екипа на сайта socbg.com, продължава своята поредица от мемоари, на хора живели през онова време. Следващите спомени отново са част написаното от Кольо Колев от Габрово и представят перипетиите на неговия баща при установяването на „народната власт”, след 09.09.1944 година.

„Баща ми, Антон Колев Антонов е роден през 1906 г. в село Нова Махала.

Неговия баща – Кольо Антонов умира през 1909г. от коремен тиф по време на голямата тифна епидемия в Габровския район. Майка му Рада Колева Антонова, останала млада вдовица се, омъжва за заможен търговец, бездетен вдовец от Габрово.

Доведеният му син е добър ученик и неговият втори баща го изпраща да учи в гимназията в гр. Габрово. В последния гимназиален клас почива и вторият му баща. Неговите роднини прогонват майка му и тя и той се завръщат в село Новата махала и заживяват в къщата на първият му баща.

Антон незавършва последния клас на гимназията, защото е принуден да се самоиздържа. Започва да работи при ножарJpegския еснаф в родното си село. Оженва се в по-зряла възраст за Бона Донкова Ножарова. От семейството си има 2 деца: дъщеря Рада, родена през 1929г. и син Кольо – роден на 30.08.1940г. Продължава да упражнява професията ножар, като официално придобива тази професия чрез майсторско свидетелство, издадено от областната администрация в гр. Плевен.

Известно време работи самостоятелно в собствените си два ковашки дюкяна, но после се преквалифицира в специалистите „точилар” и „полирчик”, от които печели повече пари. Става най-търсения ножарски наемен работник и разбира се, най-добре платен. Печели освен с ножарския си занаят и с редкия си природен певчески глас. Тоя природен негов талант е забелязан от енорийския свещеник в селото Павел Павлов и той, с негово съдействие, е изпратен от църковния клир на едногодишно обучение в село Черепиш – в духовната семинария, да учи църковно пеене. След завършване на курса започва да служи във всяко църковно тържество. Новата власт след 09.09.1944г. веднага забелязва качествата му и чрез хитрини и ласкателства го примамва да стане партиен член, в последствие, използвайки неговия авторитет и интелект го правят председател на ОФ организацията и селото и политпросветник на партийната догма. Започват постепенен тормоз и принуда да се откаже от църковното слуJpegжение. Поставят му ребром въпроса: „или партията или църквата”. След дълго премисляне той им връща партийния билет с думите: „избирам църквата – тя ми дава вярата!”.

През това време всички занаятчии са ликвидирани и прибрани в новоконфискуваната фабрика „Ножаров – Метев” и преименувана в ДИП „Петко Денев” – патрона е на убития нелегален комунист от полицията, бивш работник на собствениците на национализираната ножарска фабрика.

Започва най-трудният период на селото. Ликвидиран е занаятчийския еснаф. Въведена е купонната система. Хората умират от глад. Няма храна, хлябът се раздава в 3 категории труд:

  • ТФР(тежка физическа работа) – 1 хляб
  • СФР(средна физическа работа) – ? хляб
  • ЛФР(лека физическа работа) – ? хляб за един човек дневно.

За деца и възрастни хора – ? хляб(0,300 гр). Хляба се реше на половинки. Всичко е с купон – дрехи, обувки, храни. Завихря се спекулата, черната борса.

Народният съд обезглавява българската интелигенция. На власт идват подлизурковците, нагаждачите, доносниците, най-мързеливите хора на обществото. На мястото на квалифицираните икономисти, лекари, инженери, учители и професори сядат орачи, копачи, овчари, говедари, свинари – полуграмотни хора, които трудно четат вестник.

Точно в това време съм се родил и аз самия. Като в сън си спомням големия глад. Ако не бяха трънливите ниви, които освен тръни и драки, раждаха по стотина кг. жито от 2-3 дка земя, ако не бяха 2 овчици, козичката и магаренцето ние отдавна щяхме да загинем. Сутрин от 5 часа, вечер до 9 бяхме на баирите да чоплим камъните и да чистим драките, за да завоюваме още малко земя.

Наглостта на „Новия комунистически ред” стигна дотам, че върху земеделската ни земя, която е оценена от самите тях за 9-10 категория, ни налагаха държавни доставки, като чрез тях ни прибираха повече от ? от реколтата. Те взимаха мляко и от овните, пръчовете и воловете. Конфискуваха житото, виното, ракията, част от яретата и агнетата, когато са в по-голямо количество. Нямаше право селянина да отглежда повече от 10 бр. овце,Jpeg 5 бр. свине, и крава. Телето отиваше за държавна доставка, изкупено на безценица.

Това, че баща ми им върна партийният си билет и предпочете църквата, от партийния комитет не забравиха постъпката му и му скалъпиха една примка на шията. Обвиниха го, че като бригадир на шлифовчиците нарочно е саботирал износа за Чехословакия на голяма партида от остриета за джобни ножки, като умишлено е допуснал брак при шлайфането им, което беше лъжа с цел да го отстранят от църковните обреди. Заявиха му пред цялото партийно бюро, че е следствен, че прокурора ще се разправя с него и че е предвидено наказание за неговото деяние от 10г. строг тъмничен затвор и сигурно ще го изпратят в Белене при политическите затворници. Баща ми се уплашил и използвайки отсъствието на майка ми, която в това време беше в Русе при току-що роденият му внук Роберт, се обеси на тавана в къщата ни. Аз бях на 13 години и лично с моите детски ръчички прерязах примката на въжето върху шията му.

Предният ден, пушейки цигара от цигара, той ми разказа цялата тази одисея, но аз не разбрах за намерението му да сложи край на живота си. А беше само на 48 години, мъж като канара, честен и добър баща. Бог да накаже в отвъдното виновниците за неговата смърт!”

С това проклятие, автора на горните редове завършва спомените от трудното си детство. Всеки е свободен да тълкува казаното то него. Все пак субективното му мнение е важно, защото всичко разказано е преживяно, а не чуто по телевизията, или прочетено в литература със съмнителна стойност.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //