Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Когато се наливаха основите / Истината за индустриалната революция в НР България

Истината за индустриалната революция в НР България

През 1949 г. в страната работят 100 машиностроителни предприятия. За 40 години броят им нараства 14 пъти, а работещите в тях надхвърлят 420 000 души

Днес, след четвърт век „свободна” България ще върнем читателите ни назад във времето, когато, по думите на поета Пеньо Пенев, “се наливаха основите”. Когато цяло едно поколение вгражда сянката си в строителния летопис на България. Когато прави за нея единственото, което трябва – да строи! Ръкотворната му следа, разграбвана и зачертавана безмилостно днес, още може да се види върху картата на страната – заводите, язовирите, електроцентралите, пътищата.

Крайъгълен камък обединяващ с неразрушима спойка всичко, свързано с индустрията, е строителството. На 16 септември 1945 г. е открит официално за експлоатация първият социалистически строеж-а жп линия Крупник-Кулата, която свързва не само селищата от долината на Струма, но е и част от международната съобщителна артерия за връзка на европейския Север през София със Солун и със Средиземно море.

Съживяването на икономиката се сблъсква с липсата на електропроизводствени мощности. Затова правителството решава да разработи петгодишен план за електрифицирането на страната. Първият язовир, предвиден за изграждане по водносиловия път на Въча, е “Ташбоаз” (“Васил Коларов”) с обем 63 млн. куб. м. вода. За набирането на средства за язовира е образуван енергосиндикат, който сключва народен заем с гражданите от Пловдивска област в размер на 350 млн. лв. Страната живее и с имената на обекти като язовир “Копринка” (“Георги Димитров”), на водните електрически централи “Видима”, “Тъжа”, “Мездра”, на напоителните и отводнителни системи покрай Дунава (Никопол-Белене-Свищов), на Сандровската и Бръшлянската напоителна система. Един след друг никнат и първите големи обекти на промишлеността – Химическият комбинат в Димитровград, Содовият завод в Девня, Заводът за селскостопански машини в Русе, Заводът за помпи във Видин, Металургичният завод в Перник, Силнотоковият и Слаботоковият завод в София, Кабелният завод в Бургас.

IMG_6211

Наред със строителството на големите обекти с национално икономическо значение, по цялата страна се разгръща и изграждането на социални заведения – училища, болници, здравни домове в селата, улици, електрификация на селищата, малки язовири и други.

Чрез бригадирското движение стотици хиляди българи се изявяват като мощна сила за изпълнението на народностопанския план. В началото се обхванати 50 000 младежи, по-късно броят им многократно пораства. Първа младежка строителна бригада (18 000 души) участва в изграждането на “Прохода на републиката” (Хаинбоаз). На жп линията Перник-Волуяк работят 24 000 млади строители, на язовир “Росица” – 4 000. Димитровград става емблематичен знак на млада България.

Тук е подходящо място за едно отклонение. То се отнася до мита, който някои политици създават и разпространяват с възторжен волунтаризъм за “икономическа мощ” на България през довоенните години. Те дори нареждат страната преди Швейцария, Швеция и Норвегия. Но действителната картина по данни на статистиката е друга: от всички регистрирани 7 000 предприятия, само 500 имат над 50 работника. В основната си част те се дребни, слабо механизирани и обременени с излишни разходи. Производството на чугун и стомана, свързано тясно с обновлението и реконстукцията на цялото народно стопанство, се намира в пеленаческа възраст – на глава от населението се падат по … 90 грама метал.

В началото на 50-те години на ХХ в. цялата “тежка артилерия” на строителството е струпана в Родопите и в Перник.От Оловно-цинковия завод в Кърджали, прави своя прощъпулник българската цветна металургия. Най-голямата флотационна фабрика е построена в Рудозем. Предназначението й е да преработва в концентрат рудите не само от рудоземските рудници, но чрез новопостроената въжена линия Бориева-Рудозем се прехвърля руда и от другите рудоуправления. Най-важните строежи, които определят, лицето на България, се изграждат с помощта на Съветкия съюз, който предоставя суровини, машини, проекти и най-важното – опит.

IMG_6219

България прави първата уверена заявка за превръщането си в съвременна европейска индустриално-аграрна държава.

През юни 1954 г. е открит тържествено Мостът на дружбата между Русе и Гюргево. Съоръжението е едно от най-прогресивните в мостостроителството през 50-те години на миналия век. Три години по-късно, на 6 ноември 1957 г. в Перник е открит металургичният завод “Ленин”. Тази дата става Ден на металурга. Влиза в строя Содовият завод “Карл Маркс” в Девня. Неговото производство се очаква от широк кръг отрасли на леката и тежката промишленост.

Икономическото развитие на България след 1960 г. е свързано с изграждането на съвременни производствени мощности в енергетиката, химията и металургията. Голямото строително настъпление през 70-те и 80-те години на миналия век довежда до изграждането на енергийната каскада “Арда”, водносиловата каскада “Белмекен-Сестримо”, хидроенергийната каскада “Доспат-Въча”, ТЕЦ “Марица изток-2”, ТЕЦ “Марица изток-3”, атомната електроцентрала “Козлодуй”. Въвежда се в експлоатация Девненският химически промишлен комплекс, предприятията за сложни материални торове, химическите заводи в Стара Загора, Видин, Враца, нефтохимическите комбинати в Бургас и Плевен., миннообогатителните комбинати “Медет” и “Елаците”, металургичният гигант “Кремиковци”, циментовите заводи в Димитровград, Девня, Бели извор, Плевен, Темелково. Построени са текстилните комбинати в Пловдив, Благоевград, Враца, Хасково, Разград, захарните заводи в Лом, Девня, Горна Оряховица, заводите на фуражната, консервната, млекопреработващата, хлебарската, месопреработвателната промишленост, фармацевтичните предприятия, модерните кравеферми, птициферми, свинеферми, заводът за полупроводници в Ботевград, заводите на тежкото машиностроене, заводите на електрониката, предприятия на военната и леката промишленост, обекти на културата, просветата и спортното строителство. За дълго ще се помнят имената не само на ръководители и на министри – сред най-успешните са Марин Грашнов и Григор Стоичков, но и на героите на труда – Георги Карауланов, Дамян Илиев, Игнат Раденков, а техни ученици градят обекти в десетки страни.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Енергетиката стои в основата на икономиката на всяка страна. През 1944 г. производството на електрическа енергия е едва 311 милиона киловатчаса или по 45 киловатчаса на жител. По това време са електрифицирани само 786 селища, което е 13% от общия им брой. Още към 1955 г. производството на електроенергия е увеличено близо 7 пъти в сравнение с 1944 г. За същия период добивът на въглища, най-важния енергиен източник у нас по това време, нараства повече от 3 пъти.

През периода 1950–1989 г. е характерна трайна тенденция за увеличаване на електропотреблението. Неговият прираст превишава два пъти този на общото енергопотребление и през 1987 г. надхвърля 5300 киловатчаса на жител, след което започва да намалява. След 1975 г. обаче ръстът на енергопотреблението бележи успешно намаляване, заради изградената основна материална база на икономиката. В резултат на тази политика енергоемкостта на националния доход през 1985 г. става с 30% по-ниска в сравнение с 1975 г. и с 7,2 % спрямо 1980 г.

В периода след 1965 г. започва и газификация на страната.

България се нарежда сред малкото страни, които отрано изграждат ядрена централа и досега успешно я използват. АЕЦ “Козлодуй“ е основен производител на електроенергия в България. На площадката на АЕЦ “Козлодуй“, по руски проект, са изградени 6 енергийни блока с обща електрическа мощност 3 760 MW, оборудвани с реактори с вода под налягане (тип PWR). Първите четири енергоблока с реактори BBEP-440 са въведени в експлоатация през периода 1974-1982 г ., а пети и шести енергоблок с реактори BBEP-1000 – в периода 1987-1992 г. Атомната електроцентрала в Козлодуй осигурява около 44-46 % от общото електропроизводство на страната.

Трите основни направления на енергийната политика на страната от Девети до Десети осигуряват на България място близо до напредналите страни в Европа по енергийно развитие Не е случайно, че от страна, която заема едно от последните места в Европа през 1944 г. по потребление на електроенергия на глава от населението, през 1987 г. България догонва Франция.

IMG_6259

Разрушенията, причинени от Втората световна война пораждат остра потребност от метали в целия свят.

Първата стомана е отлята на 8.VІІІ.1953 г. в Завод (ДМЗ) “Ленин”, днес “Стомана”. На 2.ХІ.1953 г. е пуснат в експлоатация стан “250”, на 5.ХІ.1953 г. предприятието е официално открито. Датата 5 ноември се чества вече половин век като празник на металурга в България. През 70-те и 80-те години на миналия век трудовият колектив на ДМЗ наброява 7500 души.

През 1963 г. в експлоатация е въведен металургичният комбинат “Кремиковци” край София. В него функионират коксохимически завод, феросплавно производство., ТЕЦ, кислороден цех и други звена. През 80-те години на ХХ в. започва изграждането на третата металургична база при с. Дебелт, Бургаско, проктирана за пълен производствен цикъл, за висококачествени стомани и за прокатни мощности. Тя, обаче, не достига своя капацитет.

Интерсна е и динамиката на българското машиностроене. Началният етап са годините 1945-1960. Той е преход от довоенното машиностроене към съвременната индустрия. Силният за европейските страни период 1915-1939 от военни и междувоенни години е почти мъртъв за българския отрасъл. През 1939 г. металообработващата индустрия произвежда годишна продукция 2,2 $ средно на човек от населението на България срещу 17,5 $ във Франция, 23,1 $ в Белгия, 27,2 $ в Швеция, 30,2 $ в Англия, 42,3 $ в Германия и 43,4 $ в САЩ. През 1939 година са произведени 9 вършачки, 15 малки парни котли, 60 товарни вагонетки, 880 тона подкови, 453 тона метални изделия (домакински съдове, готварски печки, метални кревати, гвоздеи).

20141102_164834

Появяват се нови машиностроителни мощности – цехове на нови площадки в Завода за металообработващи машини-София, в завода за селско-стопански машини в Русе, в заводите във Видин, Стара Загора, Чирпан, Ямбол, Пазарджик. Специалистите са малко, недостигат конструктори и технолози. През 1949 е създадено централно конструкторско бюро към Обединение “Машиностроене“. От 1951 година то прераства във Ведомствена машиноконструкторска организация – ВМКО “Машпроект“ – и слага началото на научно-развойната система на отрасъла. Началото на втория етап е отбелязано със създаването на Комитет по машиностроене, скоро след това обявен за Министерство на машиностроенето. Специализацията в отрасъла добива ясен облик през 1965 г. със създаването на обединения на подотраслов принцип – обединение на заводите за металообработващи машини (ЗММ), на заводите за транспортни машини (“Балканкар“, след това и “Автопром“, “Складова техника и вътрешно заводски транспорт“), на заводите за селскостопанска техника (“Агромашина“), на заводите за тежко машиностроене, на корабостроителните заводи, на заводите за битово машиностроене. През 1973 г. съвместно с Академията на науките е образувано първото в България и в социалистическите страни научно производствено обединение “Технология на материалите“. Благодарение на науката машиностроенето постига добри пазарни качества на продукцията. Те се поддържат и чрез покупката на многобройни лицензи и ноу-хау от световно утвърдени фирми. Достатъчно е да се изброят лицензионните елементи само в един електро- или мотокар. Те са над 10: хидравлика – “Бош“ и “Плеси“; дизелов двигател – “Перкинс“, съединител, скоростна кутия, предавки – “Брокхаус“, “Линде“, “Шалтбау“, “Цанрадфабрик“, акумулатори – “Варта“; основна кострукция – “Йе-лау“, водещи паралели – “Шльойман“ и “Шверте“, лети чугунени противотежести – “V – процес“ от Япония.

IMG_4995

До 1973 г. са проектирани и построени над 400 завода – за машиностроене, за електронна и изчислителна техника, за военно промишления комплекс. Това е част от българската индустриална революция през втората половина на 20-ти век. Днес голямата част са закрити, други едва кретат. До десетина години ще се забрави, а може би и ще се отрича, че България е имала такова богатство.

Изградените само за едно десетилетие стотици обекти пораждат въпроса: дали са били необходими. Времето дава категоричен отговор: да! През 1949 г. в България работят 100 машиностроителни предприятия. За 40 години броят им нараства 14 пъти, а работещите в тях надхвърлят 420 000 (с тези в електрониката и във Военно-промишления комплекс – ВПК). Можеше ли селското стопанство да им осигури работа? В страните с развито земеделие работещите в него са 5 – 7 %, през 1950 г. в България те са 75%. При каквато и да е форма на собственост земеделието освобождава стотици хиляди работещи. Без индустрия и особено без машиностроене социалната катастрофа е неизбежна. През 1939 година 99,6% от износа е суровинни и преработени селскостопански произведения. През 1983 година 55% от общия износ е машиностроителна продукция, която излиза на първо място в експортната листа. По структурата на износа и по неговата ефективност България се изравнява с развитите европейски страни.

Видинский химический комбин

Индустрията променя образователната структура на обществото. През 1949 година: електроинженери – 302, машинни инженери – 256. През 1989 г. само в машиностроенето, електротехниката и електрониката инженерите са над 35000, т.е. 62 пъти повече!

Машиностроенето прави икономиката ефективна.

Към 1975 г. българското машиностроене достига средното равнище на европейските страни. По основни показатели на глава от населението то се нарежда между 20-то и 30-то място сред държавите в света. По производство на електро- и мотокари, на електротелфери и складова техника, на бутилиращи линии и някои видове комплектно оборудване България е в първата десетка, по производство на металорежещи машини и преси, на помпи и промишлени вентилатори – във втората десетка страни в света.

В края на 60-те години е договорено сътрудничество със съветското и с чехословашкото товарно автомобилостроене. През 80-те години на ХХ в. се произвеждат в Шумен по 3000 броя товарни автомобили ГАЗ-53 и “ЛИАЗ – МАДАРА“, като вносните възли и детайли се плащат с насрещни доставки на тези автомобили.

През 1967 г. България се включва в международното коопериране по производството на лекия автомобил “Лада“ в гр. Самара, СССР. Срещу годишни доставки на 300 000 комплекта от 13 възли като динамо, стартер, реле регулатор, акумулатор, въздушен и маслен филтри и други се получават по 25000 леки автомобила. Тази кооперация продължава над 20 години и осигурява работа на 6 завода с повече от 10 000 работници.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Създадено е търговско и промишлено сътрудничество с фирми от западни страни, в това число: Австрия – “Фогел и Нот“; Великобритания – “Перкинс“, “Плеси“; Дания – “Йе-Лау“; Германия – “Кесборер“, “Даймлер Бенц“, “Тисен“, “Варта“, “Бош“, “Шверте“, “Ортман и Хербс“, “Клаас“, “Круп“, “Дженерал Моторс Европа“; Италия – “Фиат“, “Униморандо“; САЩ – “Ханиуел“; Франция – “Рено“, “Крьозо Лоар“; Швеция – “АСЕА“, “Волво“; Япония – “Саньо“.

В предисторията на българската електроника две имена предизвестяват бъдещото й развитие между Девети септември и Десети ноември, пък и занапред. През 1937 г. Георги Наджаков открива фотоелектретното състояние на веществото, което дава възможност на американския изобретател Честър Карсон да създаде първата фото-електро копирна машина и да я патентова през 1939 г. Професорът по математика и физика Джон Атанасов, син на българина емигрант в САЩ Иван Атанасов от с. Бояджик, Ямболско, създава в щата Айова първата цифрова електронна изчислителна машина.

За 1965 г. износът на електротехническа, радиоелектронна и приборостроителна продукция достига 170 млн. валутни лева или 12 % от общия износ на страната с перспектива за бързо увеличение. Тази перспектива се очертава както заради високата производителност на 60 завода, така и заради усвояването на изработката на полупроводникови прибори.

Един пример е предостатъчен – за броени години България заема първо място между социалистическите страни по обем и износа на изчислителна техника. ООН и нейната икономическа комисия в Женева издават през 1989 г. Статистически бюлетин за световната търговия с продукти на машиностроителната и електротехническата промишленост през 1987 г. Бюлетинът предоставя данни за сравняване на българския износ с този на 15 страни съпоставими по население с България – Австрия, Белгия с Люксембург, Гърция, Дания, Израел, Ирландия, Нова Зеландия, Норвегия, Португалия, Сингапур, Унгария, Финландия, Хонк Конг, Швейцария и Швеция. От посочените страни само Швеция, Сингапур, Ирландия и България имат положително валутно салдо при външнотърговския стокообмен на машиностроителна продукция, а на електронната и електротехническата продукция – само Сингапур, България и Ирландия. Електронната промишленост е сред най-бързо развиващите се отрасли. Така ще бъде и занапред. Българските традиции в тази област надали ще загинат, още повече, че зад тях стоят висококвалифицирани и надарени специалисти, които са в състояние да усвояват чужди открития и разработки, но и да създават свои.

IMG_4870

Преди Втората световна война производствата на българската военна промишленост са в зародишно състояние или в детска възраст. Заради занаятчийския си характер, военната индустрия може успешно да се справи само с ремонта на наличното и на доставяното пехотно и артилерийско въоръжение. В нея се трудят от 7 до 9 хиляди работници и специалисти. След 1970 г. българската военна промишленост навлиза в период на много ускорено развитие. Усвоява се ремонтът, по-късно – и производството на руска военна техника и изделия.

Тя се подобрява постепенно, за да достигне към 1985 г. валутна възвращаемост равна на 240 %, което означава, че на 1 лев вложен в производството за материали и труд при износ се получават 2.4 долара. Тъй като армията изкупува от военната промишленост 4-5 % от годишното й производство, останалите 95 % се изнасят. Затова износът непрекъснато расте, за да достигне през втората половина на 80-те години на ХХ в. 800-900 милиона долара и 2-2.1 милиарда преводни рубли. В същото време България внася военни стоки от СССР и от други страни от СИВ за не-повече от 500 милиона рубли. Военната промишленост подпомага стопанството на републиката с мястото си в десетката на световните износители на военна техника.

След 1975 г. и до 1989 г. ДСО “Металхим” създава 28 машиностроителни комбината на военната промишленост в почти всички окръзи с общ персонал 136 хиляди работници, служители и инженери. Общият брой работници и служещи в българската военна промишленост към 1989 г. е 180 000 души.

Българските военни заводи произвеждат и гражданска продукция. Днес цялата тази българска военна промишленост е почти унищожена и разпродадена. Унищожен е холдингът на военната промишленост “Металхим“ със 136 000 работници и специалисти.

До Девети септември в България работят 82 химически предприятия със 7300 работници. От тях 20 са за производство на сапун, 11 за гресове, 3 за глицерин, 3 за бакелит, 4 за син камък, 11 за терпентин, няколко за каучукови изделия – 2 млн. гумени изделия, 1,8 млн. чифта галоши годишно и други. През 1946 г. общата стойност на продукцията на химическата промишленост е около 4 млн. лева. Първият голям социалистически строеж в България е азотно-торовият завод в Димитровград. С неговото изграждане през 1948–1951 г. се полага началото на тежката химическа промишленост. Химическата промишленост достига своя връх през осемдесетте години, когато общата промишлена продукция се изчислява на 7,5 млрд. лева. Внедрени са около 2360 нови и усъвършенствани технологии. Съвкупната печалба се увеличава на 2,22 млрд. лева, основните фондове – от 200 млн. лева на 5,2 млд. лева, работните места – от 7 500 на 132 560 души. Износът в капиталистическите страни надхвърля 900 млн. долара, в социалистическите страни – 1 млд. преводни рубли. Производителността на труда през този период нараства над 20 пъти. Химическата промишленост през 1985–1989 г. разполага с 9,5 % от основните фондове на страната, с 3 % от промишления персонал и дава около 15 % от промишлената продукция, около 30 % от валутните постъпления в долари и около 25 % от общите постъпления в бюджета.

20141102_164839

Годишният стокообмен на “Химимпорт” е между 7 и 8 милиарда долара и включва целия внос и износ на химически стоки, чиито списък обхваща до 60 000 заглавия за над 80 страни. “Химимпорт” няма конкуренция в света по обхват на дейност и обем.

Днешните реалности

В „Класацията на световната конкурентоспособност” сме на 57-мо място, при 54-та позиция в предишното издание. Така оставаме в дъното на класацията сред 60-те участващи държави.

По развитие на инфраструктури в широк смисъл – комуникации, пътища, съобщения и т.н., България е някъде на 120–125 място от общо 135–136 държави в света.

В структурата на българската икономика в края на 2009 г. преобладават сектори като шивашка и текстилна промишленост, дървопреработка, дървообработване, мебелна промишленост, строителство, услуги. Това означава, че делът на машиностроенето, металообработка, информационни и други технологии е под 15–20 %. Това е структура на икономика на страна от развиващия се свят. Всичко това какво идва да покаже? Имаме социална, икономическа, демографска структура на държава от третия свят 20 години след падането на Желязната завеса. С други думи, България с бързи стъпки се е запътила по пътя на деградацията във всяко отношение.

И това не може да бъде заличено с приказки или декларации, че видите ли, ние сме страна, членка на ЕС. И което е още по-страшно, аз не виждам тенденция да се правят опити да бъде спряна тази деградация. Това са мощни инерционни процеси, които дори и с наличието на воля, каквато изобщо няма според мен, трудно биха били овладяни.

Автор: Петър Хаджиев

10 Коментари

  1. Орлин Тодоров

    Защо фалирахме тогава 1989г.

    • И какво, надминахме Япония ли? Тежката индустрия взе страшен превес, стана бързо неефективна, изсмука капиталите, хората бяха отчуждени от собтвеността и СССР трябваше да ни прави изкуствено дишане 20 г. И като спря – цялото това нещо беше дотам.

      А митът за неефективността на старите малки капиталистически предприятия е сред елементарните опорни точки на комунистическата пропаганда от миналото.

    • Орлин Тодоров, защо убиват прасето? За да го изядат.
      Надявам се, че това отговаря на вашия въпрос.

    • Защото СССР спря да купува нечкачествените ни стоки, защото няма друга държава, която да внася руда и да се хвали с продукция на стомана. Защото нямаше конкуренция за работните места и нямаше опасност някой да си загуби мястото, дори и да работи некачествено!
      Защото всичко беше назаем! Заеми, които ще тежат десетилетия!
      Отдавна не бях чел такова хвалебствено слово!

      • Защото сега сечем дървен материал и изнасяме за съседни страни, а внасяме готови плоскости и вече готови изделия, а не си ги произвеждаме тук, със собствените суровини. И това не е всичко!

  2. Големи грандомански глупости.

  3. Големият проблем на „индустриалната революция“ в НРБ е, че не се е случила в условията на реална икономика и конкурентен, свободен пазар, така както в останалата част на Европа/САЩ.

    Финансовите и социални последствия, ще тегнат на България още десетки години. Устройването на една цяла дръжава като огромен завод, не носи нищо добро. Когато поставиш същия този народ в условията на реална икономическа среда, с реална конкуренция и пазари последствията са това което виждаме последните 25 години.

    Превръщането на една нация в „работливи поданици“ и отнемайки им всякаква перспектива за изява извън държавната линия, и съчетавайки това с погубването на цялата интелигенция рано или късно дава своите плодове. Плодовете, които ядем в момента – население на България съставено от малка част интелигентни и будни хора и огромна част безперспективни и мързеливи „работници“, чакащи някой да ги оправи!

    • изключителна статия . Не разбрахте ли свободен пазар НЯМА всичко е измама .
      Как се ловят маймуни : ловеца слага нещо лъскаво в една делва с малък отвор , маймуната бърка за да го вземе и не се сеща да го пусне за да е свободна ……
      Браво на автора , а онези които критикуват статията и се кланят на ес са хванали нещо лъскаво ……

  4. Мария Димитрова

    Жалко много жалко.Какво стана та сега сме в това положение?Какво се обърка та по всичките тези показатели сме на последно място в момента?Някой ще ни обясни ли защо сега народа страда в много отношения?Този НАРОД който толкова много е работил, сега страда в недоимък, лишения и немотия.

  5. “ Огромна популярност сред англичаните придоби очеркът на техния сънародник Едуард Стърнс, касаещ България. Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата страна:

    ”Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна, наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга, ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси накланяха везните в полза на решението за една такава – на пръв поглед изгодна – сделка. Но, приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща!…

    Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на земята. Няма по-прост народ от българския и тук аз бих искал да направя едно разяснение. Под „прост народ” аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости. Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите, напротив: те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.

    Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата „народ” в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти – идиоти в гръцкият смисъл на думата. Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава, не, те дори не са тълпа. Те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората, населявали някога това място, за чиито наследници по незнайно каква логика се смятат.

    Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ? Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския? Долу лапите, простаци, от името „българи”. Вие не сте и не бихте могли да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин, не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България.

    „Но как така” – ще попитате вие, – „нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България?” Има, разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – на тях им е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите , а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят. Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко – тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи.

    „Но защо казваш, че са прости?” – ще попитате вие. Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се измъкнат от това положение, но въпреки това те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до същото положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг.

    Българите смятат себе си за тарикати – това е дума която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Най-общо казано тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.

    Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият. Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш. Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, на които си гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност, защото точно те са, които нарушават закона.

    Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са пъти по-големи от твоите нищожни подаяния.

    Трябва да си много прост да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат тлъсти печалби за твоя сметка, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самият тебе. И ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш: “Ми аз какво мога да направя?”

    Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някои други, за да оправят твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен.

    Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея, в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг. Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост.

    Трябва да си много прост да живееш в земен рай и да го унищожаваш. Трябва да си много прост, за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб.

    Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение.“

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //