Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ликовете на епохата / Сталинизъм по български – Трайчо Костов, врагът с партиен билет

Сталинизъм по български – Трайчо Костов, врагът с партиен билет

   t_35f1f14-4b8b-51d5-c033-546b06855e04 Българите винаги сме били по – турци от султана, по – католици от папата и по – сталинисти от руснаците. След завземането на властта на 09.09.1944 г., новопоявилите се управляващи, решават да копират съветския пример във всяка една сфера на държавното ръководство. Тази практика се запазва до самия край на тоталитарния режим. Грубата индустриализация, поголовното одържавяване на частната собственост, трудовите лагери. Всичко това е имитиране на действията, които болшевиките прилагат в СССР. Моделът очевидно е успешен предвид продължилата 45 години „диктатура на пролетариата”. Още по – добро доказателство за неговата ефективност е и начина, по който политическия елит в двете държави – скачени съдове, извърши по абсолютно сходен начин подмяната на властта. Ако обаче се върнем в самото начало на периода, разглеждан от нашият сайт, няма как да подминем един период, в който се осъществява „кръвопускане” от сърцето на самата управляваща партия. Става дума за преследването на врага с партиен билет. Терминът се ражда след победата на „Октомврийската революция” в Русия. Забранени са всякакви форми на политически живот в страната като е наложен принципа на единоначалие в управлението на СССР – държава с една партия. Този обществен моделt_a616a7b-06b8-b250-3488-2de38c72e57d предпоставя целия социален живот в т.нар. социалистическо общество да се води като вътрешнопартиен. По една или друга причина, следствие от така възприетия обществен модел, членове на партията се оказват много „врагове на народа“. Следват редица разгорещени чистки на „народни врагове“, а през 1930 г. излиза и съветския филм „Партиен билет”, със сюжет представящ едностранчиво именно този нов обществен феномен, който е присъщ единствено и само за Съветския съюз. През 30-те години на 20 век във връзка с разправата на Сталин със своите вътрешнопартийни противници, изразът придобива и идеологическа окраска.

Най – известната жертва, която Народна република България дава в борбата срещу „подмолните елементи” е Трайчо Костов.

Трайчо Костов е роден в София през 1897 г. Завършва гимназия и след 1916 г. участва в Първата световна война като взводен командир. След войната работи като стенограф в Народното събрание и започва да t_60bbabf-f948-fffa-20c2-19d9f2c7fd17учи право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1920 г. участва в дейността на БКП, като през 1924 г. е арестуван и осъден на 8 год. затвор за участие в издаването на „Работнически вестник“. През 1929 г. Трайчо Костов е амнистиран и заминава за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в номенклатурата на Коминтерна. През 1931 г. е избран за член на ЦК на БКП, какъвто остава до края на живота си. Завръща се в България за кратко през 1931-1932 и 1935-1936, а през 1938 — окончателно. По време на войната се занимава с организирането на терористични акции на въоръженото крило на българските комунисти. През 1942 г. след провала на ЦК е арестуван и осъден на доживотен затвор като ръководител на БКП.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. в отсъствието на Георги Димитров, Трайчо Костов е основната политическа фигура на БКП като неин политически секретар. Организира политическата кампания срещу противниците на комунистите и играе важна роля в разгрома на опозицията. Той ръководи политическите убийства в първите месеци след преврата и организирането на т.нар. Народен съд. На 20 януари 1945 г. на заседание на ПБ на ЦК на БРП-к, което обсъжда присъдите на Народния съд, Трайчо Костов настоява за максимално повече смъртни присъди.untitled5555555

През 1948-1949 г. Трайчо Костов влиза в конфликт със съветското правителство във връзка с предаването на информация, която е държавна тайна и със Съветско-българското стопанско споразумение. Въпреки заявленията му, че „от някои държави ние нямаме тайни“, съветските власти и лично Йосиф Сталин смятат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася стоки за трети страни.

През март 1949 г. Трайчо Костов е отстранен от правителството (като вицепремиер и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси) и е назначен за директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“. През юни с. г. е изключен от ЦК на БКП и скоро след това е арестуван. На 7 декември 1949 г. във Военния клуб (ЦДНА) започва съдебният процес срещу него. Обвинен в антипартийна дейност, шпионаж в полза на британското разузнаване и заговорничество с Тито, Костов набързо е осъден на смърт. При произнасянето на присъдата той отрича вината си и изтръгнатите с мъчения самопризнания, а накрая е насилствено изведен от залата, докато пледира своята невинност. Два дни по-късно, през нощта на 16 срещу 17 декември, Трайчо Костов е обесен.

Свидетели на неговите последни мигове разказват за нечовешките мъчения, на които е бил подложен преди смъртта си, с цел да подпише сам смъртната си присъда.

Академик Георги Марков разказва, че в поредицата си „Тайните на старите полицейски досиета”, че „…Този човек, който е бил секретар на ЦК на БКП, е бил принуден да лази на четири крака и да лае като куче над купа с храна в килията си. В началото е отказвал, но на третия ден го е направил.”

Писателят Станко Михайлов, с години е събирал материали от онова време, пресъздава думите на Христо Бъчваров, който това време бил началник на милицията в Елхово. Когато започнал процеса с Трайчо Костt_7f5ddf5-d523-33ae-47f3-dceb3e179212ов, някои шефове на милицията от страната били командировани в София. В деня на произнасяне на присъдите се паднало дежурството на Христо да бъде в залата. Въвели Трайчо Костов вътре. Настанала мъртвешка тишина. Процесът, подготвен толкова дълго и толкова шумно, започнал. Защитниците и свидетелите свършили работата си и дошъл страшният момент: да се произнесе самата присъда. Трайчо Костов слушал прав на първия ред с онемяло изражение на лицето си: с рамкови очила, с наведена глава, брадясал и не изричал ни стон, ни звук. Председателят на съда зачел уводния текст от обвинението и залата още повече се вкаменила от мълчание. Когато обаче съдията произнесъл с твърд и ясен глас, че подсъдимият се осъжда на смърт чрез обесване, Трайчо Костов стреснато изправил слабата си снага. Не можейки да повярва, че е осъден на смърт, нищо не казал и нищо не направил.

Огледал околните до него, сякаш да се убеди, че и те са чули същото, взрял очи в съдийския състав, а миг след това с бавно движение на ръката свалил очилата от очите си и… се строполил неподвижен на пода.

Traycho_Kostovs_Grave

Същият автор, е успял да намери преразказани думите на палача, изпълнил смъртната присъда на Трайчо Костов. Ето какво разказва той „…Пристъпил към пъкленото си действие, но не можел да обеси обречения. Причината: бил толкова слаб и олекнал от глад, от денонощните мъчения и ужасите си, че просто се “изхлузвал” от въжето.

И за да не се мъчел повече той го хванал за краката, провисил се и… започнал с всичка сила да го дърпа надолу, докато накрая мъченикът издъхнал. Тогава Евтим запитал палача защо го е направил? А той отговорил: “Ами помогнах му по-лесно и бързо да умре. Иначе трябваше да се мъчи кой знае колко още…”

Сигурно се е мъчил. Ако не физически, то поне духовно. В същност предвид горните описания, най – вероятно и по двата начина. Това е краят на един висш комунист от БКП, имащ нещастието да бъде наречен от Сталин „Жулик!“ (Мошеник!).

Автор: Стоян Гълъбов

 Източници: wikipedia.org, nabore.bg, 24chasa.com, plovdivmedia.com .

 

 

 

 

 

Коментари

  1. Трайчо Костов е обесен заслужено – още преди 9.09 заедно с Цола Драгойчева са присвоили над 200 000 рубли отпуснати за съпротивата, след 9.09 има сериозни злоупотреби при сделки с тютюн между България и СССР.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //