Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Политически калейдоскоп / Национализация, приватизация и ренационализация – триглавата ламя на българската икономика

Национализация, приватизация и ренационализация – триглавата ламя на българската икономика

Идеали, утопии и работещи 2100968447практики изкривени от реалността. Горе – долу в това се заключава теоретичната част на всяка икономическа система. Някой издига идеята за перфектната икономическа система, друг я развива в някакъв въображаем свят, а трети вдъхновен от предходните двама се опитва да я приложи на практика. И от там се започва разминаването. Разминаването между желаното и реалното. Идеята попада извън лабораторните условия на фантазията и се започва да еволюира, променяйки се до толкова, колкото е необходимо, за да оцелее. Веднъж стабилизирала се, новата икономическа система, заживява собствен живот и придобива форма, характерна за почвата, която я храни. А почва за нея е държавата, в която се прилага.

С дългото си предисловие, искам да кажа, че и национализацията и приватизацията ни минаха по български. И имам всички очаквания да си мисля, че ако некой ден започнем да ренационализираме, ще го направим по калъпа на собствената ни народопсихология.

Национализация е актът на прехвърляне на частна собственост, а понякога и общинска собственост, в държавна собственост.

Основен въпрос при национализацията е справедливата компенсация на предишния собственик. Най-противоречиви са национализациите, при които компенсация не се изплаща или тя е неоправдано ниска (експроприация). Много национализации чрез експроприация са извършени след идването на власт на комунистически режими, за които това е основна част от идеологията.

Социалистическата национализация е акт, извършен от представителите на народната власт. Тя ликвидира частната собственост върху средствата за производство и частните компании – фабрики, банки, застрахователни дружества, магазини, занаятчийски работилници.14_inline

Национализацията в България започва през 1946 г. с одържавяване на застрахователното дело.

На 17 май 1947 г. Политбюро на ЦК на БКП създава специална тайна комисия, със задачата да изработи предложение кои предприятия да бъдат национализирани. Пак нелегално се подготвят кадри, които да заемат ръководните длъжности в тези компании.

На 23 декември 1947 г. рано сутринта специално подготвени кадри за бъдещото управление на предприятията за национализиране и милиционерски части блокират достъпа на собствениците до архива, касата и управлението. Създаденият Закон за национализацията на частни индустриални и минни предприятия за провеждането на този акт е приет от VI Велико Народно събрание същия ден по-късно в 10 часа. В 11 часа собствениците са изгонени от собствените предприятия, иззети са всички техни документи, ключовете на фабриките и са назначени коменданти, които да охраняват вече държавните фабрики.

Резултата всички го знаем. Изгради се икономическа система, която се опита да копира съветския модел. Свикналият със селския живот и здраво закрепен за земята българин, беше подкаран под строй в национализираните и новопостроени индустриални предприятия. Останалите по селата хора са обезземлени и приемат да работят за трудово кооперативните земеделски съюзи. Няма да започвам дискусия за влиянието на тези процеси върху цялата икономика на страната. Индустриализацията (макар и изкуствено форсирана) оказва своя ефект върху стандарта на живот в положителен смисъл. Нейната основа, национализацията, обаче остава като трън в петата на следващия икономически строй – пазарното стопанство.

Отвикнал от стопанска инициатива, нашенецът не можа да се ориентира в новите условия. Това успяха да направят само някои високообразовани и добре подготвени партийни кадри и колцина достатъчно смели и силни, за да оцелеят в подземния свят персони. Всички други нямаха представа от бизнес управление в условията на свободна конкуренция, което, заедно с подкрепяните от държавата силови групировки, убиха и малкото останала интуинтивна предприемчивост в гражданите. Икономическата им наблюдателност съвсем се притъпи и това предопредели съдбата на следващия процес – приватизацията.

privat660-200_jpg_660x200_crop_q70Приватизацията е процес на трансфериране на собствеността на бизнес, предприятие, агенция, публична услуга или недвижимост от публичния сектор (държавния) към частния сектор. По този начин според меркантилистическата макроикономическа школа се цели постигане на по-добро управление и стопанисване на приватизирания обект с оглед увеличаване на общественото благосъстояние.

Приватизационният процес в България започва през 1992 година с приемането на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и създаването на Агенцията за приватизация (АП). През 1996 – 1997 година Центърът за масова приватизация извършва приватизация на държавни предприятия чрез инвестиционни бонове. Към настоящия момент е раздържавена по-голяма част от предприятията от основните отрасли на икономиката.

Общият размер на приватизираните дълготрайни активи възлиза на 66,31% спрямо размера на всички държавни активи (изчислени на 580 млн.лева по балансова стойност към 31.12.1995 г.). В резултат от осъществените през 2011 г. продажби на държавни активи, беше завършено раздържавяването на подлежащите за приватизация активи към 1997 г. (изчислени на 383 млн.лева по балансова стойност към 31.12.1995 г.).

Процеса е обратен на национализацията и по дефиниция и по получен ефект. Вместо управлявани от висококвалифицирани мениджъри, предприятията се оказват в ръцете на смели авантюристи, успели чрез различни схеми да се сдобият с контрол върху различни стопански обекти, след което разпродават най – цените им активи, без да запазят нито мощностите, нито технологията, нито самата производствена база. Примерите за успешно преминали в частна собственост държавни предприятия са прекалено малко. Обикновено новите собственици не намират за нужно да гледат в стратегически план, а предпочитат да се съсредоточат върху краткосрочни печалби, „разумно” инвестирани в последствие под формата на луксозни автомобили, жилища и др. недопринасящи обществена полза активи. Липсата на сигурност и добро законодателство, от своя страна потиска чуждестранните инвестиции и честните родни предприемачи.______%20____________________%20________________%20____________

В резултат на горното, някои по – популистки настроени политици, стават трибуна на тези слоеве от населението, засегнати най – силно от отслабналата икономика и съответно най – радикализирани в исканията си към държавното управление. Започва да се споменава термина „ренационализация”.

Търсейки информация за моите статии, обикновено се опирам на популярни източници, особено когато става дума за дефиницията на някой термин. В случая обаче единственото определение, което намирам е на…руски. „Возврат, обратный переход в государственную собственность бывшей частной собственности, то есть возвращение в государственную собственность той частной собственности, которая возникла в результате ранее проведенной приватизации.”

d03e1bd3969d05f26a7b563fe6d34260Не разбирам много руски, но все пак не ми убягват два основни момента. Става дума за повторно одържавяване на вече приватизирани предприятия, които са доказано неефективни. Подобни челни опити има в Албания, а от скоро и в Унгария. Другото, което се набива на очи е руският корен на думата. Ясно къде се е зародила идеята и от къде се копира. И се чудя, предвид резултатите от всякакво копиране, как смеем все още да се опитваме. Като един начинаещ антиутопист, си представям следната картина: Безкрайни дела, свързани с отнемането на собствеността от частните собственици. Протакане,корупционни скандали, приемане на закони, които противоречат на редица международни правни актове и на принципите на демокрация и пазарна икономика. Световен отзвук, международен арбитраж и плащане на солени неустойки и компенсации. Дори при успешен завършек на ренационализацията, в условията на действаща реална конкуренция, успеха й е повече от съмнителен.

В заключение мога да кажа следното: Идеологията залегнала в икономическата система е важна за нейния успех. Но с много по – голяма тежест е нейното прилагане, а то изцяло зависи от редица исторически и социални фактори и тяхното неотчитане води до уродливи форми на стопанско управление.

 Източници: wikipedia.org, government.bg, dic.academic.ru .

 

Автор: Стоян Гълъбов

 

 

 

Коментари

  1. преебатизацията и бонбонените книжки ебаха мамата на българия…

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //