Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ретро шоу / Как българката си е намирала секси бельо през соца

Как българката си е намирала секси бельо през соца

В следващите редове ще се опитаме да погледнем какъв е бил възможният избор на жената в късния соц по отношение на бельото.

IMG_6498„Късен соц“ условно ще наречем времето от около 1970 г. до 1989 г., да кажем. Късен соц, защото – казват официално – в късния няма „трудови“ лагери; няма внезапно изчезващи хора, извикани „за справка“; няма изселени зози и суинги; няма разпрани крачоли, печати по бедрата и изхвърлени през прозореца от кварталния „Унитри“ и „Грундизи/ци“. Така казват – няма. Има все още (жестоко устойчив е градският навик на истинските градски жители) майсторки в шиенето на индивидуално поръчано бельо по тертипа на града отпреди Втората световна война, има все още кройки за скромно платнено бельо и съвети за носенето му във всяка домакинска книга и списание. Но вече има достъп до кройките за бельо, предполагащи фини трикотажни платове на пазара  на Burda – списанието идвало у нас първо на немски, после на сръбски, а после и на руски; първо чрез пътуващи в чужбина (тогава Югославия си е било чужбина, за разлика от СССР), после чрез РЕП, после чрез сложен абонамент. Вече има достъп до каталози на дрехи, бельо и обувки (като този на Quelle – по едно време го е имало само от Хасково „надолу“, защото се продава първоначално само в някакъв си единствен магазин на граничния пункт след Свиленград).

soc_jartierata

Соцжартиера с гумичка, в горния си край зашита за дрешка: камизолка, гащи, колан.

jart04

Самата гумичка в олекотен вариант, но също от гума, която се рони след пране, и метал. И до нея – нововъведението: вече от черна пластмаса. Макар и едро, и грубо, това поне не е ръждясвало след пране.

jart000

И едно последно намигане към металните защипвалки за чорапи, които са били съдба на целия женски свят след Втората световна, но при соца остават наша следвоенна съдба до 1970 г.

Не бива да се отрича наличието на специални магазини като Кореком, Тексим в България или „Берьозка“ в СССР. Там, естествено, е можело да се купят съвсем други неща. При известни условия. Тук обаче илюстрираме продаваното в нормалните магазини, достъпни за редовата гражданка в редовния й живот. Извън него тя е правела чудеса от героизъм да се сдобие с красиви и секси бельо и аксесоари.

IMG_6497-1024x768

Чорапогащите остават за всекидневната употреба, а празникът на съблазнителското изкуство, празникът на сексуалната фантазия е доминиран от не-чорапогащи и не-гащи: от чорапи с жартиери. В същото време (1980-1990 г.) на соцпазара продължават да се продават все още доста груби, страстоубийствени продукти с жартиери по съответния руски или български производствен соцстандарт отпреди 1970 година. Едновременно на българския пазар през годините след 1984 се продават и хубави английски дълги чорапи заедно с фини колани с жартиери, и сатенени произведения на БДС с груби пластмасови закопчала, заместили гордо т.нар. „гумички“ – гумена основа с бабунка и с метална примка.

На нашия соц-пазар господстват най-вече модели, чийто изглед е далеч от красотата и съблазнителността. Българките обаче вече имат достъп до образци от прадаваното „на Запад“, дори и само на картинка. Един от пътищата на информиране например е бил следният: в късния соц все повече хора, и то по-малко обвързани с най-високите партийни сфери, са можели да пътуват по работа отвъд Желязната завеса, така че жените са получавали повече информация.

Налице са вече и магазините на Кореком. Нямало е пазар на валута, но черният пазар се е вихрел. Проблем не е било закупуването на долари, а невъзможността да влезеш легално да си купуваш в тези магазини. Тук обаче се появявяват на помощ приятелките и приятелите с боновете – членове на онези семейства, които са имали право да пазаруват с валута, защото някой от семейството е работил в чужбина и му е било заплащано във валута. Ако нямаш такава приятелка, трябва да продължаваш все още да си купуваш каквото има на официалния пазар с левове.

В късния соц жените на българския град вече имат и достъп до нерегламентирани източници за придобиване на по-приятно за носене, по-качествено, по-красиво бельо извън регламентираните производства и продажби на държавата. Но годините на ранния соц, възпитали у майките на тези жени една предавана в семейството уплаха от нямане, загнездват  в съзнанието задължителността на пазенето: да опазиш нещата си дълго годни за употреба. Докато навън, извън социалистическите пазари, консумизмът налага модела „купувай и хвърляй, за да купиш ново“, у нас продължава още да важи грижливото пазене на малкото хубави неща, които можеш да си осигуриш. Така се поддържа практиката на свръхвнимателното пране, грижливото сушене на сянка в хоризонтално положение, микроскопското кърпене, добавянето на нови украсителни елементи на мястото на поизтърканите, старателното събиране за по-нататъшни ремонти на частите от неупотребимите вече вещи: части като копченца, закопчалчици, стегалчици…

100_1643

Сатенен колан с „гумички“. Сделано в СССР.

100_1644

Произведено в ГДР. Вижда се ясно, че артикулът се родее с т.нар. „body shapers“ – т.е. с онези световни (не само соц-) образци на дизайна в бельото, предназначени да пристягат и подкрепят отпусналото се вече тяло на дамите над 35-45-55 години.

Понеже е имало период, когато вносните долни дрехи и техните аксесоари още не са се продавали по левовите магазини, разраства се и се развива бурна дейност мрежата на оказионните магазини. Те са били под шапката на държавното предприятие „Всестранни услуги“, което са правили услуги официално: от преводи и легализации на документи до чистене по домовете. Оказионните магазини са  продавали най-вече вносни стоки: това, което хората са оставяли като в заложна къща – такова е името на социалстическия вариант на заложните къщи. Разбира се, под строг, макар и неявен контрол на органите на реда: кой продава в заложната къща, откъде има тези привлекателни стоки, как се сдобива с тях и т.н. Така или иначе – от тези оказионни магазини жените вече са можели да си купят вносно бельо, в огромния процент от случаите – неносено, защото всъщност е било обект на умишлен внос за продан на дребно.

100_1649

Чашката, която оформя сутиен. Отново благодарение на ГДР.

IMG_6499В края на късния соц на пазара се появяват и немалко вносни стоки, продавани в левовите магазини. Както знаковото за онези години списание Burda се е приемало отлично именно заради утилитарността, практичността и, да речем, буржоазността на моделите, предлагани в него, така и знаменитата марка бельо „Триумф“ се появява и се удържа приоритетно на соц-пазара поради същите качества. Така българката вече е можела да си купи свободно истинско западно бельо. Но моделът, наложен от политиката на СИВ (Съветът за икономическа взаимопощ на социалистическите страни), изисква соц-страните да могат, а и да трябва да задоволяват нуждите на своето население със свои сили, без помощта на лошия Запад. Затова, въпреки поотворените пазарни прозорчета, лидерът на социалистическата лека промишленост – ГДР още е продължава да ни засипва с продуктите на марката „Триола“, чието име подозрително е започвало със същите три букви като „Триумф“, а шрифтът и цветът на марковото изписване са си комай съвсем същите…

Източник: „Бельото като дискурс“, проф. Георг Краев. Със съкращения

Коментари

  1. ех, доеба ми се:-)

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //