Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Топ 10 на най-яките соц автомобили

Топ 10 на най-яките соц автомобили

Добър за едни и кофти за други, соцът е част от нашето минало. И като такова е добре да го уважаваме. И от време на време да си го припомняме. По времето на развития социализъм, повечето семейства имаха достъп до Вартбург от Кореком и Москвич от Мототехника, но само ако ти е дошъл редът. По-имотните си купуваха полски FIAT, а по-скромните залагаха на Трабантчета. Това беше автомобилният соц. В който връзките в СБА бяха с решаващо значение, а умението да разглобиш Москвича на път за морето беше ключово за пътешествие с автомобил.

10. Skoda Garde/Rapid

Соцът беше характерен с отсъствието на коли със сърце. Единствените спортни купета, които социалистическата автоиндустрия предлагаше бяха в лицето на Skoda Garde/Rapid. Първата беше базирана върху познатата Skoda 105 L, а втората върху наследникът 135. Но и те не бяха достъпни за всички. Срещите с Garde/Rapid по улиците бяха истинска рядкост, а възможностите им – относително скромни.
Въпреки това, със задно разположения двигател и задното предаване, двете шкоди бяха смятани за соц. версията на Porsche. Британското списание Auto Car and Motor дори обявява Garde и Rapid за Porsche-то на бедняците заради отличното й пътно поведение. С оригиналните алуминиеви джанти или в изключително рядката версия кабриолет, двете Шкоди започват да привличат колекционерите.

9. ЗАЗ 968 М

Абревиатурата ЗАЗ да се чете като „Завод Автомобилных Зверы”, гласеше закачката от соца по адрес на тази кола. Нашенските зевзеци пък я разчитаха като „Заплаха за Автомобилите на Запад“. За нея се твърдеше, че е отмъщението на Хрушчов, без да се обяснява как и защо. Но пък в Съюза си я знаеха като Чебурашка. В чест на истината, ЗАЗ-ките от тези години бяха смислени, но много капризни машинки. Плагиатствани от NSU Prinz със задно разположен двигател с въздушно охлаждане, зазките бяха калени в много битки. Сред странностите й са 4 цилиндровия V образен мотор, с кофти охлаждане и вградената бензинова печка. Заради нея в студените дни разходът на гориво е бил огромен, а отдаваната от печката топлина не е подлежала на контрол. Или се печеш, или зъзнеш – по избор. 968 М вероятно е единственият автомобил в цялата вселена, който има дупка на пода, близо до скоростния лост. Твърди се, че е особено удачна за риболов върху замръзнало езеро.

8. ВАЗ 2101 – Жигули

Най-рафинираният руски автомобил всъщност е италиански. Жигулата е лицензно копие на FIAT 124, Кола на годината за 1967-а. Малко известен факт е, че този FIAT е бил произведен в няколко бройки и у нас, но под името Пирин.
Първите жигули са били смятани за изключително сполучливи, тъй като двигателите им са били произведени в Италия и руският конструкторски гений не е пипал нищичко по тях. Това обаче не е точно така. Копейката, както е известна 2101 в СССР, е била с 800 промени, спрямо чертежите на FIAT. Сред тях е отпадането на дисковите спирачки отзад, увеличаването на просвета, усилени са окачването и каросерията. Освен с пословичната си простота и смислена надеждност, Жигулите са известни и с рекордните 22 секунди, за които са се ускорявали до 100 км. час. Все пак, 58 к.с. в началото на 70-те, не могат да правят чудеса. Грубо казано, ВАЗ 2101 е част от почти всяка Лада, произведена през втората половина от миналия век. Почти всички машини на Волжските автомобилни заводи, с изключение на моделното семейство Самара, носят елементи и технологии, вграждани в Жигулата.

7. Tatra 603

Произвеждана между `56 и `75 г., Tatra 603 е сред най-забележителните автомобили на социалистическия строй. Правена е в три серии и когато новата е излизала на пазара, старите автомобили са били връщани в завода за обновяване и реконструкция. Така често пъти се е стигало до замяна на части от стара серия с такива от по-нова. Поради което днес е изключително трудно да датираш с точност една Tatra 603. По-забележителното в нея обаче е двигателят – V8 скрит в багажника. Дори и Citroen нямат толкова … прекален дизайн. За близо двайсетгодишния цикъл на производство са сглобени 20 442 машини, повечето от тях на ръка. Днес са изключителна рядкост, защото по това време е можело да бъдат притежавани само от висшата партокрация, въпреки че няколко екземпляра са стигнали до частни клиенти в бившата ГДР.

6. Лада Нива

Ултимативният всъдеход на САЩ беше Jeep Wrangler, на Европа – Land Rover, а на Азия – Toyota Land Cruiser. Но всички страни отвъд Желязната завеса имаха Лада Нива. Която беше и все още е изключително добър всъдеход с гумите като тарелки, понижаващите предавки и блокаж на диференциала. Тя е толкова добра, че дори вечно киселият Джеръми Кларксън от Топ Гиър я харесва. Смята се за първото SUV, тъй като е с независимо окачване и самоносеща каросерия. Производството на Лада Нива започна през 1977 г., като с минимални промени продължава и до днес. И все още се продава с комплект инструменти, с които можеш да разглобиш и ремонтираш половината кола.

5. ГАЗ 21 Волга

Първата Волга е важна за руснаците, колкото и Citroen DS за французите. Първият голям, достъпен и относително разкошен автомобил на СССР е именно ГАЗ 21, който е първият модел с името Волга. Колата се е барала за истински масов лукс със падащите предни седалки, запалката за цигари и 3 бандовото радио. Била е произвеждана в различни версии, някои от тях с автоматична трансмисия, а други с V8 двигател. Те обаче са били продавани единствено на КГБ. Стандартния агрегат е 4 цилиндров с максимална мощност от 70 к.с. В добри дни.


4. ЗиЛ 114 и 117

Това бяха служебните автомобили на партийната върхушка. Задължително запердени, задължително черни и плашещо огромни. Като почти всеки по-засукан руски автомобил, този ЗиЛ е клонинг на щатския Chrysler Imperial от средата на 60-те години. Моделът 114 е с дължина от 6,30 м., а модификацията 117 е с около половин метър по-къса. Двигателят е V8 с работен обем от 6,9 литра с максимална мощност от 300 к.с., достатъчни за скорост от 190 км./час. Най-якото на тези ЗиЛ-ове са ел.стъклата, климатика, централното заключване и атермичните стъкла. Произведени са в по-малко от 200 бройки, което днес ги прави изключително ценни.


3. Melkus RS 1000

Немският автомобилен състезател Хайнц Мелкус е записал името си в автомобилната история с това, че е успял да организира производството на спортен автомобил в бившето ГДР. Между 1959 и 1986 г. са произведени бутиковите 101 бройки с марката Melkus. Те са използвали задвижването на Вартбург 353, най-вече три цилиндровия двутактов двигател с увеличена до 88 к.с. мощност. Тази модификация е вдигала внушителните 210 км./час, докато стандартното изпълнение със заводски двигател на Вартбург е предлагало Vmax от 165 км./час. Шасито е тръбна рама, а каросерията е от стъклопласти. В рамката на предното стъкло е бил вграден ролбар, както и зад водача. Част от магията на тази кола идва от вратите тип „пеперуда” – нечуван разкош за соцлагера. Преди година, германците от Melkus представиха възродената марка и наследникът на тази кола -моделът RS 2000. За разлика от първата машина, тя е с доста по-юнашки двигател.

2. Москвич 412

Москвичът влиза в непреходната класация на соц возилата на завидната втора позиция, благодарение на комплексната си история и безграничната аграрна любов, която събира. Известен с безконечна товароносимост, московецът печели точки в сърцето ни с два слабо известни факта. Моделното семейство 408/412 е било продавано с два двигателя – единият на BMW, а другият от Opel Kadett. Дефорсирания вариант е бил сред най-продаваните в България през 70-те години на миналия век.
Абревиатурата АЗЛК у нас се четеше като „Ах-Защо-Ли го-Купих”, но всъщност означава „Автомобильный завод имени Ленинского комсомола“. Никой не казва как се е чувствал ленинския комсомол, когато братушките са изнесли цялата производствена линия на Опел от Бранденбург в Москва след края на Втората световна война. Първият истински московец, всъщност е сглобен в СССР Kadett, наричан на шега от руснаците с нежното име „Опел Фиатович”.

1. ЗИЛ 112 С

През 1962 г., когато се състои първият в историята групов полет на корабите Восток-3 и Восток-4, а Нобеловата награда за физика получава съветският учен Лев Давидович Ландау, на състезателните трасета се появява ЗиЛ-112 С. Както във всичко друго, СССР се старае да не изостава от останалия свят дори в пистовите състезания. 112 С е последният от цяла серия спортни автомобили на Завод имени Лихачова. Историята им започва още преди Втората световна война с легендарния ЗИС-Спорт. 
Съветското ферари  е екипирано с V8 цилиндров двигател от ЗИС 110, способен да постигне мощност от 230 к.с., благодарение на четирите си карбуратора.  Състезателният ЗИЛ е имал диференциал с ограничител на приплъзването, радиални гуми, един болт за закрепване на джантата, дискови спирачки навсякъде. Всичко това – за първи път в съветски автомобил. Изглежда почти като Ferrari 250, което винаги е приятно.
Максималната му скорост е била 260 км./час, а ускорението от 0 – 100 за около 9 секунди. Това е обяснимо, като се има предвид че кормилната уредба и окачването за този автомобил идват от Волга 21. С модификация на този автомобил, руснаците са правили опити за скоростен рекорд на солено езеро, но се провалили заради дъжд, който съсипал повърхността и гумите не са успели да понесат скорост над 230 км./час в подобни условия. Опитали са да поставят рекорд и за 24 часово поддържане на максимална скорост, но ЗИЛ 112 отново се оказал с кофти късмет. Над Димитровския полигон завалял сняг, който прекратил унищожил рекордьорските амбиции. И все пак легендарния ЗИЛ 112-С си остава най-успешият спортен автомобил на завода Лихачов.

Извън класацията, но в сърцата на всички соц авто-мото любители

Перманентен повод за кофти шеги на тема картон и пластмаса, Трабантите ще останат емблема на достъпната социалистическа моторизация. Двутактовите им двигателчета се мажат с изсипване на масло директно в резервоара. Ако не уцелиш пропорциите, Трабитата произвеждаха димна завеса след себе си, поради което носеха прякора „Пръдливия Ханс”. Въпреки комичния си външен вид, социалистическата практика доказа Трабантите като добри и надеждни автомобили. А картонените им каросерии не ръждясваха, за разлика от братята Москвичи.
Източник: www.gtmagazine.net

16 Коментари

  1. Вий се ебавате 🙂

  2. Ееееее, а ГАЗ-13 и ГАЗ-14 защо ги пропуснахте? Това са най-големите класики.

  3. Ееее,а къде са Вартбург и Дачия?

  4. Ааа ами Булгаррено с модифукациите си 8 и 10

  5. A aaa , да си имаме уважението: Пръдливия Ханс е Вартбург, който не знам защо сте пропуснали. Тзи уникална комбинация от 2-тактов двигател с 3 цилиндъра заслужава внимание. Помня един приятел казваше, че собствениците на Вартбург са щастливци: мотор имат – кола карат !

  6. Булгаралпин (Renault Alpine) A110:

    “Alpine A110 was also produced in Bulgaria under the name Bulgaralpine, from 1967 to 1969 by a cooperative formed between SPC Metalhim and ETO Bulet, whose collaboration also resulted in the production of the Bulgarrenault.”

    http://www.topspeed.com/cars/renault/1961-1973-renault-alpine-a110-ar27769.html

    http://pictures.topspeed.com/IMG/jpg/200702/1961-renault-alpine-a110-3w.jpg

    Обаче руснаците рано-рано са ни теглили ножа относно този проект, за да не засемчим техните бараки.

  7. Трабантът никога не ме е оставял на пътя за повече от 20 години.

  8. Сменил съм 6 коли,но първата любов ръжда не хваща,това е Трабант601.Много години преди С.Паси да се прочуе с Трабанта си че е возил някой европейски величия,а това бе преди 15-20 години,аз през 1977 и 1978 години обиколих западната част на бившия СССР.На много места почукваха по дуропласта и ми казваха „хорошая самоделка“.А на една бензиностанция едва се добрах да влезна в колата ,бяха я наобиколили и един който бе легнал отдоло стана и извика „братци у нево нет кардана“- те още нямаха коли с предно предаване.Отворих капака и им обяснявах как работи и по едно време ме попитаха“ето же компрессор,а где двигател“. Мислех да напиша пътепис.но…

  9. Едно уточнение: Вартбурга е „пръдливия Ханс“, а брат му „Дългия пушек“ е Трабанта. Асоциацията е със „Винету“ по романа на Карл Май и екранизация на ГДР, която е популярна у нас /През 70-те години киностудията на ГДР ДЕФА снима поредица за Винету, с която прави много известен сръбския актьор Гойко Митич. Първата екранизация е на ГФР – първият Винету е в западногерманската киноверсия/.

  10. Инфото за Волгата не е много вярно. Баща ми имаше същата, като на снимката, която закупил през далечната 1971-ва от Финландия. Моделът беше „Волга Газ 21 М“, само че светло сива. Екстрите: Падаща предна седалка, кожен салон, лампово трибандово радио, луксозен волан и естествено страхотен клаксон.
    Двигателят беше 4 цилиндров редови, 2499 куб.см с 95 конски сили.

  11. Йордан Дараков

    Май нещо сте се пообъркали с „Пръдливия Ханс“. Спомням си, че като деца така наричахме Вартбург а не Трабант. С ламариненото си купе Вартбург бе много по звучен и направо звънтеше като камбанка. 🙂

  12. Трабант имаха нашите, после аз съм го карал. Такова нещо както надеждност… В поне половината случаи 6-волотовото недоразумение трябваше да се пали с бутане. Както собственик на трабант просто свикваш с бутането.
    Все пак тръгнеш ли, обикновено пристигаш макар с комфорт както на картинг. Технически шкодите баха даже още по-зле.

    Още ми е пълна мистика защо руснаците са решили при техния климат да правят маломощни, повдигнати коли с меко окачване и ЗАДНО. Абе представте си легенданото BMW, ама с 50 коня и повдигнато. И в България зимно време по по-известните баири, бедстващите в канаката коли бяха повече от тия на пътя.

  13. Какъв топ 10 ви гони бе хора, те соц возилата бяха всичко на всичко десетина.

  14. Имах Москвич 412 дефорсе. Накрая виждах асфалта през купето, ама двигателя никога не ме предаде. Няма да забравя една зима покрай Нова година на Владая, пътят непочистен, колите се усукали навсякъде, а ние с Москвето на зиг-заг изкачихме баира и продължихме във виелицата. Москвето направо риеше пред себе си , но не спря. По едно време шофьорската чистачка хвръкна в преспите /иди я търси/, та се наложи да омотам един шал около рамото й, и така стигнахме благополучно до вилата.

  15. Готина статия макар и с доста грешки и пропуски!За Шкода Рапид има доста пропуски и още много какво да се каже и допълни,но тя наистина беше просто култ на времето.А пък що грешки и неточности сте написали за „Жожо Виелицата“ както викахме галено на ЗАЗът не е истина.Описали сте ЗАЗ 968А а сте писали ЗАЗ 968М и на Мката сте сложили снимката.Имахме и А и М версия култови и двата,що се отнася до прегряването лекуваше се с парче тел за 5мин. буквално навсякъде!А що се отнася до „Пръдливият Ханс“ това е Варбургът!Трабантът е „Дългият пушек“ хи хи.А къде са също така Дачия,Застава,FIAT 126P,тъй нар. Полско фиатче,имаше още култови полски машини като Варшава макар и по-стари 🙂 ! А пък забравих Полонез къде без него култов в онези времена колкото Рапид хечбек с предно предаване направо бижу по соц времето 🙂

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //