socbg.com socbg.com
Уважаеми читатели, четенето на оригинални документи има предимството, че дава точна информация за взетите решения и действията по тяхното прилагане. Представяме на вашето внимание извадка от Протокол № 101 от 5 април 1962 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП. С цитата по – долу се опитваме да илюстрираме отношението на висшия партиен орган по все още болния в нашето общество въпрос за трудовите лагери.„1. …Осъжда като порочен, несъвместим със социалистическата законност и морал, режим,установен в трудовата група край гр. Ловеч.
2. Трудовата група край гр. Ловеч /за мъже/ и в с. Скравена /за жени/ да се разформира.
Комисия с представители на Министерството на вътрешните работи и Главната прокуратура, под непосредственото наблюдение на отдел „Административни органи“ на ЦК на БКП, да прецени най- внимателно кои хора, задържани в горните трудови групи, следва да бъдат освободени и кои закоравели престъпници ще се предадат на съдебните органи.
Партийните комитети и организации, органите на МВР и народните съвети да вземат мерки за настаняване на подходяща работа на всеки бивш въдворен и затворник, като се полагат усилия за тяхното превъзпитание.
IV. Относно извършената проверка на режима в трудовата група край гр. Ловеч.
3. Обръща най – сериозно внимание на бившето ръководство на МВР за това, че не е взело всички необходими мерки за своевременно пресичане на всякакъв възможен произвол в трудовата група край гр. Ловеч.
4. Налага партийно наказание:
а/ „порицание“ с вписване в партийните документи на др. Мирчо Спасов за това, че не е реагирал остро и бързо на сигналите и фактите за произволните действия при прилагане на режима в трудовата група край Ловеч и не е видял вредата, която се нанася с това на Партията и народната власт.
б/ „порицание“ с вписване в партийните документи на другарите Петър Иванов Гогов и Цвятко Горанов Цвятков – служители на МВР в трудовата група, Никола Симеонов Газдов – бивш работник на ДС, и Кирил Александров Николов – началник на окръжното управление на МВР в Ловеч, за допуснатите от тях сериозни политически грешки по работата на трудовата група край гр. Ловеч.
Другарите Петър Гогов и Цвятко Горанов да бъдат освободени от работа и да преминат на пенсия.
в/ На другите служители в центъра и по места,особено проявили се във връзка със случая с трудовата група, да се наложат служебни и партийни наказания.
5. Задължава ръководството на Министерството на вътрешните работи да направи всички необходими изводи от случая с трудовата група край гр. Ловеч и вземе мерки за изкореняване докрай на порочните методи, за най-строго спазване на социалистическата законност в страната от всички органи на министерството, за внасяне на още по-голяма партийност в работата на всички органи и служители на МВР.
6. Прави строга бележка на бюрото на окръжния комитет на Партията в Ловеч и лично на др. Дочо Шипков за това, че не са дали необходимата политическа оценка на сигналите и фактите за тежкия режим в трудовата група и за неблагоприятно то отражение сред населението от провеждането на този режим и за това, че не са сигнализирали своевременно в ЦК, за да се вземат необходимите мерки.
7. Обръща внимание на Главната прокуратура и лично на др. Минчо Минчев за това, че не са сигнализирали своевременно в ЦК на Партията, за да вземе мерки за пресичане на извращенията на законността и социалистическия морал, допускани в трудовата група край гр. Ловеч….”
Източник на оригиналния протокол – archives.bg
Това, че в този документ пише едно, не отрича противната практика – а именно – продължилата дейност на тези лагери 😉 . Ако твърдиш, че през 1962г. тези лагери са прекратили дейността си – значи или си заблуден, или не искаш да повярваш 🙂 .
Всичко, което се изписа през годините за тези лагери е пълна измишльотина, неподкрепена с нито едно доказателство. Това че някакви заядливи дъртаци се оплакват, че са лежали по затворите навремето, не е основание да им вярваме безрезервно. То и сега да питаш някой затворник, ще ти каже че е осъден несправедливо, и го тормозят и бият в затвора 🙂 В началото на 90-те години имаше голям съдебен процес за тия лагери и АБСОЛЮТНО НИЩО не се доказа! Осъдиха няколко човека за кокошкарски истории. Аз лично съм говорил с човек, лежал в Белене заради кражби – рецидивист, който беше много учуден за тия „факти“, които започнаха да се вадят след падането на социализма. Неговия коментар беше: „Затвор като затвор, нищо по-особено! Нито съм чул, нито съм видял да бият или убиват някой“ …
Има много голяма разлика между това, да те пратят да изтърпяваш в затвора НАЛОЖЕНО С ПРИСЪДА НАКАЗАНИЕ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ и да те пратят в лагера Белене просто защото са те задържали в София с тесен кариран панталон и да слушаш джаз (примерно) – БЕЗ СЪД И ПРИСЪДА. Никой не оправдава престъпниците, които са били в лагери и затвори за извършени от тях престъпления. Тук говорим за хиляди хора, задържани в техните домове и на улицата и изпратени в лагерите без съд и присъда, просто защото са били неудобни на „народната власт“. И това, което самите комунисти срамежливо наричат „извращения на законността и социалистическия морал“, всъщност са били нечовешки мъчения и изтезания, на които са били подлагани абсолютно невинни хора.