Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ликовете на епохата / Ванга – пророчицата на държавна служба

Ванга – пророчицата на държавна служба

В следващите редове решихме  да избягаме от клишето, шарлатанка или светица е Ванга.

Но ще попитаме до колко държавата има право да контролира нещо толкова интимно като предсказанията за личния живот на своите граждани, или защо трябваше баба Ванга да се превърне в старши научен сътрудник I степен в Института по сугестология Вангелия Гущерова?

Предлагаме на нашите читатели откъс от книгата на Бойка Цветкова „ВАНГА ЖИВОТ ЗА ХОРАТА”:

„…Ванга: Само като си спомня оная среща с Живков през юли 1967 година…Хубаво си поприказвахме за много неща. Той питаше – аз отговарях. А мислите ми все към Рупите отиват, към хората – нали знам как ме чакаха там. И това ми даде сили да му кажа всичко – не питай – само той си знае. Мислех си, че така ще туря край на мъките си(….)

Ванга: Да знаеш колко треперех, докато седнахме един срещу друг (…), но не било чак толкова трудно човек да приказва с Тошо. Почерпи ме с кафе и слуша, личи си, внимателно ме слуша… Поприказвахме си за живота, а на мене всичко вътре ми гори. Пита ме той защо съм дошла при него. Разправям му какво ми е минало през главата, а сега ми пречат да работя, мира нямам – нещо лошо ли върша… Тогава той се замисли и вика: „Слушай, Ванге, ти знаеш, че аз не съм сам. Имам другари, с които работя. Требва да се посъветвам с тях и тогава да взема решение

Ванга: (…) Щом в града научиха, че Ванга е била при Тодор Живков за разрешително, на служителите от Съвета им олекна. Щом дойде съобщението, веднага измислиха как и те да се облажат. Такса за общината сложиха: 10 лева за българите, 20 – за сърбите, а за останалите чужденци – по 50 лева.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //