Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Кой харесва „Спомените” и как изглеждат те през погледа на статистиката

Кой харесва „Спомените” и как изглеждат те през погледа на статистиката

Започната и поддържана от ентусиазма на създателите си, Фейсбук страницата „Спомени от Народната република” вече достигна внушителния брой от 100 000 почитатели. Докато написах изречението и се усетих какво са направили тези момчетата стоящи зад нея. Създали са място във виртуалното пространство, където 100 000 души могат да разглеждат снимки, четат, споделят мнения и коментират. За период от 2 години, феновете им са написали над 200 000 коментара под публикуваните снимки и статии, а те са споделени близо 1 млн пъти. Над 2 млн пък са общия брой „like”-oве под “post”-овете им, а те от своя страна са достигнали до същия брой души във виртуалното пространство. Последователите на страницата имат удоволствието да разгледат 110 албума със спомени, които съдържат над 14 000 снимки. Преди половин година, успоредно с растящия успех на Фейсбук страницата, експериментално бе създаден и подобен сайт, където освен качените до момента 1000 фотографии, интересуващия се читател може да прочете и близо 120 статии свързани с конкретния исторически период.
 
 
Безспорно всеки един от тези потребители заслужава индивидуално внимание, но да познаваш лично толкова хора е невъзможно, дори за екстровертни персони като администраторите на сайта. За това се наех въз основа на студените и безпристрастни числа да извая един обобщен образ на тези, които оценяват труда им.
В такава огромна маса от хора може да се срещнат всякакви типове. Някои са по – толерантни, други не толкова, трети обаче предизвикват основателно възмущение с агресивния си, нисък стил и не допринасят с нещо за развитието на диалога, към който се стреми сайта. Стриктно следвайки правилата на страницата, тези потребители биват блокирани и отстранени от модераторите, като по този начин показват уважението си към останалите читатели. За щастие това са едва 30 души, което прави достойното за пренебрежение число 0,03%. Нищожността на количеството потребители попаднали под възбрана, говори достатъчно за свободата, която цари във виртуалния свят  на НРБ и изобщо няма нужда да бъде коментирана.
Средната възраст на населението в страната е 40.4 години. Средната възраст на харесалите страницата „Спомени от Народната република” е 38 г.. Очевидно „младеем”. Мисля, че въпреки спецификата на темата е нормално да имаме почитатели сред по-младата част от населението заради базираната в интернет платформа. По – възрастното население рядко ползва компютри, което го държи в страни от уеб пространството. С възрастта изглежда желанието да се водят дискусии нараства, защото коментиращите са средно на 45 г. Грубо казано, почитателите са хора достатъчно възрастни, за да помнят периода на управлението на БКП, достатъчно млади, за да ползват интернет и достатъчно зрели, за да изразят мнение и да влязат в дискусия, защитавайки го. Според личното ми мнение, изхождащо от тези данни, възрастовия профил отговаря на този на средния избирател. Изглежда, че за да си политически и социално активен са необходими жизнен опит, енергия и вяра във възможността да промениш нещо. Читателите са в активна трудова възраст, разчитащи на собствените си сили, но от друга страна постоянно поглеждат през рамото си към миналото. Там постоянно намират утеха или оправдание за сегашното генерално положение в страната. Обобщено казано, хората на възраст 38 г. са млади, грамотни, ползващи интернет, четящи и изразяващи собствено мнение, но от друга страна са обезверени и с поглед вперен в миналото, използвайки го като база за черногледите си прогнози за бъдещето. Въпреки поляризацията на мненията под всяка публикация, обединяващия мотив е липсата на удовлетвореност от настоящето и нулевата вяра в бъдещото. Независимо дали тоталитаризма е виновен за всички злини или е златен век в историята на България 38 годишния ни читател се обединява около мнението, че сега е зле и по-зле ще става. Смятам, че на база 100 000 единици извадката е изключително представителна и дава профил, който заслужава да бъде анализиран, за да могат държавните ръководители да потърсят вдъхновение от идеите на хората. Осмелявам се да окуража читателите да продължават да изразяват мнението си, чрез нас или други платформи, защото са в златната възраст да променят нещо. Безобразното ровене в миналото и опитите да се интерпретират историческите факти, според личните виждания на четящите, са отлично интелектуално упражнение, но в практически план водят до излишни конфликти и разделение.
И сред коментиращите и сред харесалите страницата има лек превес на мъжете. Дамите, които ни харесват са 49%, а господата са 51%.  Подобни са данните и при коментиращите – мъже 52%, жени 48%. Тук разликата в процентите е малка и не заслужава внимание. По – скоро интересна е липсата на полова доминация. Мъже и жени поравно, с еднакъв хъс се завръщат към спомените си от Народна република България. Съдейки по коментарите, сериозна част от представителите на силния пол изпитват носталгия към станалата прословута, наборна военна служба. Годините прекарани в нея са едни от най-хубавите от живота на един младеж, а често пъти остават трайни следи в посетнешния му жизнен път. Предвид продължителността на службата и броя на кадровите офицери и сержанти, в тогавашната армия, доста голяма група от четящите са свързани с БНА, било лично или чрез членове на семейството. При 153 000 души служещи в армията към 1989 г., логично е да предположа какъв процент от публиката ни или членове на техните семейства са минали през военна служба. Нормално е мъжете да използват „Спомени от Народната република” като портал за казармени истории, стига разбира се поредната публикация да позволява това.
Равното присъствие на дамите се дължи на политиката на авторите да се вторачват и в бита на тогавашното семейство. Всяка жена иска да поддържа спокоен семеен живот, основан на здрави ценности и морал. Тук характерната поляризация на мненията избледнява и се стъпва върху обща основа, върху която дамите развиват вижданията си разликата между днешния и тогавашния морал. Нещата отново стават „нормални”, когато погледа се измести върху дребните битовизми. Там всеки изразява различно мнение и дискусиите се разгорещяват. Общо взето всеобхватността на публикуваните материали провокират и двата пола да открият нещо в паметта си, което да споделят.
 
Интересът към страницата разпределен по държави най–общо казано следва миграционните тендеции сред населението. Страницата е на български, сайта касае българска история и напълно нормално е над 80 000 от нашите читатели да са на територията на България. Разбира се интернет и facebook са с международен достъп и още около 18 000 души от чужбина, намират при нас интересни снимки от близкото минало, любопитни четива и поле за изява. От чуждестранните ни почитатели най – много са в Обединеното кралство 4000 човека, следвани от малко над 3000 в Германия и още толкова в САЩ. След тях се нарежда Испания. Интересното тук е, че разпределението не  зависи само от големината на диаспората, но и от социалния статус на емигрантите. По данни от wikipedia.org, цитиращ неофициални източници българите в Испания за около 350 000 (169 631 по официални данни). Толкова са и в САЩ. Въпреки това посещенията отвъд Океана са повече. Очевидно разликата идва от нивата в квалификацията на хората потърсили късмета зад граница. За САЩ обикновено заминават млади и високо квалифицирани специалисти, които имат по – широки разбирания и техническа грамотност. За разлика от тях преселниците в Испания се занимават с различен тип дейност, който не предполага ежедневно ползване на ИТ комуникации и свободно време за изразяване на гражданска позиция.  Великобритания вероятно е притегателна точка и за двата вида, защото води чуждестранната класация при положение, че има над 50 000 българи на територията си. Интересно ми е какво би накарало човек живеещ в САЩ да се поинтересува от страница и група, посветени на НРБ. Дали намира някакви лични спомени или използва мястото като трибуна за критика? Дали смятат старата система за прогнила и за основната причина, която ги е прогонила или смятат, че промените са тези, които издуха платната на преселението? За да си отговоря на този въпрос ми се иска да получим вашите, читателски мнения. Използвам статията да призова българите в чужбина да споделят с нас кое ги е отвело отвъд граница и кое ги кара да поглеждат насам, през далекогледа на „Спомени от Народната република”.
 
Какво гледат читателите на socbg.com? Това е интересен въпрос и признавам си, че отговора ме изненада. Винаги съм очаквал, че статиите пълни с анализи и мнения биха привлекли по – голяма аудитория. Всъщност, далеч по – провокативни се оказват простите снимки и сухите факти. „Ценоразпис в училищната лавка на гр. Кубрат през 80-те”, е безспорен фаворит сред публикациите с близо 60 000 гледания. Снимка, показваща кое колко е струвало преди 30 г., предизвиква страхотен интерес и вълна от коментари. Данните дават известна възможност да се правят сравнение между покупателна способност, стандарт на живот и качество на храната. Това не се изпуска от нашите читатели и те старателно разглеждат цените, коментират и сравняват. Носталгия и вълна от политически коментари предизвиква и снимката на Забележките в ученическия ни бележник, 70/80-те. Всеки читател е бил ученик и е имал подобни бисери в бележника си, които с оригиналността си, привличат и доста по – млади читатели. За някои това са забавни моменти, но за други са неприятни спомени, свързани с потискане на индивидуалността им. Все пак сред снимките и извадките са намерили мястото няколко статии – Как живяхме преди 10 ноември 1989 год. I и II част, Записки по абитуриентските балове в годините на зрелия социализъм и ЩИТ-82 – най-голямото бойно учение в историята на българската армия”. При цялото ми желание да анализирам по оригинален начин, просто няма какво да кажа освен „казарма, бит и морал”. Войнишките спомени, ежедневието и морала на „младите” си остават основна тема за размисъл на 38 – 45 годишния българин, независимо от политическата му ориентация.
Параграф по параграф, следвайки любезно предоставените ми данни се опитах да сглобя образа на средностатистическия ни фен. До сега просто представях отделните му черти, но въпреки това, съзнавайки че малко или много е абсурдно, ми се иска да обобщя характеристиките му. По мое виждане, говорим за хора от двата пола, на възраст около 40 години, с различни политически пристрастия и темперамент на общуване, живеещи в София ( около 30 000 души), следвани от Бургас и Варна и в доста по – малка степен в някои от другите големи градове.
Това са хора търсещи здравия патриахален морал, което е и единствения обединител във възгледите им. Подчертавам, че говоря за морал от гледна точка на обществото, а не за политическия морал, където мненията отново се поляризират. Този морален читател в зряла възраст се интересува от цени на хранителните стоки и здравата ръка на старшината в казармата. Неща като житейска съдба, стратегическа политика, глобален поглед върху историята биват подминавани или принизени до някои от горните елементи – казарма, бит и морал. Читателите не се интересуват и не коментират в такава степен реалните проблеми на миналото или настоящето, а успяват да сведат всеки казус до ниво индивид. Индивидуализма е характерна черта на българина и тя доминира поведението му от векове. Повечето от нас рядко поглеждат по-далеч от семейството си, когато трябва да разсъждават по даден проблем. Ако семейството ми е живяло добре през комунизма, значи това е мечтания строй, ако имам прадядо затворен в лагер, значи говорим за безобразно насилие. Не наблюдавам опити за анализ, а само интерпретация на факти, с цел да се подкрепи собственото мнение. Въпреки строгите правила, почитателите ни, понякога си позволяват груби изрази и обиди. Това дава образ на човек не вярващ в бъдещето и търсещ обяснение за ситуацията в хората около себе си и миналото. При 100 000 души, създаващи този образ, мога спокойно да говоря за безверието обхванало цялото ни общество и то точно хората, на които се разчита да понесат цялата тежест на прехода. Виждам желание за връщане на миналото или за неговото пълно заличаване. Това обаче са неща, които няма как да се случат и неосъзнаването на невъзможността да се пътува и поправя миналото, губи времето на работата по бъдещето. Осреднения образ на читателя ни е на човек достатъчно интелигентен, за да чете и информира чрез електроните медии, но с поглед вперен в личните проблеми. Това вероятно се дължи на неособено високия му социален статус, макар да не разполагам със статистика по въпроса.
 
Идва ред на тази част от анализа, която ме плаши най – много. Иска ми се след сухата фактология да обърна внимание на мненията оставени от нашите почитатели. Тъй като те не са никак малко, да се направи преглед и отсявка на всичките физически е невъзможно. Все пак реших да намеря време и сили, за да обърна внимание на някои от тях, с които живописно да илюстрирам горните си заключения.
Горе говоря за предпочитаните теми „бит, казарма и морал”. Ето какво имам предвид като казвам, че са предпочитани:
„Поклон пред всички граничари!!! Дядо ми е бил граничар на българо-югославската граница и знам от него колко са обичали Родината и са я пазили!!!”
„От кого е пазена България ? Май граничарите са пазели да не излизат хора, не да влизат. Бил съм в казарма 18 месеца. Едни от най-хубавите ми години се пропиляха в страшна мизерия и простащина. Дълг ли е това ? Към кого ? За какво ?”
„… границата се пазеше както да излизат така и да влизат , ти като влезеш и излезеш от апартамента си заключваш ли , защо ? защото ако не си отвориш очите някой ще ти отвори задника , същото е и със държавната ни граница . Сигурно си служил в друг род войски и си нямаш хабер от граница , аможе би са те действали повечко , това е казарма брат , да ти пречупят характера , да се подчиняваш да направиш невъзможното и да се изпечеш като мъж , защото в днешно време гейпарадите станаха много , ако не го смяташ за дълг проблема си е твой , прочети малко и виж колко хора са дали живота си за родината , а имало е и страхливци , ако не си се закалил като мъж в казармата , просто си страдал , моите съчувствия към теб !”
 
Нарочно избрах тези три коментара под публикации, свързани с БНА. Виждаме как мненията се раздвояват, политизират и как се възприема от читателите ни моралната разкрепостеност, последвала промените. Първият спомен е за нещо преразказано, а другите два от първо лице. Безспорни са и емоциите, както и контраста във вижданията. Как се става мъж, до какво води липсата на редовна военна служба и изваждането на нестандартната сексуалност на показ за доста разисквани теми.
Нека погледнем как виждат бита, последователите на страницата „Спомени от Народната република”.
 
Такива салами няма в България вече! Жалко, но е факт!Има в саламите ни говеждо от Америка,Аржентина…има и много Е-та!”
 
„Помня този салам. Това си беше чиста „кучешка радост“, както му казвахме тогава. През соца не се повишаваха цените, просто се сменяше името. И така „кучешка радост“ я прекръстиха за пореден път с поредната нова цена. За справка, заплата на вишист беше 150 лв. и до пенсия стигаше до тавана от 220 лв. Другият избор беше шпека. Луканка пускаха по празници само в някои магазини на цена от 16 лв. Тогава всички бяхме еднакво бедни, донякъде щастливи, че не знаехме и как може да се живее.Доколкото за месото в него, лъжа. Основно едни големи сланинени късове. Както и шпека беше 50% сланина. А с кренвиршите стана скандал, като се установи, че слагат хартия в тях. След това, вече официално започнаха да слагат соя. Хубавото месо, както и всичко качествено произведено от селското стопанство се изнасяше за СССР.”
 
“Баба ми вадеше зрънцата черен пипер от манджата и ги сушеше за повторна употреба. “
 
„Разказвахме си вицовете за Бай Тошо и си ходехме на море и планина всяко лято! Първо беше морето след това планината! А сега Гърция ми е на 30 км и искат само 20 евро за път за един ден!”
 
Всеки можеше да пазарува от Кореком – купува си долари по 2 лв за долар и пазарува. Шофьори, моряци и работещи в Либия, Тунис, Нигерия, Алжир и др. страни продаваха доларите си „на черно“ по 2 лв. защото официалният му курс беше под 1,50 лв. Купувал съм си долари и съм пазарувал от Кореком.”
 
„…. при заплата 80лв. или пенсия 25лв., не съм сигурен дали ще Ви харесат тези цени! Кой имаше достъп до КОРЕКОМ??? В моето населено място (5000 жители) имаше три или четири коли. Не са много мили спомените, особено след разглеждането на цялата картина.”
 
 
След като човек прочете горното, остава с впечатление, че хората са живели в различни държави. Наистина, ако не си живял в това време и не си взимал проби от салама лично, няма да знаеш какво точно е съдържал. Ако се осланям само на спомени и разкази, ще изпадна в шизофренично раздвоение какво се е случвало с цените и качеството на стоките в онова време. Имали ли са хората автомобили, колко са чакали, за да ги купят, какво са яли, на каква цена? Прости въпроси, с хиляди отговори. Хубаво е да се обърна към статистиката, но не това е целта на страницата. Ние търсим живи спомени.
 
Любим момент ми е идеализирането на монархическия период:
 
„Очаквах малограмотните коментари за „монархо – фашизма“, затова искам веднага да контрирам, че докато омразния на безкнижните ни сънародници цар Борис III е жив, в България липсват тези ужасни случаи, описвани горе в статията. Липсват също така и бомбардировките над София, Враца, Дупница, Карлово и останалите български градове, пострадали по този начин в края на войната. Докато е жив Борис, липсват и доста от издадените по – късно смъртни присъди над комунисти и ятаци – изверга Кобург само е чакал да дойде християнски празник, за да помилва обречените и да ги освободи или замени присъдата им със затвор…В заключение искам да призова ползващите израза „монархо – фашизъм“ да прочетат какво значи монархия и какво значи фашизъм, след което по съвест да си отговорят може ли тези две категории да бъдат свързвани по какъвто и да било начин?”
 
Трудно е да се критикува минал период, когато няма настояще, което да е по – добро. За критикуващите тоталитарния период е рисковано да търсят почва в годините след 1989 г., за това сравняват всичко с Царство България, стигайки до митологизиране на стандарта на живот и индустриалното развитие.
 
„През 1939 г. България е на 8-мо място по жизнен стандарт в Европа, пред нас са Франция, Великобритания, Германия, Италия, Белгия, Швеция и Холандия, левът е бил наистина златен, а подемът на индустрията и селското стопанство води до подобряването на живота на голяма част от българите. Въобще преди да дойдат комунистите и да станат васали на  руснаците, България си е била една силно развита държава.”
 
А, как хората виждат сегашното положение?:
 
„Ако през тези 20 години на „демокрация“ ни бяха окупирали от някоя друга държава, щетите щяха да са по-малки!
 
„Доколкото/ако го е имало тоя, той е бил като наивно момченце от детската градина в сравнение с днешните бандити по улиците и в политиката.
 
„Естествено е, че тези деца бяха герои и бяха пример за подражание на младото поколение тогава. Сега е естествено в това безвремие, което се наложи през последните 25 години, когато няма идеали, ценности, идоли и личностизад които да се обединим, когато чалгата, простотията и пошлостта властват, е нормално нацията ни да е разединена,лесно управляема и в скоро време изчезващ вид…….”
 
Тук слагам само три цитата от хиляди. Дори не смея да подкача темата по – дълбоко. Мога да извадя доста по цинични и грубо описателни изказвания, но коментара ми ще е един и същ: Очевидна е липсата на всякаква позитивна визия за настоящето и нагласа за бъдещето. По – горе коментирах на какво се дължи тя. Интересното е, че това е единствения обединител сред читателите, независимо от политическата им ориентация.
Как са разделени политическите пристрастия на читателите ни, си остава тяхна лична тайна. Кой как е гласувал на последните избори няма как да разберем, но съдейки по оцветяването на коментарите, разбираме че политическата палитра е запълнена с всички цветове. Логично преобладават хора с предпочитания към левите политики. Те са около 55 – 60 % от читателите ни. Около 25 % проявяват десни и монархически пристрастия, а останалите се опитват да спазват някакъв политически неутралитет. Конфликтното противопоставяне обаче не включва толкова политически аргументи, колкото лично мнение и пристрастия, изразени емоционално, неаргументирано  и невъздържано. Точно и заради това отсяването е твърде условно. Културата на общуване не позволява да се правят категорични изводи за политическите виждания на почитателите ни.
За край оставам следното: Скъпи читатели! Да! Вие, които сте млади, от големите градове, активни в интернет пространството, живеещи в чужбина и спомнящи си казармата…Вие, спорещи и каращи се един с друг, търсещи уюта на старото, предглобализационно семейство и не вярващи в бъдещето. Вие освен това сте и единствената възможност, хода на историята да се обърне и заработи в наша полза.
Автор: Стоян Гълъбов
12.06.2014

6 Коментари

  1. Дрън, дрън, та пляс.

  2. Браво на Стоян Гълъбов, за това, че е създал тази своеобразна енциклопедия за живота в социалистическа България. Без да съм някакъв непоправим носталгик, напротив – имам що-годе приличен собствен бизнес, семейство, дете – с моите 39 г. се вписвам точно в профила на обобщения фен на „Спомените“, смятам, че това е изключително полезна информация, поднесена обективно, която е много важно да бъде прочетена и осмислена от по-младото поколение, което живее в абсолютни заблуди и тъпи идеологеми относно ситуацията в България допреди 1989 г.

  3. дрън дрън, но истински и важни неща пишете в статията си.Наистина е важно от време на време да си спомним някои факти и истини от миналото и проблеми,които днес да се опитаме да не повтаряме.Спомням си като малка луканката колко вкусна беше, а сега всеки един модел почти един и същ с другите, единствено разлика има в цената,което е смешно.Хубаво е всеки да има мнения по дадени въпроси дори и от политически характер, но да гледат реално на нещата.

  4. Всичко това трябва да се знае за ДА НЕ СЕ ПОВТАРЯ НИКОГА. Не желая на дъщеря ми и нейните деца никога да има управници партизани, издигнали се с кражби по мандрите и убийства на достойни хора (по скалъпени обвинения или по преценка на някого…).
    Както се казваше в една статия – отива напр. др. Червенков в един месокомбинат – режат му една луканка и той опитвайки я казва „Едно време какви салами имаше, Вие какви правите сега!!!“, а един човек седящ на близо (технолог или майстор или там както се казва) му казал: „Бил сте просто по-гладен др. Червенков!“
    Хората спорят понеже по-възрастните са ОБРЕМЕНЕНИ и ги гони стокхолмския синдром. А
    по – младите виждат какъв батак е било и си викат – Дано никога не бъде така отново! Старите викат „Ееех какъв беше секса преди 20 години!“ – какъв същия, но и те си били млади… Е няма да се върне, а и НИКОЙ не иска онова време да се връща.

  5. Малко съм по-млад /няколко години/ и не виждам никакви заблуди – какво да е било пълни липса на свобода и НИКАКВА частна собственост. БАТАК е било какво да е…

  6. Навярно „младежът“ х2805 е едър земевладелец и собственик на много жилищни сгради в центъра на София и на другите големи градове. Голям частен собственик с една дума. Батакът е сега, в момента, във всяка една сфера на държавния и обществен живот. Кои са „частните собственици“ в момента и откъде придобиха тази собственост? Преди смятах другарите комуняги за престъпници, но сегашните са много по-страшни разбойници от тях. Предните изпълняваха сляпо нарежданията на СССР, а се сегашните си въртят задниците като ветропоказатели за да задоволят исканията на нашите американски, френски, немски, турски и какви ли не още „приятели“… Бетер квартални пачаври.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //