Спомени от Народната република
Начало / 1960-1969 / Цени на западните автомобили от Кореком за 1969 г.

Цени на западните автомобили от Кореком за 1969 г.

59 Коментари

  1. To dobre, che sa po 1800-2800 leva ama togava edna vafla struvashe 0.02 stotinki :).

  2. Не са лева, това са долари… валута. Смятай колко пари са. 🙂

  3. цена на мерцедес не видях

  4. Колко лева е бил долара през 1969,някой ще каже ли?

  5. вафлата струваше 4 ст. , а не 0.02 ст

  6. При положение че нямаш право да имаш долари, какво значение има този ценоразпис? Доларът е едно друго измерение 🙂

    • Roditelite mi kazaha che korekoma po princip samo s dolari i chujda valuta e rabotel – i samo horata koito sa patuvali v chujbina i sa se vrushtali s nepoharcheni dolari/marki etc. sa mogli da pazaruvat tam. A patuvaneto v chujbina e bilo slojno no hora sa go pravili … toest ne e bilo tolkova cherno i bialo kolkoto ti si go predstaviash prosto po omotano i zatrudneno

    • Не е точно така. Прибираш се от чужбина, връщаш си доларите и държавата ти дава бонове, с които да пазаруваш в Кореком. Общо взето многооооо трудно българи с долари кеш можеше да пазарува в Кореком.

    • Винаги е имало начин да се сдобиеш с долари. За пример ако да речем работиш на бензиностанция на е80

    • Кой можеше да излиза в чужбина тогава??Само някои партийни другари ,няколко артисти ,музиканти и спортисти.(На екскурзии напр.на обикновените хора им се полагаха равностойността на 30лева в местна валута(впрочем това се отнасяше за всички страни от соц. лагера т.е.Руснаците имаха право на 30 рубли,ГДР на 100 марки+=31.25лв,унгарците на около 500 форинта х 6лв.за100 и т.н. ако работиш в чужбина(Като лекар например в Либия(само с яки връзки)или като моряк напр.Валутата ти се конвертираше в бонове.Обикновения човек нямаше право на влизане в Кореком,а даже,до средата на 80-те години се говореше,че колкото долари намерят у теб,толкова годинки отиваш в панделата.Всичко това доведе до огромна черна борса на валута ,като курса беше горе долу 3лв/$

    • По него време може да получаваш официално долари, ако работиш примерно моряк или на речен кораб (примерно шлеп по Дунава).

    • имаше хора и с долари и то не малко -явно сте много малки и не знаете -имаше едно предприятие Техноекспорт -Строй се казваше .То набираше работници за строежи на обекти в Либия и Ирак – те плащаха в долари .Част от заплатата държавата им я прибираше като посредник , а другата част си я даваха на работниците в долари -баща ми беше две години в Либия и се върна с 10 хиляди долара-имаше си банкова сметка ,в която му превеждаха доларите в БГ. Пазарувахме си от Кореком. Имаше работници и в Коми-република в Русия .На нях даваха така наречените бонове ,но и те пазаруваха с тях в Кореком.

  7. Христо Атанасов

    Долара е бил 3 лева

  8. И къде ще му намериш части после за тоя Мерцедес,като в БГ има само Лада,Москвич,Трабант,Жигула,Вартбург и още няколко недоразумения ???

  9. Имаше и така наречените валутни левове по 96ст. за долар ….. Това за 3 лв. е жива глупост.

    • На черно точно толкова беше долара. 3 лева за 1 долар. Който нямаше доходи от чужбина, се снабдяваше с долари на черно.

    • глупост е баба ти – да официално по БНБ курса беше толкова , ама я иди си купи по този курс и да видим какво количество ще си купиш ……явно си млад и зелен -за да си купиш по този курс долари от БНБ трябваше да имаш разрешение от поне 10 институции сред която беше и ДС….анадънму- държавна сигурност беше едно от изискванията да ти разрешат да си купиш официално долари – и знаеш ли кога щеше да стане това -точно никога …..за това хората се принуждаваха да си купуват на черно по курс 1 долар за три лева от наши българи ,работещи официално в Ирак и Либия

  10. ДОЛАРЪТ БЕШЕ 92 СТ А МАРКАТА 56 СТ

    • Това беше официалния вътрешен за НРБ банков валутен курс. НА черно по мои спомени през 80-те вървеше 3 лева за долар, а в Западен Берлин в банка обменяха 4 лева 4 за 1 DM. Отделен е въпросът, че 1 лев беше 3 ГДР-марки тук, а ние им продавахме на черно по 4 марки левчето. Също така 1 ДМ – Западна се равняваше на 5 ГДР-марки по курс.

  11. Da I osven tova v bnb sa prodavali valuta , za 0.98lv. Kupovash bordero na stoinost 1 USD… ta osven valuta v korekoma sa priemali I valutni bordera ot bnb 😉 a I dolara nikoga prez soc epoxata ne e bil po skup ot leva koeto trqbva da vi goviri drugo … dolara stana 3 I otgoro prez 90-te

    • А запознат ли се с реда как се купуваше от БНБ валута и колко можеше на човек за година?

    • З А П И С К А
      ОТ ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
      МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
      СТАНКО ТОДОРОВ И ЖИВКО ЖИВКОВ
      По доклад № ……….. от ……………
      на …………………………………….
      ……………………….. вх. № ……….
      Увеличението на посещенията на страната от чужденци, изпращането на наши служители и
      работници в чужбина, разширяването на дипломатическите и търговските връзки с капиталисти-
      ческите страни и другите форми на стопански и културен обмен и особено голямото развитие на
      туризма, увеличиха възможностите и разнообразиха формите за извършване на спекулативни
      сделки с валута и български левове.
      Мотивите за извършването на тези валутни нарушения са най-разнообразни, но в основа-
      та си произтичат от стремежа да се извлече лична полза, от различията в отделните страни между
      официалните и свободните курсове на валутите и цените на дребно на стоките.
      У нас официалният курс на лева към различните валути е установен въз основа на златно-
      то съдържание в отделните парични единици. На тази база Българската народна банка купува един
      долар за 6,80 лева плюс 40% премия, или за 9,52 лева. При стокообмена обаче и то при износ на
      стоки по фабрично-заводски цени един долар ни струва около 27-28 лева. При туризма един долар
      се получава за около 17 лева, а при отпускане на стоки вътре в страната срещу валута чрез „Коре-
      ком“ от 13 до 25 лева. На фондовите борси на капиталистическите страни курсът на изнесените по
      незаконен път български левове е от 22 до 28 лева за един долар.
      Между цените на дребно на стоките в отделните страни има още по-големи различия.

      повече информация в архивите на БНБ, (това горе е на стр. 43), тук :

      http://bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/p_history_archives_doc5-4_bg.pdf

    • разбира се, в тази записка се говори за левове преди деноминацията, броим ги 10:1 за целите на дискусията горе; но пак е ясно, че долар за 96 стотинки е измислен, а не реален курс.

    • в същия архив, на стр 108-110

      ДОКЛАД ОТ МИНИСТЪРА НА ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ ЖИВКО ЖИВКОВ ДО
      ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП ЗА НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ
      ЗНАЧИТЕЛНОТО НЕСЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ ВЪТРЕШНИТЕ И
      МЕЖДУНАРОДНИТЕ ЦЕНИ ВЪРХУ ПЛАТЕЖНИЯ БАЛАНС И ДЪРЖАВНИЯ
      БЮДЖЕТ, С ПРЕДЛОЖЕНИ МЕРКИ ЗА ТЯХНОТО ОТСТРАНЯВАНЕ
      София, 15 януари 1957 г.
      Строго поверително!
      ДО
      ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП
      Т У К
      ДОКЛАД
      от ЖИВКО ЖИВКОВ – Министър
      на външната търговия

      „…Това отклонение показва, че нашия лев на външния и вътрешния пазар представлява различ-
      на мярка за стойността. Че това е така, личи и от сключените през тази година спогодби за урежда-
      не нестоковите плащания със СССР, Чехословакия, Полша, Румъния и Унгария. Въз основа на един
      набор, включващ всички най-широко употребявани консумативни стоки у нас, се установи, че уро-
      вена на нашите цени на дребно е 4.47 пъти по-висок от уровена на международните цени на същите
      стоки. За другите страни се установи, че вътрешните им цени на дребно са по-високи от междуна-
      родните цени на същите стоки, както следва: Полша – 13.10 пъти, СССР – 8.60 пъти, Чехословакия
      – 5,40 пъти, Румъния – 5.40 пъти, Унгария – 4.31 пъти. Тези коефициенти трябва да се вземат като
      те са резултат от сравнение експортни цени на едро и вътрешни цени на дребно.
      Това изчисление обаче, не е показател за нивото на живота в тези страни, тъй като нивото
      на живота се определя преди всичко от количеството стоки, които могат да се купят с една средна
      работна заплата.
      Горните коефициенти обаче показват, че нивото на вътрешните цени на стоките е много
      по-високо от нивото на международните цени, пресметнати по официалния курс на валутите.“

      БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО

  12. Моето семейство си купи /без да са партийци/ „Фиат -124“, произведен в България, избран за „кола на годината 1966“, през 68- за 7100 лева. Не от „Кореком“. Ползвахме го 28 години, на него се учех, като взех книжка. Продадох го, за 1000 долара, 1997 г. Съжалявам,тази кола е за реставрация и музей…

  13. Не знам колко е бил доларът през 69-та, защото съм роден някъде тогава, обаче през 80-те го помня от 3 лв до 5-6лв към края. По онова време заплатите са били няма и 100 лв, към края на 80-те бяха около 250 лв., така че си направете сметката.
    С валута разполагаха моряци, стюардеси и т.н. ограничен брой професии. За останалите притежаването у търгуването на чужда валута беше престъпление. Съседът ми лежа почти година, за това че му намериха 10 долара и това не са митове и легенди, а самата реалност, така че не влизайте в разни измислени филми.

    • правилно помниш, наборе!
      Макар че миньорите и военните правеха парици. 600 лв че и над 1000 още по татово време

  14. През 1982 г. 1 долар купен от БНБ = 1,86 лв., официално, но според командировката максимум до 150 долара. На „Магурата“ и на „черно“ от 1966 до 1988 г. 1 долар ~ 3,00 лв. Средномесечна заплата 1966 г.. – 96,42 лв.; 1988 г.. – 252,08 лв.В „Кореком“ можеше да пазарува единствено този, който е работил в чужбина – на Запад с долари, в СССР и бившите соцстрани – с рубли…., както и някои привилегировани дейци на спорта и културата, които имаха право да закупуват годишно до 150 долара по цената на БНБ. Цени до 1977 г…. напр. автобусен билет – 0,04 лв., бутилка водка „Столичная“ – 1,70 лв…. двустаен апартамент/монолитен 60 кв.м. 6- 8 000 лв., след това – авт.билетче 0,06 лв., бутилка водка „Столичная“ – 5,00 лв., двустаен апартамент/монолитен 60 кв.м. 8-13 000 лв…. и така до ~ 1987 г…… за сведение!

  15. Ха така, и републиката – народна, и цените – още по-народни!! Но така някой да ви е казвал, че за простия обикновен гражданин беше трудно дори да си купи Москвич без да чака години? ..и както казаха по-горе, не може да имаш долари или валута освен ако по някакво чудо не си бил на работа в чужбина, в Либия да речем… през 1989 брутната (!!!) заплата на инженер, който току що се е дипломирал, беше 175 лева.. един долар струваше на черно около 6 лева, някъде и повече… от тези 175 лв след разни удръжки остават около 140 лв т.е. няма и 25 долара… супер стандарт!!

  16. Големи глупаци са това българите-големи. Дано наи-после да дойдат руснаците. С рубличките.

  17. 1985 – 1986г дънчена риза US TOP- 9$ , дънки US TOP- 22$
    1долар на черно – 3.00 , 3.50 , 3.75 – както го намериш

    • 1989 от Корекома в Плевен покупка на риза Rifle – 11 USD и страхотен мъжки парфюм Masculine за 9 USD

    • На 77г.сам.В края на 80-те и началото на 90г.на Магурата обменях долари по 2,23 лева за долар. Ако се сдобиеш от някъде с долари елементарно е да отидеш до Ниш или Пирот и навръщане да ги декларираш и си отваряш влог в банката.Казваш че са ти дарение и посочваш фиктивен адрес от чужбина.ТОВА С ЕДЪР ШРИФТ; ЗАПОМНЕТЕ ЧЕ СЕ ЖИВЕЕШЕ В ПЪТИ ПО-ДОБРЕ ОТ СЕГА. КУПИХ СИ ТРИСТАЕН АПАРТАМЕНТ, СМЕНИХ 6 КОЛИ, ХОДИХ ДО НЯКОЛКО ДЪРЖАВИ В ЕВРОПА, НА МОРЕ В ХАЛКИДИКИ. НЕ СЪМ БИЛ ЧЛЕН НА Б К П.И ВСИЧКО ТОВА С ЕДНА ЗАПЛАТА НА ИНЖЕНЕР В НАЧАЛОТО 87 ЛЕВА И ПРЕЗ ДЕВЕТДЕСЕТТЕ 230 ЛЕВА.

      • Хахаха – явно е имало изключения!
        Това за Халкидики вече изобщо не го броя в момента – палиш колата и си там – по-близо е от Бургас.
        Вчера си купих билет до Париж за 20 лв. – и на мене не ми се вярва.
        На времето беше уникално събитие и аз като инженер да отида до Москва в командировка – но нищо повече от чужбина не съм виждал. Е – имаше годишни премии – точно колкото да отидеш за 2 седмици в Китен и да спиш в мазе.

  18. Аз помня към края на 1980-те като тийнейджър, когато ни изпаднеше някоя чужда банкнота и харчехме в Кореком, за дребни работи, цигари, кока-кола, тоблерони, касетки (за касетофон). Не са ни правили проблем, тогава май вече бяха поотпуснали нещата, може би, за да събират повече валута от народа. Майка ми някой път ми купуваше някои дънки. Помня, че веднъж купи грамофон и телевизор. Телевизорът баба ми още го гледа и до днес :-).

  19. Така се е живеело… Всеки е можел да си купи Мерцедес на народна цена, а не като сега…

  20. До тези които не знаят и не помнят.Не са били родени или са били много малки.
    Законен официален начин за обикновения българин да добие бонове за пазаруване от Кореком,беше като продаде на Златарска промишленост злато или сребро.Знайте,в онези времена в хората имаше много злато и сребро останало от царско време,сребърни левове , златни франкове и златни турски лири.За 1кг.сребро златарското бюро плаща 60лв. и издава бордеро,дават се парите и бордерото в банката,от там ти дават бонове за Кореком.Два бона бяха един долар,т.е. два лева един долар.За 1кг. злато плащаха 2888 лв.т.е.1444 долара,но правеха удръжка 30%,не знам защо.И така в онези времена имаше доста българи законни купувачи в Кореком.

  21. Георги Куцев

    Това са цени на автомобилите от преди 1968 г. от времето на тогавашният ТЕКСИМ .след това западни автомобили не се продаваха нови в кореком а само на търг от катастрофирали у нас гастарбайтери .след това време една Лада струваше 3600 $ .Един работник в Либия изкарваше за две години около 8-10 хиляди долара.Всичко друго го прибираше държавата и един бон беше 0.96 валутни лева.Въобще изработен си отвсякъде.Не даваха долари за пазаруване а само хартийки наречени БОНОВЕ.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //