socbg.com socbg.com
През февруари 1984 г., 24 българи поемат към пътя на своята мечта – Еверест. Това са най-добрите алпинисти на България. Те са част от първата националната българска експедиция Еверест’84. Техен ръководител е Аврам Аврамов. Целта им е да повторят подвига на съветските алпинисти от 1982 г, когато в чест на 60 годишнината от основаването на СССР и в навечерието на Деня на победата, 11 граждани на СССР изкачват за първи път върха. Нашата експедиция, която пък е в чест на 40 годишнината от социалистическата революция у нас, тръгва по най-трудния път към заветния връх. Единственият им разрешен маршрут тогава е по западния гребен и е по-известен като Жестокия път. Маршрутът е преминаван два пъти преди това, а след преминаването на нашите момчета по него, той повече никога не е повторен. Два месеца по-късно, на 20.04. Христо Проданов стъпва на най-високата точка на света….и остава там завинаги.
Така той покорява върха сам и е тринадесетият човек в света, успял да достигне до там без кислороден апарат. Той изкачва върха от базовия лагер за 33 дни — рекорд за този маршрут. Освен това е първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам. Достига го, обаче фатално късно – след 18 часа на 20 април. На върха остава 33 минути. Слиза по тъмно, по собствените си стъпки – нещо, което нито един алпинист в света до тогава не го е правил. Температурите спадат. Извилата се буря принуждава Христо Проданов да бивакува на открито, на височина около 8 700 метра. Не носи спален чувал, сигналните ракети в пистолета му се оказват негодни. В “Зоната на смъртта”, без кислород, е на 20 април, 21 април. Паметни за всеки българин остават думите звучащи към него от базовия лагер по радиостанцията: „Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е окей, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай!“.
Последното обаждане на Христо е в 19,45 ч на 21 април, после батериите падат и той остава завинаги под върха. Според описанията, които Христо е дал, той е около Голямата сива кула – на 8700 м височина. Людмил Янков вече е тръгнал да го търси. Стига почти до върха. Не се подчинява на заповедта да прекрати издирването. С тази чисто човешка постъпка, Людмата както го наричат приятелите му, жертва своето изкачване на върха. Когато се връща в базовия лагер, ампутират пръстите на краката му.
Преди да осъществи мечтата на живота си, Проданов казва: „Най-огромното ми желание е нашата експедиция да завърши успешно, да завърши успешно не само с изкачване на кой да е от нашите алпинисти, но всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми успех, всичко останало е пепел“.
По ирония на съдбата, именно той не успява да се върне жив.
Две седмици по-късно – на 8 май 1984 г. на върха се изкачват Иван Вълчев и Методи Савов, ден след тях и Кирил Досков и Николай Петков. До днес това е последното изкачване по Западния гребен.
Днес легендарният български алпинист Христо Проданов трябваше да навърши 72 години. Посмъртно е награден с орден „Герой на Народна Република България“. Името му е и патрон на гимназия в родния му град Карлово, открита година след трагичната му гибел.
И други български алпинисти са загинали в Хималаите при експедиции за покоряване на Еверест. Една от тях е Мариана Масларова, племенничка на Христо Проданов, която загива на върха точно 20 години по-късно — през май 2004.
