Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Как живяхме преди 10 ноември 1989 год. III част

Как живяхме преди 10 ноември 1989 год. III част

Kак живяхме преди 10 ноември 1989 година и по-добре или по-зле живеем днес от времето на развития социализъм?
Днес продължаваме поредицата за цената на живота на българина при управлението на Тодор Живков. В предишните две публикации говорихме за стойността на основните хранителни продукти, дрехи и битова техника, цените на недвижимата собственост и колко ни струваше тока, водата и парното.
Ще си спомним колко ни струваха транспортните услуги, личния автомобил и възможностите му за придобиване тогава, цените на бензина, развлекателните услуги, цените на някои луксозни стоки и черноборсаджийството преди 1989 година.
 
 
Цената на градският транспорт в столицата и големите градове на страната до 1973 год. е 4 стотинки.  След тази година в света се разразява петролната криза. След 1973 цена на билет за трамвай – 4 стотинки, цена на билет за автобус, тролейбус – 6 стотинки. Увеличават се  и на цените за междуградски автобуси, при запазване на старите цени за железопътен транспорт. По това време БДЖ е основния превозвач на населението. От началото на 1980-те цена за градски автобус, тролейбус или трамвай – 6 ст.  Глобата за нередовен пътник в градския транспорт е 2 лв.       

Билет за самолет София-Бургас в края на 1980-те струва 22 лева. 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Личният автомобил по времето на социализма е дефицитна стокаи за него в повечето случаи се е чакало с години. Производството на леки коли в Източна Европа (както и жилищното строителство) е ориентирано на функцията им да превозват от точка „А“ до точка „Б“, както и ниската им цена, за да бъдат достъпни за широките маси. 
 

 Преди 1989 год., тези които са искали да си закупят автомобил на цена дотирана от държавата, т.е. по-ниска от пазарната, е трябвало да направят  за него вноска от 1500 лв в държавната „Мототехника” и след като опеределен брой години са внасяли определена сума пари, са имали възможност да си закупят нова лека кола произведена в СССР или в друга държава от соц лагера. Чакането да ти дойде редът трае между 3 до 8 години в зависимост от модела на автомобила. На пазарна цена(на която СССР продава леки коли „Лада“ на западния пазар) кола може да се купи от корекомбез чакане, но проблема е, че не всеки е можел да пазарува в специалните валутни магазини. Току-що купена лека кола, за която е чакано години наред, се е продавала втора употреба по-скъпо от номиналната и? цена. За някои по-непретенциозни марки автомобили като “Застава”, ‘Трабант”, “ЗАС”, “Шкода”, полски “Фиат” в повечето случаи е нямало ред и са се закупували свободно. Най-дълго се е чакало за “Лада”, между 8 и 10 години. Освен соц возила е имало и западни коли, но са били рядкост.  Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 год. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария, лек автомобил „Москвич-2140“ е струвал 6400 лева, лек автомобил „Трабант“ – 5660 лева, лек автомобил „Волга“ – 11860 лева. Бленуваната от всички “Лада” между 1983-1986 год. струва около 5-6 000 лв, а по същото време в Европа струва 10 000 западно-германски марки. През 1988/89 година “Лада 2107”е на цена 8000 лв. Цената на шофьорския курс, за който записването също е ставало чрез чакане е струвал 220 лв.
 

 

 
По същото време в ГДР един “Wartburg 353w” струва 25000 M = 8333 лева, Lada Samara – 35000 M = 11666 лева, “Volvo 244? – 45000 M = 15000 лева. Най-евтината лека кола в Западна Европа през 1988 год. е Citro?n 2CV – 9000 западногермански марки.
 
Цената на бензина и по време на социализма също е променлива и зависи от състоянието на международните петролни пазари. През 1969 г. (преди петролните кризи) цената на бензина у нас е:
А-66 – 6 стотинки,
А-72 – 7 стотинки,
А-76 – 7,5 стотинки,
АИ-93 – 9,5 стотинки,
АИ-98 – 10 стотинки.
От 1950 до 1970 год. в Западна Европа един литър бензин струва средно 0,5 западно германски марки. След петролната криза от 1979 г., цената на бензина у нас се удвоява – 20 ст. Поради повишаване цените и на всичко останало, в края на декември 1979 г. правителството на Тодор Живков решава да изплаща на всички ученици по 10 лв. месечно “надбавки”. През 1988 год. един литър бензинв България струва 80 ст. – внос от СССР по линия на СИВ. В СССР през 1988 год. струва 40 копейки (при средна заплата 153 рубли), а в Западна Европа струва 1,35 западно-германски марки (внос от американските концерни в арабските страни) или 3,08 лева по конвертируем обменен курс на лева, по онова време. В ГДР един литър бензин 92 Oktan(VK 92, „Extra“) 1,65 M = 55 ст.
 

 

Цени на някои луксозни стоки: До средата на 1980-те, кутия с 20 цигари българско производство – 50 ст. Кутия с 20 цигари внос от САЩ – 1,70 лева. Края на 1980-те цените на цигари българско производство почти се удвояват.
През 1988 год. България заема първо място в света по производство и износ на тютюн на глава от населението.
Цена на коняк “Плиска” 750g6 лева
Коняк (бренди) “Слънчев Бряг” 3,80 лева
Гроздова ракия “Академик Неделчев”750g4,30 лева
 
 
 
Цена на огледално-рефлексен фотоапарат: евтин, японски500 лева
Цена на руски огледално-рефлексен фотоапарат “Зенит “Е” – 120 лева.

През 1960-те и 1970-те статус символиса трудно достъпните и скъпи японски часовници Seiko. СССР и ГДР произвеждали също часовници за СИВ, но не били толкова лъскави и нямали светещи, фосфоресциращи стрелки и циферблати, както часовниците западно производство
 

 

Цени занякои мероприятия, телевизия и радио:
Цена на билет за кино:: – 0,25 лв. (20 стотинки на първи ред, 35 ст. в ложите)
Цена на билет за театър: 1 лв.
Атракция в Луна-парк:– 0,60 лв.
Вход за култовата студентска дискотека “Цецо Спасов” в Студентски град след представяне на студентска книжка – 0,50 лв.
Такса за телевизор и радио: 5 лв. на година.

По времето на социализма почивката на българското Черноморие е общодостъпна за всички трудещи се.Разположени край най-големите и дълги плажове у нас, Китен и Приморско се превръщат в емблема на масовия летен туризъм по българското Черноморие. През 80-те, с над 180 почивни станции, хотели и къмпинги там се намира най-голямата туристическа леглова база в България.
Почивката на българина тогава може да бъде организирана по четири начина: на квартира с цена – 3 лв./на легло/на нощ в стая с 2 легла ; във ведомствена почивна станция с двуседмична карта за пълен пансион на символична цена (това е и най-използвания и евтин начин за почивка); в държавен хотел по черноморските ни курорти. Цената там е значително по-висока от почивните станции, а и с предимство се ползват чужденците, които са източник на така скъпоценната за българската държава валута. Последния начин за почивка е на многобройните къмпинги изградени по морето, предпочитани за почивка и от много чехи и поляци. Възможности за лятна почивка на море в чужбина почти липсват.

За учениците (пионери) е създаден голям международен пионерски лагер в Кранево, където са се срещали с връстници от социалистическия лагер, а за комсомолците на юг от Бургас е създадено голямо младежко летовище. ММЦ „Георги Димитров“ е нашенския международен морски център, където в годините на социализма хиляди рускини, чехкини, полякини опознават за първи път любовта благодарение на родните гларуси. Открит е още в края на 50-те години на миналия век в залива между Китен и Приморско. Изграден край хубава и просторна плажна ивица, младежкия туристически комплекс цели да заздрави дружбата между социалистическата младеж от цял свят и придобива изключителна популярност през 70-те и 80-те години на XX век.

Понеже не всички са можели да летуват на ММЦ-то, останалите са ползвали привилегия за почивка на море в студентските почивни станции (бунгала). Цена за 16 дни пълен пансион: 27 лева. Въпреки тази възможност, повечето студенти са разполагали са ходели на море частно. Към края на 80-те цена на 150g пържена риба цаца край морето струва: 0,60 лв., същата цена плажуващите са плащали и за порция пържени картофи.

 
 
Черният пазар е характерен за социализма, поради съществуващия хроничен дефицит на множество стоки. Най-известната черна борса в столицата е  градинката, на която по-късно е построен Народния дворец на културата. След построяването на НДК, „борсата“ се премества пред заведение „Магурата“, на бул. „Витоша“ до НДК. Черната борса пред заведение „Магурата“ остава да функционира до 1990 година, предимно за покупко-продажба на западна валута. Основно са се разменяли (продавали) грамофонни плочи, по-късно и касетки, липсващи на музикалния пазар у нас. През 1960-те и 1970-те години, по магазините се продавали ограничено грамофонни плочи със западна поп-музика, тъй като закона за авторското правопо време на соца се спазва и разпространението на пиратски копия е наказуемо.  Други популярни стоки търгувани на черно са дънки, маратонки и вносните цигари. След откриването на корекомите, други известни столични „черни борси“ са площад Народно Събрание, пред хотел „София“, където виетнамски гастарбайтерикупували западна валута от чужденци и я препродавали на българи, които от своя страна я предлагат пред централния кореком, който се намирал до хотел „Рила“ в София.
С навлизането на VHS и Betamax видомагнетофонитев края на 1970-те, широко разпространение в България нимират пазарите за видео-филми.  Обикновено хората след като си купели видеокасетофон, купували по няколко видеокасети със записани на тях филми, след което си ги разменяли с техни познати и приятели. Западни филми на касети, официално почти не се продавали в магазините, поради не закупени от държавата лицензионни права.  Свободно се продавали и разпространявали така наречените забранени филмиантирускии антикомунистически пропагандни филми, като например „Рамбо: Първа кръв”. По битпазарите при соца единствено не се продавали порнофилми, поради забраната, но се разпространявали безплатно между хората.  Милицията по онова време налагала глоби на черноборсаджиите единствено за стоки-ментета, за нарушаване на марково право.
 
 

                                                                                                                       Следва продължение…
                                                                                                  Източник на част от информацията:
http://www.konzertfilmer.de


23 Коментари

  1. Подобна статия за цените при комунизма: http://www.aliceswonderland.eu

  2. Истината е, че и по времето на социализма България беше една от най-бедните държави в Европа. Всеки, който по това време е ходил в Югославия, Гърция или в някоя от страните в Западна Европа ще го потвърди. Всякакви приказки за просперитет и висок стандарт по това време са измислици и пропаганда. В магазините имаше само основни хранителни продукти като хляб, кисело мляко, и някакви посредствени дрехи и обувки. За стоки като телевизори, хладилници, перални се чакаше с месеци, а за коли с години. Голямата пронишленост така и не можа да осигури едно нормално потребление, затова и черната търговия със дънки, маратонки, електронни часовници и т.н. процъвтяваше. Виетнамците внасяха дефицитни стоки и ставаха милионери от продажбата им в България на 5 пъти по-високи цени. Да ви напомня и режима на тока, въпреки 6-те работещи реактора на АЕЦ Козлодуй. Къде отиваше произведеното тогава електричество? И защо на 10 ноември осъмнахме с 15 милиарда долара външен дълг към западните банки? Излиза, че именно западните капиталисти са крепили комунистическата система със кредитите, които са ни предоставяли.

    • Очевидно Георги си толкова на „Вие“ с информацията за причините и следствията в НРБ, че тя ти стига единствено за сочене с пръст и преднамерен коментар на неща които са се случили и някои които не са били точна така – на някои хора повече от това не им трябва, а и като че ли губят представа за времето (кое колко време е продължило и точно как се е случило). Другия вариант е да си живял на село и там наистина да си изтърпял ограничения асортимент на местния смесен магазин. А по повод дълга – 10 милиарда, натрупани след 1985 г. (и то за инвестиционни разходи), след идването на власт на Горбачов и последвалите от това промени в доставните цени на множество суровини от СССР. Ако искаш да знаеш подробности, порови се в мрежата, там има информация, но е огромно съмнението, че имаш интерес към истината – теб те влекат бомбастичните фойерверки на манипулацията и недоволството!!

    • >Да ви напомня и режима на тока, въпреки 6-те работещи реактора на АЕЦ Козлодуй.
      Глупости на търкалета… Работили по това време са само 4 блока и то по 250 мегавата. Големите два блока 5 и 6 по гигават всеки са пуснати в експлоатация от 1988 до 1993, т. е. енергийният проблем Е БИЛ РЕШЕН с реализиран проект ОТ СОЦИАЛИЗМА!!! Затова сега няма нужда от режим на тока.

  3. Красимир

    Хайде сега и направете едно изследване за ДОСТЪПНОСТТА на посочените по-горе стоки при посочените по-горе техни цени – например 6000 лв. за лек автомобил ЛАДА при 15 (ПЕТНАДЕСЕТ) години чакане за него на колко всъщност се равняваха? И при депозит от 1500 лв. за същия този срок?

    Ами 1500 лв. за цветен телевизор със записване в ЦУМ и чакане 2-3 месеца „да ти излезе номера“и разбира се, с предплащане?

    Висенето по опашки каква цена има?

  4. Жевеехме зад решетки. И в прекия и преносния смисъл. Първите етажи бяха в решетки, купувахме често нови чистачки на колата, слагахме решетки на фаровете и стоповете да не ги крадат, вадехме си панелите на касетофоните в колите и въпреки това чупеха стъклото за да проверят дали не е в жапката. Живеехме от аванс до заплата и репликата “ ша са опраим на аванса“ беше част от ежедневието. Така живеехме. На някой да не би да му е мъчно за “ доброто старо време“ ?

    • Ти си луд бе или бъркаш времето – решетките масово се появиха след като се навъдиха бандит до бандита след 1990 г., т.е. обществото постепенно започна да се превръща в озверял мизерник!!

    • Ханк Рум

      Коце, това време, което описваш е след 90та година, пич!?

    • Коце, за какви касетофони с падащи панели говориш през соца???? По скоро касетофоните бяха на шасита и си ги прибирахме в къщи, след като паркирате пред блока. Аз съм от село и колата, както и къщата ни, често ги забравяхме отключени. Сега какво??? Махнахме си решетките от границата и си ги сложихме в къщи…..

  5. Съвременник

    Като се пишат бомбастични цени,редно е да се споменат и доходите-за 70-те години дето с такова умиление се цитират цени в стотинки,заплатата е била 60-100 лева.А края на 80-те-150-250 лв.Смятайте 21 инчов ЦВЕТЕН телевизор (София 81) за 1500 лв. колко заплати е.Отделно че го няма-чакане,връзки…Радост!!!

    • Ханк Рум

      Пишеш, че заплатата е „била“, явно не си живял по онова време.Аз обаче ще ти кажа, че не беше 120-150 лева!Толкова беше в бюджетнкят сектор и търговията!В производството и услугите бяха доста по-високи.Сега е същото.Даскали, чиновницници, продавачи, пазачи и други подобни и сега са с малки заплати.

  6. мръсен циганин

    Боже колко сме били зле ,с 15 милиарда дълг и с този дефицит на стоки ,колко ли хора са ровели по кофите за боклук?

    Как ли се е живяло в този тоталитарен режим където всички е трябвало да работят,а дали е имало бюра по труда? А социални помощи?

    Да благодарим че вече го няма това време,вече си имаме всичко по магазините,и банани ,и портокали и телевизори и коли, то май нямаме пари да си ги купим ама нищо те братята американци ни оправят и ще ни помогнат ,както купиха ел.централите вече сме по добре ,а за земеделието то цъфти и вързва ,в цял свят наливат пари в него щото са глупаци ,ние ще си купуваме от фесовете и от полша и от испания !!

    А как се разви икономиката след 89та боже ,то бащите ни са били големи глупаци да строят заводи ,ние сега сме умни има си китай за тази работа ,и между другото да е жива и здрава европа за това че ни дава помощи ,защо да се мъчим да работим ?

    Само искам да благодаря на европа че прибра всички наши младежи и сега у нас само пенсионери и ако продължава така скоро няма да има държава!!

    И накрая да ви кажа има за какво да се спомняте преди 89та ,след 10 години нашите деца няма да има за какво да си спомнят!!

    Лека вечер и честита демокрация вече 26 години преход към…………….!

    • Много точно написано. Дано се намери някой да вникне в текста…

      • В кое да вникне? Че половината българско население открай време са полуидиоти? Аз съм млад човек и никога няма да емигрирам наникъде. Живея нормално и ме е жал за всички вайкащи се. Може би, ако мислехте относно какво да правите с живота си, така че да си осигурите нормално доходи, щяхте да имате повече пари и да нямате тия проблеми. Жалко, че половината население тук не може да мисли. Проблема е в тях, не в Америки и Европи.

        • Като гледам какво си написал, ти не си полуидиот а кръгъл и завършен идиот. По добре наистина точно ти и малкото останали с подобно ограничено мислене като теб да емигрират и никога да не се връщат…

  7. Тодоров

    С изключение на най-необходимото, при това с лошо качество, всичко останало беше или дефицитно или много скъпо.
    Животът беше сив и мизерен, държавата беше затвор. Всеки пети беше доносник на Държавна сигурност. За един политически виц се отиваше в затвор или концлагер. Само скот може да въздиша по тези мрачни времена.

  8. Леко ме разсмиват някои „дребни“ нещица в написаното, като например, че в държавните курорти по Черноморието почивали „предимно“ чужденци“. За обикновените българи тези курорти бяха недостъпни, освен като обслужващ персонал. Беше фрашкано с ченгета, които душеха да няма контакти с чужденци. Другото смешно е , че милиционерите видиш ли ти се грижели да няма нарушение на авторските права за западните стоки, плочи, филми. Писано от човек, който си няма хабер от жестоката система, забраняваща какъвто и да е досег с т.н. „западна пропаганда“ т.е. да не видят българите как всичко западно е по-лъскаво, качествено, вкусно, по-трайно и т.н. в сравнение със соц продукцията. Същевременно членове на ГК, ЦК и други се снабдяваха от корекомите и други тайни магазини и имаха право на месечна западна валута, специална храна. „Животинска ферма“ откъдето и да го погледнеш.

    • Ех тези супер секретни западни стоки, които спокойно всеки можеше да разглежда в корекомите. Супер полицейското следене на западната музика са само в началните години на социализма, преди Тодор Живков да дойде на власт!!! След това дори КокаКола почва да се бутилира и продава (при това в неограничени количества докато се случва така наречената пражка пролет).

  9. Амда пак част от цените са умишлено занижени. Особено тези на бензина. През 80-те има увеличения на няколко пъти заради петролните кризи и намаляването на нефта от СССР. Тук може да видите различни цени от средата на 80-те: https://kiselec1.blogspot.com/2018/06/5-80-1985.html
    а в осмата част на същия материал има цени от края на социализма

    • Не е единствената неточност. Например цените на цигарите бяха доста различни в зависимост от марката. Имаше цигари БТ по 1,20. Дори имаше и цигари с двоен филтър, които бяха 2 лева. Цена 0,50 стотинки бяха само най-масово ползваните такива.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //