Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени (page 3)

Помните ли „виетнамското чудо“- НЯМА да ПОВЯРВАТЕ, НО…..

Помните ли виетнамското чудо от 80- те години, което лекуваше от настинка до главоболие?! То се считаше за вълшебен балсам за всяка болежка. То е в метална кутийка с големина на монета, а лъскавата му опаковка привличаше погледа на децата. Да, обаче, знаете ли за какво точно се използва и какви са неговите съставки?! ЕТО: Балсамът, който е известен още ...

Вижте повече »

Как се живееше с левче по времето на соца и как се живее днес

Днес левчето не стига почти за нищо. Навремето ни даваха по 20 стотинки за закуска, с които спокойно си купувахме баничка, боза и нещо сладко за десерт. Това са някои от нещата, които можеше да си купиш с левче: За левче: – Обикновени вафли „Чайка“ – 0.12 лв. – Кутия цигари „Арда“ – 0.60 лв. – Кутия цигари „Арда“ – ...

Вижте повече »

Къде и как почивахме през соца

Ще ви водим на плаж, но ще се върнем с 30 и повече години назад, за да си припомним, а по-младите да научат, какво представляваше една типична ваканция по онова време. Времето, когато картите за море бяха 14 дни (на военните – по 20), цените бяха идеални, морето – чисто, курортите – семпли и незастроени, пише „Стандарт“ в ретро репортаж.Времето, ...

Вижте повече »

Спомени за лятото, прохладните нощи и освежаващите напитки

Как се освежавахме едно време Все се връщаме назад. Все си припомняме какво е било и какво няма да бъде отново. Масово рекламите са на неща от едно време, връща се вкуса на сладоледа, връща се бутилката на бирата, връщат се съставките на различни продукти. Всеки иска да се върне в минало свършено време. Все си мислим: „Преди беше по-добре, ...

Вижте повече »

Краят на едно кино, краят на една епоха

„Следващите кадри не са за чувствителни хора, нито за истински филмови маниаци. Попаднах на този епизод съвсем случайно. За мен той е исторически. Да заснемеш края на легендарното кино “СЕРДИКА” е момент от особена важност – за архивите напред във времето.” Това написа в профила си във фейсбук Стефан Вълдобрев и оттам започна драмата по отминаващото време, по спомена за ...

Вижте повече »

Носталгия по… бионабола

Преди няколко седмици, една снимка на опаковка на фармацевтичния препарат „Bionabol”,  удари в земята по посещаемост и положителни коментари статии, които са далеч по – издържани като фактология и стилистика. Помислих си „Колко малко му трябва на нашият читател, за да започне дискусия”. Почти успях да изпитам и задоволство, ако повода не беше толкова незначителен, а резултата неочаквано впечатлителен. Над ...

Вижте повече »

Как изглеждаше София в края на комунизма

Днес има носталгия по онова време. Хората помнят младостта си, хубавите неща, забравят дефицитите, празните магазини, абсурдната държава. Как изглеждаше София тогава? Как изглеждаха хората? Каквито и снимки да извади човек от онова време, картината няма да е пълна. Може би погледът на един чужденец е уловил по-добре абсурдите, отколкото хората, които бяхме свикнали с тях. Следващите редове са от ...

Вижте повече »

Как треперехме на границата, за да не ни открият скритите долари

През не толкова далечните години на соца беше забранено дори да помирисваме чужда валута под страх да не те окошарят. Доларът, или т.нар. зелено човече, беше мръсна дума. Разпространяваше се апокрифно около кафенето „Магурата” на пъпа на София. И на други места. Разбира се, малцината привилегировани, изпратени на работа в странство, можеха да пазаруват в „Кореком” с валута. В случай, ...

Вижте повече »

Спомен от една лятна ученическа бригада

Незабравими спомени, буйна младост, много смях и вяра, че ако защитаваш правдата и приятелите си, сигурно си в правилната посока. Връщам се назад в далечната 1978 година, когато за последен път бях на лятна ученическа бригада в АПК Стара Загора. В съседство с нашия лагер е разположен този на „колегите“ в консервния комбинат „Петко Енев“. Винаги сме им завиждали, че ...

Вижте повече »

Да ядеш на стол

Фразеологизъм: „Да се оригваш на работнически стол“. Виц: „Две хлебарки, една тлъста и една – кожа и кости, обсъждат прехраната. Дебелата казва: „Живея в добър ресторант. Видя ли клиент, хвърлям се в супата. Носят му друга, и цялата паница остава за мен“. Кльощавата помръдва унило с мустаци: „Аз живея в стол. Гледам да не падна в супата. Иначе някой веднага ...

Вижте повече »

По улиците на София

Автор: Павлина Д. Преди много години снимах няколко предавания в поредицата „Очевидци” на редакция ЛИК към единствената тогава телевизия. Обикновено определен човек сядаше пред камерата и говореше по някоя „животрептяща” тема. Аз реших малко да разчупя шаблона. Изрових достъпните архиви, даже ме пуснаха в мазето на Съдебната палата, извадиха ми копия на снимки и тръгнах да търся аналозите им из ...

Вижте повече »

Когато обядвахме в стола за 25 стотинки

В стола на завода порция таратор, боб, крем-какао и четвърт хляб струваше 0,25 лв. През 1962 г. на 17 г. завърших професионално образование. Постъпих на работа в КЗ “Г. Димитров” – гордостта на града, като корабен тръбар. В стола на завода порция таратор, боб, крем-какао и четвърт хляб струваше 0,25 лв. Когато ястието беше с месо – около 0,60 лв. ...

Вижте повече »

Спомен за Бургас, морето и неговите деца от 80-те

И препълнена със лято, през стъкло от лято гледам, за да видя как топи се като синя свещ нощта. За да видя сън от лято, през стъкло от лято гледам, за да видя невидени досега неща. Из “През стъкло от лято” на Петя Дубарова Колко много се е променило усещането за лято през годините. Вярвате ли в машините на времето?Не ...

Вижте повече »

Социализмът като „турбо“ и „идеал“ в едно

Онзи ден, докато си купувах кафе, пред погледа ми попадна нещо странно. Видях българската дъвка с името Ideal (точно така написано), но в опаковка на… дъвка „Тurbo“. Преди да се запитате защо ви занимавам с нещо така банално и ежедневно, нека обясня какво значи това, особено за днешните подрастващи, които няма как да си спомнят дъвките „Тurbo“ – този турски ...

Вижте повече »
// //
Powered by Web-SG.com.