Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Народна памет (page 5)

Историята и съдбата на мемориалния парк „Самуилова крепост”

На запад от Петрич в долината на р. Струмешница, на 6 км северно от с. Ключ, там, където планините Беласица и Огражден се приближават, се намира Самуиловата крепост.  Село Ключ е известно от писмени източници – византийски и по-късно български, още от VI в. Археологическите проучвания, които започват  през 1968 г., дават ценни сведения за историята на  крепостта и района. ...

Вижте повече »

Строежът на мавзолея

На 2 юли 1949 година умира Георги Димитров. Общинското списание „Сердика“ посвещава на неговата смърт извънреден луксозен траурен брой. Следващият текст и фотографии са публикувани в него.   „… Да бъде изграден специален Мавзолей за полагане и по-нататъшно опазване тялото на великия покойник. Мавзолеят да бъде построен на пл. „9 септември“ в предната лицева част на Градската градина, срещу сградата ...

Вижте повече »

Историята на „Братската могила“ в Пловдив

Мемориалният комплекс „Братска могила” се намира в парка „Отдих и култура” в Пловдив. Силуетът му наподобява тракийска могила. А погледнат отгоре напомня стилизиран венец. Във вътрешното пространство на монумента са разположени 19 скулптурни композиции с обща дължина над 90 метра. Те пресъздават сцени от Априлското въстание, Руско-турската освободителна война, Съединението на България, Септемврийското въстание, партизанската борба и посрещането на Съветската ...

Вижте повече »

Разбирането ни за войната 70 години след нейния край

След проведен преди година национален ученически конкурс, посветен на Втората световна война, резултатите от него показват, че повечето български ученици не знаят кога страната ни се включва във Втората световна война. Всеобщото мнение сред подрастващите е, че България се включва във войната на 9 септември 1944 г., а не още през март 1941 г. Малцина също така знаят, че България ...

Вижте повече »

Антифашизма и соцреализма като част от идеологията на НРБ

Режимът, ръководен от БКП до 1989 г., приема антифашизма за част от държавната идеология. В духа на комунистическата пропаганда режимът, установен в България до 1944 година, е определян като фашистки. Проповядването на фашизъм и участието във фашистки организации е вписано като престъпление в Наказателния кодекс. Преди 1989 год. имената на партизани и леви революционни дейци носят много градове и села, ...

Вижте повече »

9 септември – преврат с революционни последици

На 5 септември Съветският съюз обявява война на България. На 7 септември от съветски самолети е разпространено обръщение на командира на III-и Украински фронт армейски генерал Фьодор Толбухин до Българския народ и армия. Заявено е „Червената армия няма намерение да воюва с българския народ и неговата армия, тъй като счита българския народ за братски народ“. На 8 септември 1944 година ...

Вижте повече »

АБПФК и техните наследници – галениците на режима

След девети септември 1944 год и последвалите социалистически преобразувания по съветски модел, участвалите в съпротивителното движение у нас получават висок обществен статус, превърнал се по-късно в т.нар. номенклатура. Най-голямата част от партизаните се реализират в органите на МНО и МВР, следвани от партийните органи, като ръководни стопански кадри, в административните органи. Останалите сфери, където са влезли, са дипломацията, образованието, културните ...

Вижте повече »

Истината за партизанското движение преплетена между митовете и легендите

Разпространяваните данни за участниците и загиналите в Съпротивата са много противоречиви и силно оцветени политически, както преди 1989 год, така и след демократичните промени. Според марксистката историография преди 1989 год. данните за участниците и жертвите в антифашистката борба /1941-1944/ и в Отечествената война, показват, че броят на партизаните и членовете на бойните групи надхвърлят 30 000 души. От тях 9 ...

Вижте повече »

Образът на партизанина и партизанския бит

Ако може да се очертае обобщен образ на партизанина, той е 19-20-годишен. Най-старият партизанин е на 63 години, най-младият е Митко Палаузов, 12-годишен, но най-монолитна и най-компактна е възрастовата група между 17 и 32 години. Това говори, че партизанската борба иска добро физическо здраве и жизнеспособна възраст, тъй като условията са сурови, знае се, че зимите са много тежки, изисква ...

Вижте повече »

Ден първи и оценка на деветосептемврийските събития

На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена Народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени политическите затворници. Разпускат се концентрационните лагери на предишния режим. След 9 септември българската армия е включена в състава на III Украински фронт и дава десетки хиляди убити и ранени в действията срещу германската армия. Командни дейци на ...

Вижте повече »

Партизанската борба в навечерието на Девети септември

Партизанските подразделения извършват нападения срещу железопътни линии, складове с храни, гориво, облекло и оръжие, предназначени за германските войски. Когато е възможно, партизаните завземат за кратко малки населени места, за да водят пропаганда, унищожават полицейски и данъчни архиви и пленяват оръжие и продоволствие, за да ги използват за своите нужди. БРП (к) разширява подривната си дейност в армията. Понякога войсковите части ...

Вижте повече »

Окрупняване на съпротивителното движение и славните партизански командири

Поради увеличения брой на партизанските чети и отряди и участниците в тях, и последвалия размах на партизанското движение, през м. април 1943 година се създава Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Тя е нелегалната партизанска организация на комунистическото движение в България действала до 9 септември 1944 г. Целта е създаване на единно командване и по-добра координация на действията на нарасналите по брой ...

Вижте повече »

Какво не знаем за паметника на Съединението?

Паметникът на Съединението, представляващ внушителна 12-метрова фигура, е издигнат в Пловдив през 1985 година по случай 100 – годишнината от паметния акт. Скулптор е Величко Минеков. Монументът изобразява Майка България с лавров венец в ръцете, а крилете в полет символизират от една страна двете съединени части на Родината, а от друга поривът на българите за свобода и справедливост, който преодолява ...

Вижте повече »

Черните ангели – лицата на терора „в името на народа“

През лятото на 1942 г., след разгрома на ЦК на БКП, комунистическото ръководство решава да отмъсти на властта с политически убийства. През цялата си история Българската комунистическа партия държи в арсенала си терора като политическо оръжие, а в някои периоди той е главното й средство за борба. Изпълнението на “присъдите”, както ги нарича Цола Драгойчева, е поверено на Славчо Бочев, ...

Вижте повече »
// //
Powered by Web-SG.com.