Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Народна памет (page 5)

Историята на паметника на Сталин в Сталин

Паметникът на Сталин се издига в центъра на кръгла градинка на 22 м след белокаменните колони на входа на Приморската градина. Неговото изграждане е свързано с бурните години след Втората световна война, когато държавната и политическата уредба на страната са сменени с нов и коренно различен строй. През 1949 г. град Варна е преименуван в гр. Сталин, за слава на ...

Вижте повече »

Голямото строителство на Царевец

Мащабното строителство за възстановяването на Царевец, което стартира към края на 60-те години на XXвек, става по личното настояване на Тодор Живков. Това става ясно от изплувалите автентични документи, протоколи и стенограми от заседания, посветени на възстановяването на крепостта. От папките излезли на бял свят благодарение на великотърновското издание „Борба”, могат да се видят паметни факти за събития и личности, ...

Вижте повече »

Епопеята по построяването на плевенската Панорама

Построена за по-малко от 11 месеца, работещи на три смени без почивка българи и руснаци, огромно желание да участват в невиждан по мащаби проект – с такъв невиждан ентусиазъм се ражда панорама “Плевенска епопея”. Историческият строеж започва  в началото на 1977 год., а поводът – 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго. През 1961 год. идеята за панорама, но ...

Вижте повече »

Учителката на Ястребинчетата Деспа Попова разказва

 Н А Ч А Л О Т О  – Моята учителска пътечка започва през 1921 година.  Тогава селяците от Ястребино ме измерваха от пети до глава и дори някои подмятаха, види се на шега: – То още дете, а децата ни ще учи! Аз нямах и 18 години, пък и дребничка бях тогава. После, като се омъжих за моя другар ...

Вижте повече »

Историята и съдбата на мемориалния парк „Самуилова крепост”

На запад от Петрич в долината на р. Струмешница, на 6 км северно от с. Ключ, там, където планините Беласица и Огражден се приближават, се намира Самуиловата крепост.  Село Ключ е известно от писмени източници – византийски и по-късно български, още от VI в. Археологическите проучвания, които започват  през 1968 г., дават ценни сведения за историята на  крепостта и района. ...

Вижте повече »

Строежът на мавзолея

На 2 юли 1949 година умира Георги Димитров. Общинското списание „Сердика“ посвещава на неговата смърт извънреден луксозен траурен брой. Следващият текст и фотографии са публикувани в него.   „… Да бъде изграден специален Мавзолей за полагане и по-нататъшно опазване тялото на великия покойник. Мавзолеят да бъде построен на пл. „9 септември“ в предната лицева част на Градската градина, срещу сградата ...

Вижте повече »

Историята на „Братската могила“ в Пловдив

Мемориалният комплекс „Братска могила” се намира в парка „Отдих и култура” в Пловдив. Силуетът му наподобява тракийска могила. А погледнат отгоре напомня стилизиран венец. Във вътрешното пространство на монумента са разположени 19 скулптурни композиции с обща дължина над 90 метра. Те пресъздават сцени от Априлското въстание, Руско-турската освободителна война, Съединението на България, Септемврийското въстание, партизанската борба и посрещането на Съветската ...

Вижте повече »

Разбирането ни за войната 70 години след нейния край

След проведен преди година национален ученически конкурс, посветен на Втората световна война, резултатите от него показват, че повечето български ученици не знаят кога страната ни се включва във Втората световна война. Всеобщото мнение сред подрастващите е, че България се включва във войната на 9 септември 1944 г., а не още през март 1941 г. Малцина също така знаят, че България ...

Вижте повече »

Антифашизма и соцреализма като част от идеологията на НРБ

Режимът, ръководен от БКП до 1989 г., приема антифашизма за част от държавната идеология. В духа на комунистическата пропаганда режимът, установен в България до 1944 година, е определян като фашистки. Проповядването на фашизъм и участието във фашистки организации е вписано като престъпление в Наказателния кодекс. Преди 1989 год. имената на партизани и леви революционни дейци носят много градове и села, ...

Вижте повече »

9 септември – преврат с революционни последици

На 5 септември Съветският съюз обявява война на България. На 7 септември от съветски самолети е разпространено обръщение на командира на III-и Украински фронт армейски генерал Фьодор Толбухин до Българския народ и армия. Заявено е „Червената армия няма намерение да воюва с българския народ и неговата армия, тъй като счита българския народ за братски народ“. На 8 септември 1944 година ...

Вижте повече »

АБПФК и техните наследници – галениците на режима

След девети септември 1944 год и последвалите социалистически преобразувания по съветски модел, участвалите в съпротивителното движение у нас получават висок обществен статус, превърнал се по-късно в т.нар. номенклатура. Най-голямата част от партизаните се реализират в органите на МНО и МВР, следвани от партийните органи, като ръководни стопански кадри, в административните органи. Останалите сфери, където са влезли, са дипломацията, образованието, културните ...

Вижте повече »

Истината за партизанското движение преплетена между митовете и легендите

Разпространяваните данни за участниците и загиналите в Съпротивата са много противоречиви и силно оцветени политически, както преди 1989 год, така и след демократичните промени. Според марксистката историография преди 1989 год. данните за участниците и жертвите в антифашистката борба /1941-1944/ и в Отечествената война, показват, че броят на партизаните и членовете на бойните групи надхвърлят 30 000 души. От тях 9 ...

Вижте повече »

Образът на партизанина и партизанския бит

Ако може да се очертае обобщен образ на партизанина, той е 19-20-годишен. Най-старият партизанин е на 63 години, най-младият е Митко Палаузов, 12-годишен, но най-монолитна и най-компактна е възрастовата група между 17 и 32 години. Това говори, че партизанската борба иска добро физическо здраве и жизнеспособна възраст, тъй като условията са сурови, знае се, че зимите са много тежки, изисква ...

Вижте повече »

Ден първи и оценка на деветосептемврийските събития

На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена Народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени политическите затворници. Разпускат се концентрационните лагери на предишния режим. След 9 септември българската армия е включена в състава на III Украински фронт и дава десетки хиляди убити и ранени в действията срещу германската армия. Командни дейци на ...

Вижте повече »
// //
Powered by Web-SG.com.