Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Когато се наливаха основите (page 4)

Да остарееш преди да се родиш

…или епопеята, наречена строителство на автомагистрала „Тракия“ В наши дни често казваме, че България е страна на абсурдите. Дали това твърдение е вярно или е по-скоро плод на така типичния за българите негативизъм, е трудно да се определи, но именно благодарение на един абсурд, продължил близо 40 години, строителството на автомагистрала намира място на страниците на историческа книга като тази. ...

Вижте повече »

Имало едно време една фабрика

Стотици фабрики и заводи, символ на икономическия прогрес през годините на социализма днес тънат в разруха. Местата, които са осигурявали препитание за хиляди българи сега са тотално разграбени. От тях са останали само руини. Приватизацията вместо да осигури необходимите средства за обновяване и развитие на предприятията, в повечето случаи ги съсипа. Една от най-старите фабрики във Велико Търново за текстил ...

Вижте повече »

Индустрията- сърцевината на ерата Живков

Къде бяхме през 1939 г. и 45 години по-късно. А къде сме днес? Автор: Инж. Иван Пехливанов Индустрията е сърцевината на „33-ите” години на Тодор Живков и на епохата „45 години”. Доказателство за това е нейното равнище до 1939 г. и към 1989 г.  Основните показатели на индустрията в 1939 г. по статистическите годишници на Царство България са: – относителен ...

Вижте повече »

Бялото мраморно цвете на Враца

През месец април 1948 г. „Държавно автомобилно предприятие” – клон Михайловград, разкрива своя база във Враца. Тя започва работа с осем товарни автомобила /„ЗИС-150” и „Шкода”/ и един автобус „Шкода РО”. По същото време е открита и влиза в редовна експлоатация първата във Врачански окръг автолиния Враца – Вършец – Берковица – Лютаджик. Малко по-късно са получени още два автобуса ...

Вижте повече »

Tексим-капиталистическият повей в социалистическа България

През 1960 година по идея на известния стрелчански общественик и партиен деец Георги Найденов – известен с партизанския си прякор Гето, Министерският съвет създава външнотърговското предприятие “Тексим” за доставки на специални производства, в т. ч. и оръжия. Това е революционно решение в дните на твърд комунистически режим. Някои определят решението за свободното предприятие „Тексим” като политически експеримент, но безспорно това ...

Вижте повече »

Иновационната политика в Народната република

Автор: Нако Стефанов Днес необходимостта от иновационна платформа на развитие е безалтернативно решение в случай, че желаем страната ни да излезе от ямата на разрухата и изостаналостта. Но съвременният български капитализъм не си поставя подобни цели. Точно обратното – 20 години нас ни убеждават, че България трябва да развива туризъм, услуги и друг подобен „бизнес”. Всичко това не обещава никаква ...

Вижте повече »

Разправата с българския индустриален интелект

Това престъпление е по-голямо от разрушаването на индустрията. Без интелект е невъзможно нито изграждането, нито развитието й. Защото той се създава бавно и трудно. Нужни са подходящи условия, време и финанси. Красноречиви са следните данни: • От Освобождението до 1950 г. висше образование са получили 40 хиляди българи. • През периода 1950-1989 г. завършилите ВУЗ са над 450 хиляди души, ...

Вижте повече »

Строителството на шестте архитектурни емблеми на социализма

1. Партийният дом Партийният дом в София е главната сграда, седалището на ЦК на БКП през периода на Народна република България. Партийният дом е изграден по проект на колектив с ръководител арх. Пецо Златев. Строежът продължава 6 години и окончателно е завършен през 1954 г. Сградата се простира на около 40 000 кв. м застроена площ. Проектирана е в неокласицистичен стил ...

Вижте повече »

Японското чудо на София

Завършеният през 1979 г. „Витоша-Ню Отани“ е сред най-големите в София с над 440 стаи. За изграждането му държавата тегли кредит за близо 24 млн. долара. Славният в миналото Японски хотел, от края на миналата година си има и нов собственик. Това е бизнесменът Ветко Арабаджиев, а новото му име е „Маринела“. „Витоша-Ню Отани“, „Кемпински-Зографски“ или просто Японския. Хотел – ...

Вижте повече »

Истината за индустриалната революция в НР България

През 1949 г. в страната работят 100 машиностроителни предприятия. За 40 години броят им нараства 14 пъти, а работещите в тях надхвърлят 420 000 души Днес, след четвърт век „свободна” България ще върнем читателите ни назад във времето, когато, по думите на поета Пеньо Пенев, “се наливаха основите”. Когато цяло едно поколение вгражда сянката си в строителния летопис на България. ...

Вижте повече »

Спомен за българските железници в една дузина снимки

Железопътното дело в днешна България води началото си от построяването на първата линия Русе – Варна през 1866. След Освобождението са създадени Българските държавни железници. Дължината на железопътните линии през 1939 г. е 4426 км. След 1944 година едни от първите обекти обявени за национални строежи са транспортни, вкл. железопътните. Железопътната линия Перник – Волуяк – София, дълга 58 км, ...

Вижте повече »

Перник- стожерът на тежката ни промишленост и емблема на разрухата ѝ

Българският Донбас  Индустриалното развитие на Перник започва непосредствено след Освобождението от османско иго, благодарение на въглищните залежи. Въглищният басейн наоколо предопределя и неговата по-нататъшна съдба. От 1892 до 1926 г. Перник бележи един от най-големия за България прираст на население – от 1 413 на 12 296 души, за да достигне в края на 80-те близо 100 000 души. Експлоатацията на ...

Вижте повече »

Българските гурбетчии в СССР през 70-те

По времето на социализма строителната слава на България се разнасяше из целия свят. Тогава българите масово ходеха на гурбет в чужбина. Това беше начин да подобриш материалното си състояние, да придобиеш апартамент, кола.  Фотографиите са дело на тогавашния студент по операторско майсторство в Москва и настоящ преподавател в НАТФИЗ доц. Атанас Кънчев, който е бил кореспондент на вестник „Български строител“ ...

Вижте повече »

„Верила“ – колосът на битовата ни химия

Александър Хазаросян (81 г.) е инженер-химик, 33 години е управлявал химическия завод „Верила“. След продължителни изследвания в комбината са разработени и внедрени в производство много новости с голямо стопанско значение. Автор и съавтор е на препаратите „Алка-супер“, „Вело“, Веро“, Алва“, „Синтек“, „Арлон“, „Веритол Н“, „Верилон“, „Вераперд АН“ и др. Награждаван е с множество държавни отличия, но особено много цени званието ...

Вижте повече »
// //
Powered by Web-SG.com.