Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Когато се наливаха основите (page 2)

Когато се изграждаше Дианабад

Статията е от 1970 г. и представлява ценно свидетелство за първите месеци на новия (тогава) жилищен комплекс Дианабад. ,,През есента на 1970 г. столичните стро­ители започнаха изграждането на но­вия жилищен комплекс Дианабад. Той е проектиран от колектива към Софпроект с ръководител арх. М. Божикова. Комплексът е разположен в югоиз­точната част на столицата в непосред­ствена близост с Дианабад и Ловния парк. На север ...

Вижте повече »

Фабриката, която Царството построи, НРБ обнови, а демократите разрушиха

Първият ден на юли 1994 г. бил топъл, слънчев и усмихнат. Всички обсъждали победата на националния отбор по футбол над Аржентина, с която България се класирала за осминафиналите на световното в САЩ. Tози петък бил извънредно радостен и в едно 7-хилядно работническо селище, намиращо се на двайсетина километра източно от столицата: в гара Елин Пелин празнували 100-годишнината на керамичния завод ...

Вижте повече »

Метрото трябвало да стига до Кремиковци

Вижте метродиаметрите, метростанциите, техническите характеристики, изискванията и очакванията през 1968 г. спрямо идеята за метро в София! ,,За свръхголемите градове метрополитенът с автономните си линии остава неоспорим. За големите градове се установи като най-подходящо пре­возно средство облекченият метрополитен или метрополитен от нов градски тип с подземни участъци в централното град­ско ядро и на обособено платно в периферийните райони. Из­градените тунели ...

Вижте повече »

Историята на първия български автомобил

След края на Втората световна война, Завод 14 в Ловеч остава единственото родно предприятие, което произвежда самолети (след като авиационната фабрика в Казанлък е пренастроена за друго производство през 1947 г.). Паралелно с дейността на завода върви и обучението на авиоинженери в софийската Политехника, което продължава до 1954 г. Тогава е взето решение за окончателно закриване на самолетното производство в ...

Вижте повече »

Историята на първия български спортен автомобил

СОФИЯ Е ИМЕТО НА ПЪРВИЯ И ЕДИНСТВЕН БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН АВТОМОБИЛ, ПРОЕКТИРАН ПРЕЗ 80-ТЕ ГОДИНИ ОТ ИНЖ. ВЕЛИЗАР АНДРЕЕВ. Опитът на инж. Велизар Андреев да конструира и произвежда спортен автомобил в годините на социализма е откровено еретична проява, която предизвиква невиждана съпротива, простираща се от тесния кръг на професионалните среди до върховете на властта Идеята за подобен проект занимава Велизар Андреев ...

Вижте повече »

Как построихме нова България

Автор: Димитър НАНКОВСКИ, с. Дерманци, обл. Луковит Преди да дойде социализмът, изпитахме жестокостта на фашизма и затова трябваше да се върши огромна разяснителна работа сред народа какво трябва да се прави, за да живеем по-добър и достоен живот, с една дума – да изграждаме нова България. Провеждаха се масови събрания, правеха се срещи с управляващи и граждани, навсякъде ставаше дума за ...

Вижте повече »

Без емоции за старозагорската електроника

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ НАЗАД в-к „Септември” брой 52, 1989 г. БЕЗ ЕМОЦИИ ЗА СТАРОЗАГОРСКАТА ЕЛЕКТРОНИКА Електрониката е отрасъл, който през последните 20 години зае водещо място в икономиката на общината; във фирмата „ДЗУ” се разви и съсредоточи голям производствен, научно-технически и кадрови потенциал. Но напоследък се чуват различни гласове, дори на пленума на ЦК на БКП от декември бяха изказани ...

Вижте повече »

България, която изгубихме

Автор: инж. Иван Пехливанов * данните са взети от забележителния труд на инж. Иван Кременски, от Варна, “България в Европа и света през 20-ти век” През 1989 г. индустриалните ни предприятия са били 2593 – т.е., 7,7 пъти повече от тези през 1939 г. – заети лица в 1989 г. – 1 580 000 души, т.е. 15,8 пъти повече от 1939 ...

Вижте повече »

Без аналог в света – по модерност и разграбване

Водолазната база в Отманли е била  бил уникално оборудвана с най-модерна за времето си техника Базата в Отманли, която някога е била национален център за обучение на водолази, е разполагала с уникално оборудване и отлично създадена организация на работа, разказа водолазът Красен Парушев, който е работил там до последния ден преди закриването на обекта. Той каза, че центърът е бил ...

Вижте повече »

Съдраната кожа на кожарската ни промишленост

Задавали ли сте си някога въпроса какво се случи със славната ни някога кожарска промишленост по време на прехода?! Socbg се опита да намери отговора му… Някога България притежаваше най-силната кожарска промишленост на Балканите. И това не беше от социализма насам, а още отпреди Освобождението. Създадените през годините кожарски предприятия бяха подчертано специализирани. Кожи от едър рогат добитък се обработваха ...

Вижте повече »

Престъпната приватизация на „Химко“- Враца

…или защо индустриалното чудо на Враца се превърна в един грохнал гигант Индустриалното чудо на Враца Историята на „Химко“ започва през 1964 г., когато правителството взема решение, че залежите от природен газ край село Чирен (близо до Враца) трябва да станат суровина за завод, който да произвежда торове и други химикали. По този начин заводът, производител на амоняк, карбамид, кислород ...

Вижте повече »

Пътища без винетки

При Освобождението България наследява едва 2 570 км окаяни пътища. Пътното строителство започва при управлението на Ал. Стамболийски (1919-1923) с приемането на Закона за трудовата повинност, но на Девети септември в пътната мрежа от 22 195 км едва 409 км са покрити с трайни настилки, предимно паважни. Само девет километра от Варна до Евксиноград са асфалтирани. Около 1 400 населени ...

Вижте повече »

Безнадеждността на един индустриален гигант

Автор: Гергина Банкова Препечатано от списание „Общество и право“ 10-1990 Огньове. Един. Втори. Трети… В сре­дата на цеховете. Работници безмълвно протягат ръце към топлината. Заплати­те им са над 700 лева. Бе вече пролетта на 1990 г., но времето беше студено. В огромните цехове на радомирския Ком­бинат за тежко машиностроене (за да ги обиколиш, и то с кола, ще ти отнеме цял ...

Вижте повече »

Това беше някога „Кремиковци“

„Кремиковци“  – гордостта на социалистическата индустриализация, от години е само спомен за десетките хиляди някогашни труженици в най-големия металургичен комбинат на Балканите. През 2009 г. след дълги години на грабеж и безхаберие от страна на държавата и управляващите той беше обявен в несъстоятелност. Днес комбината се реже за скрап. Началото е дадено през 1956 година. Тогава с постановление на Министерския ...

Вижте повече »
// //
Powered by Web-SG.com.