Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Духът на времето (page 10)

Как Тодор Живков за малко не успя да построи писта за Формула 1 край Сливен

Колкото повече години минават, толкова повече човек осъзнава, че в някои свои решения другарят Тодор Живков просто е изпреварвал времето си. Макар и ползваща се с огромно недоверие на Запад като най-верен сателит на СССР, България е успяла не просто да убеди Международната автомобилна федерация (ФИА), която държи правата на състезанието, да одобри проект за създаване на такава писта, но ...

Вижте повече »

Как соцмедиите отразиха смъртта на Гунди и Котков

  В края на юни преди 44 години в тежка катастрофа загиват легендарният футболист от “Левски” Георги Аспарухов – Гунди и локомотивецът Никола Котков – Котето. Георги Аспарухов загива на 30 юни 1971 г. при автомобилна катастрофа в северното подножие на прохода Витиня. Заедно с него загива и Никола Котков, който се вози в същия автомобил. Гунди кара собствения си ...

Вижте повече »

Как живееха ромите у нас, когато бяха просто цигани

До 1989 г. нашенецът знаеше, че ром е дестилирана алкохолна напитка, направена от остатъчните продукти на захарната тръстика меласа и тръстиков сироп, чрез процес на ферментация и дестилация. След началото на демократичните промени обаче, се възприе за политически по-коректно това понятие да се използва и за циганин. Дотогава официално във всички документи от следвоенния период за наименуване на тази етническа ...

Вижте повече »

Химнът на България през превратностите на времето

До 1947 год. военният марш “Шуми Марица” се използва за национален химн на България. След референдума „Република или монархия“ (1946) той става непригоден за новата обществено-политическа ситуация, тъй като войнствените патриотични призиви в него са в разрез с постулатите на социалистическия интернационализъм. А и носи привкус от времената на „царизма“, неуместни за младата народна република. За последен път “Шуми Марица” ...

Вижте повече »

Как Варна стана Сталин, а Бургас без малко да е Ленин

Дни преди вождът на СССР и заедно с това „баща на народите“ Йосиф Висарионович Сталин да чества своя 70 годишен юбилей работническите колективи на най-големите варненски предприятия и фабрики във Варна подемат инициативата морската столица да носи неговото име. На 15 декември 1949 г. е гласувана резолюция, с която работниците настоявали Градския народен съвет да вземе решение за преименуването. Решението ...

Вижте повече »

Лозунгът – главният способ за пропаганда

“Всичко в името на човека, всичко за благото на човека“ – кой не знае този лозунг от годините на зрелия социализъм, кой не е чувал за него? А както твърди народното творчество – всеки е знаел дори името на човека. До вчера живеехме с тях, примирени, че някой все трябва да ни сочи вярната посока, понастоящем пък видимо се забавляваме ...

Вижте повече »

8 март – Ден на жената, на колежката и на мама

На 8-ми март светът отбелязва Деня на жената. Но фокусът в много региони е различен – от уважение към постиженията на жените до времето, в което можем да изразим обичта си към жената, приятелката или колежката си. Нещо като Свети Валентин или Деня на майката, но по времето на социализма. Какво обаче разказва историята за този празник? Причината за отбелязването ...

Вижте повече »

Няма да намерите като чавдарчетата и пионерите

Всяка година на 3-ти март, родените до 1982 г. първолаци са се приемали в редиците на четите “Чавдарче”. Чавдарчетата са носели името на един от най-известните български хайдути – Чавдар Войвода, затова знамената на чавдарските чети са били зелени.В присъствието на всички първи класове, шефстващите пионерски отряди, родители – майки, татковци, баби, дядовци и дружинни ръководители, бъдещите чавдарчета са произнасяли ...

Вижте повече »

Къде отидоха доброволните отряди на трудещите се?

В началото на 1960 г. излиза решение на Политбюро на ЦК на БКП за „по-нататъшно подобряване дейността на органите на МВР, за по-широко участие на социалистическата общественост в опазване на обществения ред, за засилване на профилактичната и възпитателната работа в борбата против престъпността“. С това решение се закриват съществуващите до момента  Въоръжените работнически отряди и групи (ВРОГ), но се запазват ...

Вижте повече »

Софийското жителство – мечтата на соцтруженика

Битовият феномен с елементи на психотрилър, наречен софийско жителство, разтърсва втората половина на XXв., повдигайки съществени въпроси не само за бита, но и за душевността на българския народ… До Втората световна война, всеки жител на страната се гордее с родното си място и дори не подозира, че само след няколко години ще дава мило и драго, за да се засели ...

Вижте повече »

Софийското море

Вижте още: Архивите говорят: Софийският плавателен канал В периода 1950 – 1956 г. по време на управлението на министър председателя Вълко Червенков (1900-1980г.) в България започва масивна индустриализация и строителство по съветски образец. Според градоустройствения план на София е решено да бъде изпълнен грандиозен план – строителство на Плавателен канал от село Панчарево до Павлово, по който да плават кораби! ...

Вижте повече »

Как българинът пръв в соцлагера опита вкуса на Кока Кола

В средата на 60-те години на ХХ век в Източна Европа Кока-Кола е напитка, обвита в тайнственост и митове. Историята на „Кока-Кола” за България обаче е много интересна. До този момент у нас, както и във всички държави от социалистическия лагер „продуктът на капитализма“ е представян от пропагандата като силно алкохолно питие, а вестниците ни пишат, че американските войници във ...

Вижте повече »

Как „Излел е Дельо хайдутин“ полетя в Космоса

На първия Роженски събор на народното творчество (1961) младата Валя Балканска за първи път изпълнява родопската песен „Излел е Дельо хайдутин“. Научава я от радиозаписа на Надежда Хвойнева. Занапред точно тази песен се превръща в „бойния кон“ (по израза на голямата оперна артистка Гена Димитрова) на Валя Балканска, с който тя препуска и на Първия събор на народното творчество, проведен ...

Вижте повече »

Из кулоарите на Другарските съдилища в НРБ

В България „другарските съдилища“ се създават институционално по съветски образец и много бързо обхващат почти всички селища в страната в самото начало на 60-те години. С промяната през 70-те на демографско-икономическата ситуация в страната и превръщане на селяните в индустриални работници в градовете тази форма на контрол става неефективна и започва да буксува. Така през втората половина на 70-те те ...

Вижте повече »
// //
Powered by Web-SG.com.