Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Детство мое (page 2)

Ние, децата от СОЦа

Писмо — изповед от децата на соца Беше страшна диктатура — бяхме гладни, голи, боси… Ревяхме по цял ден, защото от Партията ни биеха…Като тъпани. Бяхме неграмотни, защото Партията настояваше да сме тъпи, по-тъпи, най-тъпи… Не участвахме в нито един кръжок, защото Партията се нуждаеше от болтчета и винтчета, а не от всестранноразвитници някакви… Не свирехме на нито един инструмент, ...

Вижте повече »

Когато завиждахме на корекомските деца

Който не е живял по времето на Корекомите, нищо не знае нито за зелените банани, нито за смразяващите разкази за диверсанти, а още по-малко за рокличките с камили. Бях в пети клас. В малко провинциално градче, първа гранична зона, в квартално училище, където най-интересното бе пристигането всяка година на нови ученици, деца на офицери, служещи в планинската застава. Те оставаха ...

Вижте повече »

Спомени от снежните зими, когато бяхме деца

Истинската зима дойде! Тя ни върна и в годините, когато бяхме деца и имаше също толкова много сняг, че дори и повече. Но тогава нямаше толкова телевизии, които да ни плашат какъв страшен апокалипсис бил навън. Зимата беше истински празник за нас децата. С много смях се пързаляхме върху каквото намерим без страх, че ще се тръшнем болни на легло ...

Вижте повече »

Здравей, непознато другарче

От България към Съюза изпращаме дъвки и картинки със западни изпълнители, СССР ни връща триизмерни картички и пионерски връзки „Здравей, скъпи Красимир. Благодаря ти за новогодишното писмо. Отворих го, но в него имаше само картички и календарчета. Обидно някак си ми стана. Можеш ли да ми изпратиш дъвка?“ Такава съвсем истинска тъга лъхаше от писмото на 13-годишния Виталий от съветския ...

Вижте повече »

Спомен за любимите образи от 80-те и 90-те години

Снимки, които разчувстват, защото крият мили спомени, а много от предметите вече не съществуват…  Поглеждаме назад в миналото с чувство на умиление и благодарност за красивите моменти, но и с желание да покажем на днешните деца какво ни вълнуваше някога… Защото всяка снимка означава история от детството за хората, родени през 60-те и 70-те, 80-те и 90-те години. Балканче – беше ...

Вижте повече »

Нещата, които различават децата на 90-те от децата на новия век

Преди времето на Facebook, Twitter и смартфоните, преди времето на реалити форматите, на Джъстин Бийбър, Тейлър Суифт и Селена Гомес, беше времето на 90-те. 1. Децата на 90-те се научихме да ползваме компютри преди нашите родители. Децата на 2000-те се научиха да ползват смартфони преди техните родители. 2. Децата на 90-те с умиление си спомняме как сме хранили своето Тамагочи. ...

Вижте повече »

Спомени от идиличните лета на село

Едно детство без компютри и интернет… Всички си спомняме с умиление едно – безгрижните детски лета, прекарани на село. Играехме до мрак, не се взирахме в екрани, нямахме смартфони, а вместо покемони ловяхме пеперуди и калинки. Нямахме нито една грижа на света, ядяхме домати от градината, карахме колела и си измисляхме свои игри и правила. Тъжно е, че повечето деца ...

Вижте повече »

Какво ни носеше Дядо Мраз

Едно време беше лукс да имаш такава писта. Малцина са си играли с нея. Сега може да се види абсолютно автентична и уникално съхранена в Музея на автомобилите от социализма в Пещера. На снимките се виждат тумбести автомобилчета, наподобяващи първите в историята волги и москвичи, и гърбаво автобусче – също като легендарния ПАЗ. Колко ли мили детски спомени е събудил ...

Вижте повече »

Когато сурвакахме Тато и Политбюро

За днешните български деца, които пеят, свирят, танцуват или са добри артисти мерило е Крисия. Момиченцето от Разгард се радва на върховен успех и пя даже пред американския президент. Преди годините, които сега наричаме преход върховно признание за талантливите деца на България било да ги изберат да сурвакат Тодор Живков. Имало такава порядка – всяка година да се избира някой ...

Вижте повече »

Когато нямаше Коледа

А имаше време, когато нямаше Коледа … Не съвсем, но поне не официално. Православната църква си отбелязваше празника по всички правила на канона, но това оставаше някак си встрани, приглушено, само за най-ревностните вярващи. Въобще 25 декември си бе един най-обикновен учебен или работен ден и очакванията ни бяха насочени към големия празник, който поглъщаше в себе си всичко – ...

Вижте повече »

Спомен от лятната ваканция на село

Моето детство премина в село Златна ливада, Старозагорски окръг. В днешно време селото доби популярност с това , че тук се намира най – старият християнски манастир в Европа действащ и днес ! Аз съм от поколението на 60-70-те години на миналия век , „бабино внуче “ на село през летните ваканции . Дядовци и баби работеха в ТКЗС -то ...

Вижте повече »

Когато държавата се грижеше за своите деца

Спомен за Щастливото детство в НРБ Песничката “Оранжево небето” олицетворява щастливото детство в родната България, в която живяха децата на 70-те и 80-те години, родени и израснали в Народната република. Със сигурност всички сте я чували тази песничка. С още по-голяма сигурност на всички ви харесва. Наистина, практически всички, които са израснали в тези години си спомнят с топлота и ...

Вижте повече »

Къде е днес Пламен от „Да обичаш на инат“

Звездата от Да обичаш на инат днес има успешна кариера, прекрасна съпруга и четири деца Помните ли Пламен от Да обичаш на инат? Момчето, което предизвика скандал, защото не искаше да се откаже от думите си, че учителят по музика пее фалшиво. Във филма играха звезди като Велко Кънев и Леда Тасева, но публиката не остана безразлична пред таланта на ...

Вижте повече »
// //
Powered by Web-SG.com.