Спомени от Народната република
Начало / Author Archives: socbg

Author Archives: socbg

Къде са днес наследниците на Тодор Живков

Третото поколение от фамилията на Тодор Живков, който падна от власт на 10 ноември 1989 г., е разпръснато по света и у нас. Въпреки че живеят на различни континенти, младите наследници на бившия Първи поддържат връзка помежду си. Те са се отдали на две призвания – модата и покера. Двете пораснали правнучки на Тато – Андреа и Людмила, дъщери на ...

Вижте повече »

Спомени от пионерските лагери

Спомням си с носталгия как едно време ходехме на лагери. Чаках с нетърпение този момент. Живеехме си царски, независимо че зорко ни следяха учителите. След закуска дружно се отправяхме към плажа. На обяд тръгвахме към столовата на открито и си свирукахме „Чорба каша, чорба каша, топъл хляб”. После сън в бараките и вечер – приказки до нощите. Завързвахме нови приятелства, ...

Вижте повече »

Децата на 90-те и нещата, които никога няма да забравим

Всеки може да добави поне още 20 неща, които му напомнят за безметежното детство и щурите тийн години. Заедно с милите спомени няма как да не ни налегне и нотка носталгия. Тя е неизбежна… 1. Децата на 90-те се научихме да ползваме компютри преди нашите родители. 2. Децата на 90-те с умиление си спомняме как сме хранили своето Тамагочи. 3. ...

Вижте повече »

Как се живееше с 1 лев при социализма

Днес 1 лев не ни стига дори да си купим билетче за автобуса. С „демокрацията” цените станаха баснословни и дори не можеш да пратиш детето си на училище без 2-3 лв. само за закуска. Навремето ни даваха по 20 стотинки за закуска, с които спокойно си купувахме баничка, боза и нещо сладко. Ето какво можехме да си купим по времето ...

Вижте повече »

Спомняте ли си книжката на чавдарчето?

Във времената на социализма детето на 7-8 години ставаше чавдарче, а чавдарчето беше добро дете. Носеше синя връзка и от него се очакваше да се превърне в примерно пионерче. Ето как изглеждаше книжката на чавдарчето, описваща неговите добродетели.

Вижте повече »

Истинската история на филма „Вчера“

Култовата сцена с клетвата във филма „Вчера” се е случила реално в Ловешката немска гимназия през 60-те години на миналия век. „Когато някой нарушаваше клетвата, прогаряхме подписа му върху листа със свещ”, разказа за Дарик бившият разузнавач номер 1 Бриго Аспарухов. Не всички знаят, че той е прототип на Иван – героят на Христо Шопов в любимия на много поколения роден филм ...

Вижте повече »

Разказ за София, каквато можеше да бъде

Петър Междуречки – първият ни посланик във ФРГ и последният в ГДР, кметува осем години. За успехите отговаря партията, за неуспехите – само ти, казвал Тодор Живков “Петрос, нямате река, но имате зеленина, това е богатството на вашия град.” Това казал навремето кметът на Атина на колегата си Петър Междуречки, докато двамата наблюдавали София отвисоко. 30 г. по-късно бившият градоначалник ...

Вижте повече »

Градовете и селата, които още пазят култа към комунизма

Наименованието Димитровград е един от най-фрапиращите продукти на култа към личността. Решението градът да бъде наречен така е взето още докато Георги Димитров е жив. Това става на 2 септември 1947 г. с постановление на Министерският съвет, чийто председател е самият той. Решението гласи: „Селата Раковски и Марийно, Хасковска околия, и Черноконево, Чирпанска околия, се обединяват в едно селище, което ...

Вижте повече »

Когато нямаше Фейсбук!

Тогава играехме навън и сами създавахме социална мрежа -истинска, не виртуална, със смеха и закачките, с незабравимите детски игри. С ожулените колене и …дебели филии с домашна лютеница. Пишехме не в чата, а истински писма до непознато другарче. Чакахме с трепет отговор и когато получавахме такъв, често в писмата имаше подаръци -дребни сувенири и картички. И хуквахме да се похвалим ...

Вижте повече »

Къде са днес децата от “Таралежите се раждат без бодли”

Водещият Димитър Цонев си отиде твърде рано от този свят и остави много хора да скърбят за него. Ако можеше да се появи отнякъде, би забранил да се леят сълзи по негов адрес. Дъщеря му Деси Цонева призова да бъде изпратен не с хлипания, а с аплодисменти. И наистина той заслужаваше ръкопляскания за всичко което свърши през тези 56 години, ...

Вижте повече »
// //
Powered by Web-SG.com.