Спомени от Народната република
Начало / Под пагон / Спомен за граничарското куче Гал и неговият инструктор

Спомен за граничарското куче Гал и неговият инструктор

Из спомените на Димитър Васев:


Моят спомен за кучето Гал и неговият инструктор мл.сержант Генчо Генчев от Габрово…(мир на праха му). Беше 1981-1983 под.56590 Любимец гранична застава „Богатир“. Там бях шофьор. Един ден пускам аз учебна следа на Гал през бадемите до паметника на Г. Пирдопски от там в дясно до дерето и по него обратно близо до заставата в лозето хапвам грозде и чакам Гал да ме намери. Като видял, че кучето е хванало следата и върви по нея, Генчо го оставил да си върви само и дойде при мен. Дробим ние приказка и чакаме Гал, но уви. Разбрало, че никой не го следва, кучето се върнало и си полегнало в питомника. Генчо се побърка да го търси и когато го откри, Гал получи удар по задника с повода. Няма да забравя погледът му в този миг. Сърдито-виновен, виновно-сърдит и някак си обиден. Не искаше да изпълни командата на Генчо да застане до него. Сърдеше се като голямо дете. То си беше само на две години. И когато накрая застана до него, той просто му каза „- Дай муцунка !“ и го погали. Настана радост и всичко беше забравено. Не се страхувах да правя задържане нито на Гал нито на другите кучета Барак и Марчо. И сега нямам страх от кучета, колкото и да са злобни. Остана ми само една снимка, спомен от следовото куче Гал…

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.