Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Народна памет / Как бащата на Богдана Карадочева бе умъртвен в лагера Слънчев бряг

Как бащата на Богдана Карадочева бе умъртвен в лагера Слънчев бряг

Иван Минков Карадочев
12 февруари 1907 г.
гр. Троян, област Ловеч.
гр. София.
Богато градско семейство.
Разведен (с две деца).
Търговец на фини кожени изделия.
Безпартиен.
53 години.
МВР-ДС, на 8 декември 1960 г.
1 година.
Трудовата група – лагерът „Слънчев бряг” край Ловеч.
15 дни, след което е убит.

Иван Карадочев е търговец на фини кожени изделия, дейност, която упражнява до 1947 г. След това е частник занаятчия на кожени облекла. През 30-те години на ХХ век е един от хората помогнали материално за възраждането на основания през 1914 г. футболен клуб „Левски”, на когото е привърженик.

В предложението за въдворяването му в Трудовата група – лагера край Ловеч на Столично управление на МВР-ДС от 10 ноември 1960 г. е посочено, че преди 9 септември 1944 г. „не е членувал в политически партии, но е бил явен привърженик на фашистката власт. След тази дата остава безпартиен , като се движи изключително сред вражеска среда”.

Той е обвинен, че е извършвал частна дейност като търговец на кожухарски изделия (предимно кожени палта), която е забранена с министерско постановление през 1958 г. Срещу него е образувано дознание по чл. 279 от НК, предвиждащо наказание поправителен труд от 6 месеца или 3 години затвор при доказване на користни цели. „Ние считаме, че за тези деяния, които той е извършил, наказанието за него е малко”, се посочва в предложението му за въдворяване от Столичното управление на МВР-ДС за срок от 1 година.

Въдворяването на Иван Карадочев в лагера край Ловеч е утвърдено със строго поверитална заповед №60 от 19 ноември 1960 г. на зам.-министъра на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов.

В лагера е въдворен на 8 декември 1960 г., а 15 дни по-късно е убит. След като се запознава с досието му отговорникът по ДС в лагера Николй Газдов започва да крещи на Карадочев: „Частник, частник!”

Оцелелият лагерист Кръстьо Николов описва съдбата на Иван Карадочев в показанията си пред Прокуратурата на въоръжените сили по делото за убийствата в лагерите край Ловеч и Скравена така:

„Димитър Цветков [един от бригадирите биячи] уби Иван Карадочев. На плаца видях как Цветков го бие. Карадочев беше седнал с опрян гръб на една развалена вагонетка. Димитър Цветков със силни ритници в областта на сърцето и с няколко дрянови тояги в областта на главата го довърши.”

Друг оцелял лагерист, Тодор Минков, допълва: „Карадочев го оставиха да умре в бараката. Той умря от нанесения му побой”. В акт за смърт №69 на името на Карадочев срещу дата на смъртта е записано 23 декември 1960 г., а като причина е посочена диагнозата диабет.

Малката Богданка с майка си

За убийството на Иван Карадочев прокуратурата приема следните обстоятелства:

„През декември 1960 г. по нареждане на Газдов и Горанов [Цвятко Горанов, началник-обект в лагера] в продължение на няколко дни на обект наказателна кариера бил бит лагеристът Иван Минков Карадочев от София, настанен в Трудовата група – Ловеч на 8 декември 1960 г. с обвинение, че е частник кожухар. Побоя на същия на обекта с тояги нанасяли лично Гдранов и ръководените от него обвиняеми Газдов, бригадирите Узукчиев, Цветков, Благой Гайтански и Слави Гальов от село Бороново, Дупнишка община, понастоящем психично болен и живущ в село Дебнево, Ловешка област. Със сериозни телесни увреждания Карадочев бил захвърлен в бараката, където вследствие на нараняванията на 23 декември 1960 г. починал. В акта за смърт по нареждане била вписана невярна диагноза, че починал от захарна болест.”

В обвинителния акт на прокуратурата по делото за убийствата в лагерите край Ловеч и Скравена е посочено, че Иван Карадочев е въдворен в Трудовата група по политически причини.

Иван Карадчев е баща на певицата Богдана Карадочева. В началото на нейната кариера е посъветвана да не се представя с името Карадочева, а като Иванова. Година по-късно сама иска да се представя с бащината си фамилия. През 1994 г. тя става един от учредителите на Фонд „Паметник на жертвите на комунизма”, издигнат през 1999 г. край НДК (виж за Меториала – ТУК). В интервюто по TV7 през 2013 г. Богдана Карадочева описва баща си с думите:

„Баща ми беше много известен, много добър, имаше много приятели, помагаше на всички. Той беше фин и вярващ човек, луд по музиката.”

Христо Христов, „Секретното дело за лагерите”, изд. „Сиела”, 2012 г. (второ издание), с. 54-56.

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.