Спомени от Народната република
Начало / 1980-1990 / Уличните телефони – спомен от близкото минало

Уличните телефони – спомен от близкото минало

Преди сякаш хиляди години нямаше мобилни телефони и, за да се обадиш на някой трябваше да използваме само уличните телефони.

Тя бяха навсякъде и работеха почти без грешка. Е, понякога не те свързваха, с когото се надяваш, но в това им беше чарът.


Знаете ли, че по онова време монетите от 2 стотинки и 2 копейки бяха с еднаква тежест, предназначени за уличните телефони както в България, така и в СССР.

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

4 коментара

  1. Точно тези телефони – по-новите съветски, не връщаха монетата при проблем, за разлика от предишните, български, които имаха долу отвор, в който падаха стотинките и човек можеше да ги вземе и използва пак.

  2. Ти пък за 2 стинки ли си бе трол?

  3. За принципа, но не само. Работата е там, че тогава монетата от 2 стотинки за телефон (по-късно през 80-те години вече беше такава от 5 ст.) имаше стойност, многократно надхвърляща покупателната ѝ възможност, последната беше 1-2 бонбона. Тя беше единственият начин да се свържеш с някого от улицата: от уличен телефон. Ако я нямаш, особено след 8 вечерта (да припомним, че магазините, освен по-големите, в по-големите градове, затваряха към 7), единственият начин да я придобиеш, беше да помолиш някой минувач да ти я даде, ако има и той излишна. Иначе не можеш да се обадиш, поне не и без да приложиш някои невинаги работещи тънкости, научавани в ранна възраст от нужда. Телефоните почти винаги не работеха – това, което се вижда на първата снимка – пет работещи телефона един до друг беше почти невъзможно – ще работят два-три най-много – останалите ще са я разбити, я без сигнал. По-гадната и по-често срещана повреда беше тази: разговорът сякаш тръгва, монетата пропада в апарата, разговорът прекъсва веднага. Това означава, че хем не можеш да се обадиш никому, хем оставаш без монети, защото съветският телефон просто няма дупка за връщане на такива, че да повториш опита, както беше при по-старите. Ако това се случи в някой краен квартал или просто по-късно вечер, то приключваш с обажданията за деня. Именно затова озверелите строители на социализма често и охотно и немилостиво трошаха уличните телефони, изкъртваха шайбите им, изтръгваха слушалките им или поне ги блъскаха в апарата, докато разбият бакелитените им капачки горе и долу, та да се строши и съдържанието им. Като последните действия допълнително усложняваха и без това некачествените и изостанали с десетилетия от света улични телефонни услуги.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.