Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Спомен за комсомолските бригади в консервната фабрика

Спомен за комсомолските бригади в консервната фабрика

Глътката въздух и разходката в парка ме ободриха и върнаха в онова далечно време на благоденствие. Спомних си преди над 40 г. като служител на БНБ как ходехме на бригади, какъв културен живот кипеше.

От комсомолската организация ни изпращаха на работа в консервната фабрика в град Бяла Слатина, макар навършили годините, водеха ни като почетни членове. Това много ни радваше. По това време строителството във Враца беше в своя апогей. На много места се издигаха и строяха многоетажни блокове – на химиците, на циментовия комбинат “Вилхелм Пик”, младежкото общежитие и др. Дойде нов архитект в съвета. Поетапно отчуждаваха хората от Медицинския техникум до трафопоста на болница “Хр. Ботев”. Вляво и вдясно имаше къщи с дворове и чудни градинки. Служителите от банката се редувахме по 45 дни в строителството на блоковете “Околчица” и големия жп блок с големите тераси срещу гарата. От техните строители научихме – измазване на стени, боядисване, изливане на мозайка и други дейности. Помня, че след завършване на бригадата си излях един висок праг на външната врата на жилището, да спира ветровете.

С това ни участие ние се обогатихме със знания за живота и се гордеехме, 

че сме дали нещо от себе си за нашия роден град Враца. Една година в един съботен слънчев ден ни водиха да почистваме новопостроения свинекомплекс в град Кнежа. С нас пътуваха различни служители. Между тях беше и Илия Андреев. По това време директор на банката беше другарят Стоян Павунчев – прекрасен, възпитан и етичен ръководител (лека му пръст). Художествената самодейност се ценеше и беше на висота. Средства за тази цел имаше по фонд СБКМ. В банката се сформира тригласен певчески хор от служителките в нея.


Ето ме и мен (в кръгчето) като участник в представителния хор.

В началото той се ръководеше от Димитър Ангелов (Митко Контето) – акордеонист и китарист от оркестъра на Пощата. След него ръководител и диригент стана Иван Йончев, добре известен като музикална личност на града (диригент на Оперетата във Враца към читалище “Развитие 1869”, на хора на болницата и на незабравимия октет “Враца”). Инспекторът Иван Велчев бе председател на профкомитета в банката. С него и Иван Йончев хорът пътуваше на фестивални участия в страната. Колективът ни беше много сплотен. С програма и банкет посрещахме всяка нова година. Хорови състави имаше в ДТК “Вратица”, ОПСО, химкомбината, фабрика “Йордан Лютибродски” и в Дома на учителя.

Днес малка част от Текстилния комбинат работи, ОПСО и Химията ги има като сграден фонд, но неработещи, “Лютибродски” е съборен до тухла, а в Дома на учителя се помещава Здравната каса. Животът някога беше в други измерения. Хората бяха единни и задружни, помагаха си. С 500 лв. потребителски заем от ДСК купуваха тухли и други строителни материали и започваха строеж на своя дом с приятели и близки. Днес едва се свързват двата края.

В онези години имаше работа за всички, спокойни и сигурни бяхме за утрешния ден

Слънчеви, засмени и пременени, хората се движеха бодро по улиците. Участвахме във всички манифестации. Най-отпред вървяха отличниците, ударниците на петилетките, детските учителки с акордеоните, медицинските сестри с камиона, след тях учениците с плакатите от училищата, служители и работници от предприятия. Трибуната с официалните лица беше срещу проектантската организация. Срещу нея подредени стояхме хористите от представителен хор “Орфей” при читалище “Развитие” с диригент Бойчо Димов и пеехме химна на България “Горда Стара планина”. Беше хубаво и тържествено. Духовата музика под палката на маестро Димитър Асенов (Дидията) свиреше. На площада се виеха кръшни български хора. С Дико-Илиевото Дунавско хоро завършваше празникът.

Незабравими ще останат тия мирни и трудови години 

Имахме си стопанства, пълни с животни, машинен инвентар. От там ни идваха месото, млякото и вълната. Денонощно се трудеха овчари, доячи, фуражири, комбайнери. Засяваха се нивите с ръж, ечемик, пшеница, слънчоглед и други култури. Царевични блокове се ширеха надлъж и шир. Благодарение на тия бригади, които се организираха от учреждения, предприятия и квартални организации, се успяваше във всичко. В ОФ организация “Андрей Николов” се честваха Бабинден, 8 март, 1 май, 9 септември и Нова година. По склоновете на Бърдо Веслеца бяха старите врачански лозя с хубавите сортове, които също ходехме да прибираме. Тези културни и трудови постижения останаха в далечната ни младост. Те са немислими в днешното време на демокрацията.

Днес пустеят селата и родните поля

Арендаторите на безценица изкупиха родната земя. Младите избягаха в чужбина. Сега слушаме жалбите на останалите младежи. Няма я войнишката служба да закали и ангажира момчетата, както и ОВТПН на полковник Димитров институцията. Момичетата и момчетата по цял ден посещават заведенията. За такова ли бъдеще мечтахме като родители за нашите деца и внуци?

Безработица, безхаберие и безотговорност цари навсякъде

Бяхме свидетели на ликвидационните комисии, на приватизацията и прехода. Това ли е животът, който трябва да живеем, докато сме живи?
Нека станем по-добри, та и Бог да наспори бъдните ни дни!

Дора МАНЧЕВА, Враца

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

Коментари

  1. Толкова малоумно написано, че чак го напушва смях човек. И аз съм бил на принудителен труд (т. нар. бригада) в консервен комбинат в Русе. Оттогава всячески избягвам български консерви. Беше ужасна смрад, мръсотия и мизерия. Работеше се главно за износ за СССР откъдето ни връщаха цели вагони с некачествена продукция.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.