Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Спомени от соца: Как Тато назначи жена ми на работа

Спомени от соца: Как Тато назначи жена ми на работа

Генералният секретар на БКП Тодор Живков беше голям човек. Наложи ми се да се преместя заради работата от Провадия в Бургас. Тогава нефтохимическият комбинат не беше построен още. В града имаше 6000 жени безработни. Съпругата ми търсеше работа не само в Бургас, а и извън него. Веднъж отишла във военното летище в село Равнец. Там й казали, че имат свободна длъжност за библиотекар, но я пазели за жената на заместник-командира по летателната част.

След като жена ми се прибра видимо разтревожена, то аз със спокоен и равен тон й казах следното: Недей да се тревожиш. Вземи плик и лист и пиши писмо до другаря Тодор Живков. След два часа писмото беше написано и пуснато по пощата. На следващия ден писмото е стигнало до другаря Живков и на по-следващия, в 8:00 часа, излиза заповедта за назначение на жена ми. И тя е приета на работа на същата длъжност. Въпросът е решен с космическа скорост и ракетна бързина.

Тодор Живков така бързо решаваше тревожните въпроси и на българи, и на цигани, и на помаци. Такъв беше Живков и затова години преди 10 ноември 1989 г. народът го беше нарекъл ласкаво Тато.
По негово време, през 1986 г., България беше класирана от ООН на 26-о място от около 200 държави по икономическо развитие, а днес предполагам, че е на около 70-о място. Страната ни се превръща в територия. България отива към гибелта. Нас ни къпят обилно с ценностите на ЕС и НАТО. А при социализма имахме 45 мирни градивни години и, образно казано, построихме България. Твърдеше го и Тодор Живков.

Иван ЦВЕТКОВ, Бургас

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

2 коментара

  1. Ако за същото работно място бяха писали още трима души, как щеше да реши другарят Живков проблема, че ми е интересно. Че и с ракетна бързина. За съжаление винаги и при всички общества връзките са били фактор, а при социализма най-много. Защото там държавата беше единствен работодател и властелин. Даже не можехме да я напуснем, та да пишем писма не до Живков, ами до Хелмут Кол например, да ни назначава жените за библиотекарки в Мюнхен .

  2. Поредните дърти комунистически лъжи:
    1. На 30 декември 1963 г. е открита първата част от нефтохимическия комбинат в Бургас, тоест тия скоростни назначения стават преди тази дата.
    2. Имало 6000 жени безработни в Бургас: а) нали всички имали работа тогава или не? б) що пък точно 6000, а не 6021? в) откъде са тия числа? От НСИ ли? Впрочем за публикуването на такива данни (при социализма безработица няма и не може да има според идеологията) местните журналисти биха отишли да правят заводски многотиражки много бързо, не че главният редактор и заместниците му – членове на БКП, биха „пуснали“ подобни сведения в пресата, дори и ако ги знаят.
    3. Жената пише писмо до Тодор Живков, впрочем „Тато“ го титулуваше ограничен контингент от наследниците на обирджиите на мандри, неутралното население го наричаше „Бай Тошо“, та писмото не само стига от Бургас до София на другия ден – нещо почти невъзможно за тогавашната поща, ами и отговор се връща на по-следващия ден, от татко им, с готово назначение. Може би прошенията към „Гато“ им са били откарвани с хеликоптери, пардон с вертолети, и връщани пак така, из цяла България.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.