Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Синята лампа / Убийството край Братската могила (II част)

Убийството край Братската могила (II част)

Следственият експеримент

След залавянето на Светлозар Паралингов той бързо си признава и за първото убийство. Освен че посочва конкретното място, където е убил жертвата, е проведен следствен експеримент, на който той с точност посочва къде е заровил бялата дамска чанта, която носи Мария в деня на убийството. Единствено тя за три години остава неоткрита. Тя е и основното веществено доказателство на обвинението срещу него. Всичко това е документирано с видеокамера на МВР. На кадрите се вижда и Светлозар – с остригана глава и белезници на гърба. Ръст висок, широкоплещест, черти правилни, но заострени, добре сложен. Въобще външност, която по никакъв начин не би смутила, което и да е момиче.

С откриването на вещественото доказателство случаят се смята за приключен. Иде ред да се разбие и нопровержимото алиби на Светлозар. В деня на убийството той е работил заедно с двама възрастни братя от родното му село. Още на разпитите те твърдят, че Светлозар целият ден не е помръдвал от работното си място. Даже, когато идват софийските следователи от ГСУ, с помощта на технолога на розоварната е съставен график, от който да се види дали наистина има възможност да се отсъства от непрестанен работен режим. Този график доказва твърденията на двамата братя и на Светлозар. Следственият експеримент обаче разкрива друго – непълнолетният убиец е отсъствал минимум час, вероятно час и половина. Време достатъчно, за да извърши това, което е направил. Самият той казва пред следователите, че работата му спокойно може да се върши от двама, а не от трима души. С признанието си той разбива цялата научна органиация на труда. Дали братята не са го забелязали или са се вписали в картината на всеобщото мълчание остава да гадаем.

Там, където розите ухаят приятно

В Зелениково явно всичко са знаели. Пита се защо са мълчали. Отговорът вероятно може да се намери в душевността на тези особени хора. Нито преди Девети, нито след това те са казвали на полицията и милицията каквото и да е. Хората са живеели спокойно тук, до този случай не са си заключвали къщите. Гордеели са се, че преди Девети септември, почти от всяка къща е излязъл партизанин. Дядото на Паралингов също е бил партизанин и то от уважаваните в селото.

Полковник Батинков споделя, че там хората са много странни. След този случай там някой изнасилил седем бабички, а една от тях минал два пъти. И никоя нищо не знае и никой не може да разпознае. Чак когато го хващат последната бабичка, тежаща двайсет кила с мокри дрехи промърморва: „Иван ли беше?“. Викам: Иван, съседът ти.“ „Знаех си аз…“ А колко пъти я разпитвахме“.

Мълчанието и лъжливите показания на селяните там струват живота на едно ненавършило 18 години момиче.

Убиецът и неговите жертви

Светлозар произлиза от интелигентно и почитано семейство. Баща му е икономист в местното АПК, а майка му директор на училището в селото. Роден е на 16 юли 1962 г. Има по-голяма сестра. По характер е свит и затворен. Като ученик е посредствен. До 6 клас учи в Зелениково, после заради конфликт с учителка учи в съседното Брезово. През 1978 г. отива да учи в пловдивското СПТУ „Антон Иванов“, откъдето три месеца по-късно е изключен заради неизвинени отсъствия. Записват го в друго СПТУ, но на него не му се учи. Споделя с баща си, че не може да помни. Работи като товарач на село, а по негово желание баща му го записва в донаборната школа за шофьори в Първомай. После работи като тракторист. През лятото се цани за сезонен работник на розоварната в Зелениково. През 1981 г. влиза в парашутно десантното-поделение до Братската могила. Отбива службата си като шофьор. Там също не се проявява особено. Колегите му по служба го описват като тих и невзрачен. В очите на околните изглежда кротък и самотен, а в душата си таи такива агресивни мисли, които го карат да извършва злодейски деяния.

Паралингов е със средни интелектуални възможности. Прави напълно съзнателен опит да заблуди всички, че момчета от другото село може да са извършили жестокото убийство на Мария Латева. По време на разпитите избягва да отговаря на неудобните за него въпроси. Той е имал и нормални сексуални контакти с момиче от друг град, което е учило в Брезово. На разпитите тя казва, че са се сношавали на полето, а той се е държал съвсем нормално и човешки с нея. Пред войниците в казармата дори се е хвалел със сексуалните си подвизи.

Признат е за напълно вменяем и отговорен за постъпките си. Тройна психична експертиза доказва това по неоспорим начин. А прокурорът по делото ще го охарактеризира само с една дума – хладнокръвен.

Според заключителната експертиза „Светлозар Паралингов е най-вероятно психопатна личност с разстройство в психо-сексуалната сфера“.

Жертвите му са умирали бавно и мъчително, със страшни усещания от болката и ужаса от настъпващата смърт. Когато удушава Мария, той е бил момче ненавършило 17 години. За нея той е бил дете, едната й дъщеря е по-голяма от него. Тя го е познавала много бегло. Когато го е видяла, че се доближава до нея при сливите и през ум не и минава какво ще се случи. Дори когато и иска секс тя пак не съзира никаква опасност. Гони го като муха. Отритнат, тихият и кротък Светльо се превръща в истински звяр. Съпротива е имало от нейна страна, но тя се оказва напълно обречена, макар че Мария е била силна и едра жена. Нея той не изнасилва. „Нещо ми стана“, ще каже по късно удушвачът.

Три години по-късно, по същото време той се усамотява със следващата си жертва. Той пак предложил полов акт, но тя му отказала. Емилия станала от пейката и се насочила към Братската могила. С нея тръгнал и той. На десетина метра от площадката на монумента, той я хванал през рамото и я завлякал със сила към храстите. Съборил я. Тя се развикала. Започнал да я души. Момичето се съпротивлявало със сетни сили, но той я стискал толкова здраво, докато усетил, че дъхът й е спрял. После я съблякал и изнасилил. След това я обърнал по очи и захвърлил дрехите й край нея. Чехлите хвърлил в храстите. Към 18 ч. се прибрал в поделението, преоблякъл се с цивилни дрехи и забегнал.

И двете убийства не са замисляни предварително, а са предприети непосредствено след отказ от полов контакт с убиеца. Това е наказанието за жертвите, които са му отказвали сексуални отношения.

Престъпление и наказание

Делото влиза във военната прокуратура след второто убийство. Процесът започва на 30 ноември 1982 г. и продължава почти 12 часа. Заради небивалия обществен интерес, процесът се провежда публично във Водната палата на Пловдив. Много хора пристигат от Карлово и Зелениково. Само свидетелите са над 60. Има и двама обществени обвинители, единият от поделението, в което е служил обвиняемият, другият от Карлово. Подсъдимият е защитаван от двама адвокати и един обществен защитник от Зелениково. Защитата на единия адвокат е много силна, а викове „Смърт!, Смърт!“ оглушват залата при всяка негова реплика. Обстановката е наженена до червено.

 Обвинението пледира за смъртно наказание. Преди процеса е тръгнал слуха, че Паралинговите няма да оставят сина си така, ще го оправят. Това е и една от причините за тази враждебна обстановка по време на самия процес.

Защитната теза е построена в две насоки. Първата е, че не се се касае за две убийства по чл. 116 от НК, тъй като едното е извършено, когато е бил непълнолетен, а второто след пълнолетие. Причината за тази разкъсаност е, че с оглед на възрастта на извършителя първото убийство трябва да се  редуцира като по-леко наказуемо, понеже максималното наказание в този случай е лишаване от свобода 10 години. Този пункт е категорично оборен. Вторият пункт е вменяемостта, но тройната психична експертиза разбива на пух и прах това твърдение. Третият пункт е неразкриваемостта, която го е подтикнала да извърши второто престъпление. Защитата говори за самопризнанията му, младостта му, социалният му статус.

За смъртна присъда пледират и много от гражданите на Карлово, които изпращат стотици писма.

Според чл. 38 ал. II от НК смъртно наказание не може да се наложи на лице „което по време на извършване на престъплението не е навършило 20 години, а по отношение на военнослужещите, както и във военно време – 18 години“.

В деня на убийството на Емилия той е бил на 19 години, 11 месеца и 9 дни. Ако не беше войник точно тези 21 дни до навършването на 20-те му години можеха да го спасят от смъртта.

Светлозар Паралингов е обвинен по чл. 116 т. 6 – убийство с особена жестокост и т.11, деяние което представлява опасен рецидив и за което не е постановена присъда.

Когато съдът произнася присъдата смърт чрез разстрел, лицето му се облива в студена пот. За първи път твърдостта и хладнокръвието го напускат.

През декември 1982 г. делото е обжалвано пред Върховния съд. Присъдата е потвърдена бързо.

На 2 май 1983 г. родителите се отказват от сина си. Вероятно заради исканата кръвнина от близките на жертвите в размер на 17 000 лв.

 На 18 май 1983 г. присъдата е изпълнена призори в Пазарджишкия затвор. В минутите преди изпълнението се е държал изключително хладнокръвно и апатично. Близките му получават амо дрехите. Те и до днес не знаят къде е погребан синът им.

Вижте още: Убийството край Братската могила (Първа част)

В статията са използвани откъси от книгата на Веселина Божилова „Смърт край рози“, свидетелски разказ на един от обществените обвинители и други свидетелски разкази на запознати със случая.

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.