Спомени от Народната република
Начало / Интервю / За банките през соца и днес

За банките през соца и днес

Казвам се Диляна Димитрова. Родена съм и израснах в град София. Нашата любима столица, която „расте, но не старее“, но дали като е София – помъдрява?! Аз поне помъдрях. Май не от елитната, оттогава и до сега, 32-ра гимназия „Климент Охридски и от Икономическия техникум на „Розова долина“, едва ли от УНСС – магистър „Маркетинг и мендиджмънт“ и следдипломната квалификация „Право“. Даже и аз забравих, че имам удостоверение за „Търговски медиатор “ и за сертификата за инвестционен консултант.  Поумнях, защото израснах в интересни времена.

След щастливото детство, кандидатствах с география в Софийския университ, но не бях приета. Трябваше да си намеря работа и да работя минимум осем месеца, за да имам право да се явя на следващите кандидатстуденски изпити. Такива бяха изискванията.

В тези години, както и сега,  за да си намериш работа, особено ако нямаш никакъв опит, ти трябват „връзки“, но не за обувки /стар виц/. Благодарение на моята майка, която имаше някакви връзки, макар и не на „високо равнище“, се отваряха няколко възможности за работа: като ОТК в цех за козметични продукти, административна  позиция  към производствената лаборатория и някои  други. Най-привлекателна беше секретарско-техническа  позиция в рекламен отдел на  външно-търговска организация, но за нея трябваше да изчакам няколко месеца, докато се пенсионира човек. Но нямаше да мога да направя изискващите се 8 месеца работа. От различните предложения аз избрах да започна работа в БНБ -3 , район Възраждане, тъй като  щях да започна работа веднага. Оставаше ми само месец и половина, за да навърша пълнолетие и според законовите изисквания  беше необходимо да получа разрешение  от Инспекцията по труда  за започване на работа, което за моя радост получих. Започнах работа на 1 ноември 1986 година – 6 месеца, след като бях абитуриентка и  през юни следващата година щях да имам права отново  да кандидатствам  за  висше образование, каквото беше моето голямо желание.

Благодаря на екипа на socbg.com за интервюто, което направиха с мен и ме върнаха в едни от най-хубавите години от моя живот, когато бях в разцвета на младостта си, а банките не бяха това, което са днес.

 Колко банки имаше през социализма? Какво представляваше банковата система тогава?

Преди 1989 година и в банковия сектор имаше държавен монопол. Банковата система се състоеше от една банка – БНБ, нейните клонове БНБ–1, БНБ-2, БНБ-3, БНБ-4, БНБ-5 и БНБ-6  бяха под нейно ръководство и на подчинението й. Имаше и Държавна Спестовна Каса – банката на населението, защото в нея физическите лица внасяха спестяванията си по влогове, а БНБ беше преразпределител на тези набрани средства.

Една сутрин, малко след  10 ноември,  банките се събудиха като  търговски банки.

Какви бяха заплатите в сектора тогава – твоята, на шефа ти. Имаше ли големи разлики между тези на редовите служители и на шефовете?

 Първата ми заплата беше 105 лева. Като за начало аз  бях доволна, тъй като стигаха за джобните ми пари. В периода между 1986-1990 години нямаше много млади хора, които да желаят да започнат работа в банките, тъй като заплатите на банковия чиновник бяха доста ниски в сравнение с тези в други организации и предприятия. Имах приятелки и познати на моята възраст, които взимаха по двеста и двадесет лева заплата и дори по-високи, като счетоводителки, касиерки и др. По това време заплатите в банковия сектор бяха унифицирани –  за определена длъжност имаше минимум и таван, независимо от индивидуалния принос или положени труд и усилия. Това имаше и минуси и плюсове.

Нямаше прекалено големи разлики в заплатите, които получаваха шефовете и служителите.  В сравнение със сегашното положение  в сектора – определени мениджъри и ръководители получават хиляди левове заплати и бонуси,  докато редовия персонал работи за заплати доста  под хиляда лева.

Кога започна компютъризацията в банките? А как се работеше допреди компютрите да навлязат там?

Допреди да дойде ерата на компютрите,  в банковата сфера повечето от нещата се работеха „ръчно“ – „чукаха„ се касови ленти на касови машини, които тракаха неимоверно шумно, документооборота  ставаше по пощата, имаше единен изислителен център, в който се обработваше цифрово и обобщаваше подадената информация  за направените разплащания на банките. В банката, в която аз работех – БНБ-3, първите компютри навлязоха през 1987 година.

 Споменът ми от  първата  Нова година като работеща е,  че бях на работа. В онези години освен, че се ходеше на Ленински съботници и на 31-ви декември банките работеха. Точно тогава, се наложи с колежките да останеме на работа  в банката доста до късно– почти до 22 часа. Само дето директорът не се сети да се маскира на Дядо Мраз. Причината беше неравнение на касата. Равнявахме по документи касовите наличности до 0,01 лв. Бях готова веднага да я дам тази прословута една стотинка, само и само всичкото това отмятане и търсене, откъде е тази разлика да се преустанови. Е, резултата е , че и след толкова години го помня, а и няма да забравя как търсих такси, за да не посрешна Нова година сама на улицата, а в компанията приятели на купон в жк. Люлин .

 Често  имаше някакъв  проблем с компютрите, „срив в системата“ и не можехме да „заведем“ документите – да обработим платежните нареждания от клиентите и се налагаше да ходим да ги завеждаме  от компютрите в БНБ или в Банксервиз.

Имаше ли тогава жилищни и потребителски кредити –теглеха ли тогава заеми хората и за какво ? Въобще, имаше ли българина пари преди 1989г.? Стигаха ли му и за какво ги харчеше ?

Хората имаха  пари, но нямаше нужното, което да купят с тях. Имаше разминаване и несъответствие  между  пари, търсене и предлагане. Хората обаче много спестяваха – имаха тази възможност за разлика от сега. Имаха пари да живеят нормално и отделяха  да си внесат по влоговете си  от ДСК, за да си съберат за  жилище или да направят влог за децата си, за сватбите им,  когато порастнат. Не си спомням какви  бяха лихвените равнища, но зная, че те  се определяха  от Държавата в лицето на МС. Тогава нямаше чуждестранни банки. Единствено Външно-търговска банка (днес Булбанк) осъществявяше международните валутни плащания в долари и клирингови рубли. Кредитирането беше  на планов принцип.

 До 1989 г. българите имаха пари, защото всеки имаше работа. Нямаше поне  официално безработица. Всеки трябваше да работи, а и имаше достатъчно заводи, предприятия, учреждения, в които да се намери работа за всеки.  Имаше сигурност, че дори и да напуснеш дадена работа, почти веднага можеш да си намериш друга. Нямаше дискриминация откъм възраст, както е сега. Сега нямаме почти никаква икономика и чакаме на помощи и заеми от Европейския съюз, без тези пари  какви ли поръчки щяха да бъдат изпълнявани и дали щеше да има въобще някаква ангажираност на населението у нас, се чудя .

Цените, особено продуктите за хранене бяха достъпни. Вярно в магазина имаше по една марка сирене, кашкавал, кисело мляко, но бяха  качествени за разлика от боклуците, които ни продават сега в прословутите чуждестранни вериги магазини. Дали минус, дали плюс  беше, че нямаше и доста стоки.

Банани се намираха само на Нова година. Поне храната беше добра, за малко да кажа истинска. За кренвишите, които толкова обичах като дете, имаше виц, че ги правят от тоалетна хартия. Но сега вече и от тоалетна хартия не ги правят. Рогът на изобилие изсипал се в чуждестранните супермаркети е от храни с нехранителна стойност. И да четеш „Е – тата“ и да не ги четеш пак вредна за здравето храна ще купиш. Умело се изпразват и без това изтънелите  джобове на хората.

 До 1989 г. хората  теглиха  кредити много по-малко от сега, най-вече  за покупка на  жилище и  кола. Тогава потребителски кредити при много изгодни лихви можеше да теглят от Взаимоспомагателна каса, която имаше в почти всяко предприятие и учреждение.

Защо тогава хората непрекъснато биваха подтиквани да спестяват?

 На „мода“ бяха детските влогови книжки, родителите събираха в тях освен „детските“, които държавата даваше за всяко дете и от своите заплати, за да може като порасне детето да има за студентския си живот, а и какво да му дадат на сватбата като „чеиз“. Също актуално беше да се спестяват пари в ЖСК за жилище, пак с влогова книжка и ти се трупат лихвоточки, които после ти дават възможност да си купиш жилище като заема за него ти е с преференциална лихва. А, за да си купиш кола, чакаш с години като си направил безлихвена вноска 1500 лв.  Само Трабант се купуваше веднага, след чакане поне 5 години можеше  да ти излезе реда  за Москвич, за Жигула 10 години или в краен случай, ако доживееш, за Лада.

 Ти с какво се занимаваше като започна работа в Банката?

 За мен професията банков чиновник е по наследство, тъй като моята майка дълги години беше инспектор в банка, в годините между 1970-1982. Още от дете аз съм прекарвала много  часове в работния й кабинет и в сградата на банката, така че оттогава ми е била  интересна като професия. Но пък си спомнях колко вечери се е налагало на  майка ми  да остава до късно да работи в банката. Точно за това  смятах, че аз не бих работила това. Но ето, че моят професионален път започна в банка и върви в тази посока.

Като млад служител започнах от най-ниското стъпало, колкото и банално да звучи.  Бях в отдел наречен „Акцептно“, през него минаваха  документите по левовите разплащания. Тогава все още нямаше компютри  и си спомням, че обработвахме документите и биехме „клеймо“, което съдържаше датата и  номера на  банковия клон. Мислех си, че работата ми ще ми е интересна, защото ще работя с клиенти и ще им се усмихвам докато ги обслужвам, но първата ми позиция беше изцяло „техническа“. Обработвах бумащината, която не беше малко. След  време бях поставена на „гише“ на така наречените „контроли“. Имах различни задачи в процеса на приемане и обработване на документите на клиентите. Клиенти бяха счетоводителите на различните държавни предприятия и организации. Работата на „гише“ ми хареса, защото участвах с по-голяма отговорност в процеса на банкиране.

Привлекателна професия ли беше?

 Професията на банковия чиновник преди Девети септември е била на голяма почит и предпочитана пред  други професии. Но тогава, пък и сега е само „служител“. Пък и българина  го интересува  най–вече какво е заплащането в дадения сектор. В края на 80-те и  началото на 90-те  нямаше чак толкова много кандидати за постъпване в банките, заради ниските заплати в сравнение с тези в други сектори  на икономиката. Това изведнъж се промени в периода след 1990, когато предлаганите условия и заплати в банките рязко се повишиха  и  тогава настъпи бум на желаещите да  постъпват  на работа в банка.

Имаше ли нужда от висше образование? Какви хора работеха в банките тогава? Имаше ли мъже или си бе типично женска професия?

В онези години висшето образование в банките не беше задължително като условие, за да постъпиш на работа като банков чиновник. Когато започнах работа, аз бях само със средно образование, получено в гимназия. Някои от колежките ми имаха завършен икономически техникум. Само някои  инспекторки имаха висше икономическо образование, получено във ВИИ „Карл Маркс“. Нямаше как да стане висшето образование като необходимо изискване от страна на БНБ  във времената, в които заради по-ниските заплати нямаше достатъчно желаещи да работят там.

До 1989 година в банковата сфера имаше много малко колеги  мъже. Имаше един колега, който беше завършил Икономическия техникум на „Розова долина“ и взимаше по-висока заплата от другите, които нямаха такова образование.  Все по-актуална ставаше професията сред мъжете след 1990 година. Тогава вече имах и други колеги мъже и в преброителна каса и счетоводители.  В България на образованието  винаги се е гледало с респект. Родителите винаги казваха „Учи мама, за да не работиш“. Времената все повече се променяха и започнах да усещам, че за да мога да съм по конкурентна,  да имам по-добра заплата, а и за да съм сигурна, че ще си запазя работата, аз трябва  непременно да продължа образованието си.

Май вече не е така. Като завършиш  висше веднага намираш работа за 500 лв. като продавачка.

Тогава нямаше частни фирми. Държавните теглеха ли кредити?

 Да,  държавните предприятия теглеха инвестиционни кредити. Получените пари от държавата бяха обезпечени с активи на държавата. При загуби най-много някой номенклатурен директор да го преместят директор в друго предприятие.  Загубата си оставаше за държавата, което значи по малко пари за хората.

Имахте ли стол, почивни бази ? А социални  придобивки?

В периода 1986-1992 година в сградата, в която беше БНБ-3, после банка „Възраждане“ нямаше пространство, за да се направи стол. Можехме да се храним в столове на съседни учреждения. Плащахме индивидуално всеки от нас храната, сам за себе си. След  като се преместихме в нова, хубава сграда, на бул. Стамболийски 58-64 в София, и вече като  “Експресбанк Възраждане“, имахме удоволствието да обядваме в обширна и приятна столова. Всички служители отивахме на работа с усмивка и работехме  с  удоволствие. Чувствахме се обгрижвани от Директора и Ръководството на Банката и беше наш дълг да работим, давайки най-доброто от себе си.

 До 1989 г. имаше почивни бази  към  БНБ, но аз и моите приятелки-колежки не сме ги ползвали.  Желаещите за  почивни карти бяха много и нямаше за всички. С предимство се ползваха служители с повече стаж и тези с по две деца.

 Социалните придобивки, през този период 1991-1994-та не бяха „постоянна величина“. Редуваха, едни отпадаха въвеждаха се нови. Аз лично съм получавала за кратък период от време безплатна карта за пътуване, пари за дрехи, допълнителна сума пари за лятна отпуска, бонуси, индескации, компенсации. Вярно, че времената бяха динамични, имаше инфлация, имаше купонна система в България, но въпреки всичко като банковите служители имахме достатъчно пари. Дори и в тези трудни икономически условия бяхме в пъти по-добре от много други професии.

Банките също ли бяха политизирани? Имаше ли партийни секретари в тях ?

Много за кратко време усетих тези времена и слава Богу. Чула съм от разкази на  майка ми, че колегите й, които са били партийни членове, са се ползвали с облаги и привилегии. Партийният секретар в работата й е бил на по-лек режим на работа, тъй като е бил все по някакви събрания и се е занивал основно с партийна организаторска дейност, а не толкова с трудовия процес. Когато започнах в банката, имаше колежки  членове  на БКП и всеки месец плащаха членски внос. Аз не бях член на БКП и не знам какво са си шушукали на партийните събрания.

Кои бяха най-хубавите Ви години като банков чиновник?

Имала съм дълги и хубави периоди. От 1991-2000 година, когато работех  в „Експресбанк Възраждане“ .  Най-хубавият от 2001-2014 година, когато имах щастието, удоволствието, късмета и привилегията да съм служител в най-великата банка – КТБ АД. Под ръководството г-н Василев и Изпълнителните Директори, а също с участието на най-добрия екип от кадри. Тогава всеки ден ходех с удоволствие на работа.

 Искам да забравя един недобър за мен период за краткото време, от 2000-2001, след продажбата на  Експресбанк  Възраждане  на  Сосиете Женерал, която напуснах по собствено желание.

Какво се случи през 1996/97 година ? Защо според теб фалираха толкова банки? Умишлено ли беше ? Как го виждаш ти през твоите очи?

Тази скалъпена и умишлено сътворена банкова криза у нас експроприира парите на хората и облагодетелства кредитните милионери. Банките в този период  финансираха само определени  номенклатурни кръгове, които поради своята некомпетентност не съумяха да инвестират парите в печеливши бизнеси и дейности. Редица лица и фирми бяха изтеглили кредити, които не върнаха и бяха включени в списъците на кредитните милионери.  Последвалата  голяма инфлация у нас  беше като краен резултат от този сценарий.  Голяма част от кредитните милоинери успяха да върнат своите левови кредити като продадоха изгодно малко от „скътаните“  доларови банкноти.

Защо продадохме всички банки на чужденци ?

Защото националният капитал, поради несигурното си бъдеще в България, изнасяше печалбите си извън страната и не искаше да инвестира в бавно ликвидни активи каквито са банките. И защото управляващите получаваха комисионни над 10% от стойността на сделките при продажбата на чужди инвеститори на всички български банки, предприятия и заводи. Много от чуждите инвеститори си бяха български  офшорни фирми. Но банков лиценз  офшорни фирми не могат да получат.

Знам за случай, че немски инвеститор е искал да закупи „Организационна техника-Силистра“, в която да започне производство по немски патент на шредери. След което му е поискан подкуп 10% от стойността на сделката, инвеститорът е отказал и е загубил интерес изцяло да работи на територията на България. След година  открива същото производство, но в Китай.

Убедена съм, че по този начин сме изпуснали наистина качествени инвеститори, които можеха да отворят редица работни места у нас, което да компенсира  неспособността и некадърността на нашите властимащи през всичките времена от 1989 насам.

Какво се промени в банковата сфера, след като ги купиха чуждите инвеститори.

 Чуждите инвеститори вместо да допринесат с положителния си опит се „побългариха“.  Не въведоха достатъчен контрол по изразходване на взетите пари по кредит, съобразно предствените бизнес планове. Не взеха под внимание, че банката  може да е чужда, но работи в условията на българската действителност.  Довериха се на български лица и ги поставиха на ръководни постове. Получи се разминаване между намеренията и апетитите  на инвеститорите,  и реалността. От друга страна сметнаха, че щом сме  една  от най-малките и бедни държави в Европа можем изцяло да бъдем манипулирани и да се съгласим да  работим срещу ниски заплати. Да бъдем подменяни и сменяни като ненужни вещи. Чрез съкращения и уволениния, или принудени от неблагоприятните условия да напускаме сами. Това ни принуждава да мислим за  „Терминал 2“, вместо да работим с гордо вдигнати глави в собствената си държава.

Работила си в КТБ. Какво се случи там през твоите очи . Защо оставиха една такава голяма банка да фалира?

Банката не фалира. Чрез един изключително добре подготвен и доведен до край зловещ сценарий тя беше изкуствено поставена и представена като фалирала. Даже също успяха да убедят и обществото с всички действия и бездействия, че тя е в хипотеза на  несъстоятелност.

 Ще цитирам думите на много уважаваната  от мен  г- жа Вера Ахундова, която говори , защитава и отстоява смело неудобните за  политическите „хиени“  истини по случая с КТБ :

  1. „Група политици и бизнесмени ограбиха активите на КТБ.

2.„Изкуствен фалит на КТБ, ограбване на активите й от шепа политици и олигарси, при удобното бездействие на българската Прокуратура и Съд.

  1. „Пеевски е главният организатор“.

4.“Голям мащаб на заговора с участието на всички държавни интитуции на страната на Пеевски“ – думи на Цв.Василев

5.“Атаката бе организирана от : Прокуратурата, ДАНС, БНБ, министри, политици, НАП, Бисер Лазов и антураж.“

  1. “Разпадът и кражбата станаха след затварянето на КТБ. Преди това нито един актив не е бил откраднат или загубен.“
  2. „За разлика от всички други български банки при нас имаше активи, за които сега всички се бият.“

Как банката е фалирала, като „липсващите“ активи са вложени в действащите предприятия „Дунарит“,, „Виваком“, „БТК“,  пристанище Русе, хотели и редица др. Ако Банката е фалирала, с какви пари щяха синдиците и предишни и настоящи да дават солидни  заплати на предостатъчния брой служители,  останали от стария състав и доста на брой новоназначени техни си  хора. С какви пари щяха да си поделят коледни заплати през месец  декември 2015 година.  Нима когато една фирма е фалирала има пари за такива неща?

Това беше  пладнешки обир посред бял ден. Успяха да „дрогират“ и  „приспят“ голямата част от наивния български народ като упорито твърдяха, че банката е фалирала и Василев е откраднал парите. Заедно с касиерката са изнесли  2 тона банкноти. Но ние знаем истината, защото имаме „глави на раменете“, с които можем да мислим и сглобявайки пъзела да си отговорим сами.   Жалко за  заблудения  и заспал  български народ, който се доверява на изкривената информация. На 100% мога да заявя, че  за да се облажат определени бизнесмени и политици  унищожиха съдбите на стотици хиляди  хора – служители, вложители и кредитирани малки и средни фирми. Не се знае каква ще е съдбата на отмъкнатите активи.  Дали ще останат печеливши предприятия или работниците им ще ще бъдат на трудовата борса.

Нека се върнем отново към соцпериода. Преди 1989 г. правеха ли се тийм-билдинги ? Празнувахте ли 6 декември – Ден на Банкера ? Какво си спомняш ? Имаше ли бонуси тогава ? Как изглеждаше типичния банков служител?

 Да, но не се наричаха тийм–билдинги. Организираха  се екскурзии. Имаше и банкети за 8-ми март и Нова година.

 От  месец  май 1987 година, си спомням една прекрасна екскурзия до Пампорово. Беше един приятен, сравнително топъл пролетен период и повечето от колежките ми тръгнаха доста официално и лежерно облечени  с роклички и сандалки. Но когато стигнахме се оказа, че  от паркинга до входа на хотела трябваше да се преодолява преспа доста дълбок сняг. Падна голям смях.

Нямам особен спомен  дали сме празнували Денят на банкера в периода 1986-1990 година. По скоро не се е празнувал. Чак след 1992-ра година вече го празнувахме. Служебните  празнувания се наричаха банкети. Един такъв банкет на банка “Възраждане“ беше организиран в ресторант Дионисос, който началото на 90-те се намираше на последния етаж на ЦУМ. Беше доста скъп ресторант, с невероятна средиземноморска кухня, която за нас обикновените хора до този момент не беше позната. Звучеше тиха и приятна музика от пиано. За първи път ядох октопод, калмари, водорасли и др. вкусотии. Обстановката и обслужването бяха на такова ниво, на което до този момент не съм била свидетел.

През всичките години в банка Експресбанк Възраждане чествахме Деня на Банкера с хубави партита в различни ресторанти, като разноските се поемаха от банката.

Бонуси  като процент  не са ни давали, а фиксирана сума, на всички служтели еднаква сума. През периода 1986-1990 година имаше някакви странни изисквания как да се обличаме. Купуваха ни едни елеци за зимния период. По поръчка ни ушиха едни зелени престилки, които приличат като облекло за хигиенистки, но в никакъв случай като за облекло на представителен банков служител.

Какви са основните разлики между банките тогава и сега ?

Има големи разлики  между това каква беше банковата система преди 1989 г. и сегашната. През всичките тези години тя премина през различни етапи на развитие, свързани с редица трудности, кризи и промени. Аз няма да говоря за разликите между банките във финансово-икономически аспект, не бих и могла обстойно, детайлно и цялостно да ги определя .

Искам да направя  мой акцент  от гледна точка  на дългогодишен човешки кадър в банковата сфера.  Поради налагащата се между банките в България все по-голяма конкуренция в борбата й за клиенти и за отстояване на по-голям имидж спрямо останалите в сектора се получи така, че в последните десет–дванадесет години, банките насочиха изцяло своите усилия и  дадоха превес на дейностите, които биха им го подсигурили. Но по този начин  направиха „вътрешната среда“ или „атмосфера“ тази, в която работят служителите им крайно напрегната и неблагоприятна. За да изпълняват  стриктно спуснатите им показатели за постигане на резултати, надхвърлящи възможностите в българските условия, служителите им са под непрекъснат стрес и напрежение. Голямото текучество на кадри, недостатъчно подготвени кадри, за които е достатъчно да знаят два чужди езика, за да  работят в банка, всичко това  рефлектира на качеството на цялостния банков процес. А оттам и на цялата „здрава“ банкова система у нас – от обслужването на клиентите, до изпълняването на  доста отговорни позиции като вътрешен одитор или рискмениджър.  Защото всяко нещо в живота е на принципа на скачените съдове и не случайно има поговорка, че малкото камъче може да обърне каруцата.

 Скъпи дами и господа, незнаещи. Опитвам се да Ви кажа, че от най-малката бръмка или от това, което  вие смятате, че е маловажно, подценявате и отхвърляте се оказва доста важно. Важното е не само на повърхността да показвате лустрото. Да бълвате реклами, за да привличате клиентите си. Важно  под повърхността да има качество и професионализъм, без слаби и куци звена. Хващате се за точката и запетаята в документите и сте прекомерно и излишно „бюрократи“, а проспивате и подценявате  важното и рисковото, което ви прави уязвими.

Според мен е много важно един банков служител да стартира кариерата си от най-ниското стъпало и постепенно да израства в професията, за да може да придобие много ясна визия за отговорностите, които носи, а оттам да може да защитава себе си и своя работодател – банката. Само опитен служител може да направи разлика от важното и рисковото при изпълнение на своите задължения и да го отдели от маловажното. Смятам, че ако тези слабости не се остранят те ще работят все повече в минус за самите банки.

 Как изглеждаше един банков офис тогава ? Имаше ли много клонове?

В годините между 1986-1991 визията на банковите салони беше еднотипна.  Гишета, с преграда между служител и клиент от високи плотове и стъкла.  Касите бяха изрично обособени с по-дебели бронирани стъкла, имаха и решетки за по-голяма сигурност. Имаше изисквания при теглене на по-големи суми. Касиерите на предриятията/учрежденията  идваха да теглят от банката с придружители,  дори въоръжени и с кола. В салонните помещения имаше плотове за попълване на бланките, съответно от клиентите, имаше обособени места за сядане, за да изчакват реда си.

Никога няма да забравя, някъде около 1991 година да беше, когато един дядо дойде да внесе сравнително голяма сума, увита във вестници и сложена в мрежичка. Все едно си е ходил на пазара. Всички служители, които видяхме тази сцена, бяхме направо шокирани  как вади пачките от пазарската мрежа.

От нямане на клонове на банки в началото на 90-те до бум на откриване, на по-късен етап,  на всеки ъгъл клонове. Имаше банка до банка, клон на банка до клон на същата банка. Някои банки прекалиха с клоновата си мрежа и последствие се наложи да закрият доста от тях.

Уважавани хора ли бяха банкерите?

 Да, банковите служители бяхме уважавани. Към нас се отнасяха дори с респект. Въпреки, че към днешна дата  може да се каже, че сме просто един обслужващ  персонал от  сектор услуги. Ние уважавахме клиентите си, така и те ни уважаваха. Това е било под различна форма. От получаване  на кутии с бонбони или и ни носеха по едно кафе на гишетата, докато обслужваме опашките от клиенти, внасящи платежни или на каса своите осигуровки до 10-то число. Срещайки ни на улицата или обществено място клиентите с усмивка и добри думи ни поздравяваха. Уважение и признание получавахме и от самите  ни ръководители. Те винаги даваха израз на доволството си когато постигахме добри резултати. Не винаги е било в материален израз. По-важното е, че сме се чувствали оценени като персонал.

Така беше в любимата ми банка – КТБ. Сега, това го няма. От служителят се иска  единствено  да  работи като робот по шаблон  без особено да мисли,  да е като „кон  с капаци“ – само каквото му е  наредено и за каквото е „програмиран“.  Без право на собствено мислене, без да изрази своите концепции и виждане за подобряване на модела. Служителите всекидневно се сблъскват с различни ситуации и могат да видят и преценят кое наистина е добро и кое пречи за  постигане на  по-добри резултати.  За това в почти всички банки има едно текучество, което пречи на и за всички и всичко. Малко са далновидните мениджъри, които наистина знаят  правилата как се сформира, мотивира и задържа един добър екип. Само доволните служители могат с  работата си да допринесат за просперитета на банката.

 Какво не ти харесваше тогава в банковата система. А сега?

  Тогава в банковата система ми харесваше, че имаше сигурност, предвидимост  и спокойствие, които сега ги няма. Не ми харесваше „плановостта„ на банковата система, а и това, че младостта едва ли не беше равнозначно на неопитност и означаваше, че трябва да имаш тотален респект и подчиненост към по възрастните, независимо от това дали имат необходимото образование или просто, защото са от  по-дълго време в системата.

Сега не ми харесва голямото текучество на кадри, което се допуска в повечето банки. Според  мен това говори, че няма добри мениджъри на банки. Защото човешкият фактор е от особено голямо значение за реализирането на  успешен бизнес модел. И не е важно  само да намериш служители, които са много добри  икономисти и финасисти  и прочие, но те трябва да сформират такъв екип, който ще работи като едно цяло. А мениджърът ще трябва да съумее да  задържи този екип дълги години да работи в  банката.

Също не ми харесва големите разлики в заплащането между шефове на отдели и редовите служители. Служителите всъщност са пчеличките, които работят къртовски, а накрая ще получат някаква заплата от порядъка на 600-700 лева. Ами,  Господа мениджъри, ако искате да имате качествен персонал, съумейте да му предоставите и качествени условия за работа и по-добро заплащане, убедена съм , че ще даде отражение  в по-малко разходи за непрекъснатото ангажиране и обучаване на нови кадри  и най-вече в по-добро обслужване на клиентите и по-високи приходи от продажбите.

По времето на социализма имаше доста минуси и негативи, но имаше и положителни неща в банковата система. Това важи в пълна сила и за всички останали сектори. И за това съм на мнение, че ние като нация трябваше да се поучим от тези негативи. Но непременно всичко положително  трябваше да бъде опазено.    Едно общество може да се нарече мъдро и интелигентно, само тогава, когато се поучи от грешките си и успее да не ги повтаря никога. Като гради и надгражда, а не руши с извинението, че това били  социалистически или комунистически издънки. Щом един народ е търпял години наред един исторически етап от развитието си трябва да го зачерква от историята си, колкото и да го е срам от това. Щом го е търпял, трябва да си понесе последствията на грешката си. И в най-лошото нещо, което се случва има нещо като поука и изводи, които сме длъжни да си направим и да извлечем полза дори от тях. Длъжни бяхме да го запазим и дори да го надградим, а не да го съсипваме, без да мислим кое би било полезно за бъдещите поколения на България. Голямата грешка на  пълната разруха, разпродаване, разграбване и унищожаване няма как да бъде поправена изцяло. Но управляващите толкова години не само, че не искаха да го направят, а даже имаха наглостта да правят точно обратното. Но все още може да се спрат алчните и мерзки лапи на хората с власт и позиции.

Голямата грешка на нашите политици от 1989 година до днес е, че се опитаха да заличат едно социалистическо минало, вместо разумно да се стъпи на макар и малкото положително, което беше завещано от предишния исторически етап. Такъв ни е бил пътя, който е трябвало да извървим. Трябва мъдро да гледаме и да се учим от грешките си по пътя в сътворяване на историята ни, а не да се отричаме от тях, защото само това е начина в бъдеще да не ги допускаме отново!

  Много ми се иска  да вярвам, че България има бъдеще!

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.