Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ретро шоу / Незабравимите новогодишни програми от соца

Незабравимите новогодишни програми от соца

Нова година не идва, ако телевизията не я покаже. Заради този маркетингов закон на съвременната забавна индустрия съществуват и новогодишните програми.

А когато телевизията у нас беше една, за тях ръководството не се скъпеше, даваше повече пари, обмисляше още от август кои най-големи звезди да излязат на малкия екран, а през ноември вече строеше декорите и снимаше.

Днес не е същото. В домовете ни вече влизат по 150 тв канала от цял свят, а интернет разширява многообразието до безкрайност. Затова и телевизиите отдавна не снимат толкова скъпи и лъскави програми. Онези обаче – направени с една-единствена цел за една-единствена телевизия, още се помнят. Те и не бяха толкова отдавна.

Само година-две след като стартира в ефира на 7 ноември 1959 г., Българската телевизия (БТ) започва да пуска приветствие на Тодор Живков навръх Нова година, както и забавна програма, която да развлича зрителите. Много хора са ги гледали и ги помнят, но малко са вече живите, участвали пряко в създаването им.

И телевизионната лента, на която са записвани, не се пази. Навремето върху рулоните с една програма записвали нещо друго. Затова нямаме претенцията за пълнота на списъка с незабравимите новогодишни програми, но ви представяме девет от тях, които продължават да са сред най-добрите образци на телевизионното забавно изкуство.

1975 г. – “Криворазбраната цивилизация”
“Pано или късно ще идат в таз циливилизацион, ще заживеят съвсем по францушки.”

Толкова е смешен, забавен и талантлив мюзикълът “Криворазбраната цивилизация”, че е съвсем естествено да бъде най-добрата новогодишна програма през всички тези години.

Бай Коста, заможен търговец от края на миналия век, не може да озапти лекомислената си жена и суетната си щерка, вперили очи в Европа и в цивилизацията. А то на езика на двете и на пришелеца г-н Магавриди ще рече дрехи, мазила, помади и фини обноски. Реверанси, целуване на ръка, изискано държане. И току-виж усетили полъха на Париж. Рано или късно, което си е верно, ще идат в таз циливилизацион, ще заживеят съвсем по францушки. Г-н Магавриди ще уреди работата.

Ето това е сюжетът на сатиричната пиеса на Добри Войников, публикувана още през 1871 г. в Букурещ. Актуалността ѝ не е помрачена и днес и тя продължава да се играе по театрите в страната. Но най-популярната ѝ постановка остава телевизионният мюзикъл от 1974 г., режисиран от Хачо Бояджиев, с участието на Георги Калоянчев и Георги Парцалев. Играят още Ружа Делчева, Илия Добрев, Георги Парцалев, Лора Керанова, Мариана Аламанчева, Зорка Димитрова, Евстати Стратев, Хиндо Кисимов, Васил Попов, Коста Карагеоргиев и др. Той е първият, сниман от Българската телевизия, и е с продължителност 82 минути. Музиката е на Дечо Таралежков. Който познава работата на Хачо Бояджиев, знае, че той е първият и единствен режисьор у нас, снимал телевизионни мюзикъли. Но талантът му е и в детайлите, дори и в смеха на публиката, който се чува зад кадър.

1977 г. – “Зех тъ, Радке, зех тъ”
Михал, един от заможните жители на градчето, е влюбен в хубавицата Радка. Наивен и гуповат стар ерген, клонящ към 50-те, той иска на всяка цена да се ожени за нея. Край бай Михал се въртят ласкатели сватовници, уверяващи го, че тя също го люби. Той е щедър и разточителен и сляпо вярва на словата им, че ще я склонят да го вземе. А Радка и понятие няма, че по нея гасне бай Михал..

Това е либретото на българския мюзикъл от 1976 г. “Зех тъ, Радке, зех тъ”, пак режисиран от Хачо Бояджиев, както и “Криворазбраната цивилизация”. Новият мюзикъл е създаден по комедията “Михал Мишкоед” на Сава Доброплодни и за да го направи, режисьорът събира в него само звезди.

Георги Парцалев играе ролята на Михал – “богат, безумен, сяка чи Радка го люби”. Илия Добрев е Вичо, ласкателят на Михал и лъжлив негов приятел. Татяна Лолова е мащехата на Радка, Ружа Делчева е в ролята на баба Марта, сватовница, а самата Радка е изиграна от Мадлен Чолакова. В ролята на хекимина (доктор) Николай е Хиндо Касимов. Комедията е със специалното усмихнато участие на Стефан Данаилов. Музиката е на Димитър Вълчев, а текстовете на песните са написани от превъзходната Миряна Башева.

 И нали е мюзикъл, трябва да се пее, както и правят актьорите. По време на снимките обаче Хачо Бояджиев се натъква на огромен, почти непреодолим проблем. Оказва се, че Парцалев изобщо не може да пее, въпреки че всеки зрител може да се закълне, че в мюзикъла звучи типичния му леко дрезгав глас.

Хачо не искал да сменя главния си герой заради липсата му на музикален слух. И бързо се сетил, че в оперетата има един певец, който досущ имитира Парцалев – и като говор, и като пеене. Веднага го привикал и записал дубльора, но оставил цяла България да си мисли, че през цялото време пее Парцалев.

“Зех тъ, Радке, зех тъ” е част от новогодишната програма, но не е излъчен навръх празника, а на 1 януари. В онези години всички скъпи продукции на телевизията се правят за Нова година. След това често се показват техни повторения.

За Нова година обаче се спуска отделен бюджет – доста голям, с който се произвеждат всички предавания, предназначени за 31 декември и 1 януари.

“Експрес танго ’76” – най-пищната
В нощта на 31 декември 1976 година е излъчена най-пищната новогодишна програма, създавана в телевизията дотогава – “Експрес танго” на Младен Младенов. В нея участват 20 български и чуждестранни звезди, като условието е да изпеят танго, дори и да нямат песен в този стил в репертоара си.

В скечовете играят комедийни звезди като Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Константин Коцев, Коста Карагеоргиев, Светослав Пеев. Програмата е в две части, всяка по около час и половина. В първата част Лили Иванова пее “Танго със спомена”. Между другото, рулонът, на който е била записана тази част, отдавна е унищожен.

 Много музика, различни изпълнители и кратки скечове между песните – това е запазената марка на Младен Младенов за новогодишните програми. Тези, които са режисирани от Доктора (както го наричат всичките му колеги и ученици), се разпознават лесно. Винаги ги е снимал в софийската зала “Фестивална” и винаги в заглавието е присъствала думата “експрес”.

Така освен “Експрес танго” се появяват още “Нощен експрес”, “Експрес под звездите”, “Експрес под дъгите”.

1983 г. – “Яйцето”

Първото риалити шоу в България е излъчено в последния ден на 1982 г. В него огромно яйце е пренесено до София през декември с камион.

Всъщност това е новогодишната програма “Яйцето”, направена по сценарий на Йордан Радичков и продължила цял ден. Започва сутринта и завършва навръх Нова година. И, разбира се, има всички белези на риалити шоу – сюжет с елементи на изненада и неочаквани обрати, напрежение и най-важното – всичко се случва пред очите на зрителя в реално време.

Сюжетът започва с намирането на огромно яйце в близко селце до София. От научните среди в столицата са изпратени хора, които да го донесат за изследване. Пренасянето е бавно и трудно, камионът пъпли по пътя и на всеки по-остър завой има опасност да се обърне. Яйцето е свръхтовар, прекалено високо е. За да мине по “Цариградско шосе”, се налага да бъдат свалени жиците на тролеите.

От обяд БНТ започва да прекъсва програмата си за извънредно включване. До вечерта на всеки час има по 5-10 минути новини докъде е стигнало яйцето, както и анкети на живо сред софиянци.

Бригита Чолакова е репортерката, която разпитва гражданите какво е според тях това яйце, защо е толкова голямо, как ще мине през София. По време на централната емисия тя се включва пряко от Орлов мост и съобщава, че се чака да мине нещо извънредно и невиждано.

Заради яйцето е прекъсната най-авторитетната публицистична програма тогава – “Панорама”. За късмет на сценаристите Нова година се пада в деня, в който тя се излъчва. Водещият, който в това издание не е Иван Гарелов, обявява: “Добър вечер, драги зрители. Тази вечер “Панорама” ще бъде по-особена не само заради факта, че е Нова година, а заради яйцето, което премина София.”

В навечерието на 1983 г. БНТ за пръв път произвежда и излъчва 12-часова новогодишна програма, снимана като риалити шоу. След време по подобен начин е направено ядреното “Ку-ку” – студентското предаване, което уплаши зрителите с анонсите, че нещо се случва в АЕЦ “Козлодуй”. И чак през 2004 г. е първото издание на “Биг Брадър” – пак риалити шоу, но по чужд формат.

За малко да уволнят Хачо Бояджиев заради “Съзвездия’ 83”

Почти опозиционна е новогодишната програма за новата 1984 г. с Тодор Колев и Любиша Самарджич. Заради нея Хачо Бояджиев за малко да изхвърчи от телевизията. Спасява го големият зрителски интерес, тъй като се оказва, че месеци наред всички в страната обсъждат новогодишната програма. Не я осъждат, напротив, скъсали са се от смях.

Това е онази програма, в която сръбският актьор запява “Дай рибу, рибу дай” По онова време Самарджич е голяма звезда у нас – телевизията излъчва смешния сериал “Горещ вятър”, превърнал се в хит, а той е в главната роля.

“Хачо Бояджиев, който беше директор на телевизията тогава, ми предложи да бъда централната фигура в това шоу. Когато се появих на сцената, настана фурор. Изпях любимите си песни – едната от “Горещ вятър”, а другата – “Дай рибу”, дойде спонтанно. Тогава никой не знаеше какво значи това (“рибу” на сръбски жаргон означава мацка и полов орган на жена)”, разказва години по-късно самият Самарджич.

Не това обаче е причината Хачо Бояджиев да бъде заплашен с уволнение. По онова време, преди една програма да бъде заснета официално във вида, в който ще бъде излъчена, трябва да бъде одобрена от художествен съвет. В него влизат 80 души – от Комитета за телевизия и култура, от Министерството на културата, от идеологическия съвет към Централния комитет на Българската комунистическа партия. И всички тези хора искат да свалят Тодор Колев от участието му в новогодишната програма. Причините са идеологически – актьорът е известен като човек, който непрекъснато разказва вицове срещу властта.

Хачо Бояджиев представя програмата пред художествения съвет в зала 1 на НДК. Тогава Тодор Колев изпълнява песента си “Жигули”, а заради постановката Бояджиев вкарва на сцената истински автомобил. Експертите първо започват отдалече и му съобщават: “Не може на тази сцена, на която се провеждат конгреси на партията, да излиза кола.” “Добре, ще я махнем”, казва режисьорът. “Не, не, вторият проблем е Тодор Колев. Ще махнеш цялата сцена”, обясняват на Хачо. И тогава той прави номер, за да пусне по телевизията това, което ще се хареса на зрителите. Снима цялата програма по време на генералната репетиция. Не казва на никого и обяснява лаконично: “Не снимаме още, само репетираме.”

После на премиерата на програмата в НДК Тодор Колев отсъства, но пък грейва с целия си талант в телевизионния вариант на новогодишния спектакъл.

След време ученикът му Стилиян Иванов – днес известен режисьор, ще използва същия номер, за да заснеме биографичния филм за Хачо Бояджиев. Хачо е известен като човек, който изобщо не обича да говори за себе си, камо ли да се снима във филм, който разказва живота му. И Иванов така му обяснил, че още наглася камерата, докато го разпитвал за разни неща. После използвал ценните кадри.

Режисьорът почти му се разсърдил, като разбрал какво е направил, но той се извинил с думите, че е научил подобни номера от него самия. Но трикът с Тодор Колев бил доста по-сериозен.

За малко да уволнят Хачо Бояджиев от телевизията. Извикали го да дава обяснения, а той отговорил: “Това е най-силният номер.” Всъщност те сами се убедили, защото 3-4 месеца всички говорели за Тодор Колев, Любиша Самарджич и повтаряли “Дай рибу, рибу дай”.

Още една любима песен остана от “Съзвездия’ 83”, която много хора си тананикат и днес:

“Аз съм от Твърдица, ти си от Париж… Български не знаеш, с френския съм в мрак, на “Шанел” ухаеш, аз – на “Ален мак”.

Това пее другият звезден дует в новогодишната програма – френската актриса Вероник Жано и Стефан Данаилов. Двамата използват музиката на много популярната тогава песен “Коман са ва” на момчешката група “Шортс” (и тя пяла по Нова година у нас). Българският текст, примесен с фрази на френски, е написан от Живко Колев.

Жано се е снимала в над 41 филма. У нас са показвани “Лекарят” (1979), “Шарлот и Леа” (1995), “Прошка” (2004) и сериалът “Далечен юг” (1997).

1980 г. – “На гости у Константин Коцев”

Три сладки лъжи са в основата на една от най-забавните новогодишни програми на Българската телевизия – “На гости у Константин Коцев”. Тези гости нито са у актьора навръх Нова година, нито са в неговия дом, а и домакините не са семейството му. Само Коцев – една от най-големите ни комедийни звезди, е реален.

Тези три симулации обаче, направени от чисто практични съображения на тв екипа, изобщо не помрачават празничното настроение. Напротив, програмата, представила пред зрителите новосформираната група “Иръпшъните”, още се помни. В нея пеят Тодор Колев, Георги Мамалев, Боян Иванов и Емил Джамджиев. Само че нищо от великолепните им и заразително смешни изпълнения не се пази в архива на БНТ. Истината е, че нито един кадър всъщност не е запазен. Може да чуете типичната реч на Тодор Колев като фронтмен на “Иръпшъните” само в аудиовариант някъде в ютюб. А и все по-малко остават хората от екипа, които могат да разказват.

Въпреки унищожените архиви, тази новогодишна програма очерта три важни тенденции в културния живот на страната.

1. Легализира чалгата. Тя зазвуча за първи път по телевизията – най-важния идеологически и пропаганден канал в държавата по онова време. “100 кила ракия давам, само да те притежавам, Лилито Ванкова” (една от най-популярните тв говорителки тогава – б.а.), запя Тодор Колев и цяла България научи песента му.

2. За това изпълнение Тодор Колев се появи уж като циганчето от “Иръпшъните”, а всъщност напомняше с големия си комедиен талант на Чарли Чаплин – с леко изпаднал вид, широки панталони и мустачки. С тази новогодишна програма той стана мегаизвестен, а зрителите видяха още, че може да свири и на цигулка.

3. За първи път Българската телевизия покани актуална звезда от световна величина – Прешъс Уилсън, и показа, че също може да прави качествено шоу.

“На гости у Константин Коцев” е излъчена по БТ за посрещането на 1980 г. Неин режисьор е Нено Цонзаров, който едва 4 години по-късно – на 10 януари 1984 г., загива при самолетна катастрофа край село Кривина, близо до летище София.

1986 г. – “Експрес под дъгите”

“Eкспрес под дъгите” е новогодишната програма с най-много чужди изпълнители – единадесет, сред които са Алла Пугачова, унгарците от “Неотон фамилия”, има и западни групи. За да покани всички тях, режисьорът Младен Младенов непрекъснато поддържа връзки с няколко агенции, които му осигуряват чуждото участие. А за да ги пусне в българския ефир, шоуто му е програмирано след 12 в нощта на 31 декември 1985 г.

“Тогава можеше да се промъкне и нещо западно”, разказва Теодора Петрова, била тогава редактор на програмата. Сега е декан на Факултета по журналистика към СУ.

До 12 ч Българската телевизия излъчва задължителните елементи на програмата – народни песни, хора, приветствия, поздравления и на Руската телевизия. Младенов нарича програмата си “Експрес под дъгите” и онагледява заглавието чрез декора – големи светещи дъги. Сцената не е голяма, но с помощта на светлини и прожектори изглежда огромна на екрана. Доктора, както е наричан Младенов, винаги прави танцувални забавни програми, с много музика. Неговата философия е, че програмата е за хората, които остават вкъщи навръх Нова година. Те са на маса, хапват, пийват, забавляват се. Програмата трябва да служи като фон, но същевременно да създава и настроение. Затова в нея съчетава много и разнообразна музика. Смешките и скечовете са кратки. На празника хората не се заслушват в дълги сценки Затова Младенов прави т.нар. сандвич – на телевизионен език ще рече програма, в която има от всичко по малко.

Водещи на “Експрес под дъгите” са Георги Мамалев, Павел Поппандов, Анета Сотирова, Иван Григоров, Виолета Гиндева, Емил Джамджиев. Тяхната роля е да правят връзки между отделните изпълнители, като изиграят малък скеч с тях.

Сред участниците е холандската група Пи Зет Ен. Холандците дошли за една нощ, снимали концерт и си заминали. Това била практиката на чуждите участия навръх Нова година. Изпълнителят пристига за 2-3 дни у нас и снима рецитал. По време на снимките се сменят няколко декора. Така записите, на които няма елхички и гирлянди, се използват в тв програмата през цялата година. Обикновено след новогодишните празници се пускат рецитали на по-известните певци. Другите концерти се излъчват през годината. Англичаните от “Оси Биса” са възмургави, но доста атрактивни. Освен това пеят много популярната по онова време песен “Уле Буле.” В програмата участват още гръцката група “Хеленик”, швейцарската “Херейс”, певицата Сюзън Бейкър. Има и от Шри Ланка – бандата “Гумпокс”, която всъщност Младенов докарал от Германия. Нела Мартинети пристига от Швейцария, но е италианка. Тя изпълнява канцонети, доста подходящи за маса. Режисьорът бил убеден, че е кръчмарска певица, а екипът я наричал помежду си “лелята”. Оркестър “Мелодия” идва от СССР и прави впечатление на сцената със сватбените си карнавални костюми. Изпълнителят от ГДР се казва Андреас Хол и също е доста популярен за времето си.

С ГДР сме имали някакъв обмен и хонорарите на артистите били по-ниски, на социалистически цени, спомня си Петрова. Другите вземали между 1000 и 3000 долара, за да дойдат у нас за 2 дни и да заснемат рецитал.

Новогодишна програма без балет не минавала. Балетът обикновено няма самостоятелна роля, а е към някой изпълнител. Затова песните се пращали предварително, за да може той да ги разучи и да се измисли съответната хореография. Младенов много обичал стълби, по тях балетът слизал. За посрещането на 1986 г. на сцената също имало стълби, всичко било в бяло (пак слабост на режисьора), много огледала, които светят. Дъгите мигали като новогодишните лампички сега. Режисьорът дори използвал ранни компютърни програми за светлинните ефекти. “Трябва да струи настроение от екрана”, казвал той. Затова обичал да играе със светлините. По време на снимки често питал: “Къде е главният герой?”. За Доктора главният герой е пушекът. Младенов много го използвал, тъй като можел да светне в различни нюанси.

Освен наплива от чужди изпълнители в “Експрес под дъгите” пеят и много от нашите звезди. Сред тях са дует “Ритон”, Васил Найденов, LZ, “Тоника”, Бисер Киров, Йорданка Христова, група “Импулс”. Включено е и дуо “Камелия” със стари градски песни.

Парите за новогодишната програма се отделяли няколко месеца преди празника. Декорите обикновено почвали да се строят около 7 ноември. Младен Младенов не бил привърженик големи автори да пишат сценарий за Нова година. “Те трябва да създават екранни произведения”, смятал той. Затова използвал хумористи, които да пишат кратките скечове.

Източник: 24chasa.bg

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.