Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Коледата през социализма

Коледата през социализма

В трудни времена купчината от подаръци под елхата съдържа само бонбони или плодове, в най-добрия случай ръчно изплетена шапка

Поляците, които са прекарали съзнателния си живот през комунизма, обичат да разказват на децата и внуците си, че като малки са се радвали и на портокал под коледната елха.

Така хем се карат на децата си, че искат планина от подаръци, хем им е мъчно за младостта и комунизма, когато животът им изглежда по-лесен. По време на комунизма да имаш портокали под елхата в Полша  e събитие. „Истинско щастие!“, казваше леля ми Магдалена.

Коледа в Полша винаги е била много тачен празник. Семейното събиране е нещо задължително, така че винаги се е намирало как да се приготви пиршество на трапезата. все някак ще се приготви. Страната е силно католическа и църквата има голямо влияние, подобно на латиноамериканските държави за разлика от другите европейски държави.

Комунистическото управление не успя да намали религиозността на хората. Комунистите бяха наясно, че ако няма хляб и месо за Коледа, лошо им се пише. През 1970, след като властите повишават цените на месото, обикновените поляци се вдигат на бунт, което води до свалянето на дългогодишен комунистически лидер.

От комунистическите времена на лишения Коледата в Полша е съвсем различна. Ако погледнете няколко десетилетия назад, коледните подаръци дават ориентир за икономическата ситуация и политическия климат в страната. В трудни времена купчината от подаръци под елхата съдържа само бонбони или плодове, в най-добрия случай ръчно изплетена шапка. Когато комунизмът идва към края си в последните години на 80-те, някои семейства си позволяват кукли „Барби“ и лего, които се купуват от специални магазини. Сега скъпите подаръци, ваучерите или възможността за релакс (като спа-уикенд) отразяват икономическия напредък на Полша, нейната постсъветска история на успеха.

Коледа сред руини

Полша е напълно разрушена през Втората световна война, срината със земята от нацистка Германия и съветска Русия. Но дори през „войната,“ както я наричат в страната, родителите намират някакъв начин да дадат на децата си илюзията за нормална Коледа. „Нямаше нищо. Радвахме се, когато получехме дори само един бонбон… Мама шиеше парцалени кукли и ги обличаше, правеше малки куклени мебели,“ разказва родената през 1939 г. Магдалена.

В годините след войната, много полски семейства са зависими от пратките от Администрацията за помощ и възстановяване на ООН (UNRRA), основана, за да помага на райони, освободени от нацисткото управление. От 1945 до 1947 г. Полша получава 2 млн. тона продукти, предимно военни хранителни рациони с дълъг срок на годност, но също така и бонбони и шоколад. Родителите ги скриват и ги пазят за специални поводи като Коледа. „Paczki“ – пакетите от чужбина, или от роднини, или от дарения, задълго се превръщат в основен компонент от празниците в следващите десетилетия.

Празници при нов режим

През 50-те години на поляците им се налага да свикнат с живота под авторитарния сталинистки режим, който по дефиниция е атеистичен. Всъщност за няколко години лидерите на страната се опитват да създадат два други празника – 21 декември, годишнина от рождения ден на Сталин, и Нова годин. Целта е новите чествания да изместят Коледа. Коледната елха става „новогодишна елха“, украсена с декорации, оформени като фабрики, зъбчати колела, кранове и танкове. Дядо Коледа вече не дава подаръците; вместо него идва Дядо Мраз, съветски образ, облечен в руски селски дрехи или златен кафтан. Опитът да се наложат новите празници обаче не успява, поляците продължават да си празнуват Коледа по традицията.

Постепенно животът започва да се нормализира в новата политическа реалност, въпреки че рафтовете в магазините остават зле заредени с продукти. През следващите няколко десетилетия основни елементи от облеклото като бельо и чорапи се считат за желани коледни подаръци. Училищните материали („проста, красива тетрадка,“ коментира Магдалена) или използвани дрехи от чуждестранни дарения също са често срещан вариант. Други поляци си спомнят ежегодната бархетна блуза, която лели шивачки им приготвят. През комунистическата епоха ръчно направените подаръци са истински хит: жените плетат шапки, шалове и чорапи; майка ми и нейните приятелки като тийнейджъри украсяват дъски за рязане през 80-те години, и ги подаряват на роднини.

Важният политически урок на Коледа

Всяка година от 50-те насам, вестниците и телевизиите представят колко далеч от Полша са корабите от „приятелски“ държави като Куба или Колумбия, возещи банани, портокали или бадеми. Пропагандните публикации отразяват най-подробно разтоварването на корабите, като уверяват хората, че ако армията помага, портокалите няма да са развалят, преди да стигнат до домовете им. През 1979, един вестник интервюира човека, който координира разтоварването на корабите: „В неделя се възползвахме от подходящото време… за да разтоварим четири кораба с портокали, лимони, грейпфрути и банани. Температурата от 0°C ни позволява да транспортираме тези деликатни продукти до складовете.“

„Тези предавания и публикации са успокоявали духовете и са показвали, че властите се грижат за хората,“ казва историкът Марчин Заремба.

През 1972 според полско издание на Newsweek, полските магазини получават специална пратка от продукти от Запада: Италия, Австрия, Западна Германия и Великобритания. По Коледа полските вестници старателно информират какви продукти ще бъдат достъпни. Списание през 1972 пише: „Наравно с хранителните продукти ще има платове за вечерни рокли, изтънчени женски аксесоари и златни бижута от Ливан.“

Дори и икономиката да върви по-добре, малцина могат да си позволят тези луксозни стоки. През 1973, държавната социологическа агенция твърди, че само половината от пълнолетните поляци са получили подарък за Коледа. Най-популярните подаръци са шалове, шапки и чехли, следвани от по-скъпи дрехи като обувки и пуловери.

Но през декември 1970, лидерите на комунистическата партия решават да увеличат определяните от правителството цени на месото и други хранителни продукти. Месото по Коледа се счита за задължително за повечето полски семейства. Поляците, уморени от потисничеството и бедността, се вдигат на протести. Огромните работнически демонстрации са брутално смазани от военните и полицията. В резултат на всичко това Владислав Гомулка, лидер на партията по това време е свален от поста си. Никой след това не си позволява грешката да направи Коледа по-скъпа.

Петчасови опашки за шарани и лего за избрано малцинство

За всичко в комунистическа Полша, включително основни храни и битови потреби, се налага да се чака на дълги опашки. А по Коледа чакането е просто безкрайно. С влошаването на икономическото състояние, опашките се увеличават. В средата на 70-те години, когато държавата трябва да изплаща външния си дълг, икономическата ситуация бързо се влошава. През 1971 средният поляк прекарва по 73 минути на опашки дневно, но през 1976 времето вече е 94 минути, твърди Newsweek. Заремба си спомня Коледа към края на това десетилетие, когато се налага да чака пет часа на опашка, за да вземе шаран за празниците.

Ето какво намираме във вестник от 1980 г.: „Има повече зяпащи през прозорците на магазините, отколкото реално пазаруващи.“ В магазините за играчки или дрехи „покупката на нещо наистина красиво и същевременно не твърде скъпо е истинско достижение.“

От средата на 70-те години за поляците става по-лесно да се снабдяват с продукти от Запада – особено ако са били по-заможни. „Всичко, което ‘лъхаше’ на Запад, можеше да бъде подарък – сапун, шампоан, шоколад,“ казва Дорота, приятелка на майка ми. Тогава са създадени специални магазини, наречени „Pewex“, където се продават западни продукти срещу долари. Видеокасетофон струва $500 през 1988 – еквивалента на две средни годишни заплати, коментира Осека.

„Pewex беше по-добър свят, гледан през витрината на магазина. Можеше да видиш частица от Запада, без никога да си напускал Полша,“ разказва Осека. Лего конструкторите и куклите „Барби“ се превръщат в реалност за по-привилегированите като постепенно тази група се разраства. През 80-те започва да се заражда своеобразна средна класа, като властите разрешават съществуването на някои типове частен бизнес. Други хора пък имат достъп до долари: членове на антикомунистическата опозиция, които получават средства от Запада; селски семейства с роднини в САЩ или Германия; и творци, които могат да пътуват.

Коледа в мола, като всички останали

Ситуацията в полските магазини – и съответно под полските коледни елхи, се променя коренно след падането на комунизма през юни 1989 г. Коледата на 1990, година след първите пазарни реформи, беше съвсем нова реалност, разказва Осека. Опашките изчезват, рафтовете са заредени с продукти. Може да си купиш почти всичко, ако платиш подходяща цена. Много поляци започват да купуват спортно оборудване и електроника. За няколко години всичко става достъпно, и Коледата бързо се комерсиализира. Вече за да купиш нещо хубаво, са нужни не връзки и приятелств, а пари. Ако някога е била нужна голяма социална мрежа, за да се снабдиш с това, което искаш, услуга за услуга, тип бартер, сега просто трябва да имаш кеш.

Сега, благодарение на като цяло успешния икономически преход на страната, подаръците в Полша напомнят тези в развитите икономики. Според проучване на TNS OBOP, поляците харчат повече за коледни подаръци с всяка следваща година. Въпреки че все повече хора пазаруват онлайн, моловете се изпълват с хора в дните преди Коледа. Предколедните реклами започват още през ноември, както навсякъде. Колкото по-рано, толкова по-добре. (В комунистическите времена, властите решават как да заредят магазините точно седмица преди Коледа, за да се избегне впечатлението за празни рафтове точно преди празниците и да се предизвика шопинг паника.)

В момента най-популярните подаръци са козметика или парфюми, но поляците започват да подаряват и „изживявания“ или „занимания,“ свързани с фитнес или пътувания. Портокалите и чорапите са заменени от подаръчни ваучери за спа или козметични процедури. „Можете също така да подарите някому диетичен план,“ казва Дорота. „Никога не сме мислили за това в миналото, защото тогава затлъстяването не се забелязваше толкова, нито на него се гледаше с толкова лошо око.“

Майка ми и някои от нейните приятелки са правили домашен алкохол или консервирани плодове, които са увивали в атрактивни опаковки. Женските списания пишат за този тип подаръци като „модни,“ версия на органичната, „еко“ тенденция в храните. „Някога всички ги имаха у дома, консумираха ги и не ги считаха за кой знае какво. Домакините ги правеха, това се смяташе за нещо сравнимо с прането или чистенето – никой никога не е мислил да ги дава като подаръци.“ Допълнителен бонус на домашен конфитюр или алкохол? Това са евтини подаръци.

Приятелка на майка ми споделя, че в някакъв смисъл, особено за хората с по-малко пари, подаръците през комунистическата епоха са по-лесни: или поне не толкова разделящи. Днес има голяма разлика между това, което можеш да купиш с малко и от сърце, и подаръкът за много пари. Но сега вече никой не се бори за Коледата, напротив, колкото повече консумирате по празниците, толкова по-добре. Какъв странен исторически обрат, хората имат повече достъп до стоки и продукти и по-голям избор. Но дали това ги прави по-щастливи?

из webcafe.bg

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.