Спомени от Народната република
Начало / Социалистическо строителство / Жилфонд / Историята на софийския квартал “Младост”

Историята на софийския квартал “Младост”

Панелните хора и дедовите ниви

Историята на софийския квартал “Младост” напомня историята на България – добри намерения, лоша реализация и накрая хаос. Там живя и Желю Желев – първият демократично избран президент Скандали с имотни измами, заграбени общински терени, частни имоти в паркове и градинки, почти постоянни протести и гражданско недоволство срещу багерите в последните месеци превърнаха втория по големина район на столицата – “Младост”, в цъкаща бомба, която заплашва да се взриви всеки момент.

“Младост” се простира на 1657 хектара площ и заема 10% от територията на столицата. Кварталът възниква по време на социализма върху землищата на тогавашните села Дървеница, Симеоново и Горубляне.

 Един от младите столични квартали започва да се строи върху ниви, общински мери и държавни терени. “В началото на 60-те години на ХХ в., когато започна да се говори за нов квартал, на територията му имаше една казарма (в района на днешния пазар “Младост-1”) и школата на МВР. Всичко останало беше ниви, разказва 90-годишният бай Иван. През 1971 г., когато дойдох от село, много се гордеех, че съм софиянец от “Младост”.

Проектирането на жилищния комплекс “Младост 1” е спечелено на конкурс през 1964 г. от арх. Богдан Томалевски, в който участват и архитектите Ана Филипчева, Мария Илиева и Христо Златев. Тогава територията се нарича Югоизточен район. Томалевски е сред авторите на комплекс “Заимов” в София, сградата на “Позитано 20”, в която е централата на БСП, Министерството на външните работи (с архитектите Лозан Лозанов и Никола Антонов), вила “Калина” в резиденция “Бояна”, в която живеят президентите (с арх. Лозан Лозанов), църквата на Ванга в Рупите и други. За работата си е удостоен с много награди, като през 2005 г. получава държавната награда “Паисий Хилендарски”. През 2012 г. с решение на СОС в негова памет е кръстена улица в “Младост 4”.

Тогавашният генерален план на София предвижда новият жилищен район да е в югоизточната част, като на север граничи с магистралата София – Пловдив, плавателния канал, село Дървеница и улица 256. Според заданието монтажното строителство там надминава 8%. Оформят се пет микрорайона с по около 7500 жители. Всеки е от по четири жилищни групи. Втора и трета част се строят през 70-те години на XX в., планът за четвъртата част е приет през 1980 г., а за 1А – в края на 1981 г. В онези години “Младост” е синоним на новото жилищно строителство, а по-късно става известен като една от “спалните на столичани” Първоначалният проект съдържа 4 микрорайона, като опазва гледките към Витоша.

“Жилищният комплекс е крупна реализация на съвременната архитектурно-градоустройствена и строителна практика. Неговите мащаби са непознати дотогава дори за столичния град. Следващите етапи на разширение – “Младост” 3 и 4, го превръщат в жилищен район с размери на голям град. А сега там има 412 блока”, пише в специално издание, посветено на 25-годишнината от обособяването на район “Младост”, издадено от районната администрация.

Според замисъла кварталът е трябвало да бъде опасан от плавателен канал.

Оригиналната идея за плавателен канал в южната и източната част на София е на плана “Мусман” от 1938 г. и включва изграждането на залесителен пояс край града в английски стил. Така според автора на първия план на София проф. Адолф Мусман ще се избегнат монотонните геометрични линии за сметка на естествените пластични очертания. Каналът трябвало да се ползва за развлечение, но и да поддържа постоянен режима на водните течения. В него е трябвало да се вливат реките, които идват от планината Витоша – Драгалевска, Владайска и Суха река, за да може да се пълни и поддържа. Проектът за плавателния канал, който не се реализира, излиза отново на дневен ред през 1951 г., когато министър-председател е Вълко Червенков. Началото на Софийския плавателен канал е до шосето от лявата страна на язовирната стена на Панчаревското езеро. Изкопи са направени в землищата на селата Горубляне, Симеоново, Драгалевци и от кв. “Дървеница” до кв. “Павлово”, където се предвиждало и изграждане на пристанище Павлово. Въпреки разширяването на столицата по това време и новото строителство по трасето на канала е имало незапълнени участъци в “Младост”.

След 1990 г. и приетите реституционни закони в тези зони започва възстановяване на имоти. Така днес част от бившия плавателен канална територията на района е изцяло с възстановена частна собственост. Иначе с указ от 9 април 1981 г. на територията на Столичния народен съвет се създава десети район – “Христо Ботев”. Той включва отделените от Ленински район – жк “Младост”, кв. “Дървеница”, Студентски град, а от район “9-ти септември” – кв. “Горубляне”. През 1987 г. се създават общини в София, а през 1988 г. – общински народни съвети. Тогава територията на бившия районен народен съвет “Христо Ботев” се разделя на две нови общини – общинските народни съвети “Младост” и “Студентски град”. Границите на “Младост” са: булевардите “Проф. Цв. Лазаров”, “Цариградско шосе”, “А. Йорданов” и кв. “Горубляне”. Той става район през 1995 г.

В последните месеци обаче “Младост” стана синоним на протестите и гражданското недоволство срещу застрояването на зелени площи. Всъщност всичко започна през лятото, когато багери опитаха да влязат в градинката между блоковете 19, 20 и 21 в “Младост 1”. Случаят доведе до оставката на районния кмет д-р Цвета Авджиева и до частични избори през ноември, а поста спечели едно от лицата на протестите – Десислава Иванчева. Иначе строителството там беше спряно след намесата на кмета Йорданка Фандъкова. А председателят на Столичния общински съвет Елен Герджиков призна: “Проблемът идва от това, че в годините назад преди 2000 г. и малко след това огромно количество имоти са били реституирани, продадени или приватизирани. Това са бомби със закъснител, които започват да гърмят в нашите ръце”.

 Ден след изборите през ноември багери пак влязоха в градинка. Този път до бл. 70. И там общината успя да намери пороци в разрешителното за строеж и спря багерите. Нова бомба обаче изникна в зелените площи пред бл. 64. Стигна се до признанието на главния архитект Здравко Здравков, че има 8-10 частни имота в зелени площи в “Младост”, чието застрояване би предизвикало проблем. Затова се търсят варианти за замяна с общински терени. От 930 хил. кв. м за озеленяване в района частни били 12%. А за да останат градинки, общината трябва да приготви между 35 и 50 милиона, за да ги купи. И тъкмо временно багерите се укротиха, и гръмна нова бомба – този път с 11,5 дка имот на военното министерство в “Младост 3” и опита да бъде продаден на търг с първоначална цена от 35 евро на кв.м. Намеси се лично премиерът в оставка Бойко Борисов, който спря търга и нареди имотът да бъде даден на общината за парк. Дни по-късно се разбра, че в “Младост” са откраднати 5 имота с 11 декара площ. Прехвърлянето на собствеността е станало чрез фалшиви решения на поземлена комисия от 1994 и 1997 г. Така общинските терени се оказват първо собственост на клошар, който после ги продал за 1000 лв. Новият им собственик обаче бързо ги препродава на други лица, които през ноември се оказаха главни действащи лица в имотни измами пак с реституирани терени, но в Бистрица и “Панчарево”. Заради случаите там земеделският министър в оставка Десислава Танева уволни шефа на поземлената комисия в “Панчарево”. А Танева и Фандъкова заведоха общ иск в съда, за да възстановят заграбените имоти. Прокуратурата се самосезира за случая. Иначе бунтовете срещу строителството в “Младост” не са новост. През 2008 г. недоволството на квартала и серия от протести са предизвикани от новия план за застрояване и регулация, който предвижда 60 нови сгради, част от тях отново върху частни терени в зелени площи. Тогава се стигна до безпрецедентна временна забрана на строителството, наложена от тогавашния кмет Бойко Борисов. Мораториумът трае 1 г. , докато се преработи планът, и в крайна сметка е постигнато около 20% озеленяване при норма от 15%.

 “Проблемът е сериозен. Тук следва дебело да подчертаем, че тези имоти са реституирани като земеделски земи. Поради пропуски или некоректно прилагане на закона за възстановяване на земеделски земи е допуснато връщането на такива земи в урбанизирани територии, с извършени върху тях мероприятия – в случая озеленяване, детски площадки, детски градини и т.н. Това, от една страна, вкарва общината в конфликт с живеещите там, втори път води до бъдещи финансови задължения. Затова впоследствие, когато стигнем до отчуждаване на терените, вероятно ще искаме съдействие и от държавата. Тя трябва поне частично да поеме тежестта. Защото не общината, а държавата е вземала някога тези земи, а после ги е връщала без мисъл”, казва тогава бившият главен архитект на София Петър Диков.

И така 8 г. по-късно бомбата още стои и от време на време напомня, че не е далеч моментът, в който ще гръмне. А натискът за нови сгради в “Младост” не спира, тъй като в последните години публичните инвестиции в района, като пускането на новите станции на метрото например, правят апетитите на инвеститорите все по-големи. Иначе бомбата е заложена още при реституцията и връщането на земи в урегулирани имоти А по закон до 2022 г. София трябва да отчужди частните терени в градинките и да извади 50 млн. лв.

 Иначе друг любопитен факт е, че през 1988 г. населението на “Младост” е 97 000 души, през 2008 г. – 112 000, а днес там вече живеят над 120 000. Според данни от 2013 г. мъжете в квартала са 54 хил., а жените – с 5000 повече. В района има около 18 000 деца, 72 000 работещи и 23 000 пенсионери. Най-гъсто населената част е “Младост 1”, следват “Младост 3” и “Младост 4”. 2024 са жилищните сгради в района, а апартаментите – 47 409. До края на 1949 г., според специалното издание на района, те са 89 и в тях има само 145 жилища. За 30 г. сградите се увеличават над 3 пъти и достигат 440 с 16 494 жилища. 44% от жителите на “Младост” са висшисти, с 1% повече имат средно образование, а основно – 15%, сочат данни от 2011 г. Делът на икономически активното население над 15 г. е 66%. Най-много от мъжете, живеещи в “Младост”, работят в търговията и ремонт на автомобили, следвани от далекосъобщенията и преработващата промишленост. Жените също са първи в търговията, следват професионалните дейности, научните изследвания и образованието. Сред по-известните жители на “Младост” са композиторът Митко Щерев, Мими Иванова и Развигор Попов, актрисата Латинка Петрова, историкът проф. Андрей Пантев, Влади Въргала. Там живя и покойният вече Желю Желев – първият демократично избран президент на България.

Измамата в “Младост” – връщат земите с платени свидетели

 Винаги когато започне да се рови около реституиран имот в столицата, изникват ред съмнителни обстоятелства, фалшификати и измами. Защото всъщност връщането на “земеделска” земя в т.нар. реални граници в София е една голяма далавера. В сегашните по-крайни квартали на София като “Младост”, “Дружба”, “Люлин” може и да е имало и земеделски имоти, които са национализирани или колективизирани след 1944 г. И наследниците на тези собственици с право се опитаха да си ги върнат. Но въпросът е защо в реални граници, след като вече става дума за урегулирани и застроени площи.

 Да, едно са 1-2 дка между блокове, а съвсем друго – равностойна наистина земеделска земя около столицата. И разликата в цената е стотици и хиляди пъти. Някои успяха, други – не… Как точно е минало връщането на земята в столицата, все още е голяма загадка. Официално никой не иска да разкаже за този процес. И сега от земеделското министерство отказаха категорично да предоставят информация по въпроса с мотив, че в момента има проверка на дейността на всичките бивши поземлени комисии в София.

Тя започна след серията скандали около върнати с измама имоти в Бистрица. В “Младост” пък се оказа откраднат дори общински парцел, предвиден за детска градина. Добре запознати с реституцията обаче разказаха някои любопитни подробности при връщането на земи в столичните райони. Най-голямата далавера е възможността, която даваше законът за възстановяване на собствеността върху земеделски имоти “ниви” да се реституират по свидетелски показания в съда. Или водиш двама старци, които казват: “Да, помним, че дядото на това момче тук имаше ливада от 10 дка”, подписват се и готово. Но подобни откровени измами са само една част от далаверата.

 Едно от най-използваните основания за връщане на земите беше информацията в едни стари книги – т.нар. емлячни регистри. Това са книги от турско време, в които са описани имотите за данъчни цели. В тях действително са записани и имената на собствениците преди 1944 г., както и декарите, но липсва каквато и да е графична част или граници на имотите. С връщането на земите по емлячните регистри постепенно започва да се наблюдава и един интересен момент. Още от старо време българинът е Андрешко и се оказва, че за да си спестява налози, всъщност действителните декари на нивите в емлячния регистър са занижени. Това не е било проблем преди 9 септември, защото всеки си е знаел границите на имота и го е обработвал в действителните му размери, без да се получават конфликти със съседи.

Но през 1991-1997 г., когато се извърши голямата част от реституцията, хората в поземлените комисии забелязват, че като връщат земята според информацията за декарите в емлячния регистър, остават още доста земи, които са ничии или “бели петна”. И оттук започват схемите и далаверите за присвояването им. Така с двама платени свидетели тарикатите се снабдяват с документи за собственост на земи в столични райони, без изобщо някога техни роднини да са имали имоти там. После се завъртат и препродажбите на тези атрактивни за строителство парцели, така че днес вече да е трудно да бъдат проследени. И за съжаление, не става въпрос за единични случаи, а за цяла схема за измама, която е възможно да има покровители на всички нива. Защото през годините подобна информация неведнъж е попадала в прокуратурата, започвали са проверки, минавали са години и за резултат никой не е чул. Шум се вдига чак когато вече частен инвеститор докара багерите да копае върху градинка и хората се вдигнат на бунт. Връщането на земя стана от 255 поземлени комисии, които след 2002 г. бяха преструктурирани в общински земеделски служби. В София те са три – скандалната “Панчарево”, “Овча купел” и “Нови Искър”. Самият закон е най-поправяният у нас – над 60 пъти от 1991 г. досега.

Петър Междуречки, кмет на София (1978-1986): Нужен е закон за обществения интерес в София – искаш си нивата, плащаш като за земя в регулация

 “Младост” беше замислен като супермодерен квартал – парк и в него сгради. Като видя, че проектът му не се реализира, арх. Богдан Томалевски се оттегли

– Квартал “Младост” започва да се строи върху голо поле. На кого са били земите там, г-н Междуречки?

 – На отделни шопи.

– Тогава държавата изкупува ли тези ниви и ливади, или ги секвестира в името на изграждането на комунизма?

– Държавата плаща и изкупува земите там, но на ниски цени. И оттам идва коренът на злото, което сега вилнее в “Младост”… Ще ви дам пример. Италианската мафия изкупува земите извън регулация около градовете, които са много по-евтини от земите в регулация. След това подкупва градските ръководства и те вкарват тези парцели в регулация. Цените им скачат многократно и мафиотите започват да ги продават вече като земи в регулация и с огромни печалби.

– Какво става в “Младост” сега?

 – След като през годините държавата е построила цялата инфраструктура там, сега идва Вуте и казва: “Я си сакам моето парче земя! Г-н Лучников направи връщане на земите в реални граници и ще си ми дадете мойта земя!” Казват му – когато вие сте били собственик на тази земя не е имало вода, електричество, телефон, улици, осветление… Нищо не е имало. За да построи всичко това, държавата е дала огромни пари “Е, да, де, но има закон, законът “Лучников” за реституция в реални граници. Земята си е моя и я че праим на нея каквото си сакам”, казва Вуте. Това е положението.

– Изграждането на “Младост” започва през 1964 г. Как е избрано мястото там?

 – Дирекция “Генплан” разделя града на пет зони. Централна градска част, която е със сравнително най-добро състояние на жилищата и сградния фонд, Югозападна, Югоизточна, Северозападна и Североизточна. Най-благоприятни за жилищно строителство са били Югозападната и Югоизточната. В тази Югоизточна част влиза бъдещият квартал, наречен “Младост”, за ново жилищно строителство.

– За негов главен архитект е определен Богдан Томалевски. Доколкото знам, той е искал да построи изключително модерен квартал. Така ли е?

– Да, кв. “Младост” е възложен на арх. Богдан Томалевски, който изработва кварталнозастроителен план. Томалевски беше един високоинтелигентен човек и архитект, френски възпитаник, великолепно свиреше на пиано. Беше работил в чужбина и имаше поглед за световните тенденции в архитектурата, беше на “ти” с най-модерните перспективи на жилищното строителство и архитектурната мисъл. Имах удоволствието и щастието да общувам с Богдан Томалевски, защото той беше приятел с моя брат, също архитект. Така от него чух за философията, която иска да осъществи в новия жилищен район. Той казваше, че през 60-те години в световната архитектурна мисъл се е появила нова тенденция при изграждане на жилищни райони. Излиза се от схемата улици и сгради, подредени в една редица.

Отива се към група жилища, изградени в паркова обстановка Тоест доближаване на природата до човека и на човека до природата. Богдан даваше за пример квартала “Тиргартен” в Берлин, построен на този принцип.

 – Какво представлява “Тиргартен?

– Един земен рай – парк и вътре в него отделни сгради, за които има достатъчно въздух, слънце и човешка обстановка. Защото човекът е човек, когато е в допир с природата. Като кмет на София бях поканен да посетя Лондон. Разведоха ме в няколко квартала и ми разказаха за тяхно проучване, което показало, че докато човек строи, той въздейства на архитектурата. След това, когато районът вече е построен, архитектурата започва да въздейства върху човека и възпитава в него определени качества. Впрегнали в изследването два института и те доказали, че хора, израсли в бетонови квартали и панелни жилищни сгради, в сравнение с хора, израсли в друга среда, в паркова обстановка, са с различно формирани характери. Панелните хора са по-агресивни и при тях криминогенните фактори са с по-голям процент. Израслите по-близко до природата са с по-добри човешки качества. Същото ми го казваше и Богдан Томалевски – в допир с природата човек става по-добър И като видя, че проектът му не се реализира, както той иска, се оттегли.

– Защо не беше реализиран според неговите искания?

– Защото нямаше пари. Томалевски започна и “Младост” в началото беше рехаво застроен, с много пространства между жилищните блокове. После се “уплътни” кварталът, особено след 1989 г., макар че имаше напъни и преди това. Тогава нямахме пари да строим паркове. Беше нещо като “кюнци имам, печка нямам…” Ако имахме средства щяхме да построим и парковете, и зоните за спорт, и плувните басейни, и зоните за отдих, ама нямахме. Бързахме да направим жилищата, за да има къде да се подслонят хората, но я нямаше обслужващата част. Не можахме например да направим паркинги и затова хората си паркират колите и до ден днешен на зелените площи.

 – Когато станахте кмет през 1978 г., не можахте ли да промените ситуацията?

 – Когато Тодор Живков ме извика от Западна Германия, където бях посланик, за да ме направи кмет, каза, че първият въпрос е комплексно изграждане на жилища, защото хората няма къде да живеят. И че трябва да поведа битка срещу шопската концепция.

– Каква е тази концепция?

– “От Искъро по-длибоко нема и от Витоша по-високо нема!” “Шопът това е видел и това за него е най-убаво – казваше Живков. – Ти като дипломат 20 години си видел целия свят. Твоят аршин за убаво и грозно е друг, погледът ти е друг. Нали искаме София да стане европейска столица?!” И ме пита кое не ми харесва. Панелните сгради и квартали, отговорих му аз. Той побесня. И разказа как бил подведен и разрешил от Швеция да бъде внесена за 2,5 милиарда механизация за строителство на жилища… И нищо не излязло. “Ти разбираш ли, че хората ще ни отрежат главите?! Ние трябва да разрешим жилищния проблем. И вече са построени заводите за панели, които бълват продукция. Ние нямаме друг начин да разрешим жилищния проблем освен чрез това строителство”, продължи да се гневи Живков.

 – Помня как тогава във вестниците наричаха новите жилищни комплекси “квартални спални на софиянци”. Хората се прибирали по домовете си само за да преспят…

 – Точно така. Защото ги нямаше останалите елементи, които не построихме не от липса на знания и на желание, а от липса на пари. Защото се бързаше. Тодор Живков искаше всяка година да му докладвам, че общината е построила 15 000 жилища, 4 училища, 4 детски заведения, 10 супермаркета и т.н. Имаше нормативи и ние бързахме да ги изпълним, за да отговорим що-годе на жилищните нужди. Това беше най-тежкият проблем на София.

– Вие имате ли идея как могат да се решат сегашните проблеми на “Младост”?

– Трябва да се внесе един законопроект в Народното събрание, мотивиран от идеята, че общественият интерес в София е на първо място. При това положение законът “Лучников” няма да важи в частта за реалните граници. На собствениците ще се даде земя в същия размер, но няма да е там, където са “Младост”, “Люлин” и прочее, а в софийското поле извън регулация. А ако искаш старата си земя, ще платиш еди-колко си, за да можеш да влезеш в регулация. Но ако проблемите бяха решени със закон за първенството на обществения интерес в София, щяха да изчезнат комисионите. Но тези, които си пълнят гушите от тях, да не са луди да внасят такива закони. И сега в “Младост” си искат земята и никой нищо не може да им каже, защото зад тях стои законът “Лучников”.

Източник: в-к „24 часа“

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.