Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Народна памет / Цачева работила в сградата, където измъчвали дядо й

Цачева работила в сградата, където измъчвали дядо й

Дядото на Цецка Цачева, убитият от комунистите Иван Цачев, е погребан заедно с още трима души в общ гроб в плевенските гробища, а само благодарение на странна поредица от случайни събития този факт

Дядото на Цецка Цачева, убитият от комунистите Иван Цачев, е погребан заедно с още трима души в общ гроб в плевенските гробища, а само благодарение на странна поредица от случайни събития този факт се е запазил в паметта на хората.
Това разкриват пред “168 часа” стари политически затворници, които си спомнят гоненията от онези години.
Не е лесно да се изясни истината за трагичната съдба на убития през 1952 г. Иван Цачев, тъй като в онези жестоки времена на насилствена колективизация властта се е опитвала по всякакъв начин да укрие данните за несправедливо убитите, които са дали отпор. Все пак се оказа, че като по чудо детайли от биографията му са се запазили. А по една случайност през годините от ухо на ухо между бивши политически затворници се носела и мълвата къде точно е погребан осъденият на смърт близък родственик на Цецка Цачева. Всъщност това става благодарение на едно известие за смъртта на друг човек, който е разстрелян на 22 октомври 1952 г. – земеделския деец Дочо Нешев Нанев. Той е роден в село Малка Желязна, община Тетевен. След 9.09.1944 г. е избран за организационен секретар на младежката земеделска организация – ЗМС. Искал да продължи образованието си във висше учебно заведение, но комунистите не го допускат. Младежът активно се включил в борбата на БЗНС срещу комунистическата диктатура. Когато обесили Никола Петков през 1946 г., Дочо бил изпратен за цели 6 години последователно в лагерите Богданов дол, Николаево, Ножарево и накрая – на остров Персин край Белене. Като по чудо през април 1952 г. той успява да избяга от Белене. Около половин година живее като нелегален и през това време тайно възстановява организациите в Ловешка и Плевенска област. След като води тежки сражения в околностите на селата Лесидрен и Рибарица, той продължава борбата. През октомври 1952 г. обаче, на 2 километра от родното му село е предаден на милицията от неговия съселянин Петър Петров. Обграден от милиционери и части на вътрешни войски,
след упорита съпротива е ранен в крака и е заловен жив.

image_5880205_305_0

Дочо Нанев

На бързо организирания процес му дават най-тежкото наказание. Тогава при осъдения на смърт Дочо Нешев идва Лалю Ганчев – големец от казионния БЗНС, и му казва: „Кажи, че се разкайваш за дейността си, аз съм народен представител, нещо мога да направя за теб!“
„Ти си представител на тия около тебе, милиционерски представител си ти и
правиш само каквото те правят. А те убиват!“- и го заплюл. После присъдата му е изпълнена и според Муса Исинов от с. Бежаново – затворник, гробът му е в плевенските гробища, парцел 14, ред 7, гроб 12.
Интересното е, че пак по тези сведения в същия гроб били закопани и убитите от с. Драгана Стоян Добрев, Христо Ангелов и Иван Цачев. Това му доверил гробарят, който също бил турчин. А точно – Муса Юсеинов Хаджиев, е съден с Бежановската конспирация заедно с Никола Петков Вълов-Бежански – писател, изгнаник в Германия, сега покойник, със Сашо Илиев Павлов, Нено Казаков, Кирил Ганчев от Ралево и други.

Преди да го убият, дядото на Цецка Цачева е бил заключен и измъчван в мазето на сградата на днешната община в Плевен, където през 50-те години се е настанила Държавна сигурност. По зловеща ирония на съдбата 7 години и половина Цецка Цачева е работила като консултант точно в същата сграда, показва проучване на в. “168 часа”.

Иван Цачев заедно с другите осъдени е бил заключен в сградата на днешната община в Плевен. Тогава, по подобие и на други големи градове в страната, в нея се е помещавал местният щаб на Държавна сигурност. Мястото изобщо не е случайно, тъй като в онези години на насилие в него са били измъчвани и убити мнозина, имали дързостта да се опълчат срещу тиранията на комунистическия режим.

image_5880204_305_0

За селското население най-болезнен е въпросът с изземването на земята – насилствената колективизация. Процесът и свързаният с него масов терор били толкова силни, че дори и мнозина членове на БКП се опълчват срещу отнемането на поминъка им. В самото начало на 50-те години, след като са приключили с кървавата разправа с легалната опозиция, комунистическите власти се заемат да създават текезесета. Въпреки че са знаели предварително, че са обречени, във всички краища на страната се надига недоволство. Създават се така наречените конспирации и мнозина с оръжие в ръка хващат гората и стават “горяни”. Особено голяма е съпротивата в Северна България – Плевенско, Търновско, Ловешко, Врачанско, Видинско. Затова и натам се изпращат милиционерски части с големи подкрепления от вътрешни войски. Бунтовниците, които не са убити на място, са изпращани по управленията на ДС и с набързо скалъпени процеси са бесени или разстрелвани. Само защото не са искали да се откажат от бащината си земя и добитък. Най-тежко е било за тези като Иван Цачев, които са попаднали в Държавна сигурност в Плевен. Там дълго време началник е бил печално известният Мирчо Спасов, който години след това ще стане известен като “лагерния” генерал заради създадения по негово нареждане лагер край Ловеч. В Плевен той със садистично усърдие създал ужасяваща система за мъчения и изтръгване на показания – “по съветски образец”, както обичал да казва. Въпреки че опозиционната партия БЗНС “Никола Петков” е разтурена през 1947 г., а лидерът й Никола Петков е осъден на смърт и убит, четири години по-късно последователите му продължават да отстояват своята борба за свобода, създавайки нелегални групи.

„Голяма съпротива е имало срещу влизането в ТКЗС в техния край – не е било само в село Драгана, а и в Ъглен, Торос, Дерманци и други села – разказва Христо Марков, който пръв повдигна завесата на мълчанието за дядото на Цачева. – Има и куриозни случаи. В някои села два-три месеца след като са влезли официално в ТКЗС, селяни виждат какво се случва със земята и добитъка им, разбиват и си вземат животните обратно.“ „Специално за случая с дядото на Цецка Цачева, той е получил смъртна присъда, защото е помагал с оръжие на горяните – знам го от дядо ми – казва Марков. – Преди да бъде убит, Иван Цачев е закаран в Плевен Там е подложен на мъчения в килиите, намиращи сe в мазето на сградата, в която днес се намира общината. Тогава в нея е била разположена местната Държавна сигурност. Съден е набързо и е застрелян веднага след това.“

Според спомените на оцелели самите убийства са извършвани в Плевенския затвор. В тази връзка не е случайно, че родителите на Цецка Цачева са пазили в тайна обстоятелствата около смъртта на дядо й дори от нея. Близките на избитите от режима, освен мъката по тях, е трябвало да търпят и небивали унижения и да живеят цели десетилетия в постоянен страх. Запазени са многобройни описания за трагедията на стотици и хиляди семейства, които са заклеймени по този варварски начин.

Автор:Иван Бутовски

Коментари

Коментари

sandacite

Коментари

  1. В чест на това Цецето влезе в БКП, за да я съсипе отвътре. За да може са се внедри още по-качествено в Партията, тя постъпи в „работнически факултет, в който след шестмесечна подготовка, постъпилите са приемани за студенти без полагане на изпит“ (уикипедия) – „рабфак“. Тя не се срамуваше от това: „Не се срамувам, че съм била тогава член на комунистическата партия, защото комунистическата партия до 1989 г. беше държавата. Винаги – и като млад човек студент, и насам, моята кауза е била държавността. И винаги към партията, която е изповядвала тази кауза, съм имала отношение.“ А бе, свини червени, докога ще я карате с тия долнопробни театри?

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.