Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ликовете на епохата / Той беше бащата на инспектор Стрезов

Той беше бащата на инспектор Стрезов

Без да подозира премиерът Станко Тодоров пазел с името си от наказания редакторите на списание „Космос”

img_8518Известният писател в областта на криминалистиката и фантастиката д-р Светослав Славчев има зад гърба си наистина забележително творчество. Докторът (микробиолог по специалност) е написал над 25 романа и сборници с разкази, спечелил е десетки литературни награди. Сред най-известните му книги са “Под знака на Скорпиона”, “Девет, числото на кобрата”, “Очите на мрака”. По негов сценарий кинорежисьорът Христо Христов преди години снима остросюжетен телевизионен сериал. Д-р Славчев бе дългогодишен президент на българската секция на AIEP – Световната организация на писателите криминалисти.

И днес, когато стане дума за написаното от него, д-р Славчев казва, че най-голяма популярност му е донесъл легендарният инспектор Стрезов, детективът разгадал хиляди усукани криминални задачи.

Инспекторът се “родил” през 1968 г.

на страниците на списание “Космос” където Светослав Славчев работил като заместник главен редактор в продължение на 22 години.

“Космос” беше издание на Комсомола, но често излизаше от официалния коловоз на тогавашната преса, спомня си докторът. Години наред, в списанието бяхме добър тандем с главния редактор писателят Стефан Дичев. Той пишеше своите исторически романи, аз пък се бях обърнал към фантастиката и криминалистиката. Стефан имаше гениален талант в административните хватки и той беше човекът, който пазеше “Космос” от зли очи и помисли. Обичаше да казва: “Славе, ти си вътрешния министър на списанието, а аз съм министър-председателят и външния министър. Аз ще се оправям с ударите, които идват отвън. И се справяше добре”, категоричен е д-р Славчев.

2-1972-1-728През миналите години “Космос” често публикувал фантастични и криминални разкази от западни автори. Българският читател прочел

за първи път произведения на Бредбъри, Азимов

и много други писатели, които не намирали място в литературния печат. Трикът бил следният: преводите ставали от руски език, от популярните тогава съветски списания “Техника молодьожи”, Наука и жизнь” и др. Тогава от Комсомола не можели “копче да кажат” на редакторите.

Веднъж извикали “на килимчето” при един от комсомолските шефове ръководството на “Космос”. Стефан Дичев обаче преди това се подготвил добре за срещата. Точно десетина минути след като секретарят на ЦК на ДКМС започнал да трие сол на главите на редакторите, телефонът му извънял и от другия край на жицата секретарката на Станко Тодоров поискала да разговаря с Дичев. Пред смаяния и изплашен поглед на комсомолеца

главният редактор на “Космос” произнесъл следния монолог:

“Как си, Данче, как е другарят Тодоров. Не е получил последната книжка на списанието? Така ли? Днес се видях със Соня, но тя нищо не ми каза. О, разбира се, още днес ще мина да му донеса списанието, разбира се! Предай му много поздрави о мен!”

Тонът на комсомолския шеф се променил веднага – облаците над списанието се разпръснали и той изпратил редакторите като свои най-близки роднини. Станало ясно, че Стефан Дичев се подготвил за злополучната среща – помолил секретарката на члена на Политбюро и премиер Станко Тодоров да му звънне в точно определен час в кабинета на комсомолския шеф. И в безобидния разговор замесил за повече достоверност и името на своята колежка Соня Бакиш, съпруга на министър председателя.

Стефан Дичев станал и кръстник на инспектор Стрезов. Веднъж влязъл в редакцията и казал на Славчев: “Днес се запознах с един дипломат, Александър Стрезов. Точно такава трябва да е фамилията на инспектора – кратка и с няколко остри съгласни.” Години след това реалният дипломат Стрезов направил бляскава кариера – няколко години бил посланик на страната ни в ООН, бил български амбасадор в Стокхолм. Светослав Славчев решил първоначално героят му да е с чин подполковник –

след години го “повишили” и на полковник.

Близкият до “Космос” голям български художник Борис Ангелушев пък казал, че бъдещият борец срещу престъпниците трябва непременно да е очила – това щяло да подчертава доминирането на ума над мускулите. С нелеката задача да нарисува Стрезов се заел Стоян Шиндаров. Когато първите рисунки били готови, Славчев и Дичев тръгнали да ги показват на началствата. В тогавашната милиция веднага харесали Стрезов, но в Комсомола се запънали. “Защо инспекторът трябва да е с очила – това не типично за милиционер, пък даже и за следовател!”, питали комсомолските началници. С авторитета на Борис Ангелушев и с дълги обяснения все пак д-р Славчев успял да запази очилата на социалистическия детектив.

Още когато публикували първите криминални задачи на Стрезов редакцията била засипана с читателски писма. Не давали никакви награди, а пощата се увеличавала с всеки изминат ден. До образа на инспектора се появил и помощникът му капитан Савов. Той влязъл обаче не в ролята на наивния д-р Уотсън, а на пълноправен участник в разкриване на престъпленията.

%d1%81%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%ba%d0%be%d1%81%d0%bc%d0%be%d1%81-%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d0%b2

Тиражът на “Космос” растял –

принос за това имал и фамозният инспектор.

“Куриозното е, че много читатели мислеха Стрезов за реално съществуващ човек. При мен в редакцията идваха често хора, които търсеха помощта на инспектора – те бяха жертви я за измама, я на кражба”, спомня си днес д-р Славчев. Обаждали се и професионални криминалисти, които се потяли безуспешно да решат някой сложен казус на инспектора.

s12След пукването на демокрацията и края на сп. “Космос” писателят решил да възкреси легендата. Излязъл от печат сборникът с криминални загадки “Инспектор Стрезов излиза от прикритие”. Любимият на поколения читатели детектив започнал да решава нови криминални задачи. Героите им вече станали мутри, спекуланти, бизнесмени от сивата икономика, реститутки, хора на организираната престъпност….

И в новата си роля Стрезов се справя блестящо

 – в това са се уверили хилядите читатели на седмичниците, които се срещат във всеки брой с любимеца си.

“Стрезов вече е почти 50-годишен, – казва д-р Славчев. – Това е една прекрасна възраст за криминалист. Сюжетите, които днес разнищва инспекторът стават все по-интересни. Но ме тревожи друго –  престъпността ни е стегнала в корупционните си обръчи толкова здраво, че българинът не вижда спасение нито в полицията, нито в прокурора, нито в съда…”

Автор:Валери БОЯНОВ

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.