Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Детство мое / Спомен от лятната ваканция на село

Спомен от лятната ваканция на село

1907426_1571344823089071_1768367565179602357_nМоето детство премина в село Златна ливада, Старозагорски окръг. В днешно време селото доби популярност с това , че тук се намира най – старият християнски манастир в Европа действащ и днес !

Аз съм от поколението на 60-70-те години на миналия век , „бабино внуче “ на село през летните ваканции . Дядовци и баби работеха в ТКЗС -то – единственият поминък в района! А децата сме свободни и на “ самоконтрол “ .

Правим организация за риболов . Ще ходим на река Марица . А аз много й разбирах на тази риба , бе ! Много я хващах ! Сборен пункт – в центъра на селото пред хоремага ( селската кръчма ). Тръгваме цяла чета с викове и крясъци , весели и превъзбудени ! Без вода и без храна ! Минаваме край селската воденица, вадим торен червей за стръв и по пътя край манастира се отправяме към река Марица . Само на 2 километра е от селото ! Месец юли е, царевичните ниви вече имат кочани с млечна царевица и всяко хлапе си отчупва по 3 – 4 кочана. Колко ще носиш, колко ще изядеш !? А и не ни се караха, защото виждаха възрастните, че не нахалстваме и не опустошаваме.

tn_20151208_141356-copy1С шеги и закачки вече сме на реката. Който ще лови риба с въдица се изтегля в страни на по – тихо и спокойно място , а тези , които ще се къпят и ще ловят риба с ръце и ще правят “ плаж “ – в друг район . И да не забравя да подчертая! С нас имаше и по – големи батковци и каки , които по неписани закони си ни контролираха и пазеха , а и ние си ги слушахме! Не им се сърдехме! До тук – добре ! Става обяд, слънцето напича, дружината огладнява и ожаднява ! А ония години по река Марица нямаше питейна вода! Имаше 1 – 2 кладенеца , но водата беше застояла и пълно с жаби ! Как да пиеш !? По – големите дават идея! На отсрещния бряг на Марица е село Сталево ! Техният бостан с дини е съвсем до водата ! Значи – атака! Река Марица е в лятно безводие и е само на плитки ръкави! Динята, хвърлена във водата плува! Ихаааа! Лесна плячка ! Давааай – на нашия бряг! От 20 дини само 3 стават за ядене, останалите „зелени тикви „! Но сме доволни и щастливи! По – малките са събрали съчки и дърва за огън, пекат царевицата . Къде изгорена къде опечена, къде сурова, ръбаме и сме щастливи! А и аз майстор – рибар ! Ей , вървеше ми бе ! Докато няма, няма, че като почнах да вадя едни едри каракуди и шаранчета – виж ти късмет ! И за тях веднага се намериха “ хирурзи “ и “ патоанатоми “ и на жарта! Духовете са спокойни, гладни и жадни вече няма. Игрите продължават до залез слънце! Под контрола на по – големите си правим една привидна проверка, убеждаваме се, че личният състав е на лице и спокойни се прибираме в село . След кратка почивка  и лична хигиена , без уговорка и покана сме отново сред село ! Игри и закачки до късна нощ ! ……. А минаха години ! Времето лети , поумняваме , остаряваме и НЯМА ВРЪЩАНЕ НАЗАД !

Автори:Росен Бакърджиев и Тихомир Тенев

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.