Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Народна памет / Селото, което опази паметника на Г. Димитров и Ленин

Селото, което опази паметника на Г. Димитров и Ленин

tn_20151030_142044

Волята на емигранта е била с тези пари да се построи голямо читалище по американски тертип с въртяща се сцена, както и да се отлеят скулпури на Ленин и Димитров с височина 12 метра, така че това да стане най-високият комунистически паметник на Балканския полуостров.

Волята на емигранта е била с тези пари да се построи голямо читалище по американски тертип с въртяща се сцена, както и да се отлеят скулпури на Ленин и Димитров с височина 12 метра, така че това да стане най-високият комунистически паметник на Балканския полуостров.

„Този Методи Андреев е луд човек, иска да забрани историята със закон. Къде се е чуло и видяло такова безумие. Ние нашия паметник не си даваме, няма да позволим никой да го мръдне. Оцелял е толкова години и този там, дето му викат Митодито, и него ще надживее.“ Ето така ядно говорят жителите на разложкото село Баня, прочуло се като селото, което е съхранило единствения по рода си паметник, изобразяващ Георги Димитров и Ленин заедно.

Посетихме хората в топъл есенен ден и първото, което видяхме, е, че на паметника са накацали младежите от селото, които си говорят за коли и високи скорости, а в отсрещното кафене са възрастните.

Питаме младите трябва ли да се маха паметникът на Ленин и Димитров и знаят ли нещо за него. А те, въпреки че са на видима възраст от 14 до 19 години, ококорват очи и казват – знаем, тези са били водачи от соцвремето, казват убедено и питат: „А защо да махат паметника и кой?“ Обясняваме накратко, а дечурлигата се смеят. На нас не ни пречи, нито от това, че е тук, ние ще си променим мисленето. Няма никой да маха паметника, защото БСП и местните хора ще го спасят, казват децата това, което наистина мислят. И се кискат – тези железни скулптури не хапят, де!

Отиваме в кафенето, а там още на втората дума ни прекъсват – знаем какво ще питате, няма да си дадем паметника. Темата обаче веднага разделя хората на две. Засукан мъжкар скача и вика – да се бута, не ни трябва скулптура на престъпници. Прав е Методи Андреев, аз го уважавам, аз съм демократ. От тия комунисти нищо добро не сме видели. Другите не са съгласни с него и става разправия. И ето ти мирът в иначе позадрямалото селско кафене вече е мираж.

14_2-1-360x240

Това всъщност е единственият паметник у нас, на който партийните водачи са изобразени заедно и в цял ръст. До преди няколко години до паметника е имало мраморна плоча, на която са били изписани авторите на гранитените фигури. Склуптор е Георги Гергов, а архитект Иван Димов, за когото се смята, че е имал родствени връзки със село Баня. Сега от нея няма и следа и само любознателните жители на разложкото селце пазят спомена за хората, изработили комунистическия символ.

Сипят се доводи „за“ и „против“ от двете страни. Децибелите стават все по-високи и груби, а в пледоариите се включват и ръце и заплашително размахани юмруци. Най-груб в мнението си е демократът, той е малцинство, няма поддръжка и затова се налага да вика, та да се чуе мнението му. Другите ехидно се подсмихват и повтарят – абе, няма да стане тая.

И държат да разкажат историята за монумента, който е наистина внушителен, фигурите са три метра високи. Около него всичко е подредено, направена е градинка, буквите на имената на соцлегендите са подменени – по всичко личи, че монументът се поддържа.

Пролетарските водачи са нещо като емблема на селото.

Ето какво хората разказват за паметника:

„Това е нашето минало, харесва ли ни или не, не е важно, то е било, случило се е и трябва да се помни.

Тук да не мислите,че живеят някакви соцтвърди глави, хора сме като всички, имаме представители на всички партии, но за всички ни е важно да съхраним историята, имахме кмет от ГЕРБ – два мандата управлява, сега е кметица от БСП, но през годините никой не си е помислил да бута паметника. Е, в ония времена се намериха някакви демокретени и хвърлиха червена боя по паметника, ама оцеля.

Това, дето разрушиха мавзолея, също е грешка. Защо само ние го правим, тия другите на запад дето живеят, и те имат символи, било соц, било фашистки, ама ги пазят и пари изкарват от историята си.

image__5460502-5460495-360x288

Внушението е, че Ленин говори, а Димитров го слуша. Историята не е съвсем категорична дали двамата са се срещали в реалния живот. Едното мнение е, че те никога не са се виждали очи в очи, според други източници обаче са имали една среща през 1921 година.

Само ние сме глупави. Откакто имаме демокрация, само рушим – съсипахме си икономиката, разрушихме си заводите, сега сме бедни, децата ни са навън. Това ли е демокрацията, каква файда, щом живеем зле, разказват хората.

„А как да разкажем историята на младите, нали трябва нещо да има да покажеш. Те искат да чуят, но и да видят“, казват хората от Баня.

„Нашият паметник е известен в цяла България. Тук идват много чужденци, маят се, като го видят, и търчат да се снимат. Ей, тук Банско е на 3 км, като разберат чужденците за паметника, идват на групи да го гледат. Е, това ни прави хем известни, хем посещаеми, всички чуват за Баня.“

За местните жители триметровата скулптура е ценна не толкова заради изобразените комунистически водачи, а защото историята на изграждането на монумента е прелюбопитна и е свързана с един достоен българин, който е родом от тяхното село и когото ценят високо и до днес.

thumbm_0198cb7aef9e4c21b8121a0460717afe

Дарителят е имал още по-грандиозна идея – той е искал да се направи внушителен паметник на четиримата пролетарски водачи – Димитров, Ленин, Марк и Енгелс. Идеята му обаче остава нереализирана.

Историята е следната. В селото живеел Лазар Калчов. Търговец, собственик на най-голямата бакалия в района, смел и свободолюбив българин – такъв е останал в спомените на неговите наследници. Бил е ревностен защитник на бедните и слабите и пазел в сърцето си каузите на ВМРО. Заради връзката му с революционната организация бакалинът бил заклан от турците в магазина си, пред погледа на посетителите.

Лазар имал син Костадин, който останал кръгъл сирак едва петгодишен. Детето е отгледано от роднини и през 1912 г., малко преди да навърши пълнолетие, незнайно с чия помощ младежът заминал да учи в Америка. Младият българин получил солидно образование и открил собствена пивоварна.

Костадин Калчов не спрял връзката си с родното село и една година изпраща на приятел в Баня снимка на Ленин и Димитров и запис от 36 000 долара, като заръчал да се вдигне паметник и читалище.

Местната власт одобрила предложението и през 1964 г. започва изграждането на скулптурите. Паметникът на Ленин и Димитров е изработен от гранит. Монументът е открит тържествено на 18 юни 1967 г. по повод 85 години от рождението на Георги Димитров.

4467be92dc0cc6a055f47d5bf03f3b9f

По-възрастните жители на разложкото село разказват, че на официалната церомония е присъствал дори и германец, съратник на Георги Димитров, който бил поканен в селото от Лигата на българо-германската дружба. В ония години цялото местно население се включва в облагодорядаве на района около пролетарските вождове. Оформена е градинка с фонтани и пейки, която днес е леко занемарена, но все още приютява майките с колички.

През 80-те години на миналия век, след 69 години в САЩ, в родното си село се прибрал дарителят Костадин Калчов, който така и не успял в Америка да създаде свое семейство. У нас грижите за него поели негови братовчеди. Като знак на благодарност към роднините си той им дарил долари, с които всички си купили леки автомобили „Волга“.

Инициаторът за изграждането на социалистическия паметник издъхнал през 1984 г. на 90-годишна възраст.

За местните Калчов е важен човек, никой не го нарича комунист.

Те питат риторично – а пък тия, дето се срамуват сега от соцминалото в парламента, какви са били тогава? Не са ли и те били членове на БКП или партийни секретари. Ама на нас за тези глупости не ни се говори,защото всичко втасахме, та за соцпаметниците и символите се хванахме.

„Светът се е побъркал, войни, бежанци, у нас престъпност, тежка зима иде, чакаме тока пак да го увеличат, а оттам означава,че всички храни ще поскъпнат. Пенсиите са ни мизерни, парите за лекарства не достигат. А политиците ни се занимават с това, което не ни интересува.

Ни паметникът ще ни нахрани, ни от закона на Андреев ще ни олекне“, нареждат селяните от Баня и видимо се дразнят, че родните ни управници не мислят как да подобрят битието на хората. На изпроводяк отново се заканват – нека само се опитат да ни съборят паметника, пък ще видят те тогава. И думите им заплашително увисват във въздуха.

 Автор: Светлана Василева

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.