Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Духът на времето / Преди 35 г. плашат Живков със смърт, заради скъпотията

Преди 35 г. плашат Живков със смърт, заради скъпотията

image_1132546_126

Питата, с която посрещат Тодор Живков в Шумен, е била донесена от УБО.

Точно преди 35 г. – на 28 ноември 1981 г., в Шумен е открит паметникът “Създатели на българската държава”. Денят е определен за откриване и на други обекти, което е кулминацията на честванията на 1300-годишнината на България. Месеци наред Шуменски окръг е на крак за голямото събитие. За церемонията е поканено цялото Политбюро на ЦК на БКП, а лентите ще реже лично първият човек в държавата Тодор Живков. По предварителния план той ще открие големия паметник и новопостроения алуминиев комбинат, а Пенчо Кубадински – новия музей във Велики Преслав.

Ден преди това – на 27 ноември, се случва нещо, което едва не преобръща цялата организация наопаки. Около 10 ч в кабинета на тогавашния първи секретар на Окръжния комитет на партията Георги Начев върви поредното заседание. Обсъждат се последни подробности от предстоящото високо посещение. В този момент при секретарката на началника на окръжното управление на МВР звъни телефонът. Обадил се мъжки глас. Без да се представя казал:
Меверето ли е? Предайте на началника, че утре в 10 часа Тодор Живков ще бъде убит. И затворил телефона.

image_1132549_302

Тодор Живков изнася словото си в шуменското кино “Херсон”.

След 10 минути това обаждане се повторило, този път на телефона при техническия секретар на Георги Начев. Там успели да запишат обаждането на магнетофон.
Всички настръхват. Такава открита заплаха към Тодор Живков се случвала за първи път. Веднага е уведомен лично шефът на УБО ген. Илия Кашев. Партийното ръководство е на нокти. Под въпрос е дори идването на Живков в Шумен,а това означава много през тези години.

Със случая се заема тогавашният шеф на Шесто управление в Шумен подп. Атанас Цанков. Събира сътрудниците си, слушат записа около 50 пъти. Първият извод е, че гласът не е на българин поради лекия акцент. В това време звъни шефът на Оперативния отдел на УБО полк. Бончо Бончев и пита какво става.

image_1132548_302

Полк. Йорданов рапортува на Живков, но държавният глава стои на асфалта, а не на червения персийски килим.

“На своя отговорност заявих, че тържествата ще се състоят и до час-два ще имаме резултат”, спомня си сега Цанков. Нещо в гласа му се сторило познато. Според тогавашната практика ДС работи “профилактично” с всички малцинствени групи в града. Цанков отговарял и за арменската група. По това време в Шумен живеят 397 арменци. “Бях говорил с всеки от тях и изведнъж гласът ми напомни на бай Сероп Шалджиян. Бивш директор на пазара, член на БКП.”

Моментално е организирано наблюдение над дома му на ул. “Асен Златаров”. Сега там са руините на т.нар. пощенска палата, чието строителство почнало също по това време и още е незавършено. Около 13 ч на 27 ноември 1981 г. арменецът е доведен в МВР. Отначало не признава. Цанков нарежда да подготвят кола и да го карат в София. По пътя между Търговище и Антоново спират да пият вода. Бай Сероп не иска да излезе от колата, мислел, че ще го гръмнат в гърба. Накрая не издържал и казал: “Цанков, аз я направих тая глупост.”

image_1132547_302

Почетният караул минава в тържествен марш пред Живков. Ясно се вижда, че околните тераси и прозорци са пусти.

По това време Сероп Шалджиян е на 69 г. Вече пенсионер, но преди това е бил директор на шуменската печатница, на кооперативния пазар и на предприятие “Столове” в града. Сериозен и уважаван човек, с добро семейство, член на БКП. Оказало се, че бил недоволен от политиката на партията по отношение на цените. “Отивам на пазара – зелето скъпо, лукът и картофите – също. В магазините няма нищо. Затова се и обадих. Не че ще убивам Живков. Пък и исках да видя как ще реагирате”, разказал бай Сероп. Е, видял как реагирали. За него случката няма последици – само го изключили от партията. Смята се, че това е първият опит за политически телефонен тероризъм у нас. Сероп Шалджиян изживява спокойни старини, почина на 31 август 2011 г. на 99 г. при децата си във Варна. Случката не е била любима за семейните срещи, но когато ставало дума за нея, обикновено я обръщали на смях, разказаха близки на семейството.

538886_511375778926920_558250118_nВъпреки че “терористът” е разкрит за няколко часа, и то с много късмет и шанс, мерките за охрана на Живков са драконовски. По програма първо държавният глава трябва да бъде посрещнат на площада пред кино “Херсон”, с почетна рота и знаме, след това да се качи на Шуменското плато и да открие паметника. Предвидено е и тържествено събрание с целия партиен и стопански актив на Шуменско. Заради заплахата от покушение се налага няколко пъти да сменят мястото, където ще се проведе тържеството с Живков и Политбюро. Отначало в “Херсон”, след това решават в другото кино – “Млада гвардия”, накрая пак в “Херсон”. Служители на ДС обикалят стотици апартаменти, чиито прозорци гледат към пл. “Толбухин” и предупреждават писмено собствениците, че на 28 ноември не трябва да отварят прозорците и да не пускат непознати вкъщи. До минимум са ограничени пропуските за фотографи. В киното и на самия паметник е проверен всеки сантиметър, запечатани са шахти и вътрешни входове.

“Спомням си, че отнесох много критики от шефа на протокола Борис Джибров. Тръгнах по-рано да рапортувам на Живков. А той спря. Очаквах той да продължи да върви, докато стъпи на червения килим. Вместо това той ме изчака на асфалта, което беше извън всякакви правила”, спомня си след 35 г. командирът на почетната рота, полковникът от резерва Йордан Йорданов. По това време той е командир на дивизион във Военното училище в Шумен. Джибров го завел при тогавашния военен министър Добри Джуров, “да му дърпа ушите”. Както и се очаква, откриването на юбилейните обекти в Шумен минава без инциденти. 28 ноември се празнува и до днес като рождена дата на шуменския паметник, на преславския музей и на комбината за алуминий “Алкомет”, който тогава носи гордото име Стопански комбинат за обработка на алминий, или СКОА, както дълги години му викат шуменци.

Източник:24chasa.bg

Коментари

Коментари

sandacite

4 коментара

  1. По-точно СКОА „Стамен Стаменов“.

  2. Аре веее, въшкари, защо не коментирате „рая на социализма? Защо бееее, въшльовци безподобни?

  3. В началото на 80-те, а после и още повече, наистина настана скъпотия. Да не говорим, че от магазините започнаха да изчезват дори стоки от първа необходимост, като детски храни, сухо мляко, безалкохолни напитки… Малко по-късно започна и режима на тока и нещата се влошиха още повече. Тогава по-възрастните хора коментираха, че такова чудо не е имало от края на 40-те. За всички беше очевидно, че комунизмът загнива. За съжаление, агонията продължи доста дълго.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.