Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Щит и меч / Спасителна операция „Русалка“

Спасителна операция „Русалка“

Капитан I ранг о.з. Цвятко ДОНЧЕВ

Беше през лятото на 1975-та. Една сутрин, на развиделяване, по телефона вкъщи ми се обади колегата Яни Поптомов, тогава още капитан ІІІ ранг: „Дежурен съм  по щаб. Докладваха ми, че през нощта след много тежко плаване в базата се е завърнала торпедната баржа от ОХРА. Вчера се е случила беда с френски туристи от „Русалка” и матросите са действали самоотвержено. Веднага тръгни  и напиши за екипажа …”
Качих се на кораба, посрещна ме командирът мичман Димитър Парушев, казах му, че от Щаба на Флота имам „добро” да разкажа за вчерашния ден. „Ето ги мъжагите. Тази нощ са спали не повече от три часа, но пак готвим кораба за плаване. Разговаряй с тях, след това ще се видим, но с две думи: давеха се хора!”

2barja22032016

Торпедната баржа на Военноморска база Варна, която от 1961 до 1970 г. носи бордови номер 606. Снимката е от личния архив на о.з. капитан І ранг Христо Б. Димитров (Чони). Екипажът на тази баржа взема участие в действията през 1975 г., описани в настоящия разказ.

… Вчера до към обяд подготвяли кораба за предстояща задача на море. Обикновено в такава обстановка всички бързат: и в готовността на машинното и двигателя, в укрепването на торпедата, и всичко на палубата да е наред. Към 12.30 мичман Парушев иска разрешение от командира на дивизиона и дежурния на ОХРА и десет минути след това са извън входните фарове и пристанището. Курсът на кораба е Калиакра – Шабла. Още преди „Златни пясъци”  излязла ветрова вълна и започва да затруднява плаването. Следващите мили стават все по-трудни. Но задачата и тренировката на екипажа трябва да бъдат изпълнени. От левия борд се вижда брега, а в дълбочина – хотелите на „Русалка”. Недалеч от торпедната баржа плават няколко спортни яхти, а по основния фарватер – голям търговски кораб …
В рулевата рубка започва да става напрегнато. Двамата рулеви – Милко Георгиев и Светослав Иванов докладват на командира, че вълната ги блъска и трудно удържат курса. Край тях се виждат и яхтите, които вълните яростно подхвърлят от гребен на гребен. Моряците могат да си представят или да оценят какво се случва на всяка от трите наоколо, а сигурно са и с поне по десетина души на борда. Разходката им в тази „блъсканица” между черупка и вълна сигурно е била страховита. Около десетина минути една от яхтите се движи на 7-8 кабелта от  кораба.  И изведнъж се загубва. Милко и Светослав се оглеждат във всички посоки, единият хваща и бинокъла, но след като вълната преминава я виждат отново, но легнала на левия борд. Докладват на мичмана. Той разпорежда да се насочат към бедстващия съд. Явно, че има произшествие. Чрез бинокъла засичат и хора, които се държат за борда на явно потъващата яхта. Напрежение. Маневри. Трудни и специфични. Парушев командва: „Екипажът! Започни оказване на помощ на давещи се!” След минути започват да хвърлят спасителни ризи, да се мъчат да подават хвъргала и въжета. Вълната ги отклонява. От яхтата вече се чуват писъци. Старшина ІІ степен Митко Йотов се хвърля във водата, защото от кърмата е видял две възрастни жени, които започват да потъват. Наоколо е имало „разпилени” още няколко … Хвърлят три пояса  и към тях, на Милко успяват да подадат въже, за да може да помага.

3crew22032016

Част от екипажа на торпедната баржа, взел участие в спасителната операция пред „Русалка”. Снимката е от личния архив на автора.

Тогава трудно навързвах повече подробности, но разбрах,че за кратко време успяват да спасят всичките седем души, които са били във водата и на яхтата. А тя продължавала постепенно да потъва. Един по един всички седем бедстващи вдигат с огромни усилия на нашата торпедна баржа. Но най-важното е, че на палубата борбата за техния живот продължава. В особено тежко състояние са две жени и двама мъже, които не можели да плуват. Веднага започнали да им оказват първа помощ чрез изкуствено дишане. От кубрика измъкнали одеала и ги завили. Но и почти половин час след това животът им бил в опасност. Мичман Парушев веднага подава сигнал към брега със сирената и две червени ракети. Още по-важно е обаче, че почти рисковано приближава кораба към брега. Хората трябва да се спасят. И яхтата с капитана. Двама матроси плуват с буксирно въже до нея и я завързват. На около миля от брега към тях подхождат два баркаса, по най-бързия начин прибират хората, за да ги предадат на спасителите. След това на буксир „помъкват” и наводнената  яхта към брега.
Спасените от екипажа на кораба на Парушев са французи, почиващи в „Русалка”. Дежурният по щаб поиска да направя нещо като протокол на произшествието Записаното от тогава още е в тефтера ми. И сега мисля, че точно и в хронологичен ред разкривам действията на всички на кораба с бордови номер „314”. В началото съм записал, че метеоролозите за този ден и час са отбелязали: вятър над 7 бала, море – 4-5-6 бала. Всеки сам може да съди за действията на моряците. Митко Йотов сподели колко трудни били минутите, когато почти безжизнените тела на двете жени едно след друго са тежали в ръцете му.
– Не успях да се съблека. Скочих от трапа, който току що бяхме спуснали. На двайсет метра се виждаше главата на едната жена. Доплувах. Исках да и подам въжето, което мъкнех. Не реагираше. Помъчих се да я завържа. Успях. С голяма мъка блъсках повече с крака към кораба. И тук беше трудно. Виждах, че двама имат готовност да се хвърлят към мен от трапа, защото корабът се наклоняваше така, че жената пак потъваше. Тримата едва успяхме да я измъкнем на палубата. Почти същото беше и с другата жена. Тя беше по-леко облечена и може би затова се държеше, но като видя, че се доближавам изведнъж се отпусна. И нея вдигнахме на палубата. Георгиев да каже за спасяването на яхтата …

4parushevikotceto

Командирът на торпедната баржа мичман Димитър Парушев (в ляво) по време на плаване. Снимката е от личния архив на старшина ІІ степен о.з. Емил Жупов, служил на торпедната баржа от 1977 до 1979 г. (вж.

– Спасихме четирите жени и тримата мъже, командирът ни попита имаме ли още сили, защото трябва да спасим и яхтата. Доплувахме, завързахме буксирното въже. Всичко стана много бързо. Но без Петров, Бодуров, Енев и Иванов едва ли щяхме да имаме  мускули да вдигнем седем души и да обезопасим яхтата. Снощи Колю Георгиев ми каза, че от машинното единствено е разбирал, че маневрите са тежки и напрегнати чрез ходовете, които е изпълнявал.
В бележника си тогава не съм записал имената на спасените французи. Може би, когато след време са върнали одеалата, с които спасителите са пренасяли двете жени и да е имало развитие на несъстоялата се трагедия, но незная. Сигурно и французите не узнаха имената на своите спасители, защото след три дни трябваше да отлетят. Но е сигурно, че докато са живи ще помнят, че в морето край „Русалка” млади българи са им помогнали да оцелеят. И сигурно са благодарни за живота си .
След казаното след това от мичман Парушев как се е потил да не стане беля и с някой от екипажа, как се е притеснявал за маневрирането край брега, за яхтата, която едва се е  държала на вода. „Това е. Давеха се. Спасихме ги. Всички от екипажа действаха без грешки. И то в минути, когато на везните на съдбата бяха безпомощни хора, а от другата, ние от торпедната гемия. Прибрахме се по тъмно.”
Ще завърша този случай с това, че морето в този час е било коварно и не би простило и най-малкото пренебрежение. То иска знание, мъжество и уважение. В морето не бива да се навлиза със скрита тревога и без знания. Иначе можеше да има такъв послеслов: мъчихме се да спасим бедстващите хора, но не успяхме.

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.