Спомени от Народната република
Начало / Вчера и днес / Призраци от Аркутино

Призраци от Аркутино

618x412Пътуването по Републикански път II-99 не бе нищо извънредно. Беше края на месец юли, и вълните от туристи, чуждестранни и наши, все още заливаха лентите на трасето, привлечени от прелестите на родното море. Този маршрут, следващ очертанието на морският бряг, ми е добре познат. Не веднъж съм карал по него, надолу край водата, към някоя от многобройните дестинации по южното черноморие.

Този път, крайната точка беше резервата Ропотамо. Упътих се към него с цел да разнообразя една скучна, ленива и прекалено гореща юлска неделя.

Бях избрал резервата някак си случайно, след като го открих на картата, но въпреки, че се запътвах натам, образът на едно друго място бе обсебил подсъзнанието ми. Поради липсата на информация относно достъпа и точното местоположение, до голяма степен бях изключил въпросния обект от списъка на места, които бих искал да посетя. Но сега, на път за Ропотамо през един горещ юлски следобед, аз бях изцяло наясно, че тази моя цел, постижима или не, се крие някъде в околноста близо до резервата.

Началото на домът за надарени деца в Аркутино е свързано с Людмила Живкова, дъщерята на бившият първи. Амбициозна и разполагаща с влиянието и възможностите на знаменития си баща, както и с парите на данъкоплатците, към края на 1970-те години Людмила вече е осъществила много нейни идеи под формата на културни мероприятия и проекти. Може би най-известната от тях е международната детска асамблея “Знаме на Мира”, състояла се в специално създаденият парк-комплекс “Камбаните” през 1979-а година. Грандиозната идея за ваканционно селище за надарени деца от България и цял свят се заражда след успешният завършек на популярната асамблея, и в известна степен представлява нещо като продължение или по-нататъшно развитие на идеологията за братство между децата на света. Планирано е този амбициозен проект да бъде реализиран на живописно място и да се отличава с интересен и уникален архитектурен стил. Хората около Людмила Живкова решават, че пясъчните дюни на Аркутино между Созопол и Приморско представляват перфектното местоположение.

e-dsc_00451

В началото на 1980-те, след внезапната смърт на Людмила, фондация носеща нейното име е създадена от българската държава. Тя решава, че времето да се осъществи проектът Аркутино най-после е дошло. Площта над плажа в Аркутино е иззета, и строежите започват през 1985-та година, без да се пести каквото и да било от гледна точка на материали и работна ръка, за да може да бъде реализирана мечтата на бившата първа дъщеря.

Поради причини, които все още не са изцяло известни, строителната дейност е прекратена през 1989-та година, през периода на политическите промени в България. Според някои източници, организация “Екогласност” повлиява на бъдещето на проекта, като настоява конструкцията да бъде прекратена, понеже исполинските сгради пречат на полета на птиците в района.

От тогава до сега, полузавършените постройки седят замразени във времето, потънали в забрава, напомняйки за една мечта която остава неосъществена. След промените, земята и недовършените имоти върху нея се прехвърлят между Министерството на културата, Министерството на образованието, частни строителни фирми и дори чуждестранни инвеститори, желаещи да превърнат съществуващата инфраструктура във модерно ваканционно селище, но този път, не за надарени деца.

6fa8d7b69cf2ab30996a98ea44528cc61

Днес, скелетите все още стърчат, надвиснали зловещо над една от най-красивите плажни ивици на южното черноморие. 30 години по-късно, изтощени и износени от времето и морския климат, те бавно но сигурно биват превзети от природата, безцеремонно навлязла в битието на едно минало, осеяно с разбити мечти.

Най-сетне стигнах. След като паркирах Форда на импровизираната отбивка, която служеше за паркинг на резерват Ропотамо, излязох да погледна информационната табела и да се запозная с околността. Връщайки се обратно към колата за да взема фото-екипировката, и вървейки към морето в посока изток, изведнъж съзрях едно малко, много малко, но страшно познато късче бетон, надничащо тайнствено над зелените хребети на растителността обрасла дюните отвъд пътя. Не се колебах много, осъзнавайки какво наистина ме беше подбутнало да се отправя в тази посока, надолу по Републикански път II-99. Оставяйки резерват Ропотамо зад гърба си, аз пресякох пътя и се устремих към дюните.

След като си проправих път през пясъка и растителността, поех нагоре по хълма, където не след дълго бях посрещнат от първият от много бетонни  гиганти, които ме очакваха:

14643155_1459149804101546_1236518200_n-1

След като си проправих път през пясъка и растителността, поех нагоре по хълма, където не след дълго бях посрещнат от първия от многото бетонни гиганти, които ме очакваха.

14741858_1459149800768213_2093281953_n

Така изглеждаше първият исполин отпред

14658204_1459150167434843_1828941461_n

Да се озовеш вътре не беше много трудно

14657732_1459149934101533_2033080531_n

Едно от големите помещения тъне в руини

14699901_1459150157434844_1907331258_n

Това е останало от комплекса за надарени деца днес…

14699745_1459153577434502_54796082_n 14696912_1459153580767835_2108345398_n 14694908_1459153834101143_2142212299_n14657748_1459153610767832_795325749_n14657708_1459153640767829_1365402461_n14643004_1459153824101144_501396052_n 14642729_1459150170768176_2087166532_n 14642599_1459153597434500_1814516343_n 14628227_1459153650767828_1155753182_n 14643155_1459149804101546_1236518200_n-114741215_1459153647434495_212748856_n

Източник:Фотограф и автор на текста: Манол Манолов

loading...

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.