Спомени от Народната република
Начало / Вчера и днес / Преди Габрово да си отиде

Преди Габрово да си отиде

България и целият бивш соцблок претърпяха шоков срив на населението в последните 25 години. Ефектите са дълготрайни и разрушителни на много места, но е време да помислим за бъдещето, вместо да страдаме по миналото

zx620y348_2852789

Някогашната гордост на Габрово – индустриалният му комплекс, сега е обрасъл, изоставен и полуразрушен. Заедно с комунистическите мастодонти са си отишли и много от хората

Блокът на Радослав Костов е на хълмовете до Габрово. Сградата е нормална, четириетажна, в добрите панелни традиции на соцстроителството и от нея се открива великолепна гледка към долината на Янтра и центъра на града. Ветеринарният доктор стои пред входа си, в който има шест апартамента, и брои. „Тези ги няма, другите оправиха апартамента, но не живеят тук, в чужбина са, тук е едно младо момиче, мъжът й е в Германия и май и тя ще ходи, в този не живее никой, а тук сме ние.“ В половината от входа има хора, оказва се. Другата половина е виртуална – хора има, но те са далеч. „Довечера, като стане тъмно, погледнете блоковете и вижте колко прозорци светят“, поръчва д-р Костов.

zx320y320_2852791

Радослав Костов, ветеринарен лекар

Дори и без това напътствие е очевидно, че в града не е прекалено пълно. По официални преброявания през 1980 г. Габрово е било 78 хил. души. Според данните от 2015 г. жителите са около 54 хил. Според Костов и повечето габровци реалното число е около 30 хил. Част от обезлюдяването е заради затварянето на комунистическите промишлени мастодонти, част е заради миграцията към чужбина или София, част е заради естествения ритъм на живота – при по-малко работа има повече стари и по-малко млади. Повече смърт, по-малко бебета. Според регионалните профили на Института за пазарна икономика Габрово е една от двете области в страната с най-ниските коефициенти на заместване, по-нисък дори от тези във Видин и Монтана – 47%. Това означава, че на всеки 100 души, които по един или друг начин излизат от работния пазар, влизат едва 47. Хладната математика показва, че ако нищо не се промени, Габрово ще се стопи в рамките на поколение и половина.

Градът на Янтра не е някаква демографска черна дупка, изкривяваща пространството около себе си. Това, което се случва там, се случва навсякъде в България, без София и още два-три големи града. Според статистиката на „Евростат“ за последната година населението на страната е намаляло с 43 хил. души, или приблизително с реалното население на Габрово. Случва се и на много по-голям периметър – цяла Източна и Централна Европа, с малки изключения, губи население десетилетия наред. Според един от последните доклади на работна група към МВФ за последните 25 години от региона са си тръгнали 20 млн. души – 5% от населението (плюс 300 – 400 хил. бежанци от юговойните). Тук, твърдят данните на Световната банка, е най-устойчивото, продължително и притеснително спадане на населението в съвременната история.

%d0%b7%d0%b0%d1%81%d0%bd%d0%b5%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%86%d1%8f%d0%bb-%d0%b5%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%bd-29-10-2016-%d0%b3-113514-bmp
С други думи, падането на Берлинската стена и разширяването на ЕС отключиха нещо ново, непознато и най-вероятно дългосрочно. За да разберем как да мислим за него и какво да правим, е добре да започнем от Габрово. И от хората, които си тръгват.

Спри, не си отивай…

Има две причини за намаляване на населението – отрицателен прираст (висока смъртност и ниска раждаемост) и имиграция. Що се отнася до първото, България е в хватката на съвременното проклятие, застигнало цяла Европа – хората тук просто имат по-малко деца. Това се подсилва особено от факта, че онези, които напускат, са предимно активни хора във възрастта да имат деца.

Някогашният „български Манчестър“, както обича да се хвали Габрово, днес е загубил доста от индустриалната си слава. Годините на приватизация и разпродажба на големите заводи са приключили с ликвидирането на доста от тях, а сред останките им има по-малки производства, но те не могат да поддържат същия брой хора. Това е свило рязко населението още в края на 80-те и началото на 90-те.

%d0%b7%d0%b0%d1%81%d0%bd%d0%b5%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%86%d1%8f%d0%bb-%d0%b5%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%bd-29-10-2016-%d0%b3-112757-bmp

„Бавно и полека народът избяга за няколко века. В началото тръгнаха покрай ембаргото, кризата, далавераджиите и мошениците. После започнаха автоджамбазите, после започнаха да изтичат мозъците. И в момента продължават“, обобщава Радослав Костов. „Но вече няма кой да изтича, защото между 20 и 40 години се правят деца, а като ги направиш в чужбина, те стават чуждестранни граждани.“ Пример е сестра му, напуснала България още през 1990 г. Тя живее в Канада и синът й е роден там. Нито той, нито тя възнамеряват да се върнат. Нещо повече – майката на доктора е отишла в Канада, за да помага с внука, и също не възнамерява да се връща (историите на няколко габровски семейства, които имиграцията е разкъсала, четете тук).
%d0%b7%d0%b0%d1%81%d0%bd%d0%b5%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%86%d1%8f%d0%bb-%d0%b5%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%bd-29-10-2016-%d0%b3-112447-bmp
Втората вълна е по-късно, преди и след влизането в ЕС. Иван Господинов има три деца – две от тях са в чужбина, а третото сега заминава. Най-големият му син е тръгнал през 2000 г. да учи в Щутгарт и е останал. Дъщеря му пък е отишла да работи в Швейцария, а най-малкият е в София. Последният е представител на най-новата вълна в миграцията – предложили са му работа в софтуерна фирма в Испания и мисли да пробва, „но за да види как е, без амбиции да остава“, казва Господинов. Той е издателят на местния вестник „100 вести“ и последната криза слага край на надеждите му да задържи поне част от семейството си. „Ако нещата вървяха както преди десетина години, малкият със сигурност щеше да работи при мен“, смята бизнесменът. Той посочва, че движението на населението – към столицата и в чужбина, просто следва логиката на развитие на икономиката. „Когато започнах вестника, на първа страница имахме реклами на пет банки. Сега, като отидеш в която и да е и поискаш един молив, ти казват „трябва да питаме София“.

zx320y320_2852790

Иван Господинов, издател

Това се случва, въпреки че Габрово не е в най-слабо развития край на страната, има сравнително прилична инфраструктура, две много добри средни училища и технически университет. Училищата всъщност действат като „помпа“ и изхвърлят младите навън. „Преди време правихме изследване по въпроса“, разказва бившият кмет на града и настоящ вицепремиер Томислав Дончев. „Когато имаш много добри средни училища, те привличат деца, които след това са добре подготвени и заминават навън, с което ти ги губиш.“ Добрите университети действат по обратния начин – те привличат и задържат хора.

…ще ми стане трудно

Тази тенденция се вижда във всички нови страни – членки на ЕС, с няколко изключения (виж текста). Средни и по-малки градове като Габрово стават жертва на столиците или на отворените граници на Запад. Между 2002 и 2012 г. средният брой население е намалял във всички региони в новите 13 държави, с изключение на столиците, по всички показатели – и като естествен прираст, и като миграция (Видин е градският ареал с най-голям спад – 20%). Осреднено столиците на тези държави също имат отрицателен прираст, но той се неутрализира от високата миграция към тях.

Това канибализиране на по-малките градове от по-големите и на по-слабо развитите източни държави от западните е уникално в съвременната история по мащаб и продължителност. Последната подобна вълна на свободно придвижване на хора от едно към друго място е от средата на XIX до началото на XX век, когато 30 млн. европейци имигрират в САЩ. Както в. Financial Times отбеляза с учудване, „такъв спад на населението в цял регион и в продължение на десетилетия не е наблюдаван в света от 50-те години насам“.
%d0%b7%d0%b0%d1%81%d0%bd%d0%b5%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%86%d1%8f%d0%bb-%d0%b5%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%bd-29-10-2016-%d0%b3-113712-bmp
Падането на границите и ограниченията за работа, както и сравнително безпроблемното адаптиране, правят нещата много лесни. Очевидно няма достатъчно инструменти или политики, които да спрат хората да търсят по-добър живот в един общ съюз, в който могат да изберат да отидат примерно в Дюселдорф вместо в Познан или Дупница. Когато се планираше разширяването на ЕС, беше отделено твърде малко време на ефектите от този процес с надеждата, че новите страни някак ще достигнат нивото на останалите и ще постигнат баланс. В изследването си от тази година работната група на МВФ посочва очевидното – липсващата работна ръка обрича на изоставане и увеличаване на държавните разходи новите страни членки, като вдига социалните им разходи (повече стари хора, по-малко работещи) и намалява конкурентоспособността им (по-малко активни хора). „Това влияе индиректно върху икономическия ръст, тъй като не само има по-малко работещи, но има и по-малко потребители – изкарват се и се харчат по-малко пари“, обяснява д-р Франк Дювел, старши научен сътрудник към Центъра за миграция, политика и общество (COMPAS) към Университета в Оксфорд. А както откриват хора като дизайнера Мартина Радева, в градове като Ямбол например е трудно да имаш добри идеи за бизнес, ако нямаш пазар за тях.
%d0%b7%d0%b0%d1%81%d0%bd%d0%b5%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%86%d1%8f%d0%bb-%d0%b5%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%bd-29-10-2016-%d0%b3-113804-bmp
„Миграцията често е „изтичане на мозъци“, припомня д-р Елжбета Чапка от полския университет „Мари Кюри-Склодовска“. „Разходите по образованието, които са значителни, се плащат от изпращащата държава, а приемната получава готови специалисти.“ За разлика от неквалифицирания труд и от капитала, казват анализаторите на фонда, квалифицираният труд има свойството да увеличава несъразмерноползите от натрупването си, т.е. където има повече такъв, облагите се увеличават многократно.
%d0%b7%d0%b0%d1%81%d0%bd%d0%b5%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%86%d1%8f%d0%bb-%d0%b5%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%bd-29-10-2016-%d0%b3-112710-bmp
Влизането на новите държави в ЕС беше де факто размяна – пари срещу хора. Тази сделка обаче не работи – без хора парите сами по себе си не генерират достатъчно ръст. Нещо повече – един от основните ефекти на напускането на младо и активно население е по-малко възможност за промени. В графиките на МВФ има очевидна връзка между броя напуснали с висше образование и нивото на институциите, правосъдната система и корупцията.

Последиците са дори психологически. Не е особено трудно да се види, че най-враждебно настроени към вълната бежанци и мигранти, заляла Европа, са именно държавите, загубили голям дял от населението си. Това може да звучи парадоксално, но е обяснимо – усещането за чисто физически смаляваща се идентичност води до агресивност при нейната защита. Идеята на политическите „дизайнери“, които предлагат с лека ръка замяната на загубено население с ново, подценява степента на фрустрация и шок от случилото се в тези държави.

Автор: Огнян Георгиев

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.