Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Духът на времето / Няма такава магистрала

Няма такава магистрала

945002_552345678163263_1873582181_n4 октомври 1974 г., петък. Другарят Тодор Живков копа първа копка на автомагистрала „Хемус“.

От времето, когато „Варна беше пристанище на Шумен“, а за покупка на съветските имитации на Фиат, Форд и Опел се чакаше по две петилетки.

„Работническо дело“ снима Вожда, докато той държи слово на фона на пано с лика на Брежнев, а зад гърба му се чете „Строителството – всенародно дело“. Възхитената социалистическа тълпа му отговаря с тържествен лозунг„Пусковите обекти – Ударен фронт“.

Пусков обект се казва на строителна площадка, обвързана с точни срокове на изпълнение. 42 години след онази първа копка – няма нито точни срокове, нито завършен обект.

Ударният фронт на Тато прокарва магистрален път по 19 виадукта от София до родния му Правец – и дотам.

tn_20150423_165633Докато се построят следващите 5 км от „Хемус“, за да се заобиколи „Царското село“ на Живков, минават малко повече от 25 години.

До ден-днешен магистралата не просто не е построена – тя не е преполовена. От 430 км са готови само 168.

Строежът е разпарчетосан на безкрайни отсечки, отбивки, пътни възли, мостове, тунели, детелини, диаманти и всевъзможни други „бижута“, проектирани преди повече от 30 години, възлагани на знайни и незнайни фирми, неизпълнени до днес.

path_192881Времето си минава, правителствата се сменят, строителите си издействат анекси и надценки, около по-сочните поръчки „витаят съмнения“ за стотици милиони, а някои хора още се чудят защо пари за „Хемус“ от Европа няма, няма и да има.

Междувременно в Северна България не могат да си позволят средна брутна заплата, по-висока от 780 лв., а годишната винетка се смята за лукс. Стотици хиляди семейства, търговци и превозвачи от Русе, Плевен, Велико Търново, Шумен, Разград и др., пътуват с часове наред по разбити двулентови пътища.

От времето, когато „си почивахме, за да си почине колата“, а до морето се стигаше с междинно преспиване, минаха повече от 40 години.

И докато Илон Мъск (роден в Прогнилия Империалистически Запад три години преди първата копка на „Хемус“) чертае сравнително смислени планове за преселване на хора на Марс, ние пътуваме от София до Варна с отбивка при Карнобат.

Да ни е честита ‘иляда осемстотин… ъ… две хиляди и шестнайстата година.

Източник:www.webcafe.bg

Коментари

Коментари

sandacite

Коментари

  1. Извинявам се , но е доста некоректно да не се отчете промяната на пътната инфраструктура към по- добро . Вярно е, че Хемус изостава, но е факт, че пътищата у нас се подобриха и отремонтираха. Първокласните пътища нито са тесни, нито са разбити. За обществените поръчки не споря, че има съмнения, но това не променя факта, че за годините членство в ЕС България рязко дръпна. Когато за пръв път излязох на запад 1993 г. изживях културен шок, осъзнавайки в каква бедна, изостанала, ограничена мирогледно държава сме живели при соца. Спомнете си , че в бензиностанциите на монополиста „Петрол“ дори нямаше тоалетни за клиентите, ами пикаехме по храстите. По едно време направиха външни чешмички от мозайка, та поне тук там можеше вода да се налее.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.