Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ретро шоу / Колите – герои в българското кино

Колите – герои в българското кино

image_3851022_302

Тодор Колев като Пурко се оглежда в огледалато на крайслера във филма „Господин за един ден“.

Първият лек автомобил, който остави неизличима диря в българското кино, е един чисто нов „Победа“. Той е сред главните герои в комедията на Борислав Шаралиев „Две победи“. Филмът излиза на екран през 1956-а – точно 10 години след като в Горкиевските заводи в гр. Горки (Нижни Новгород) е произведена първата кола с това име. В „Две победи“ сценаристът Анжел Вагенщайн използва класическата комедийна хватка на недоразуменията и грешките. Работниците в един завод искат да си направят оркестър, но вместо музикални инструменти директорът (Асен Миланов) си поръчва лек автомобил.

image_3851023_302
По същото време председателят на ТКЗС „Светъл път“ (Никола Попов) поръчва музикални инструменти – той иска да направи селски оркестър, с който да вдъхновява селяните кооператори за нови трудови успехи. При доставката пратките са разменени и в завода получават инструментите, а в ТКЗС-то – новата кола. Следват куп смешни перипетии и абсурдни ситуации. За този филм официалната критика пише: „Осмиват се слабостите и недостатъците в работата на някои стопански ръководители в първите години на социалистическото строителство…“ Филмът ще остане в историята с още две първи неща. Той е първата комедия на социалистическата кинематография и в нея за първи път се появява Невена Коканова. Тя е само красиво лице в масовката, но единствена от всички произнася реплика. В едър план, в който греят бадемовите й очи, бъдещата звезда на българското кино пита: „Какво има?“.

image_3851024_302

Цялото семейство Стамови горди пред новия вартбург.

Отговорът на този въпрос е: има съветска волга, шофирана точно от Невена Коканова. Това става в романтичната комедия „Бъди щастлива, Ани“ (1961). Актрисата вече има три филма в творческата си биография. Ани (Коканова) е шофьор на летище София. Получава задачата да посрещне пенсионирания съветски летец Андрей Петрович (Василиий Меркуриев) и да бъде негов гид. Той често е летял със самолета си до България, но никога не е разгледал нейните красоти и забележителности. Красивата девойка Ани посреща с радост задачата, но нейният приятел Боян (Коста Цонев) започва да я ревнува от руснака и това поражда какви ли не комични, а и драматични конфликти. Меркуриев се досеща каква е работата и се прави на болен, за да може Ани да е повече време с Боян. А в стаята си пилотът изчита всичко за местата, които трябва да посети. Финалът, разбира се, е щастлив – младите се женят, а бившият въздушен ас си заминава доволен за Москва. Любопитен детайл, свързан с филма, е, че в главната роля режисьорът Владимир Янчев трябвало да снима Гинка Станчева. Тя обаче заминава със съпруга си полуиталианец Пейчо Пейчев за родния град на майка му – Милано, и пропуска шанса си. Самата Гинка ми каза, че много хора дълго време вярвали, че точно тя е била Ани. В „Рицер без броня“ (1966) семейството на малкия Ваньо (Олег Ковачев) си купува „Вартбург“. Чисто нов и затова здравата му треперят. Мият го, лъскат го, изстрадват всяка драскотинка по него. А когато Ваньо иска да пие боза в колата и залива задната седалка, едва не отнася боя. В един момент грижата за колата сякаш измества грижата към детето. По време на пикник бащата (Цвятко Николов), шеф в просветното министерство, забравя да дръпне ръчната спирачка, когато паркира вартбурга на стръмна поляна.

image_3851025_302В един момент колата тръгва сама и се забива в дърво. Родителите изживяват страхотен ужас, защото мислят, че Ваньо е вътре. В този момент момчето изскача от храстите, вдигайки панталонките си. Всичко се разминава с уплахата, но и променя мисленето и поведението на бащата и майката. Историята на българското кино не би била истинска, ако в нея с пълна газ не преминаваше и москвичът, това култово дете на съветското автомобилостроене. Той се мярка повече или по-малко в много от първите български филми, но е с доста същестествена роля в „Два диоптъра далекогледство“ Бай Димо (Георги Парцалев), който е началник-цех в шивашка фабрика, иска да си купи нов запорожец, защото жигулите често ги крадели, а за нов москвич няма пари. Обаче желае точно определен цвят и когато пита един от продавачите в магазина чакат ли скоро светлосини запорожци, оня му отговоря: „Чакаме пепитени…“ В същото време неговият подчинен работник във фабриката бай Спиро (Иван Обретенов) кара „Москвич 403“, за които се говореше, че са направени от претопени танкове Т-34. Бай Спиро постоянно кандърдисва своя шеф да си купи именно москвич. И между тях има няколко паметни диалога:
– Колата, Спиро, е като жената. Колкото по-нова я вземеш, толкова е по-добре. – При нашите условия, бай Димо, само москвич! И понеже в един момент работите стигат дотам, че бай Димо аха да купи москвича на Спиро, последнияа го увещава: – Старата кола е като старата обувка! Отвън може да не е много така, ама спокойно тръгваш на път. А на новата не знаеш кога ще й се отпорят табаните… А когато, връщайки се от селото на бай Димо, шофьорът Спиро попада в конфликтна ситуация с друг автомобил и се забива челно в купчина пясък, казва: – Голяма работа е москвичът! И скала да беше, нищо му няма! Отново Георги Парцалев „играе“ с москвич във филма „С деца на море“ Той идва с него уж в командировка в крайморски град, но придружен от доста пищна и руса своя колежка. Съседски деца ги снимат, докато слизат от москвича и чичо Манчо (Парцалев) прекарва цялата си почивка в опити да строши фотоапарата или поне да освети лентата, за да унищожи компрометиращата го снимка. Докато преследва тази цел, героят на Парцалев носи магаранце на гръб, пада от водно колело и без малко да се удави. След като гледат филма, някои колеги на актьора от Сатиричния театър подхвърлят, че имиджът му бил пострдала сериозно от участието му в „този просташки филм“. Накрая се разбира, че по време на фотографирането в апарата не е имало лента и успокоен, чичо Манчо черпи децата с разходка с автомобила. Филмът се радва на голям зрителски интерес. В края на 70-те години ладата поизмести москвича от българските пътища и стана главна героиня във филма „Дами канят“ Тя е учебна кола, с която чаровният инструктор Яким Донев (Стефан Данаилов) обучава кандидат-шофьорите в неголям град. Осем български актриси пърхат около инструктора, надявайки се заедно с шофьорските умения да получат и страстните му ласки. Вижте ги само: Невена Коканова, Цветана Манева, Доротея Тончева. Илка Зафирова, Мария Статулова, Боряна Пунчева, Марияна Димитрова, Надя Тодорова! Плюс Йорданка Кузманова, която вече има шофьорска книжка, но също сваля красивия Яким.

image_3851021_302Дори героинята на Надя Тодорова, дама на достойна възраст и малко по-едричка , ухажва инструктора. Ето така: Вземи ме, лодкарю, в своята ладия лека… „Лада, лада“, поправяше я недосетливият и разглезен от жените герой на Ламбо. И добре че ладата с известния знак У не може да говори. Иначе бракоразводните адвокати в града щяха да станат милионери. Освен с ладата ще запомним този филм и с лафа, който май още шества като начало на свалка: „Аууу! Ти знаеш ли, че имаш страшни очи…“ Във филма „Господин за един ден“ много важна за сюжетната завръзка роля играе един крайслер. По време на снимките съдбата на няколко пъти прави мръсни номера на режисьора Николай Волев, но в най-трудния момент му удря приятелско рамо. Пет дни преди снимките на епизодите с крайслера, с който столичните мошеници омайват бедния селянин Пурко (Тодор Колев), художникът в екипа съобщава, че договореният автомобил не може да пристигне, щял да участва в друго събитие. Работата става инфарктна. И само ден преди снимките, както се разхожда мрачен из Царево, Волев изведнъж вижда как пред него се движи… великолепно запазен ретрокрайслер. Ощипва се здраво да не би да халюцинира. Не, крайслерът, и то от епохата, за която става дума във филма, продължава величествено да бръмчи по царевската улица. Собственикът, немски турист, се оказва маниак на ретроавтомобили, които купува и възстановява, и сега се разхождал из Европа с най-новата си придобивка. „Що за въпрос? За мен ще бъде голяма чест автомобилът ми да се снима във вашия филм“, казва той на ошашавения режисьор. После стоически издържа жегата и неудобствата на снимачната площадка и дори отказва предлагания хонорар. Павел Поппандов е щастливецът, който прави няколко кръгчета с бижуто. А операторът на филма Красимир Костов намазва филтрите на камерата с вазелин и затова кадрите с автомобила изглеждат размазани и малко нереални. Като в приказка…

Автор: Пенчо Ковачев

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.