Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Народна памет / Историята на едно „неблагонадеждно“ семейство

Историята на едно „неблагонадеждно“ семейство

13020175_10204537718802658_877078922_n-696x456

В това изследване ще Ви разкажа историята на моя прадядо Митьо Генов Петков. Заради репресирията на режима след 9 септември 1944 година, издирването на семейната история срещна някои доста трудности. Семейството е белязано с клеймото „неблагонадеждно” и избягва да говори за историята си. Репутацията на Митьо Петков създава трудности на семейството във всекидневния живот, като намирането на работа, общуването със съседи, образование и обхваща всички аспекти, които засягат човешкия живот. По времето на Народната република семейството не смее да коментира темата дори в тесен кръг и тя остава дълбоко пазена, заради множеството доносници, за които подобни истории са истинска „находка”.

Митьо Петков

Митьо Петков

Първоначалният мотив за това изследване беше напълно личен − желанието да бъде хвърлена светлина върху забравената семейна история. Когато навлязох по-дълбоко в проблематиката обаче, осъзнах, че историята на семейство Генови всъщност е олицетворение на съдбата на голяма част от българския народ след 9 септември. Разкривайки миналото на това семейство, можем да проследим как комунистическият режим постепенно унищожава свободата на словото и мисълта, създава атмосфера на страх и подчинение и налага на българския народ една идеология, която унищожава демократичните ценности. Запознавайки се със съдбата на семейството, виждаме един преход от първоначалния опит за съпротива срещу наложения нов ред, към примирение и опит за скъсване с миналото, за да се осигури по-добро бъдеще за поколенията. Това е един неествествен и много драматичен процес, през който преминават много български семейства.

Митьо Генов Петков (1903–1981 година)

Митьо Генов Петков е роден на 22 октомври 1903 година село Бейкьой (дн. Болярино). Първите сведения, които открих за живота му датират от десетата му година или по-точно, когато започват войните за Национално обединение. Според разказите на неговия внук Митко Атанасов Генов, Митю е имал няколко чичовци. По време на войните за Национално обединение от 1912−1918 година всички мъже, способни да носят оръжие, са мобилизирани да участват в боеве и за съжаление намират смъртта си на бойнито поле. Разполагаме с информация  за точната дата на смъртта само на един от чичовците на Митю Петков − това е Георги Милев Петков. В съхранено в семейния архив „Свидетелство за Народна признателност” е отбелязано следното: „Редник Георги Милев Петков от с. Тас Тепе (Карнобатско) загинал геройски за Родината на 8 март 1918 година при град Карнобат – от рани.” За имената, датите и местата, на които са намерили смъртта си останалите мъже от рода няма сведения. Но едно е ясно, всички те умират по време на войните от 1912−­1918 година. За това свидетелства и Митко Генов, който цитира своя дядо от това време: „След като разбрахме, че чичовците и баща ми са убити, за една неделя баба ми се спомина.”. По това време Митю е едва на 15 години и остава сам с майка си. Двамата решават да се преместят в село Тас Тепе (Карнобатско), а по-късно в Бургас, където майка му се жени повторно.

След като навършва 18 години Митю Петков е приет във Военното училище в София. Сведния за това получаваме от запазен в семейния архив Атестат: „Дава се настоящето на младши подофицер Петков Митю Генов от 39-та пехотна дружина от с. Тас Тепе (Карнобатско) в удостоверение на това, че той е завършил курса при Картечна учебна команда през 1924 година при Похвално 11.50 поведение и Мн. Добър 11.49 успех като е дарил при изпита следните бележки…”.

Завършвайки Военното училище в София, Митю Генов Петков се занимава с политическа дейност в БЗНС, със земеделие и търговия – притежава камиони, с които извършва товарни превози, като дори си наема шофьор, защото не умее да шофира. Често получава повиквателни за запас. Дълго отсъства от дома, заради което животът за жена му и децата е тежък. Този период от живота на семейството не е добре проучен. Възниква въпросът „Защо Митю не е продължил военната си кариера?”. За съжаление това остава все още неизяснено.

13023504_10204537718682655_722856409_n

Атестат за завършено Военно училище

На 1 март 1941 година България влиза официално в Тристранния пакт. Обявена е мобилизация, която не подминава и Митю Петков. България вече е част от конфликта, наречен Втора световна война, макар и цар Борис III да се е договорил с Хитлер, страната да не изпраща войски по фронтовете и да изпълнява само окупационни задачи. Така Митю Петков е мобилизиран в Сливен, където прекарва периода 1941−1944 година.

След 9 септември Митьо е освободен от армията и започва активна си политическа дейност. В същото време БЗНС е възстановен благодарение на БРП (К). През лятото на 1945 година от БЗНС се отцепва една група с десни и опозиционни на Отечествения фронт възгледи. Това е групата около Никола Петков, която създава своя организация – БЗНС Никола Петков, т. нар. николапетковисти. Той е един от водачите на партията в Бургас и дори достига до поста секретар за Бургаска околия. Според разказите на съпругата му Паскалина, той е притежавал дар слово и е умеел да привлича вниманието на хората с реториката си по време на събранията на партията.  Интересно сведение за периода е една статия, поместена във вестник „Земеделско знаме” бр. 9 (2097) от 3 май 2012 година. Цитирам само тази част, която се отнася до Митю Генов Петков: „БУРГАСКАТА организация се водеше, освен от преди посочените, които бяха организатори и [от]  д-р Ханджиев, Никола Димитров, Атанас Кръстев от кв. Атанасово,Митю Генов, който мисля ни извози до събора в Сливен наскоро след 9 септември 1944 г. Той имаше камион. Съюзът организираше събори из страната, за да повдига духа на земеделците. Макар и със закъснение, ще спомена нещо за събора в Сливен. Нас младежите понеже нямахме други освен ученическите средства, предложиха да ни извозят с камион. Понеже бяхме много, а седалки не се намериха, сложиха бризент върху чергила, под бризента се натъпкахме като солена скумрия и така ни откараха до Сливен. Съборът бе на площада, а горе – на терасата от здание беше трибуната. Имаше много народ и по страничните улици… нямаше място къде яйце да падне…” Споменатият в статията камион се превръща в първата част от репресиите срещу Митю Петков и семейството му. Според разказите на неговия внук, няколко месеца след 9 септември камионът е конфискуван от Червената армия. Обезщетение за отнетата собственост семейството така и не получава.

В началото на 1945 година с намеса на милицията е извършен вътрешен преврват и е отстранен десният земеделски партиен лидер Г. М. Димитров. Спасен от агенти на английското разузнаване, той бяга в САЩ, където продължава антикомунистическата си дейност и завършва житейския си път на 29 ноември 1972 година. От този момент начело на БЗНС застава Никола Петков. Земеделците започват борба за самостоятелно демократично развитие на страната. На 5 юни 1947 година водачът на николапетковистите е арестуван в парламента и изведен от него. Никола Петков е обвинен в шпионаж, осъден и обесен е на 23 септември. Всички опозиционни депутати са отстранени от парламента и са изпратени в концентрационни лагери. През същата година БЗНС Никола Петков е разпуснат. Според  статистика на партията членовете им по това време са около 400 хиляди души. Репресивният апарат започва да ги преследва, арестува и праща в лагери. Това продължава до началото на 60-те години, когато започват да освобождават оцелелите, но наблюдението на Държавна сигурност (ДС) върху тях и периодичните привиквания остават в сила[v].

Митю Петков успява да избегне първата вълна на репресии и за разлика от мнозина свои съратници, отлага неизбежното. Историята около неговото уличаване и залавяне е доста интересна. През 1948−1949 година с Митю се свърза с 20−годишен младеж на име Янко (Митко не помни фамилията му). Въпросният Янко обяснява, че е бил член на БЗНС и бяга от комунистите. Така младежът известно време е укриван в дома на Митю Петков. В последствие се оказва, че укриваният всъщност е комунист- шпионин. Семейство Петкови обаче няма как да знае това. За времето, в което пребивава в дома им, шпионинът научава за антикомунистическите им убеждения. Така през 1949 година точно на Великден по обяд пристигат милиционери, които арестуват и отвеждат Митю Петков. Той е изпратен в лагер в Белене. Шокът за семейството е огромен. В следващите 4 години никой не знае нищо за него, а страхът, че може да е убит, не напуска съзнанието на семейството му до момента на неговото завръщане през 1953 година.

Митьо Петков

Митьо Петков

Съпругата на Митю, Паскалина Петкова остава сама с двете си деца Атанас и Мария. За тях предстоят дни на изпитания. В отсъствието на Митю Петков, Паскалина и децата й често получават заплахи.

Още по-шокиращи са разказите на Митю за пребиваването му в Белене. Митю разказва как по време на поход преминават край нива, засадена с царевица. Един от мъжете в строя се отделя, за да отчупи от растенията и е застрелян на място от охраната. Другата история говори за ужасните условия, при които живеят интернираните в Белене. Веднъж на Митю и приятелите му от лагера се наложило, заради глада да извадят трупа на умрял кон от река Дунав и да ядат от него. Животът в Белене бил изключително тежък. След завръщането си Митю разказва, че много от приближените му са били убити или са умрели в следствие на ужасните условия.

За да не бъдат свързвани с „политическия престъпник” и „враг на народа”, Митьо Петков и, за да подобрят поне малко положението си, членовете на семейството решават да променят фамилията си от Петкови на Генови. Ситуацията около промяната на името обаче остава спорна. Източникът на информацията, Митко Генов, не е сигурен, дали имената са сменени доброволно от самото семейство или под натиск от страна на местната комунистическа власт. Самият той разказва, че по това време промяната на имената е честа практика. Съществува възможност фамилията Петкови да е променена на Генови под натиск, тъй като първата напомня за антикомуниста Никола Петков. И така въпросът остава спорен, но едно е сигурно – фамилията е променена и синът и дъщерята на Митю (Атанас и Мария) носят фамилията Генови.

През 1953 година Митю Петков се завръща при семейството си в Бургас в много тежко състояние, но радостта им е неописуема. Сянката на Държавна сигурност все още тегне над семейството – на Митю е забранена каквато и да е политическа или публицистична дейност. Затова в годините до смъртта си той работи в Пътно управление, ТКЗС, а в последните години от живота си се занимава със земеделие.

Парадокосалното в ситуацията с шпионажа и залавянето на Митю Петков, е че той е познавал мнозина комунисти и партизани доста преди датата 9 септември. Сред тези хора е и Добри Терпешев, който по царско време е преследван от властите като партизанин и е бил укриван именно от Митю Петков. Но след 9-ти ситуацията вече е друга и няма помен от направеното добро. По-късно след като Митю е освободен от Белене същите тези познанства с членове на БКП и бивши партизани ще помогнат да бъде вдигната забраната за висше образование на дъщеря му Мария Петкова. Благодарение на „връзките” на репресирания си баща, тя успява да се запише и завърши Лесотехническия университет в София. Така, въпреки че не е успял да спаси себе си, Митю успява да помогне на дъщеря си. Този късмет обаче няма синът ѝ – Александър Петков. Александър няколко пъти опитва да се запише във Военноморското училище във Варна, но получава категорични откази.

13020175_10204537718802658_877078922_n

Митю Петков на стари години в Бургас

Разказите за премеждията си Митю споделя с внука си Митко на преклонна възраст, когато страхът от доносници отслабва, но никога не изчезва. Това личи и от една ситуация, за която ми разказа Аксиния Генова (съпруга на Митко Генов): „Когато Митко слушаше радио „Свободна Европа” или емисиите на BBC, Митю често влизаше в стаята и казваше: „Намали го малко Митко, по-тихо, че се чува”. В последните години от живота си Митю също споделя негативното си мнение за „американците” и „Запада”. Внукът му помни думите му с точност: „Казваха ни, че ще помогнат, едва ли не, че утре идват и ние вярвахме и ги чакахме. Докато всичко остана само на обещания и ни разкриха и унищожиха”. Въпреки, че не е чувал от самия Митю разкази за горянското движение, Митко Генов споделя подозренията си, че дядо му вероятно е участвал в тайните антикомунистически организации. Но това остава само догадка и поне за сега доказателства за подобно участие не са открити.

Митю Генов Петков приключва житейския си път на 78 години на 28 март 1981 година в Бургас. Не успял да дочака падането на режима, който изпълва живота на семейството и наследниците му със страдания. Историята на Митю Петков и семейство му е историята на българина, сблъскал се с безмилостната репресивна машина на комунистическия режим. За съжаление мнозина губят живота си вследствие на този сблъсък, а тези, които успяват да оцелеят, носят психическите и физически белези до края на живота си. В същото време драматичната съдба на репресираните оказва силно влияние и върху живота на техните наследници. Това води до опити да бъде скъсано с миналото, за да бъде осигурено по-добро бъдеще за идните поколения. Вероятно това е и една от основните причини днес масово младите българи да не познават семейната си история, да знаят много малко или дори нищо за престъпленията на комунизма.

Наложително е да познаваме нашата най-нова история не само, за да отдадем нужното уважение към предците си, загинали в защита на демократичните ценности, не само, за да не допуснем никога повече българския народ да стане жертва на подобни страдания. Но и защото ако успеем да разберем близкото си минало, ще можем много по-лесно да разберем и опознаем себе си, и процесите, през които преминаваме днес.

Автор:Явор Генов

Коментари

Коментари

sandacite

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.