Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / С какво си спомняте първото излизане в чужбина?

С какво си спомняте първото излизане в чужбина?

Коментарите са от форума bg-mamma.com. Публикуваме най-интересните от тях без наша редакция.

Коментари

Коментари

sandacite

2 коментара

  1. Първото ми излизане в чужбина беше през лятото на 86-та, до Унгария и Чехословакия (тогава още една държава). Спомням си, че в Будапеща бях зашеметен, както от красотата на града, така и от изобилието от стоки и уредбата на магазини и ресторанти. Още тогава си дадох сметка в каква сива, подтискаща мизерия съществуваме ние в България. Тогава ние съществувахме, а не живеехме.
    Още пазя снимки на афишите, разлепени по улиците за наскоро отминалия концерт на Queen в Будапеща. Нещо, което в концлагера НРБ беше немислимо.

    България заедно със СССР и Румъния бяха най-мизерните държави на цялата окупирана от Сталин територия, наречена соцлагер.

  2. Напълно съгласен. Аз пътувах за първи път 1993 г. до Австрия. Бях 25 годишен и изживях абсолютен културен шок. Беше тъжно човек изведнъж да бъде смачкан от действителността зад Желязната завеса, като контрастът тогава започваше още след Ниш. Внезапно установих колко жалки, мизерни, провинциални, финансово неграмотни, маргинализирани сме били в НРБ. Въпреки цялото плюене по прехода, в много случаи с право, в момента България стои доста прилично на картата на Европа, отчитайки и особеностите , характерни за целия регион на Югоизточна Европа. В момента не ме е срам, въпреки всичките ни кусури да посрещам гости и приятели както от Запад, така и от Изток. След онова първо тъжно пътуване ми се удаде доста да попътувам, както служебно, така и частно и смея да твърдя, че днешна България с всичките си недостатъци е нелошо място за живот, напълно отворена за света както икономически, така и културно и политически.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //
Powered by Web-SG.com.